Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../11.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8847 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ш.Х.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 8738/2013
г. по описа на ВРС, VII състав, както следва: сумата 1435.09 лв. – главница за
незаплатена ел. енергия по фактури за периода 23.04.2010 г. – 30.01.2013 г.;
сумата 287.72 лв. – обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главниците по
отделните фактури, подробно описани в заявлението, за периода 25.05.2010 г. – 06.06.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 34.46 лв. –
сторени в заповедното производство разноски /държавна такса/, както и сумата
100 лв., представляваща юрисконсултско въъзнаграждение, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 763/2020 г. по описа на ЧСИ Христо
Георгиев, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на
вземанията.
В исковата си молба ищцата Ш.Х.О. твърди, че въз основа на
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8738/2013 г. по описа на ВРС срещу нея
е образувано изпълнително дело № 1020/2013 г. по описа на ДСИ при ВРС. В хода
на това производство на 04.03.2015 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана
на притежаван от нея недвижим имот. Поддържа, че процесните суми, за чието
събиране е образувано това изпълнително дело, са погасени по давност, доколкото
последното изпълнително действие срещу нея е предприето именно на датата
04.03.2015 г. Посочва, че след тази дата до момента на подаване на настоящата
искова молба в съда – 28.07.2020 г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия. Счита, че има интерес от водене на настоящия иск, за да установи, че
изпълняемото право не съществува. Поддържа, че принудителното изпълнение е
перемирано по силата на закона, а сумите, които са негов предмет, са недължими
като погасени по давност. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Е.П.“ АД,
редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. Василики Сиапера. Оспорва
направеното от ищцата възражение, че вземанията са погасени по давност. Излага,
че на 18.06.2013 г. срещу ищцата е образувано заповедно производство, по което
в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а впоследствие
и изпълнителен лист. Твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е било
образувано изп. дело № 2115/2013 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева. Ето защо
счита за неотносими в настоящото производство твърденията за предприети по изп.
дело № 1020/2015 г. по описа на СИС при ВРС действия, доколкото същото е било
образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 19591/2010 г. по
описа на ВРС. Поддържа, че в рамките на развилото се изпълнително производство
са извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, както и за
неговото имуществено състояние. На 04.11.2013 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение. С молба от 18.01.2014 г. в качеството си на взискател е поискал
изп. дело да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от
друг съдебен изпълнител и така на 24.02.2014 г. по отношение на процесното
задължение е образувано изп. дело № 294/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана
Станчева. На 27.02.2014 г. по това изп. дело е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищцата. Поддържа че към датата на образуване на изп. дело е
било в сила ППВС № 3/18.11.1980г., което впоследствие е отменено с приемането
на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Посочва, че новото тълкувателно решение се
явява последващ тълкувателен акт, поради което няма обратно действие. Ето защо
твърди, че новата погасителна давност за процесните вземания е започнала да
тече от момента на приемане на това тълкувателно решение – 26.06.2015 г. Счита,
че давността изчита едва на 03.09.2020 г., предвид спирането на сроковете,
съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., доколкото
за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла. Твърди, че
преди изтичането на давността, на 18.08.2020 г. е образувано ново изпълнително
дело № 763/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев срещу ищцата по издадения
срещу нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8738/2013 г. по описа на ВРС.
Поддържа, че по образуваното ново изпълнително производство е наложен запор на
банкови сметки, открити на името на длъжника, на 20.08.2020 г. По изложените
съображения счита направеното възражение за давност за неоснователно и моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищцата депозира нарочна молба от 11.11.2020 г.,
подадена от процесуалния й представител – адв. И.И., в която поддържа становище
за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна се
представлява от юрк. Василики Сиапера, която поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Следва да се отбележи, че в исковата си молба ищцата е допуснала редица
неточности, като се е позовала на образувано срещу нея изпълнително
производство - 1020/2015 г. по описа на СИС при ВРС, което обаче е във връзка с
друг издаден срещу нея изпълнителен лист – този по ч. гр. д. № 19591/2010 г. по
описа на ВРС, в който смисъл са твърденията на ответника. Ето защо съдът приема
изцяло възраженията в отговора на исковата молба, още повече, че същите не бяха
оспорени от ищцата в молбата й по хода на делото, а напротив – във връзка с
указанията й дали поддържа искането си да бъде изискано и приложено посоченото
в исковата молба изп. дело № 20153110401020 по описа на ДСИ при ВРС, страната
изрично е посочила, че не поддържа това си искане.
В този смисъл съдът намира, че по делото не са спорни изложените от
ответника обстоятелства, а именно, че въз основа на издадения процесен
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8738/2013 г. по описа на ВРС, VII състав, по силата на който ищцата е осъдена
да заплати на ответника посочените в листа суми /изп. лист е наличен в
материалите по изп. д. № 763/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев/, е
образувано изп. дело № 2115/2013 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева. По това дело
на 04.11.2013 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника
/ищцата в настоящото производство/. С молба от 18.01.2014 г. ответното
дружество, в качеството си на взискател, е поискало изп. дело да бъде
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг съдебен
изпълнител и така на 24.02.2014 г. по отношение на процесното задължение е
образувано изп. дело № 294/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева. На
27.02.2014 г. по това изп. дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищцата. Последващи изпълнителни действия срещу нея ответникът не твърди да са
предприемани по това дело. Следва да се отбележи, че е ирелевантно посочването
в исковата молба, че последното изпълнително действие, предприето срещу ищцата
по неотносимото в случая изп. дело № 1020/2015 по описа на СИС при ВРС, е
налагането на възбрана на притежавания от нея недвижим имот на 04.03.2015 г.
Напротив. Сам ответникът в отговора си признава, че последното валидно
изпълнително действие срещу длъжника по воденото изп. д. № 294/2014 г. по описа
на ЧСИ Илиана Станчева е налагането на запор върху трудовото му възнаграждение.
В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите няма. Спорът в
производството е правен и се свежда до това дали с факта на образуваното срещу
ищеца изпълнително дело е била спряна давността за вземанията, съгласно
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., тоест дали новата 5-годишна давност за
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да
се счита, че започва да тече от момента на постановяване на тълкувателно
решение № 2/2013 г., а именно – от 26.06.2015 г., съответно дали същата е
изтекла и дали вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност.
Съдът приема, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи
извод, че по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“
не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на
неговата висящност. Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на
конкретен изпълнителен способ. Този извод се подкрепя именно от изричната
отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което изгубва своята сила.
Основната правна последица от отмяната му е заличаване за в бъдеще на
задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение
на спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния
съд.
При съотнасяне на гореизложеното с конкретния случай следва да се
отбележи, че от момента на образуване на процесното изп. дело № 294/2014 г. по
описа на ЧСИ Илиана Станчева срещу длъжника – 24.02.2014 г. до датата на
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла.
И това е така защото относимо в този период е задължителното разрешение на ППВС
№ 3/1980 г. Новата 5-годишна погасителна давност /доколкото вземанията са
установени с влезля в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която следва
да бъде приравнена по характера си на влезло в сила съдебно решение/ е
започнала да тече именно от момента на отмяната на това постановление –
26.06.2015 г., след която дата е дадено и ново тълкуване за спирането на
давността по време на висящ изпълнителен процес. В този смисъл, както посочва и
ответникът, е съдебната практика – така например подобно виждане е застъпено в
решение № 51/21.02.2019 г., постановено по гр. д. № 2917/2018 г. по описа на
ВКС.
При
нормално стечение на обстоятелствата давността следва да се счита изтекла на
26.06.2020 г., отчитайки началната дата 26.06.2015 г. През 2020 г. обаче
страната бе изправена пред едно извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., продължило до 13.05.2020 г. вкл. Съгласно
чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно
пар. 13, ал. 1 от ЗР към ЗИДЗМДВИП, сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и
по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването му в „Държавен
вестник“. Този закон е
обнародван в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г. и е в сила от 14.05.2020 г. Следователно,
следва да се приеме, че започналата да тече на 26.05.2015 г. погасителна
давност за процесните вземания, е спряла да тече за времето от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. Тоест същата изтича на 03.09.2020 г.
При тези мотиви следва да се посочи, че към датата на предявяване на
исковата молба в съда – 28.07.2020 г. действително погасителната давност за
вземанията не е изтекла.
Следва да се отбележи обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право.
В случая ответникът се позовава на обстоятелството, че преди изтичането
на давността е образувал ново изпълнително дело срещу длъжника въз основа на
издадения по ч. гр. д. № 8738/2013 г. по описа на ВРС, VII състав, изпълнителен лист. Това е видно и от
материалите по изисканото и приложено изп. дело № 763/2020 г. по описа на ЧСИ
Христо Георгиев, с рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие – ВОС. Молбата за
образуване на новото изп. дело е от 18.08.2020 г., като със същата взискателят
е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника и други
изпълнителни действия /в това число запор на работна заплата, възбрана на
недвижими имоти/. По това дело са предприети валидни изпълнителни действия
срещу длъжника, като е наложен запор върху банковите сметки, открити на името
на Ш.Х.О., видно от изпратените на 20.08.2020 г. запорни съобщения до
„ИНВЕСТБАНК“ АД и „БАНКА ДСК“ АД, получени от тези банки съответно на
01.09.2020 г. и 03.09.2020 г. Тоест – преди изтичането на давността –
03.09.2020 г. взискателят е поискал и съответно са предприети валидни
изпълнителни действия срещу длъжника, поради което от този момент започва да
тече нова давност, по смисъла и на задължителните разрешения, дадени в т. 10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно в този смисъл е направеното възражение, че процесните
вземания са погасени по давност. Дори да се приеме, че е настъпила перемпция по
силата на закона по отношение на предходно воденото от взискателя срещу
длъжника изп. д. № 294/2014 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, след като в
продължение на две години, считано от датата на налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата – 27.02.2014 г. взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, то това обстоятелство е ирелевантно към
направеното възражение за давност, с оглед и на обстоятелството, че
впоследствие – през 2020 г. /преди изтичането на погасителната давност/ е
образуван нов изпълнителен процес срещу длъжника, в хода на който са предприети
и съответни изпълнителни действия, както бе посочено и по-горе в изложението.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен /към датата на подаване на настоящата искова молба в съда, а и
към настоящия момент, твърдяната погасителна давност не е изтекла/, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., която сума съдът приема, че
следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Х.О., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 8738/2013 г. по описа на ВРС, VII състав, както следва: сумата 1435.09 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода 23.04.2010 г. – 30.01.2013 г.; сумата 287.72 лв. – обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главниците по отделните фактури, подробно описани в заявлението, за периода 25.05.2010 г. – 06.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 34.46 лв. – сторени в заповедното производство разноски /държавна такса/, както и сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско въъзнаграждение, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 763/2020 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА Ш.Х.О., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати „Е.П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
100
лв. /сто лева/,
представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: