Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 588 01.04.2016
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на втори март две хиляди и шестнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 735 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на И.Н.Р. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- Бургас, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, гр.
София, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 94 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от м.август 2002 г. до датата на
предявяване на иска- 20.04.2015 г. вкл., настъпили вследствие нарушаване на
въведената с чл. 3 от ЕКПЧ обща забрана за нечовешко и унизително отношение по
време на изтърпяване от последния на наказание „доживотен затвор“; за осъждане
на ответника на заплати на ищеца сумата от 47 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие неосигуряване на навременно
медицинско обслужване по време на изтърпяване на наказанието, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че през процесния период
ищецът е изтърпявал в Затвора- Бургас наказание „доживотен затвор“. Изложено е,
че по време на престоя си в затворническото заведение същият е бил подложен на
изтезания, жестоко и нечовешко отношение, изразено в недостатъчна площ на
спалните помещения, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух, липса
на санитарен възел в помещението и достъп до течаща вода, занижена хигиена в
общия санитарен възел и в столовата, нискокалорична храна. Наред с това се
сочи, че не е осигурено медицинско обслужване съобразно изискванията на чл.128
и сл. от ЗИНЗС, като лишените от свобода ползват услугите на фелдшер, след предварителна
заявка или записване.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на
исковите претенции. Оспорват се твърденията за противоправно бездействие на
длъжностни лица, както и за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Приложени
са писмени доказателства.
В съдебното заседание ищецът се явява лично и с
упълномощени представители, които поддържат предявените искове. Ангажират
доказателства. Молят за уважаване на претенциите, като подробни доводи излагат
в писмена защита. Претендират разноски.
Пълномощникът на ответната страна оспорва исковете.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не сочи нови доказателства. В
писмени бележки излага подробно становище за неоснователност на исковите
претенции.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Бургас дава заключение за неоснователност на исковете. Счита, че не са налице
установените в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки. Не сочи нови доказателства.
Съдът намира предявените искове за
допустими, с оглед твърденията на ищеца за настъпили по време на изтърпяване на
наказанието „доживотен затвор“ неимуществени вреди, вследствие бездействието на
длъжностни лица от затворническата администрация. Наличието или липсата на
установените в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ предпоставки е въпрос по съществото на спора и
няма отношение към процесуалните
предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, поради което доводите на
ответника за недопустимост на претенциите са неоснователни.
Бургаският административен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява
от приложените доказателства, че ищецът И.Н.Р. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора- Бургас. Видно от приложеното по делото становище
с рег. № 1823/05.06.2015 г., изготвено от И.Н.Л.- ИСДВР, същият е постъпил в
затворническото заведение на 03.12.2001 г. с марка за неотклонение, като от
08.02.2008 г. е със специален режим, а от 03.09.2002 г. изтърпява наложеното му
наказание „доживотен затвор без замяна“. В становището е отбелязано, че: на
08.11.2002 г. Р. е бил настанен във втора група, намираща се на втори етаж,
спално помещение № 214 с обща жилищна площ 6.08 кв.м.; на 31.03.2004 г. е бил
настанен в зона за повишена сигурност, намираща се на първи етаж в корпуса на
затвора, спално помещение № 4 с обща жилищна площ 20.86 кв.м. с още девет лица,
със средно полагаща се площ за всеки от тях 2.09 кв.м.; на 17 04.2014 г., след
решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, Р. е изведен от зоната с повишена
сигурност в общи помещения с останалите лишени от свобода и е настанен в шеста
група, намираща се на четвърти етаж, в спално помещение № 414 с обща жилищна
площ от 14.76 кв.м. с още осем лишени от свобода, със средно полагаща се площ
1.64 кв.м.; през м.октомври 2014 г. шеста група е преместена на втори етаж и Р.
е настанен в спално помещение № 209 с обща жилищна площ 20.77 кв.м., в което
пребивава и понастоящем, с още осем лишени от свобода, с полагаща се площ на
всеки от тях 2.31 кв.м. В становището се сочи още, че, съобразно
конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора, не е предвидено и
не съществуват тоалетни възли и течаща вода, но през деня всички помещения на
групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и
санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват
свободно от 08.30 часа до 20.00 часа., както и че лишените от свобода сами
определят разположението на леглата и режима на поддържане на хигиената в
обитаваните от тях помещения. Относно медицинското обслужване е посочено, че на
лишените от свобода е разрешен достъп до медицинския център към затвора по
график, а при необходимост и извънредно, където всеки затворник може да бъде
прегледан и изследван за декларирани заболявания или да бъде изведен на външен
специалист за по-задълбочен медицински преглед.
От показанията на разпитания по делото свидетел
В.Я. се установява, че в килиите не е осигурена течаща вода и няма санитарно
помещение. От 2012 г. килиите се отварят по шест пъти на ден за около 20 минути
до половин час, като през това време лишените от свобода могат да посетят
намиращия се в общия коридор санитарен възел. През останалото време последните удовлетворяват
физиологичните си нужди в предоставени им за целта съдове (кофи). Свидетелят
заявява, че изпраните дрехи на лишените от свобода се простират и съхнат в килиите.
Споделя, че в помещенията има вредители- хлебарки, дървеници, а в някои килии и
мишки. Заявява, че храната е с лошо качество, но е в достатъчно количество, с
изключение на хляба, който се поделя от 6 лишени от свобода за едно хранене.
Заявява също, че за приготвяне на храната се осигуряват необходимите продукти,
но „няма кой да ги сготви“, като в тази връзка сочи, че осигуреният в кухнята
пасатор не се използва, тъй като няма кой да го измие, а доматите се късат и се
хвърлят в приготвяното ястие. Относно медицинското обслужване свидетелят сочи,
че до 2010 - 2012 г. в Затвора- Бургас е имало лекар, но той напуснал работа и
бил назначен фелдшер. Ищецът боледувал от пневмония (по преценка на свидетеля),
но му била отказана лекарска помощ. След около 2-3 месеца пак се разболял и
тогава бил изведен за преглед от специалист, като предписаните лекарства си
закупил сам.
Съдът счита, че показанията на
свидетеля, досежно лошите материални условия в помещенията, следва да бъдат
кредитирани, като взаимно допълващи се и съответстващи на останалите
доказателства по делото, в т.ч. на представеното от ответната страна становище
на инспектор „СДВР“. В този смисъл са и констатациите в приложеното по делото
Публично изявление относно България на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне и наказание (КПИ) от
26.03.2015 г., въз основа на които е формиран извод, че в трите затвора,
посетени през 2015 г. (в т.ч. Затвора- Бургас), материалните условия могат да
се „разглеждат като равняващи се на нечовешко и унизително отнасяне“.
При тези данни съдът намира предявения иск за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие лошите материални условия в затворническото заведение, за
доказан по основание. Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането
на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В
чл. 3 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение на осъдените лица, а за такива се смятат умишленото
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето (т. 2), както и унизителното отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност (т. 3).
Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, местата за лишаване от свобода трябва да
разполагат с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие. Разпоредбата е доразвита в чл. 20от ППЗИНЗС, който в ал.3
предвижда осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода на
лишените от свобода. Тези изисквания не са изпълнени в конкретния случай и
несъмнено ищецът е подложен унизително отнасяне по време на изтърпяване на
наказанието и е понесъл вреди, които следва да се определят като неимуществени.
С оглед на това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск е ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, която осъществява прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно нормата на
чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за
неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. В конкретния
случай се претендират вреди за продължителен период от време, през който ищецът
е обитавал различни помещения, като по отношение на нито едно от тях не се
установява полагащата се на лишените от свобода площ да е под един кв.метър,
както се твърди в исковата молба. От данните по делото е видно, че за времето
от 31.03.2004 г. до 17.04.2014 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 4
със средно полагаща се площ 2.09 кв.м.; от 17 04.2014 г. до м.октомври 2014 г.-
в спално помещение № 414 със средно полагаща се площ 1.64 кв.м., след което е
настанен в спално помещение № 209, в което пребивава и понастоящем, с полагаща
се площ 2.31 кв.м. Наред с това, от събраните гласни доказателства се
установява, че в килиите се осигурява естествено проветрение и осветление
посредством прозорец, поради което съдът приема за недоказано и наведеното в
исковата молба твърдение в този смисъл. Що се отнася до оплакването относно
качеството на храната, видно от приложените по делото писмени доказателства
(седмично меню), на лишените от свобода са осигурявани общо и диетично меню,
съобразени с изискванията на съответните стандарти. В този смисъл са и
свидетелските показания.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД,
вземането за обезщетение се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок.
В конкретния случай за претендираното обезщетение за периода от м.август 2002
г. до 20.04.2010 г. давностният срок е изтекъл преди подаването на исковата
молба на 20.04.2015 г., като няма данни да е бил спиран или прекъсван, поради
което съдът намира направеното от ответника възражение за изтекла давност за
основателно. Ето защо, за този период претенциите следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
За периода 20.04.2010 г. - 20.04.2015
г., с оглед горните данни относно характера на увреждането, степента и
продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че
сумата от 5400 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените
неимуществени вреди. В останалата част до претендираните 94 000 лева
претенцията за обезщетение за вреди, настъпили вследствие нарушаване на
забраната за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на
наказанието, следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Съдът намира за неоснователна и втората
искова претенция- за обезщетение в размер
на 47 000 лева за неимуществени вреди, вследствие неосигуряване на медицинско
обслужване. За да се уважи предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативната наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от
предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда;
пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата която и да е от тези
предпоставки обуславя неоснователност на иска. В случая не се установява
първата от тях.
От данните по делото е видно, че в
Затвора- Бургас е обособен медицински център, който се посещава от лишените от
свобода по график. При необходимост се осигурява на същите медицинско
обслужване от външен специалист. Според приложената на л.63 от делото медицинска
справка, лишеният от свобода И.Р. не е съобщил за настоящи и хронични заболявания,
подлежащи на диспансерен учет. В справката е отбелязано, че на 02.06.2010 г.
същият е бил изведен за преглед при външен специалист- ортопед и е било
проведено лечение- поставен гипсов ботуш за 45 дни. Тези обстоятелства се
установяват и от приложения по делото здравен картон, съдържащ отбелязвания и за
други проведени амбулаторни прегледи- на 15.06.2011 г., на 23.12.2011 г., на
03.05.2012 г. и на 16.05.2012 г. При тези фактически данни и доколкото липсват
конкретни твърдения и доказателства за отказана медицинска помощ на ищеца
(свидетелските показания за заболяване на ищеца са твърде общи, а и са в
противоречие с приложените писмени доказателства), следва да се приеме, че
такава е осигурявана от администрацията на затвора, съобразно неговите нужди. Не
е налице твърдяното бездействие, не се и установяват конкретни вреди за ищеца,
поради което тази претенция следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна.
При този изход на спора следва да бъдат
присъдени на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 0.38 лева (от общо 10 лева- заплатена държавна такса
за производството). По делото липсват доказателства за направени разноски в
по-голям размер, в т.ч. за процесуално представителство от адвокат, поради
което, въпреки направеното искане в този смисъл, такива не могат да бъдат
присъдени на страната.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието- гр. София да заплати на И.Н.Р. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора- Бургас, сумата от 5 400.00 (пет
хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за периода от 20.04.2010 г. г. до 20.04.2015 г. вкл., настъпили вследствие
нарушаване на въведената с чл. 3 от ЕКПЧ обща забрана за нечовешко и унизително
отношение по време на изтърпяване на наказание „доживотен затвор без замяна“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2015 г. до окончателното и́
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Р. с ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр. София в
останалата му част до претендирания размер от 94 000 (деветдесет и четири
хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Р. с ЕГН **********
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието- гр. София за сумата от 47 000 (четиридесет и седем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
неосигуряване на навременно медицинско обслужване по време на изтърпяване на
наказание „доживотен затвор без замяна“ през периода от м.август 2002 г. до
20.04.2015 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр. София да заплати на Николай
Огнянов Маринов с ЕГН ********** сумата от 0.38 лева (тридесет и осем ст.),
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: