О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 26.03.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в закрито заседание,
проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1312 по
описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Н.И., с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумите, както следва: 11164.13 лева –
главница, 2819.68 лева – договорна лихва върху главницата за периода от
23.01.2009г. – 22.06.2010г., 1585.27 лева – лихва/такса закъснение за периода
от 03.02.2009г. до 22.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.06.2010г., до
окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводни
книги на банката към 22.06.2010г. за размера на дълга на длъжниците
по договор за кредит № 11/8830362 от 10.07.2008г., както и сторените съдбно-деловодни разноски от 311.38 лева за заплатена
държавна такса и 561.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на вземането по Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. № 9343/2010г.
на ВРС, предмет на образуваното изпълнително дело № 20107120400731 по описа за
2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, район на действие Варненски окръжен съд.
В исковата молба се твърди, че по образуваното изпълнително дело, въз
основа на издадения изпълнителен лист по горното ч.гр.д., кредиторът с молба от
04.07.2012г. е поискал налагане на запор на трудови възнаграждения на ищцата,
но изпълнителният способ не е приложен. Поради това и счита, че на 04.07.2014г.
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, поради настъпила перемция. Счита, че вземанията по издадената заповед за
изпълнение са погасени по давност, което е станало на 04.07.2017г. Поради това
и сезира съда с искане да се установи, че не дължи горните суми, като
обосновава правния си интерес с наличие на спор между страните относно
съществуването на правото на принудително изпълнение, което застрашава
имуществената сфера на И. с оглед възможността за насочване на принудителното
изпълнение върху имуществото й. Счита, че правната и сфера е накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД, депозира отговор
на исковата молба, в който застъпва становище за недопустимост на иска.
Признава, че изпълнителното производство е прекратено считано от 04.07.2014г.,
поради настъпила перемция, а считано от 04.07.2017г.
правото на дружеството на принудително изпълнение е погасено по давност. Моли
за прекратяване на делото, ведно с присъждане на разноски.
С оглед горното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване
на иска за установяване, несъществуването на изпълняемото
право за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. За да формира
този си извод, съдът съобрази следното.
Последователно в съдебната практика се приема, че абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск е
наличието на правен интерес от търсената с иска защита. Правният интерес е
винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да
бъде доказан от ищеца и като положителна предпоставка следва да е налице при
всяко положение на делото.
В решение № 83/23.05.2018г., постановено по гр.д. № 3448/2017г., по описа
на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че когато ищецът желае да установи, че не дължи
дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той трябва да посочи
конкретни обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителен иск. Такива обстоятелства са например
започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи,
извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на
исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е
признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Прието
по-нататък, че абстрактната възможност в бъдеще кредиторът да предприеме
изпълнителни действия не може да обоснове наличие на правен интерес, тъй като
противното би означавало този интерес да почива на предположения, а не на
конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Такъв интерес би бил
абстрактен, а не конкретен.
С оглед така даденото разрешение и при липсата на спор между страните, че
кредиторът не е предприел каквито и да е действия по удовлетворяване на
вземането си, признанието че правото му на принудително изпълнение е погасено
по давност, се налага извода, че за ищцата не е налице правен интерес от
воденото на отрицателен установителен иск. Ето защо и
поради липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, настоящото производство се явява недопустимо и като такова
следва да бъде прекратено.
С оглед отправеното искане от ответното дружество, в полза на страната
следва бъде присъдено юросконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1312 по описа на Варненски районен съд
за 2019г., 34-ти състав, на
основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 100.00 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Определението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: