Определение по дело №788/2024 на Окръжен съд - Враца

Мотиви към определение №23/14.01.2025г. по ЧНД №
788/2024 г. по описа на ОС-Враца
Производството е по реда на чл.449 и сл. от НПК, вр. чл.38а, ал.3 от НК
и е образувано по молба на осъдения С. Б. Б., понастоящем в Затвора
гр.Враца, за замяна на наложеното му наказание доживотен затвор е наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени затворническото досие на осъдения Б.,
становище на началника на Затвора гр.Враца, становище от началник сектор
СДВР, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, план на присъдата
/препланиране/, удостоверение за завършен първи гимназиален етап за средно
образование, свидетелство за професионална квалификация, 3 бр.
характеристики, удостоверение за професионално обучение, заповеди за
награди, справка за приходи и справка за свиждания, 2 бр. лабораторни
изследвания и амбулаторен лист, публикации в медии, становище от
инспектор ЗНРНОД, становище на инспектор РД, актуална справка за
изтърпяното наказание от Б. и експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения.
В съдебно заседание договорният защитник на осъдения - адв.И. К. от
САК, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Твърди, че
осъденият е изтърпял 21 години от наказанието си и са налице данни за
настъпили положителни промени в личността му, които правят ненужно и
обществено неоправдано занапред да продължи да изтърпява наказанието
доживотен затвор. В подкрепа на тези твърдения излага пространни
аргументи, като оспорва становищата на представителите на затворническата
администрация в обратен смисъл като необосновани и недостоверни. Моли
съда, като отчете наличието на предпоставките на чл.38а, ал.3 от НК, да
постанови съдебен акт, с който да уважи молбата.
Осъденият М. се солидаризира със становището на защитника си и
моли наложеното му наказание доживотен затвор да бъде заменено с
лишаване от свобода, като му бъде дадена възможност да докаже, че
изтърпяното наказание е изиграло своето значение.
Представителят на Затвора Враца, надлежно оправомощен по чл.15,
ал.2 от ЗИНЗС, счита молбата за неоснователна и пледира да бъде оставена
без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца застъпва идентично
становище за неоснователност на молбата и е на позиция, че същата следва да
бъде оставена без уважение. Счита, че е налице само формалното основание за
замяна на наказанието доживотен затвор е наказание лишаване от свобода, а
именно осъденият е изтърпял повече от 20 години. По отношение
поведението на осъдения Б. прокурорът изтъква, че макар да е налице
известна положителна тенденция, сама по себе си тя не е достатъчна за извод,
че осъденият е осъзнал категорично извършеното от него и че рискът от
1

извършване на други престъпни прояви е минимален.
След като се запозна е материалите по делото и като съобрази
становището на страните, настоящият състав на ОС-Враца приема следното:
Подадената от осъдения С. Б. молба по чл.449 от НПК е неоснователна
по следните съображения:
С присъда по НОХД № 249/2004 г. по описа на ОС-Стара Загора С. Б.
Б. е признат за виновен и осъден на доживотен затвор, при първоначален
„специален“ режим за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 и т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "а" от НК - грабеж, придружен е убийство в
съучастие като съизвършител. при условията на опасен рецидив. С
определение, постановено по ЧНД №5/2006год. по описа на РС- Мездра, на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание
измежду наложените на С. Б. Б. такива по НОХД №249/2004 г. по описа на
ОС-Стара Загора и по НОХД №146/2004год. по описа на РС Мездра
"доживотен затвор" при първоначален "специален" режим на изтърпяване.
Осъденият Б. е постъпил в Затвора гр. Враца на 08.03.2004г., с начало
на изпълнение на наказанието 06.11.2003 г.
С решение от 18.11.14г. на комисията по чл.73 ЗИНЗС /отм./
първоначалният „специален“ режим е сменен на „строг“.
С решение от 25.11.15 г. на комисията по чл.73 ЗИНЗС /отм./ е настанен
в общи помещения с останалите лишени от свобода.
Към датата на постановяване на настоящото определение - 14.01.2025
г. осъденият Б. е изтърпял фактически 21 години, 2 месеца и 8 дни.
Съгласно становищата и изготвения доклад по чл.155 от ЗИНЗС рискът
от рецидив при постъпването на Б. в затвора е регистриран висок - 96 точки.
Дефицитни стойности са маркирани в зоните: „Настоящо правонарушение“ -
осъден за грабеж, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор,
придружен с убийството на две лица; „Криминално минало“ - първите
контакти с полицията и първото осъждане е като непълнолетен. В
криминалното минало има престъпления, носещи риск от вреди за
обществото; „Отношение към правонарушението“- не признава вина за
извършеното правонарушение, счита съдебния процес за несправедлив.
Прехвърля отговорността на своя съучастник; „Жилищно устройване“ - липса
на собствено жилище. Преди постъпването в затвора е живял при близки
роднини, част от които са криминално проявени лица; „Начин на живот и
обкръжение“ - интегриран в криминални среди, податлив на негативното
влияние на близкото обкръжение. Предразположен към манипулативен начин
на живот, съпроводен с множество прояви на импулсивно и рисково
поведение; "Междуличностни проблеми“ - формиран модел на използване на
агресия при извършените престъпления. Не винаги съумява да контролира и
овладява негативните си емоции; „Умения за мислене“ - липсва зрял и
асертивен подход към проблемите, повърхностно осъзнава последствията,
2

слабост на абстрактно - логическото мислене.
Според затворническата администрация осъденият Б. не е приел
постановената присъда, прехвърля отговорността на своя съучастник. Не е
доволен от съдебния процес и размера на присъдата, което обстоятелство се
установява и от приложените от него молби по делото. Запознат е с
индивидуалният план на присъда, опитва се да изпълнява набелязаните цели,
но договорените дейности не са изпълнени в пълен обем и в своята цялост. В
затворническата общност заема средни позиции, като е един от неформалните
лидери. Ограничава контактите си, предимно общува с лишени от свобода от
неговото спално помещение. Стреми се и до момента успява да контролира
агресията си. Получава редовна финансова подкрепа от чужбина (Испания), от
жена с която поддържа връзка и провежда скайп разговори. Това му осигурява
финансова стабилност в рамките на затвора. Справя се сравнително добре с
разпределението на наличните финансови средства. Освен за пазаруване на
затворническата лавка, изразходва част от наличните си средства за
закупуване на лекарства. Успешно завършва 10 клас - първа степен на средно
образование. След това има деклариран отказ от учебна дейност и въпреки,
проведените мотивационни беседи за ползите от повишаване на образователен
ценз, не проява желание да продължи образованието си. От постъпването
си в МЛС до сега, л. св. Б. е награждаван общо двадесет и два пъти, съгласно
ЗИНЗС, като последната награда е със заповед № 1120/12.04.2023 г. По
отношение на една от основните цели и задачи в изготвяните планове на
присъда през изтеклите години- спазването на ЗИНЗС и недопускането на
дисциплинарни нарушения л.св. Б., показва нестабилност и колебание, като
след последното препланиране на присъдата от 29.03.2024г., същият е
наказван един път, съгласно заповед № 1293/12.04.2024 г. с „Писмено
предупреждение“, което на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС е отложено за
срок от 2 месеца, което е заличено в последствие, тъй като в изпитателния
срок не е извършил друго дисциплинарно нарушение. За периода от 2004 г. до
2024 г., л.св.Б. е наказван общо 8 пъти, последните от които със Заповед №
2451 / 30.8.2022 г.; Заповед №1068 / 13.05.2021 г. и Заповед № 879/24.04.2020
г.
През периода на престой в Затвора гр. Враца, л.св.Б. е преминал
корекционни програми: „Овладяване на гнева“ през 2013 г., „Умения за
мислене“ през 2017 г. и „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в
мисленето“ през 2023 г. В края на 2022 г. и началото на 2023 г. е завършил
успешно и курс по чуждоезиково обучение - английски език. От м. юли е
включен и в Клуб "Опознай България". В периода 18.07 - 09.08.2023г.
преминава квалификационен курс: Професия „Помощник в строителството“,
специалност „Основни и довършителни работи“. От 15.04.2024г. - 25.04.2024г.
взема участие и успешно завършва, специализирана групова работа
„Толерантност в затвора, толерантност в живота“. На 15.10.2024г., след
проведено събрание на лишените от свобода 2 група, л.св.С. Б. Б. е избран за
групов отговорник.
3

