РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в
публичното заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретар Рени Атанасова и с участието на прокурора Ивайло Занев,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 872 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
глава XXI НПК.
С присъда, постановена на 12.10.2017 г. по НОХД № 9190/2012 г. по описа
на СРС, НО, 102-ри състав е признал подсъдимия Д.В.М. за невиновен по
повдигнатото спрямо същия обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.3,
вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение към
него от представител на СРП, в които се излагат доводи, че неправилно съдът е
оправдал подс. Д.В.М. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. В протеста и писмено допълнение се сочи, че от
свидетелските показания, така и от заключенията на приетите по делото
видеотехнически експертизи, се установявало по несъмнен начин съпричастността
на подсъдимият към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.
Излагат се и съображения, че показанията на св.Е. не следвало да се кредитират
изцяло, тъй като същите целели единствено поддържане на защитната версия на
подс. М.. Представителят на СРП в протеста и в допълнението към него моли
въззивния съд да отмени оправдателната присъдата и да признае подсъдимия Д.В.М.
за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.3,
вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
С протеста и с писмено допълнение към него не се правят искания за
събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 05.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП.
Излага съображения, че при оценката на доказателствените материали първоинстанционният
съд неоснователно е дал превес на оправдателните за сметка на обвинителните
доказателства като не е отчел редица обстоятелства, подкрепящи тезата на
обвинението. Счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена,
като вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д.В.М. да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.3,
вр.чл.195 от НК, най-малкото като съучастие като помагач, като му се наложи наказание
между една и три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение, ако бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде съпроводено с мярка за
изтърпяване на мярка за пробационен надзор по реда на чл.42а, ал.2, т.1 и т.4 в
рамките на изпитателния срок.
Защитникът на
подсъдимия М. – адв. К., оспорва протеста, като счита всички изложени от
прокуратурата съображения за предположения, които не намират опора в
доказателствените материали. Моли първостепенната присъда като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д.В.М. в
последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните
в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че приетата от първостепенния
съд фактическата обстановка не кореспондира изцяло със събраните в хода на
съдебно следствие писмени и гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, поради което упражни правомощията си по чл. 316 НПК и прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.В.М. е роден на *** ***, българин с българско гражданство, със средно
образование, неженен, неосъждан, студент, с настоящ адрес:***, с ЕГН: **********.
За него не са събрани характеристични данни.
Паркингът
на „М и М М. и М. БГ” ООД, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Обеля”, ул. „********,
бил охраняем, с жива охрана на входа и изхода, като е имало и камери за
видеонаблюдение и специално оборудвана стая с монитори за наблюдение в реално
време за случващото се. Там имало паркирани автомобили, собственост на „ДСК Л.”
АД по прекратени Л.ови договори. Сред тези автомобили се намирал и процесният
лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с ДК № ********. Посетителите
в складовата база, които отивали пеша, не били проверявани и свободно влизали и
излизали през съответните КПП, но по отношение на влизащите и излизащите
автомобили бил установен строг режим на проверка - водачите на МПС били проверявани по документи, като трябвало да посочат и
причината за посещението си, записван бил регистрационният номер на
автомобилите, които влизали и излизали от базата, а за престой на автомобил на
въпросния паркинг за по-продължителен период от време, съответно за напускането
му, се съставял приемо-предавателен протокол. На двата КПП имало бариери, които
се вдигали от охраната след като автомобилът минел през проверката. Освен това
собствениците на паркираните автомобили предварително се обаждали в
дружеството, чийто паркинг ползвали, за да предупредят кога ще отидат, като
съобщавали и за евентуални техни клиенти, които също щели да пристигнат, за да
направят оглед на автомобила, от който се интересували.
Подсъдимият
М. и свидетелят Е. се познавали, тъй като живеели в един квартал. На 13.07.2011
г. свидетелят Е. срещнал подсъдимия М. и поискал от него да го придружи, за да
гледа кола, която смятал да купува. Подсъдимият се съгласил да му прави
компания и двамата заедно отишли на паркинга на „М и М М.и М. БГ” ООД. Около
15:00 ч. те минали през вратата на паркинга за пешеходци, като се поздравили
със свидетеля Иванов – дежурен КПП на входа и се насочили към паркираните
автомобили на „ДСК Л.“ АД. След като стигнали до инкриминирания автомобил,
свидетелят Е. го отключил, и влязъл на мястото на водача, а подсъдимият седнал
до него. Свидетелят Е. запалил двигателя и потеглил с автомобила към изхода на
паркинга.
