ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Евгений Пачиков
Христо Томов
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно наказателно
дело № 20214100600487 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение под № 103 от 15.09.2021 г. постановено по ЧНД № 183 по описа
на Св.РС за 2021 година, състав на съда отменил постановлението на прокурор К.Т.
при РП гр. В.Т., ТО - С. от 29.07.2021 г. за прекратяване досъдебното производство, с
което производството под № ЗМ - 31/2021 г. по описа на РУ С. /преписка № 1082/2020
г. на прокуратурата/ било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради
недоказаност на обвинението.
В обстоятелствената част на постановлението било възприето нещо различно, а
именно, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за извършено
престъпление от общ характер от свидетелите Н. и Н. заедно и/или поотделно.
Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на
наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената част на
съдебния акт указания.
Съдът се разпоредил тогава съобщение за изготвения от него акт да се изпрати
на РП С., както и на възприетия от прокурора, а по-късно и от съда за пострадал,
посоченият в постановлението и определението Л. И. И..
Тоест, наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението от една страна съобразно посоченото в постановлението както и поради
1
това, че по делото според прокурора не са събрани достатъчно доказателства за
виновността на свидетелите Н. и Н., заедно и/или поотделно в извършване на
престъпление от общ характер.
Първоинстанционният съд преценил и направил извод, макар и това да не е било
изрично обективирано, че депозираната жалба против постановлението за прекратяване
на досъдебно производство под № ЗМ - 31/2021 г. по описа на РУ С. /преписка №
1082/2020 г. на прокуратурата/, образувано и водено срещу две лица за извършено
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 213а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има активна
легитимация и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество от
възприетата фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, районният съд
намерил, че жалбата се явява основателна.
Срещу съдебния акт и определение № 103 от 15.09.2021 г. постановено по ЧНД
№ 183/2021 година по описа на Св. РС, постъпил частен протест от РП гр. С., прокурор
К.Т., макар и подаден не чрез процесуалния представител по закон и наблюдаващ
делото магистрат.. В протеста са наведени основания за отмяна на съдебното
определение от 15.09.2021 г. изцяло предвид неговата необоснованост и
незаконосъобразност, като според прокурора то се явява също така немотивирано и
неправилно. В подкрепа на това обвинителят твърди, че с акта на РС - С. е прието
наличието на пропуск и непълнота в разследването, като всъщност при
постановяването на своето определение първоинстанционният съд е възприел изцяло
изложеното в жалбата на Л. И. И. без да се запознае изцяло с доказателствата по
делото.
Прокурорът изразява несъгласие с извода на решилия делото съдия, че именно
изброените процесуално следствени действия биха променили фактическата
обстановка по делото, и биха обогатили с други доказателства делото. Твърдят се
допуснати неправилни от гледна точка на процесуалния и материалния закон действия
и направени изводи от съда. По - нататък в протеста се излагат собствени аргументи и
по съществото на спора. Не се представят писмени доказателства към частния протест
и не се прави искане за събиране на допълнителни такива, като се търси от въззивната
инстанция само отмяна изцяло на определението.
При това се иска съдът да потвърди и постановлението за прекратяване на
досъдебното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че частният протест е процесуално
допустим и подаден в срок, а разгледан по същество той се явява неоснователен, по
отношение прекратяването на наказателното производство и по изложените по-долу
съображения.
Съдът като взе предвид законосъобразността на администрирането на
прокурорската преписка и делото, връчването на постановлението и определението,
представените писмени доказателства с тях и към протеста, намира за установено
следното:
Досъдебното производство под № ЗМ - 31/2021 г. по описа на РУ С. /преписка №
1082/2020 г. на прокуратурата/ е образувано с постановление от Л. М. - прокурор в РП
2
– С., което станало на 13.01.2021 г. и било водено за това, че за времето от месец юли
2020 г. до 06.11.2020 г. в гр. С., действайки при условията на продължавано
престъпление, с цел да принудят Л. И. И. от гр. Свищов да се разпореди със свои вещи
- парични суми и да поеме имуществено задължение чрез запис на заповед общо в
размер на 96 000 евро, В. Д. Н. с ЕГН ********** и Р.Ц.Н.Н. с ЕГН ********** и
двамата от гр. В. заплашили И. с насилие, казвайки му, че имат пистолет в колата си и с
разгласяване на позорящи обстоятелства, чрез подаване на неверен сигнал до служба
АФКОС при МВР - С. и OLAF- Европейска служба за борба с измамите за злоупотреба
с финансови средства от страна на „В. 2000“ ЕООД - С., управлявано и представлявано
от И., като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр.
2, във вр. с чл. 213а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Разследването е приключило на 29.06.2021 г. и материалите са били изпратени
от разследващия орган Е. Г. - разследващ полицай към РУ С. на РП гр. С., с мнение за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК, защото според разследващия деянието не е извършено или не съставлява
престъпление.
По делото не са привлечени лица като обвиняеми и съответно не са налагани
мерки за процесуална принуда.
В протестираното определение първоинстанционният съд е анализирал обстойно
и задълбочено установените фактически обстоятелства, като е упражнил
правомощията си по чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, които се изразяват именно в
извършеното от него - отменил е постановлението, като е върнал делото на прокурора
за допълнително разследване при изпълнение задължителните и дадени му указания
относно приложението на закона. В този аспект несъстоятелни са доводите в протеста,
че не са изпълнени законовите изисквания на предвидената процедура, която се
изпълнява от първия съд в качеството му на контролиращ орган. Не се възприема от
настоящия състав на въззивния съд и аргументът в протеста, че при постановяването
на своя акт районният съд е възприел изложеното в жалбата на И. изцяло без да се
запознае с доказателствата по делото. По този начин първият съд пунктуално се е
придържал към нея, и не е трябвало да връща делото с указания на прокурора.
Тези възраженията в протеста са категорично несъстоятелни. Също такива се
явяват и тези, че прокурорът е единствено овластения орган да преценява дали са
налице данни за престъпление и от какъв вид - това конституционно правомощие на
този орган е безспорно, но то не отменя факта, че при неправилна оценка на
обстоятелствата следва да му се укаже от съда как да отстрани несъответствието със
закона за да бъде реализирана наказателната отговорност спрямо нарушилото
законовите норми лице - виновно за противоправно деяние, какъвто е и смисълът на
предвидения в чл. 243 от НПК контрол от съда над прокурорските актове.
Затова също неоснователни се явяват възраженията, че съдът в определението
си не е посочил какво е отстранимото процесуално нарушение и че не е в
правомощията му да посочва на прокурора какво обвинение и за какво престъпление
следва да повдигне. Не следва да се възприемат по този начин указанията на съда да се
събират и анализират прецизно доказателствата и да се изяснява какви факти
установяват те, както и дали същите не сочат на друг вид престъпление освен
изследваното от прокурора по досъдебното производство, за което е преценил, че не са
3
налице достатъчно основания да повдигне обвинение. Именно в това се изразява
правомощието на съда при контрола над прекратено от прокурора досъдебно
производство - тази му функция не трябва да се възприема или асоциира като
вменяване в задължение на прокурора да повдигне обвинение в конкретно
престъпление, а просто като указание да се изпълни законовото изискване за
обективно, всестранно и безпристрастно събиране на доказателства и анализа им дали
установяват достатъчно данни за престъпно деяние.
Поради това и тези възражения са несъстоятелни и едностранчиви, лишени от
обективност, и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Несъмнено е налице
неправилно приложение на закона от ръководещия досъдебното производство орган –
прокурора и това е така защото той самият като наблюдаващ прокурор, не е
последователен като не изисква от разследващите да изпълнят собствените му писмени
указания.
В случая фактическата обстановка не е напълно изяснена, като е налице
непълнота на доказателствата. Основателно в този аспект се явява констатацията
направена с определението, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй
като не е разпитан в качеството на свидетел синът на свидетеля Л. И. И. - И.И.. Това се
извлича като извод не от жалбата на пострадалото лице или неговия повереник, както
се твърди в протеста, а от самото постановление за даване на указания по
разследването от 13.01.2021 г.. Тогава сам прокурорът Л. М. в хода на разследването е
постановила да се извършат изброени от нея процесуално-следствени действия –
разпит на всички свидетели с относими показания по делото - И., сина му, както и
други лица, на които са известни обстоятелства около бизнес отношенията на
представляваното от И. дружество с търговското дружество представлявано от Н.,
назначаване експертиза за идентифициране на гласове или както е определена от
обвинителя съдебно - фоноскопска, ако са гласни и техническа експертиза, ако са чрез
писмен способ за интернет - комуникация, изискване от И. на счетоводни документи
удостоверяващи отношенията на „В. 2000“ ЕООД - С. с „Г.” ЕООД, както и документи,
удостоверяващи отношенията между И. и Н., в случай че са налични такива. Тези
указани от прокурора процесуално-следствени действия не са извършени въпреки, че
са задължителни за разследващите органи, а да се игнорират наличните данни за
престъпление с твърдението, че не се установяват доказателства за конкретен вид
престъпление е най-малкото некоректно и това нарушение правилно е указано да бъде
отстранено чрез допълнително разследване, респ. събиране и коректен анализ на
всички относими доказателства, за да се изясни наличие или липса на виновно
поведение, което се квалифицира като престъпление.
По така изложените съображения протестът се явява неоснователен със
съдържащите се в него доводи и като такъв следва да се остави без уважение, а
постановеното от първия съд определение като правилно и законосъобразно - да бъде
потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 103 от 15.09.2021 г. постановено по
ЧНД № 183 по описа за 2021 година, на Св.РС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5