В резултат от дългогодишно провежданата индивидуално-корекционна
работа с осъденото лице са констатирани положителни промени, но въпреки
това дефицитни стойности все още има при разделите: настоящо
правонарушение; криминално минало; нагласи; жилищно устройване; начин
на живот и обкръжение; умения за мислене.
Констатациите в доклада по чл.155 от ЗИНЗС се подкрепят и от
представените с молбата на л.св. Б. писмени доказателства относно
включването в редица корекционни програми, успешното завършване на
първи гимназиален етап и други, за което са му издадени надлежни
удостоверения, както и поддържането на контакти с близки извън МЛС.
Осъденият е запознат с индивидуалния план на присъда, опитва се да
изпълнява набелязаните цели, но все още не са реализирани договорените
дейности и планираните задачи.
От изготвената за нуждите на настоящото производство експертна
оценка се установява, че актуалното психично и емоционално състояние на
осъденото лице се характеризира с удовлетворителен емоционален баланс.
Проявява се като дистантен, с потребност от по-голяма лична територия,
поради което рядко и избирателно общува с останалите лишени от свобода.
Скрининговото психологическо изследване регистрира ниско ниво на
актуално преживяван стрес. Нивото на суициден риск също не е завишено
значително, като не се открива депресивна симптоматика. Рискът от
зависимости не е завишен, както и не е завишен и рискът от разстройство на
мисленето и тежка психопатология.
Съгласно доклада по чл.155 от ЗИНЗС и приложените становища на
пенитенциарните служители, към настоящия момент рискът от вреди по
време на изтърпяване на наказанието е със средни стойности за служителите и
останалите лишени от свобода и се обуславя от характера на извършените
престъпления, липсата на добри умения за самоконтрол в условия на конфликт
и фрустрация. Л.св. Б. полага усилия и се стреми се спазва добрия тон в
общуването, но при засягане на интересите му има вероятност да реагира
агресивно, най - често с прояви на вербална агресия. Рискът от суицид или
самоувреждане е отчетен нисък на този етап от изтърпяване на наказанието,
като не са констатирани детерминиращи обстоятелства около личния му
живот, които биха провокирали подобни действия, въпреки дългогодишната
присъда. Няма предишни автоагресивни прояви, които да са индикация за
подобен тип поведение и в бъдеще. Отчетен е реален риск от бягство,
произтичащ от характера на присъдата и усещането за безперспективност,
както и от криминалното минало. Като висок е отчетен рискът от вреди за
обществото, определящ се от характера на настоящото престъпление и
присъдите от криминалното минало, наличието на формиран модел на
агресивно поведение в извършваните правонарушения.
Според становището на началника на затвора, въпреки някои
настъпили положителни промени в поведението на л.св.Б., както и липсата на
4

сериозни деструктивни прояви в последните години, все още не се отчита
пълно разбиране на факторите за криминалното поведение, което се
потвърждава от допуснатите дисциплинарни нарушения и последващи
дисциплинарни наказания. Работата с него трябва да продължи в посока,
осъзнаване на собствените дефицити и поддържане на траен стремеж за
положителна промяна. Отчетена е необходимост от затвърждаване на
постигнатите позитивни промени и изграждане на устойчива мотивация за
законосъобразно поведение.
Настоящият състав на ОС-Враца не намери основания да не сподели
доводите на началника на затвора и на останалите служители от
затворническата администрация, с които се мотивира отрицателно становище
по молбата за замяна на наказанието доживотен затвор на осъдения Б. с
лишаване от свобода в размер на 30 години, тъй като са базирани на пряк
контакт и непосредствено наблюдение върху поведението на осъдения и то за
продължителен период от време. Съображенията за това са следните:
Процедурата по чл.450 от НПК цели проявлението на принципа на
хуманност към осъдения, който е основен принцип в наказателното
изпълнително право.
Разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК предвижда възможност наложеното
наказание доживотен затвор да бъде заменено е лишаване от свобода за срок
от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.
Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка, за да може да
бъде направено такова предложение. От друга страна обаче, в цитираната
норма липсват обективни критерии за това как трябва да се направи тази
преценка. Това поставя изискване решаващият съд да направи комплексна
оценка и да даде аргументирани отговори за това дали изминалия период от
време на престоя в затвора е довел до изпълнение на целите на наказание.
С въвеждането на института на замяна на наказанието доживотен затвор с
лишаване от свобода, законодателят е изразил виждането си, че колкото и да е
тежко престъплението извършено от лицето осъдено на доживотен затвор, то
след изминаването на продължителен период от време минимум двадесет
години, на осъдения следва да бъде предоставена възможност да даде
доказателства, че в рамките на замяната на това тежко наказание е по-леко той
може да се поправи. Тъй като законът не е посочил критерии за това при какви
обстоятелства следва да бъде направена замяната, предвид изминалия период,
през който лицето е изолирано от останалите членове от обществото, тези
критерии не могат да съвпадат с критериите в чл.70 от НК, касаещи условията
за предсрочно условно освобождаване. В теорията се приема, че тези
критерии по-скоро имат прогнозен характер и са свързани с това дали
осъденият би извършил ново престъпление, като следва да се приеме, че те
съвпадат с прогнозата, която съдът прави при определяне на опасностите в
производството по чл.64, вр.чл.63 от НПК. Разликата между института на
условното предсрочно освобождаване и института на замяна на доживотната
5

присъда се състои в целите, които тези две производства преследват.
Поради липсата на изрично предвидени предпоставки в закона за
допускане на замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от
свобода преценката следва да се направи въз основа на данните, съдържащи се
в досието и цялостното поведение на осъдения през времето, в което се намира
в местата за лишаване от свобода.
В случая осъденият Б. е изтърпял 21 години от наложеното му доживотно
наказание, тоест изминалото време не надвишава значително минималното
предвидено като условие за приложение на този институт време на престой в
затвор - 21 години, 2 месеца и 8 дни, т.е. налице е формалната предпоставка по
чл.38а, ал.3 от НК за исканата замяна.
По отношение на това дали осъденият е демонстрирал трайна тенденция
за законосъобразен начин на живот и безпроблемно ресоциализиране в
обществото, обсъдените по-горе доклади, както и данните за смислено
оползотворяване на свободното време, участието в обучителни, корекционни
и религиозни курсове, настъпилите положителни промени в някои от зоните с
дефицит-междуличностни проблеми и сдържаност и подтискане на показаната
агресия в миналото му поведение, контролиране и овладяване на негативните
емоции, дават основание да се приеме, че през последните няколко години от
престоя е налице известна положителна тенденция за промяна у личността на
осъдения Б.. Тази положителна тенденция обаче не се характеризира е
нужната устойчивост и трайност, предвид наличното през тази година
дисциплинарно наказание, макар да не е за тежко провинение по ЗИНЗС, а и с
оглед колебливото поведение на осъдения по време на целия му престой в
местата за лишаване от свобода. Следва да се има предвид и, че към момента
стойността на риска от рецидив, въпреки дългогодишния престой в затвора и
усилията на служителите на затворническата администрация, е снижена
незначително от 98 на 96 точки, но остава в границите на висок. Такова
снижение не обективира достатъчно убедително и необратимо поправяне на
осъдения. Рискът от вреди за обществото също се запазва в средни граници.
Проблемни продължават да бъдат две от основните зони-отношение към
правонарушението и умения за мислене, тъй като Б. все още е слабо критичен
към извършеното престъпление и среща затруднения при дефиниране на
проблемите и осъзнаване на факторите за криминалното си поведение.
Всичко изложено обуславя извод, че е необходим по-продължителен
период от време, през който осъденият да е очертал тенденции за устойчиво
развитие, тъй като продължителността гарантира достоверност и
убедителност на данните за поведението на осъдения, които пък от своя
страна изключват рискове от имитиране на поправянето. Периодът, през който
са констатирани обсъдените по-горе позитивни прояви не е достатъчен, за да
се приеме наличие на трайна промяна у личността на осъдения, поради което
към настоящия момент замяната на наказанието "доживотен затвор" с
"лишаване от свобода" не е оправдана. При продължаване на тази позитивна
6

тенденция от осъдения, за която същият е получил и стимули от
затворническата администрация, доколкото е награждаван 22 пъти, настанен е
в общи помещения с останали лишени от свобода, както и поощренията по
ЗИНЗС, които е получил, няма пречка след изтичане на двегодишния срок по
смисъла на чл.450, ал.4 от НПК да бъде преоценено поведението му вече, с
оглед на един по-продължителен период от време.
При горните мотиви съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН-СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	23
Дата:	14 януари 2025 г. (в сила от 29 януари 2025 г.)
Съдия:	Петя Петрова Вълчева-Чукачева

Дело:	20241400200788
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 декември 2024 г.

Определение по дело №788/2024 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите