О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 23.03.2020г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
Христова административно дело №350/2019г. по описа на Административен съд Ловеч,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора .............................., като
разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 350/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.62 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Административното дело е
образувано по жалба на Община Ябланица с ЕИК ********* и адрес гр. Ябланица,
пл. „Възраждане“ №3, представлявана от кмета на общината, против „Уведомление
за приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на
Решение № 453 от 11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. по описа на Административен
съд Велико Търново” с изх.№ 08-00-589/11.07.2019г. на Главния директор на
Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда” (ОПОС) в МОСВ и Ръководител
на Управляващия орган (УО) на ОПОС 2007-2013г.
В жалбата се твърди, че писмото
на управляващия орган е
незаконосъобразно и неправилно. Доводите за това са, че с него се
извършва повторна окончателна верификация на окончателното искане за плащане,
като се кани общината да върне сума, която е коренно различна от сумата по
предходното писмо от 19.10.2016г. и не става ясно как е получена. Оспорва се
дължимостта на сумата от 272 812,60 лв. (стр.2 от писмото), за която се твърди,
че е посочена за първи път. За сумите по т.”а”, т.”б” и т.”и.3” се сочи, че
липсват правни основания за отказ от верификация, не е ясно и кой, кога и как е
правил проверка на място. За разходите по т.”е” незаконосъобразността се
мотивира с неспазена процедура за налагане на финансова корекция и неяснота те
платени ли са от АО на общината. За сумата по т.”ж” се твърди неспазена
процедура за неверифициране, липса на фактически и правни основания.
Неверифицирането на разходите по т.”и.1” се оспорва поради липса на информация
за двата вида шахти (материал и стойност), което е липса на мотиви. За
разходите по т.”и.4” незаконосъобразността на отказ от верификация се свързва с
непосочването на договора, от който се удържа неустойка, кой и кога е правил
проверка на място, какви са правните основания за отказа. За сумата по т.”и.5”
се твърди, че не може да се разбере как е определена, кой и кога е правил
проверка на място и защо е приема, че оборудването не е доставено. Оспорва се
намаляването на размера на верифицираната сума за сметка на собствения принос с
15 942,23 лв. За сумата за възстановяване на недопустим ДДС се излага, че не
става ясно защо е недопустим този данък, на какво правно основание се дължи
възстановяването му, за кой период и кои сделки е начислен. Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание и в писмени
бележки оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в
нея основания, като иска присъждане на направените по делото разноски по
представен списък.
Ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт в съдебно заседание оспорва жалбата като недопустима. В тази връзка
излага, че настоящото писмо е издадено в изпълнение на решението на
Административен съд Велико Търново, на общината са верифицирани разходите по
две точки – предмет на решението, а всички останали неверифицирани суми са
влезли в сила. Доводите за това са, че в неотменената си и неоспорена част
административният акт от 19.10.2016г. е влязъл в сила и е безспорен, а с акта –
предмет на настоящото дело УО не е преразгледал по никакъв начин неотменената
част на предпоследния акт за верификация, единствено и само там, където ВАС е казал
да го преразгледа за две суми, УО съответно ги е признал на общината и ги е
верифицирал, и с тях е намален размерът на задължението. Алтернативно по
съществото на спора излага доводи за законосъобразност на изводите на
административния орган и за правилност на оспореното решение, основавайки се и
на заключението на вещото лице. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице по представен списък,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на оспорващия.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Оспореният в настоящото
производство акт е издаден в изпълнение на Решение
№ 453/11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. на Административен съд Велико Търново
(последното дело приложено към настоящото). Производството по делото на АСВТ е
образувано по жалба на Община Ябланица против административен акт, обективиран
в Писмо изх.№ 08-00-3464/19.10.2016г. на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013г.
при МОСВ. С писмото е извършена окончателна верификация на разходи по Искане за
средства №10 за окончателно плащане по проект № 58111-29-220 „Рехабилитация и
доизграждане на канализационната и водопреносна мрежа и пречистване на водите на
гр. Ябланица. Първи етап – изграждане на пречиствателна станция за отпадни
води”, финансиран по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) №
58111-С029-220/29.12.2008г. по Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013г.
В Писмо изх.№ 08-00-3464/19.10.2016г.
на ръководителя на УО на ОПОС, наречено „Уведомление за приключване на
окончателно искане за средства след преизчисляване на собствен принос” (предмет
на делото пред АСВТ), е посочено, че сумата на представеното от общината искане
№ 10 възлиза на минус 272 812,60
лв., приложени са разходооправдателни документи за 1 722 853,93 лв.,
от които 1 681 981,94 лв. за сметка на БФП и 40 871,99 лв.
собствен принос. Сумата на неверифицираните разходи е 1 520 399,03 лв., която включва:
а) 5000,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-125/29.05.2008г.
с „МВВИ Консулт” ООД за изготвяне на ФИА, като за неверифициране на разходите
УО е уведомил бенефициента с доклад от окончателна проверка на място.
б) 12 000,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-126/29.05.2008г.
с „Европроект консултстрой” ООД за изготвяне на ППП, като за неверифициране на
разходите УО е уведомил бенефициента с доклад от окончателна проверка на място.
в) 37,44 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0245/25.08.2008г.
с ЕТ „ЕМ Тайм – Иван Митев” за тръжна документация, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
г) 750,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0012/05.02.2009г.
за публичност с „МВВИ Консулт” ООД за изработване и излъчване на радио и телевизионни
заставки за проекта поради непредставяне на доказателства за излъчването им,
като подробно е посочено фактическото основание и формирането на сумата.
д) 575,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0012/05.02.2009г.
за публичност с „МВВИ Консулт” ООД за организиране на посещение на място за
23-ма посетители, като подробно е посочено фактическото основание и формирането
на сумата.
е) 16 100,10 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-0014/11.02.2009г., представляващи 25 % финансова корекция, наложена от УО.
ж) 8 970,00 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-0017/24.02.2009г. за управление с „МВВИ Консулт” ООД поради сериозни
пропуски в изпълнението на договора, като подробно е посочено фактическото
основание и формирането на сумата.
з) 4 400,00 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-149/17.12.2012г., представляващи 10 % финансова корекция, наложена от УО.
и) неверифицирани разходи по
договор № 07-159/11.11.2011г. с ДЗЗД „Строй Еко Ябланица” за инженеринг, както
следва:
и.1) разходи в размер на 8 710,53 лв., представляващи 10 %
от стойността на изпълнени ревизионни шахти, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
и.2) разходи в размер на 92 907,96 лв., представляващи разлика
между удържаната от бенефициента неустойка за закъснение при изпълнение на
договора и неустойката, дължаща се по договора, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
и.3) разходи в размер на 832,14 лв. за изграждане на РШ76, която
не е изпълнена, но е актувана, като обстоятелството е констатирано при
окончателната проверка на място.
и.4) разходи в размер на 4 629,31 лв. за полагане на 66,37 м.
канализационни тръби по посочена позиция, като подробно е посочено фактическото
основание и формирането на сумата.
и.5) разходи в размер на 13 720,00 лв., представляващи удържана
по договора неустойка в размер на 10 % за изпълнение с недостатъци на една
позиция, като подробно е посочено фактическото основание и формирането на
сумата.
и.6) разходи в размер на 2 344,17 лв. за недоставено
повдигателно съоръжение, установено на проверка на място, като подробно е
посочено фактическото основание и формирането на сумата.
и.7) разходи в размер на 822,67 лв. за недоставено повдигателно
съоръжение, установено на проверка на място, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
и.8) разходи в размер на 311,85 лв. за неизпълнени СМР, предписани
като препоръка в доклад от окончателна проверка на място, като подробно е
посочено фактическото основание и формирането на сумата.
и.9) разходи в размер на 81,22 лв. за немонтиран стопер,
предписан като препоръка в доклад от окончателна проверка на място, като
подробно е посочено фактическото основание и формирането на сумата.
и.10) разходи в размер на 1 346 038,45 лв. представляваща
изплатена част от данъчната основа на фактура, като подробно е посочено
фактическото основание за неверифицирането на сумата.
и.11) разходи в размер на 0,01 лв. разлика между стойността на
изплатена фактура и искането за тази фактура, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
к) на верифицираните разходи по
договор № 07-159/11.11.2011г. в размер на 21 681,77 лв. се налага 10 %
финансова корекция в размер на 2 168,18
лв.
В писмото е посочено още, че от
неверифицираните разходи сумата на наложените ФК по искане за средства № 10
възлиза на 22 668,28 лв.;
размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на БФП се увеличава с 15 942,23 лв. и се коригира от 161 582,91 лв. на 177 525,14 лв.; от верифицираната
сума е приспаднат изплатения аванс по ДБФП на стойност 1 954 794,54 лв.; размерът на верифицираната от УО на
ОПОС сума за сметка на собствения принос се намалява с 15 942,23 лв. и се коригира от 40 871,99 лв. на 24
929,76 лв. На следващо място е посочено, че съгласно Допълнително
споразумение № 10, чл.4, ал.3, т.2 бенефициентът се задължава да възстанови
сумата от 937 146,65 лв. недопустим ДДС, към момента е възстановена сума в
размер на 108 375,87 лв. и остатъкът от 828 770,78 лв. подлежи на възстановяване към УО.
В заключение е посочено, че
бенефициентът в съответствие с гореизложеното следва да възстанови по банкова
сметка ***,18 лв. ведно с
натрупаните до момента лихви.
Писмо изх.№
08-00-3464/19.10.2016г. е оспорено пред АСВТ частично, само по отношение на отказаните за верификация разходи по
т.”е” в размер на 16 100,10 лв., т.”з” в размер на 4 400,00 лв., т.”и.2” в
размер на 92 907,96 лв. и т.”и.10” в размер на 1 346 038,45 лв. В останалата си част писмото за верификация
не е било оспорено и е влязло в сила.
С Решение № 453/11.12.2017г. по
адм.д. № 93/2017г. на АСВТ, съдът е оставил без разглеждане като недопустима
жалбата на Община Ябланица против т.”е” и т.”з” от писмото и е прекратил
производството в тази част, и е отменил като незаконосъобразно писмото в
частите по т.”и.2” и т.”и.10”, като в тази част е върнал преписката на УО за
ново произнасяне.
В прекратителната част решението
не е било обжалвано от Община Ябланица и е влязло в сила, с което са влезли в
сила и отказите за верификация на сумите по т.”е” и т.”з”. В останалата си
(отменителна) част решението е било оспорено от УО на ОПОС пред ВАС, който с
Решение № 10451 от 08.08.2018г. по свое адм. дело № 1720/2018г. е приел жалбата
за неоснователна и е оставил в сила първоинстанционния акт в обжалваната му
част.
Именно в изпълнение на решението
на АСВТ, УО на ОПОС се е произнесъл с оспореното в настоящото производство
писмо/уведомление, като е верифицирал сумите по двете точки от предходното си
писмо, които са били отменени от съда (92 907,96 лв. по т.”и.2” и 1 346 038,45
лв. по т.”и.10”) в общ размер на 1 438 946,41
лв. С горната сума е намалена неверифицираната сума по предходното писмо, както
и общото задължение на общината по писмото за възстановяване на средства към УО
на ОПОС. В Писмо „Уведомление за
приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на Решение
№ 453 от 11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. на Административен съд Велико
Търново” с изх.№ 08-00-589/11.07.2019г. на ръководителя на УО на ОПОС
изрично е посочено, че останалите части от писмо изх. № 08-00-3464/19.10.2016г.
са безспорни (т.е. влезли в сила) и споменаването им е счетоводни и отчетни
цели. Посочени са както фактическите основания за издаването му и за
неверифициране на всяка от сумите, така и правните основания (на л.6 от
писмото).
В Писмо изх.№
08-00-589/11.07.2019г. на ръководителя на УО на ОПОС е посочено, че сумата на
представеното от общината искане № 10 възлиза на минус 272 812,60 лв., приложени са разходооправдателни документи за
1 722 853,93 лв., от които 1 681 981,94 лв. за сметка на
БФП и 40 871,99 лв. собствен принос. Сумата на неверифицираните разходи е 81 452,62 лв., която включва:
а) 5000,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-125/29.05.2008г.
с „МВВИ Консулт” ООД за изготвяне на ФИА, като за неверифициране на разходите
УО е уведомил бенефициента с доклад от окончателна проверка на място.
б) 12 000,00 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-126/29.05.2008г. с „Европроект консултстрой” ООД за изготвяне на ППП, като
за неверифициране на разходите УО е уведомил бенефициента с доклад от
окончателна проверка на място.
в) 37,44 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0245/25.08.2008г.
с ЕТ „ЕМ Тайм – Иван Митев” за тръжна документация, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
г) 750,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0012/05.02.2009г.
за публичност с „МВВИ Консулт” ООД за изработване и излъчване на радио и
телевизионни заставки за проекта поради непредставяне на доказателства за излъчването
им, като подробно е посочено фактическото основание и формирането на сумата.
д) 575,00 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0012/05.02.2009г.
за публичност с „МВВИ Консулт” ООД за организиране на посещение на място за
23-ма посетители, като подробно е посочено фактическото основание и формирането
на сумата.
е) 16 100,10 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-0014/11.02.2009г., представляващи извършване на финансова корекция в размер
на 25 %, наложена с писмо изх.№ 08-3569/16.10.2012г.
ж) 8 970,00 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-0017/24.02.2009г. за управление с „МВВИ Консулт” ООД поради сериозни
пропуски в изпълнението на договора, като подробно е посочено фактическото
основание и формирането на сумата.
з) 4 400,00 лв. неверифицирани разходи по договор №
07-149/17.12.2012г., представляващи извършване на финансова корекция в размер
на 10 %, наложена с писмо изх.№ 08-00-3621/03.09.2013г.
и) неверифицирани разходи по
договор № 07-159/11.11.2011г. с ДЗЗД „Строй Еко Ябланица” за инженеринг, както
следва:
и.1) разходи в размер на 8 710,53 лв., представляващи 10 %
от стойността на изпълнени ревизионни шахти, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
и.2) (съответстваща на б. и.3 от предходното писмо) разходи в размер на 832,14 лв. за изграждане на РШ76, която
не е изпълнена, но е актувана, като обстоятелството е констатирано при
окончателната проверка на място.
и.3) (съответстваща на б. и.4 от предходното писмо) разходи в размер на 4 629,31 лв. за полагане на 66,37 м.
канализационни тръби по посочена позиция, като подробно е посочено фактическото
основание и формирането на сумата.
и.4) (съответстваща на б. и.5 от предходното писмо) разходи в размер на 13 720,00 лв., представляващи удържана
по договора неустойка в размер на 10 % за изпълнение с недостатъци на една
позиция, като подробно е посочено фактическото основание и формирането на
сумата.
и.5) (съответстваща на б. и.6 от предходното писмо) разходи в размер на 2 344,17 лв. за недоставено
повдигателно съоръжение, установено на проверка на място, като подробно е
посочено фактическото основание и формирането на сумата.
и.6) (съответстваща на б. и.7 от предходното писмо) разходи в размер на 822,67 лв. за недоставено повдигателно
съоръжение, установено на проверка на място, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
и.7) (съответстваща на б. и.8 от предходното писмо) разходи в размер на 311,85 лв. за неизпълнени СМР,
предписани като препоръка в доклад от окончателна проверка на място, като
подробно е посочено фактическото основание и формирането на сумата.
и.8) (съответстваща на б. и.9 от предходното писмо) разходи в размер на 81,22 лв. за немонтиран стопер,
предписан като препоръка в доклад от окончателна проверка на място, като подробно
е посочено фактическото основание и формирането на сумата.
и.9) (съответстваща на б. и.11 от предходното писмо) разходи в размер на
0,01 лв. разлика между стойността на
изплатена фактура и искането за тази фактура, като подробно е посочено
фактическото основание и формирането на сумата.
к) неверифицирани разходи по
договор № 07-159/11.11.2011г. в размер на 2 168,18
лв., представляващи извършване на финансова корекция в размер на 10 %, наложена
с писмо изх.№ 08-3568/16.10.2012г.
В писмото е посочено още, че от
неверифицираните разходи сумата на наложените ФК по искане за средства № 10
възлиза на 22 668,28 лв.;
размерът на верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на БФП се увеличава с 1 438 946,41 лв.; от
верифицираната сума е приспаднат изплатения аванс по ДБФП на стойност 1 954 794,54 лв.; размерът на
верифицираната от УО на ОПОС сума за сметка на собствения принос се намалява с 15 942,23 лв. и се коригира от 40 871,99 лв. на 24 929,76 лв. На следващо място е
посочено, че съгласно §3, ал.2 от Допълнително споразумение № 10, бенефициентът
се задължава да възстанови сумата от 937 146,65
лв. недопустим ДДС, към момента е възстановена сума в размер на 108 375,87 лв. и остатъкът от 828 770,78 лв. подлежи на
възстановяване към УО.
В заключение е посочено, че
бенефициентът в съответствие с гореизложеното следва да възстанови по банкова
сметка ***дължимо платена сума от 1 167
093,77 лв., която е намалена с 1 438 946,41 лв. и увеличена с 828 770,78
лв. недопустим ДДС, ведно с натрупаните лихви до момента.
По делото от АО са представени
административната преписка по издаване на акта, кореспонденцията с бенефициера,
докладите от проверки на място, окончателния одитен доклад, писмата за
наложените до момента 3 финансови корекции и преписките по тях, ДБФП и
сключените от Община Ябланица договори с изпълнители, протоколи за приемане на
извършените СМР и други дейности по проекта ведно със съответните документи.
По искане на страните по делото е
прието заключение по назначена от съда съдебно-счетоводна експертиза, което е
коригирано и допълнено с изготвено от вещото лице допълнително заключение. В
заключенията си (с коригиращите мотиви) вещото лице е посочило в табличен и
описателен вид какви разходи са одобрени от УО по проекта, колко от тях са
платени и какво е основанието за неплатените суми, както и какви средства по
всяко искане за плащане не са верифицирани и на какво основание. Вещото лице е
направило извод, че описаните в оспореното писмо суми и обстоятелства отговарят
на установеното от него при изготвяне на експертизата. По отношение на ДДС
експертът е установил, че със сумата 937 146,65 лв. Община Ябланица е
платила ДДС на доставчиците на СМР и услуги по съответните фактури при
изпълнение на проекта, и до позиция 21 в Справката за извършени разходи на
л.2018 ДДС в размер на 828 770,77 лв. не е възстановен от общината на ОПОС.
Вещото лице е изчислило, че общият размер на сумата за възстановяване, която се
дължи от Община Ябланица на ОПОС, е 1 167 093,97 лв., която е идентична
със сумата по оспореното в настоящото производство писмо. В допълнителното
заключение е посочено, че на 15.01.2015г. общината е възстановила на МОСВ/ОПОС
сумата 10 383,81 лв. (част от неверифицираната сума 58 784,34 лв. по
искане № 10), и окончателно дължимата сума от Община Ябланица на МОСВ/ОПОС е
1 156 710,16 лева.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа основното и допълнителното заключение, като излага, че корекциите
спрямо основното заключение по отношение на платения и дължим аванс е извършило,
след като е направило пълен преглед на всички документи по изпълнението и
плащането на проекта, налични при двете страни, и изготвените от тях справки за
пълно движение на средствата. Експертът установява, че сумата от 81 452,62
лв., посочена в оспорения акт, е правилно изчислена, като е формирана за искане
№ 10 от неверифицирани разходи 58 784,34 лв. + 10% финансова корекция
6 568,18 лв. + 25% финансова корекция 16 100,10 лв. Вещото лице сочи,
че е направило изчисления по различен начин от този в оспореното писмо, но е
категорично, че крайният резултат за дължимата сума от общината по заключението
му и в акта на УО на ОПОС е еднакъв, а именно общ размер от
1 167 093,77 лв. на сумата за възстановяване, която се дължи от
Община Ябланица на ОПОС.
Вещото лице в съдебно заседание
подробно се спира на три спорни въпроса. Авансът, платен от УО на общината по
искания 1 и 2, е различен от аванса, платен от общината на изпълнителите, като
сумите по фактурите за направените авансови плащания от общината са поискани за
възстановяване и са възстановени/верифицирани от УО по искания 3 и 10, т.е.
няма повторно плащане или прихващане на аванс, нито полученият аванс по искания
1 и 2 е възстановяван от общината към ОПОС преди искане 10, поради което
правилно е приспаднат в последното искане.
По отношение на отразения ДДС за
възстановяване в оспорения акт вещото лице сочи, че до искане № 9 вкл. Община
Ябланица е получила от министерството за проекта 7 577 674,39 лв., от която 937
146,65 лв. ДДС, които министерството е превело, като тази сума 937 146,65 лв.
за ДДС подлежи на възстановяване. Тъй като общината е възстановила 108 375,87
лв., остават за възстановяване още 828 770,78 лв. ДДС.
Обсъдено е и възстановяването от
общината на сумата от 10 383,81 лв., като вещото лице сочи, че според
служители на общината част от неверифицираните разходи по писмото от
19.10.2016г. действително са били извършени неправомерно и те са ги
възстановили на Министерството, но не ангажира становище дали са го направили правилно
и дали правилно УО е приспаднал платената сума от лихвите, а не от главницата.
Заключенията са приети от
страните без възражения, с изключение на частта за дължимост на ДДС. В тази
част заключението не е прието от жалбоподателя с доводи, че това е правен
въпрос и не е от компетентността на вещото лице. Съдът кредитира основното и
допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза (с коригиращите
мотиви на ВЛ в допълнителното заключение и в о.с.з. от 04.02.2020г., че в
искания от 3 до 9 не е правено прихващане на преведения от УО на общината аванс
по искания 1 и 2, и правилно целият получен аванс е бил приспаднат в
окончателното искане 10) като компетентно изготвени, даващи отговори на
поставените въпроси и кореспондиращи на доказателствата по делото.
За изясняване на характера на
сумата от 10 383,81 лв., заплатена от общината на УО, от двете страни са
представени доказателства за заплащането й, съответно за осчетоводяването й при
ответника. От тези писмени доказателства се установява, че с писмо изх.№
01-2463/25.11.2015г. (л.2336) Кметът на община Ябланица е уведомил ГД „ОПОС”,
че във връзка с покана за доброволно изпълнение за възстановяване на сумата от
1 793 211,63 лв. общината е отправила възражение за част от
неверифицираните разходи, и има възможност да възстанови частично сумите, които
не са отразени във възражението и които не са верифицирани, а именно суми в
размер на 37,44 лв., 750,00 лв., 575,00 лв., 832,14 лв., 4629,31 лв., 2344,17
лв., 822,67 лв., 311,85 лв., 81,22 лв. и 0,01 лв., или обща сума за частично възстановяване
в размер на 10 383,81 лв. Последната сума е преведена с платежно нареждане
на 01.12.2015г. (л.2335), в което като основание е посочено „Частично
възст.сума по Договор за безвъзмездна помощ № 58111-29-220 „Рек. и доизгр.
ПОСВ” гр. Ябланица”, без да е посочено какъв е характерът на възстановяваната
сума – главница или лихва. За извършеното плащане Община Ябланица е уведомила
ГД „ОПОС” с писмо изх.№ 01-2463/02.12.2015г. (л.2334). Сумата е осчетоводена
при ответника за погасяване на лихва по
главница (извлечения на л.2307-2310) в съответствие с Инструкция на
сертифициращия орган Дирекция „Национален фонд” при Министерство на финансите
от 01.06.2011г. (л.2311). Сумата е осчетоводена като възстановена лихва, тъй
като и в писмото, и в платежното нареждане на общината не е заявено изрично, че
се плаща главница, и сумата автоматично е заведена като плащане на лихва –
стр.9 от Инструкцията.
В
съответствие с така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
След
запознаване с административната преписка и с допълнително представените
доказателства и становища на страните, както и като съобрази приключилото
производство по адм.д.
№ 93/2017г. на Административен съд Велико Търново,
настоящият състав намира, че жалбата на Община Ябланица е недопустима за
разглеждане, тъй като задълженията, посочени в оспореното писмо, вече са били
установени с влязъл в сила административен акт, и с процесното писмо не се
установяват нови задължения, които да подлежат на самостоятелно оспорване.
Същото становище е изразил и ответника в съдебно заседание. Съображенията на
съда в подкрепа на горния извод са следните:
В чл.2, т.10 на Регламент №
1303/2013г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен
субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове.
ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен
смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който
получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С
оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите му получателят
на средствата ще се наименува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на
регламента.
Верифицирането на извършени от
бенефициера разходи по проект, финансиран със средства на Европейските фондове,
е процес на проверка с цел гарантиране от ръководителя на управляващия орган,
че всички разходи по проекта са извършени в съответствие с нормативните
изисквания – чл.62, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕСИФ. Верификацията обхваща както разходите,
за които бенефициерът претендира възстановяване от Европейските фондове, така и
разходите, финансирани от националния бюджет и тези, които формират собствения
му принос, защото целият проект трябва да бъде осъществен в съответствие с
правото на Съюза и националното право – управлението на средствата е споделена
отговорност съгласно чл.14 от Регламент № 1083/2006.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. По силата на ал.3 от същия член, Управляващият
орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо.
При отправено от бенефициера
искане за окончателно плащане по проекта, се верифицират разходите по това искане.
Именно това окончателно искане ще определи размера на допустимите разходи,
размера на финансовите корекции по тези от тях, които за засегнати от
нередност, размера на недопустимите разходи и при отчитане на получения аванс,
възстановените суми и недопустимите разходи ще определи крайния размер на
дължимата за възстановяване сума.
В случая става въпрос за проект,
финансиран в рамките на програмния период 2007-2013г., като оспореният акт за
отказ от верификация е издаден след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Окончателното искане
за верификация е направено от общината на 01.09.2015г., като органът се е
произнесъл по искането с Писмо за окончателна верификация изх.№
08-00-3464/19.10.2016г., при действието на ЗУСЕСИФ и именно този закон е
приложимо национално право в случая. Приложимото европейско право е Регламент №
1083/2006г. с оглед на разпоредбата на чл.152 (1) от Регламент № 1303/2013г.
Именно разпоредбите на този регламент установяват задължението на
държавите-членки за управлението и контрола на оперативните програми – чл.70
(1), както и правомощията на управляващия орган за преценка на допустимостта на
разходите и за определяне на финансови корекции – чл.56 (4) и чл.98 (2).
Както бе изложено по-горе,
писмото на УО на ОПОС от 19.10.2016г. за окончателна верификация е оспорено
пред АСВТ частично, само по отношение
на отказаните за верификация разходи по т.”е” в размер на 16 100,10 лв., т.”з”
в размер на 4 400,00 лв., т.”и.2” в размер на 92 907,96 лв. и т.”и.10” в размер
на 1 346 038,45 лв. В останалата си част
писмото за верификация не е било оспорено и е влязло в сила – по отношение
на т.”а”, т.”б”, т.”в”, т.”г”, т.”д”, т.”ж”,
т.”и.1”, т.”и.3”, т.”и.4”, т.”и.5”, т.”и.6”, т.”и.7”, т.”и.8”, т.”и.9”,
т.”и.11” и т.”к”.
За отказите за верификация по
т.”е” и т.”з” АСВТ е прекратил производството по образуваното пред него дело,
прекратяването не е било оспорено от Община Ябланица пред ВАС, съответно и в
тези части писмото за верификация е
влязло в сила.
В случая водещо значение при
преценката дали жалбата има годен предмет на обжалване е съдържанието и
властническото волеизявление в първото Писмо за окончателна верификация изх.№
08-00-3464/19.10.2016г., защото с него е приключено производството по
верификация на искане за окончателно плащане № 10. Със съдебното решение са
отменени само т.”и.2” и т.”и.10” от писмото, а останалите откази от верификация
не са били предмет на обжалване и на разглеждане от съда, поради което са
влезли в сила. Следователно първото писмо съдържа властническото волеизявление,
с което не се верифицират сумите по т.”а”, т.”б”, т.”в”, т.”г”, т.”д”, т.”е”, т.”ж”,
т.”з”, т.”и.1”, т.”и.3”, т.”и.4”, т.”и.5”, т.”и.6”, т.”и.7”, т.”и.8”, т.”и.9”,
т.”и.11” и т.”к”, това волеизявление и по отношение на тези суми е влязло в
сила, съответно с него е приключено производството по искането за верификация
на сумите по тези точки от писмото.