Изходът
на паркинга бил оборудван с две бариери, които се намирали на разстояние около
400-500 м. една от друга и за вдигането и спускането на които отговарял свидетелят
С.К.- охрана на КПП на изхода. Около 15:30 ч. свид. К. забелязал приближаването
към бариерите на изхода на лек автомобил, при което натиснал последователно
копчетата за вдигане на двете бариери и пропуснал автомобила без да го спре за
проверка, какъвто бил установения ред.
По
времето на пристигане на подсъдимия и свидетеля Е. на паркинга, там се намирал
свидетелят С.К.- „мениджър управление на активи” в „ДСК Л.” АД, който отишъл
заедно с клиент, за да му покаже определен автомобил на дружеството, намиращ се
на въпросния паркинг. Огледът приключил около 15:20 ч., след което свидетелят К.
се върнал в офиса на „ДСК Л.” АД. Докато се намирал на паркинга, свидетелят К.
също забелязал движението на двете лица между превозните средства, но излязъл
преди потеглянето им с автомобила.
На
инкриминираната дата свидетелят Г.Д.бил на смяна в стаята с мониторите, свързани
с камерите за видеонаблюдение на терминала. Забелязвайки влизането пред КПП на
двете лица, той помислил, че са клиенти на „ДСК Л.” АД, тъй като пристигнали
приблизително по едно и също време с представителя на въпросното дружество. Когато
последният си тръгнал, а въпросните лица останали на паркинга, свидетелят решил
да слезе и да провери кои са те и защо и не си тръгват. След като свидетелят Г.
стигнал от стаята с мониторите до паркинга, установил че двете лица ги няма. Липсвал
и л.а марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с ДК № ********, собственост на „ДСК
Л.” АД.
Свидетелят
Д. се свързал с колегите си на КПП, като установил, че няколко минути преди
това през изхода преминал лек автомобил, за който не бил издаван протокол за
излизане от терминала. От проведен разговор със свидетеля К. станало ясно, че никой
от дружеството не е изкарвал процесния автомобил. Била проверена наличността на
ключовете и документите на въпросния автомобил, които се пазели в касата на „ДСК
Л.” АД, като се установило наличието на два броя ключове.
За
случая бил подаден сигнал в 09 РУ-СДВР и било образувано досъдебно
производство.
От
заключението на изготвената от досъдебното производство и приета авто-техническа
експертиза (АТЕ), се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка
„Тойота”, модел”Ланд Круизер” с ДК № ******** към дата 13.07.2011 г. възлиза на
51 400 (петдесет и една хиляди и четиристотин) лева, като към датата на
процесното събитие стойността на МПС превишава установените за страната 70 (16
800.00 лв.), респ. 140 (33 600.00 лв.) минимални работни заплати за страната.
От
заключението на основната видео-техническа експертиза (ВТЕ), се установява, че
в изображенията на заснетите лица се наблюдават общи признаци за установяване
на пол, ориентировъчна възраст и височина, но не се наблюдават достатъчно
елементи за идентификация-очи, нос, ушни миди, скули и т.н., поради което извършването
на лицево-идентификационно изследване е невъзможно.
От
заключението на допълнителната видео-техническа експертиза (ВТЕ), се
установяват изображенията на две лица от мъжки пол, едното с къдрава коса,
облечено със светла риза и бял панталон, а другото, което го придружава, с
много къса коса (обръсната глава), облечено с по-тъмни дрехи, които преминават
покрай камера на входа, влизат в обекта, преминават през проход между две
сгради, отдалечават се по посока на спрели автомобили, връщат се обратно в участъка
между сградите, след което отново се доближават до спрял тъмен автомобил с
повишена проходимост (джип), отварят го, качват се в него и потеглят, като
напускат през портала и излизат извън полезрението на камерите. Изследваните
изображения са ограничено годни за целите на идентификацията.
След
внасяне в съда на обвинителен акт срещу Д.В.М. и К.Г. Е. за престъпление по чл.
346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 от НК с определение от 22.11.2012 г., постановено по НОХД 9190/2012
г. по описа на СРС, НО, 96 с-в било одобрено споразумение между СРП и К.Г. Е.,
с което последният се признал за виновен по повдигнатото обвинение, като му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието
изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години и било прекратено
наказателното производство спрямо него.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция.
На
първо място въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че по делото
липсва спор относно обстоятелството, че свидетелят Е. и подсъдимият са се
намирали на инкриминираното място, където свидетелят Е. е отключил
инкриминирания автомобил, двамата са се качили в него и свидетелят Е. го е
привел в движение. Безспорно установено е и обстоятелството, че именно
свидетелят Е. е отнел противозаконно процесния автомобил, за което се е признал
за виновен и е сключил споразумение със СРП, одобрено с определение от
22.11.2012 г., постановено по НОХД 9190/2012 г. по описа на СРС, НО, 96 с-в.
Основният
спорен момент по делото касае съпричастността на подсъдимия М. към отнемането
на автомобила.
Въззивният
съд не констатира разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: С.С.К., К.Г.
Е., В. В.М., П.И.П., Г.А.Д., В.Х.Х., И.Е.И.и С.К.К., в показанията си да
възпроизвеждат доказателствени факти, установяващи, че на инкриминираните в
обвинителния акт дата и място, подс. М. е отнел противозаконно чуждо моторно
превозно средство от владението на друго лице без негово съгласие с намерение
да го ползва.
Първостепенният
съд подробно е изследвал и обсъдил показанията на свидетелите, разпитани в хода
на проведеното пред него съдебно следствие, разглеждайки ги поотделно и с оглед
съвкупния доказателствен материал, като не е допуснал превратното им тълкуване
и обосновано е достигнал до фактическия извод, че същите не съдържат факти с
доказателствено значение, изясняващи релевантното за предмета на доказване
обстоятелство, че подсъдимият е участвал в отнемането на вещта. Резонно от
доказателствената съвкупност са изключени показанията на свидетеля Х., като
същите по никакъв начин не допринасят за изясняването на обстоятелства от
предмета на доказване.
Без
да преповтаря направения от СРС доказателствен анализ, който споделя, настоящият
съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията в протеста
и пледоарията на прокурора, както и в съответствие със задължението му за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Неоснователни
са възраженията на прокуратурата, касаещи отношенията между подсъдимия и брат
му В. М. и анализа на показанията на последния. Преценявайки ги, настоящият
състав взе предвид възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото
с оглед родствената му връзка с подсъдимия, като не откри проява на признаци на
такава. Правилно районният съд се е доверил на казаното от свидетеля М. относно
сключения договор за Л., прекратяването му и връщането на инкриминирания
автомобил и ключовете към него, като за тези обстоятелства твърденията на
свидетеля се подкрепят изцяло от приложените писмени доказателства. Доколкото Л.овият
договор е сключен от свидетеля като представител на юридическо лице със
седалище в гр. Варна, въззивният съд намира за логични показанията му в частта
за управление на автомобила от повече от едно лице от фирмата, както и за местонахождението
на третия ключ във Варна, станало причина за по-късното му връщане на Л.одателя.
Предвид обстоятелството, че заявеното от свидетеля е последователно, непротиворечиво
и липсват доказателства, които да го опровергават, въззивният съд кредитира показанията
му.
В
отговор на изложените от прокурора доводи в съдебно заседание, настоящият
състав намира за неотносими към предмета на доказване отношенията между
подсъдимия и свидетеля, като същите биха имали значение единствено за оценка
достоверността на казаното от свидетеля М.. Това, че двамата братя са адресно
регистрирани на един и същи адрес, на който живее и майка им, не би могло да се
приеме като сигурен белег за добри отношения между роднините. Дори и да е така,
не без значение е обстоятелството, че автомобилът е ползван от търговско
дружество за дейността му, а не от свидетеля М. в лично качество, поради което
е нормално подсъдимият да не знае подробности за него, при липсата на данни да
е работил във фирмата. Дори и подсъдимият да е знаел за инкриминирания
автомобил, не са ангажирани никакви доказателства в насока същият да е имал
достъп до ключ за него, нито той да го е предоставил на свидетеля Е., поради
което не може да бъде споделено становището на представителя на СГП за участие
на подсъдимия като помагач.
Абсурдна
е застъпената от прокурора теза за наличие на мотив у В. М. за противозаконно
отнемане на лекия автомобил, като твърденията, че подсъдимият е отнел
автомобила с цел да го предостави в негово трайно владение, което намерение
впоследствие е реализирал, не само са относими към осъществяването на престъпен
състав, за който няма повдигнато обвинение, но и не намират подкрепа в нито
едно доказателство по делото.
Предвид
опорочаването на изготвените протоколи за разпознаване и изключването им от
доказателствената съвкупност като негодни доказателствени средства, за
удостоверяване законосъобразното извършване на процесуално-следствените
действия, които отразяват, единствените данни за присъствието на подсъдимия на
местопроизшествието се съдържат в показанията на свидетеля Е.. При внимателния
и подробен анализ на последните, въззивният състав отчете факта, че
наказателното производство срещу свидетеля е приключило със споразумение, с
което се е признал за виновен в извършването на инкриминираното деяние, след
което е бил разпитан като свидетел. В заявеното от него се съдържат обстоятелства
в подкрепа както на обвинителната, така и на защитната позиция, поради което
въззивният състав намира за неоснователни възраженията на прокуратурата.
Показанията за механизма на деянието и поведението на подсъдимия са подробни и
кореспондират с кредитираните доказателствени източници. Същевременно не се
констатираха обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на твърденията
му, нито такива, разкриващи пристрастия в подкрепа на защитната позиция, поради
което въззивният състав им се довери. Именно от тях се установява, че
подсъдимият се е намирал на паркинга, както и причината за това – бил е помолен
от свидетеля Е. да отиде с него, за да гледа кола, която смята да купува.
Установява се и че след напускане на паркинга свидетелят Е. е оставил
подсъдимия пред дома му и е продължил с автомобила. При така изяснените
обстоятелства, неотносимо към предмета на доказване в настоящото производство
се явява заявеното от свидетеля за времето преди срещата му с подсъдимия и след
като са се разделили.
При
така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният
съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 304 НПК е
оправдал Д.В.М. по обвинението за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
За
да е съставомерно деянието по чл. 346, ал. 1 от НК подсъдимият трябва да
съзнава, че отнема противозаконно чуждо превозно средство с намерение да го
ползва без изричното или мълчаливо съгласие на собственика му. От субективна
страна деецът действа с намерение да ползва моторното превозно средство, а не
да го присвоява за себе си.
От
събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса се установи, че инкриминираният
автомобил е бил противозаконно отнет от свидетеля Е.. По отношение на
подсъдимия М. обвинителната теза, както и изводите на прокуратурата по
отношение авторството на деянието са изградени въз основа на предположения, а
не въз основа на доказани по несъмнен начин факти. Въпреки присъствието на
подсъдимия в автомобила, не се доказа последният да е установил своя фактическа
власт, доколкото само е придружавал свидетеля Е.. Не се установи и да е знаел,
че липсва съгласие от страна на собственика на вещта за ползването ѝ от Е.
– последният му е съобщил, че ще пробва автомобил, който иска да купи, движел
се е спокойно, поздравил е охраната на паркинга, отключил е вратата с носен от
него ключ и необезпокояван е напуснал паркинга с автомобила, след което е
оставил подсъдимия пред дома му.
Въпреки
обективната несъставомерност на твърдяното престъпление, липсва и необходимият
от субективна страна пряк умисъл, а също и специфичното за това престъпление
намерение за ползване на автомобила, като доказателства за наличието на такова
не бяха ангажирани от прокуратурата.
Осъдителната присъда
не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и
взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Предвид
събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е
приел, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин, което е
довело до признаването на подсъдимия Д.В.М. за невиновен и оправдаването му по
обвинението за извършено престъпление по чл.346, ал.2,
т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
При цялостната
служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.10.2017 г., постановена по НОХД №
9190/2012 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.