С процесното Писмо „Уведомление
за приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на
Решение № 453 от 11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. на Административен съд
Велико Търново” с изх.№ 08-00-589/11.07.2019г. не се извършва нов отказ от
верификация на спорните суми по т.”а”, т.”б”, т.”е”, т.”ж”, т.”и.1”, т.”и.3”
(стара т.”и.4”), т.”и.4” (стара т.”и.5”) и т.”и.5” (стара т.”и.6”), за да
подлежи то на обжалване в тази му част. Както бе изложено във фактическата част
на решението по-горе, именно в изпълнение на решението на АСВТ, УО на ОПОС се е
произнесъл с оспореното в настоящото производство писмо/уведомление, като е
верифицирал сумите по двете точки от предходното си писмо, отказите по които са
били отменени от съда (92 907,96 лв. по т.”и.2” и 1 346 038,45 лв. по т.”и.10”)
в общ размер на 1 438 946,41 лв. С
горната сума е намалена неверифицираната сума по предходното писмо, както и
общото задължение на общината по писмото за възстановяване на средства към УО
на ОПОС. В Писмо „Уведомление за приключване на окончателно искане за средства,
издадено в изпълнение на Решение № 453 от 11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. на
Административен съд Велико Търново” с изх.№ 08-00-589/11.07.2019г. на
ръководителя на УО на ОПОС изрично е посочено, че останалите части от писмо
изх. № 08-00-3464/19.10.2016г. са безспорни (т.е. влезли в сила) и
споменаването им е счетоводни и отчетни цели.
В оспореното писмо е реализирана
процедура по верификация на разходи в изпълнение на решението на АСВТ.
Единствено в тази част писмото би подлежало на обжалване, но тъй като е с
позитивен характер за оспорващия, в тази част не подлежи на обжалване поради
липса на правен интерес (и не е обжалвано). В останалата му част, предвид
липсата на обективирана в писмото воля, която да очертава нов отказ за
верификация или ново волеизявление за определяне на финансова корекция –
различни от предходното писмо, то няма характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Този извод на съда се потвърждава и от
заключението на вещото лице, според което от крайната дължима сума по
предходното писмо – 2 606 040,18 лв., са приспаднати верифицираните суми в
изпълнение на решението на АСВТ в общ размер 1 438 946,41 лв., и в процесното
писмо от 11.07.2019г. дължимата сума е намалена на 1 167 093,77 лв., явяваща се
разлика между двете суми.
Във връзка с изложеното
неоснователен е довода на жалбоподателя, че с оспореното писмо се извършва
повторна окончателна верификация на окончателното искане за плащане. С акта
единствено са верифицирани сумите по т.”и.2” и т.”и.10” от писмото от
19.10.2016г. и сборът им е приспаднат от крайното задължение на общината към
ОПОС. Посочването на останалите суми, чиито отказ от верификация е влязъл в
сила далеч преди издаване на процесното писмо, е в изпълнение на задължението
на УО при счетоводното приключване на проекта да посочи размера на допустимите
разходи, размера на финансовите корекции по тези от тях, които за засегнати от
нередност, размера на недопустимите разходи и при отчитане на получения аванс,
възстановените суми и недопустимите разходи да определи крайния размер на
дължимата за възстановяване сума. В случая този краен размер е размера на
сумата по писмото от 19.10.2016г., намалена с верифицираните суми в изпълнение
на съдебното решение на АСВТ. С процесното писмо от 11.07.2019г. не се
установяват нови задължения за бенефициера, които да подлежат на самостоятелно
оспорване, което води до недопустимост на
жалбата и в резултат – оставянето й без разглеждане.
По същите мотиви недопустима се явява жалбата и в останалата
й част, включително оспорването на дължимостта за възстановяване на
недопустим ДДС и намаляването на размера на верифицираната сума за сметка на
собствения принос с 15 942,23 лв. И дължимостта на ДДС, и намаляването на
собствения принос са посочени идентично в предходното писмо от 19.10.2016г.
както по размер, така и по основание, поради което не подлежат на ново
обжалване. В обжалваното в настоящото производство писмо те са посочени в
изпълнение на задължението на УО при счетоводното приключване на проекта да определи
крайния размер на дължимата за възстановяване сума.
В частта против намаляването на
собствения принос жалбата е недопустима и на още едно основание – поради липса
на правен интерес. Собственият принос е разход, който се верифицира като
извършен по проекта, но е за сметка на бенефициера и не подлежи на
възстановяване от УО. В предходното писмо ясно е посочено, че със сумата, с
която се намалява собствения принос, се увеличава верифицираната сума за сметка
на БФП, т.е. сумата 15 942,23 лв. е включена към разходите, които са за сметка
на БФП, а не за сметка на общината, и това е изцяло в неин интерес. Горното е
отразено и в приложената към писмото таблица.
За прецизност и яснота и за да
отговори на всички възражения на оспорващия, въпреки очевидната недопустимост
на жалбата на Община Ябланица по изложените по-горе мотиви, съдът намира за
необходимо да посочи, че по съществото на спора жалбата е и неоснователна и
недоказана. Съображенията за това са следните (разгледани по точките от
жалбата):
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно
прилагане на материалния закон.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в раздел II „Плащания, верифициране и
сертифициране на разходи”, глава пета на ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби,
междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ.
Предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ за осъществяването на одобрени по надлежния ред проекти е
подчинено на различни условия, но най-общо те могат да бъдат определени като
спазване на правото на Съюза и на свързаното с него национално право.
Гарантирането на това основно изискване става чрез два правни инструмента –
верификацията на разходите и финансовата корекция. Верификацията, с оглед на
чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на разходите, а финансовата
корекция, с оглед на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, е отмяна на финансовата подкрепа
поради допусната от бенефициера нередност.
И производството по верификация,
и процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в сила на
ЗУСЕСИФ, са регламентирани като административни по своя характер. И двете
завършват с издаването на индивидуален административен акт. Двата индивидуални
административни акта, макар да имат един и същ издател и един и същ адресат,
имат различен предмет. Въпреки това, напълно е възможно единият акт – този за
определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за
издаване на другия – отказа за верификация, както е в процесния случай.
1) На първо място несъстоятелен е
довода, че с оспореното писмо се извършва повторна окончателна верификация на
окончателното искане за плащане, като се кани общината да върне сума, която е
коренно различна от сумата по предходното писмо от 19.10.2016г. и не става ясно
как е получена. Видно и от самото наименование на писмото – „Уведомление за
приключване на окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на Решение
№ 453 от 11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. на Административен съд Велико
Търново”, същото е издадено именно в изпълнение на цитираното решение. Сумата
по предходното писмо от 19.10.2016г. 2 606 040,18
лв. е намалена със сумите по отменените от съда т.”и.2” и т.”и.10” в общ размер
1 438 946,41 лв. и така
дължимата сума за възстановяване става 1 167
093,77 лв. С горната верифицирана сума на основание съдебното решение е
увеличен размера на верифицираните разходи от 177 525,14 лв. на 1 616 471,55
лв., размерът на неверифицираните разходи е намален от 1 520 399,03 лв. на 81
452,62 лв. (1 520 399,03 лв. – 1 438 946,41 лв. = 81 452,62 лв.).
Следователно изключително подробно и ясно в акта е обяснено как е получена
сумата от 1 167 093,77 лв., която е дължима от бенефициера. Нормално е и тази
сума да е различна от сумата по предходното писмо, поради верифицирането на
разходите по т.”и.2” и т.”и.10” в изпълнение на съдебното решение, като
последното е единствената причина за различие на крайните суми.
2) По т.1 от жалбата: Неоснователни
са твърденията на оспорващия, че сумата от 272 812,60 лв. е посочена за първи
път в оспореното писмо и не е дължима. Както е отразил органа, тази сума със
знак „минус” е посочена в писмото не като дължима, а като крайна сума на
представеното от общината искане № 10 – л.2263 гръб. Абсолютно същото е
посочено и в писмото от 19.10.2016г. Както е установило и вещото лице, сумата е
получена, тъй като представените към Искане № 10 разходооправдателни документи са
на стойност 1 681 981,94 лв., а преведеният аванс на общината в размер на
1 954 794,54 лв. е приспаднат в това искане и така се е получил
резултатът на искането от -272 812,60 лв., която сума се дължи за
възстановяване към ОПОС.
3) По отношение отказите за
верификация на сумите по т.”а”, т.”б”, т.”е”, т.”ж”, т.”и.1”, т.”и.3”, т.”и.4”
и т.”и.5” от оспорения административен акт, които са предмет на т.2 до т.9 от
жалбата:
Разпоредбата на чл.57, ал.1 от
ЗУСЕСИФ определя кои разходи са допустими. Съгласно т.4 от разпоредбата
допустими са разходите, извършени законосъобразно, съгласно приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство. Целта на финансовата
корекция е да се възстанови положението преди причинената от правонарушението
вреда на бюджета на Съюза. Поради тази нейна цел тя се изразява във
възстановяване на безвъзмездната помощ, получена при извършеното нарушение, или
в отказ да се предостави безвъзмездна помощ при извършено нарушение, което има
или би имало за последица вреда в бюджета на Съюза.
Следователно, финансовата
корекция се явява финансовото изражение на извършени в нарушение на правото на
Съюза и на свързаното с него национално право разходи. Това значи, че сам по
себе си размерът на финансовата корекция е недопустим разход и ако бенефициерът
е отправил искане за междинно или окончателно плащане, органът на основание
чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ ще следва да откаже верификация на разходи,
съответни на размера на определената финансова корекция.
Но за да е законосъобразен
отказът на органа да верифицира разход в размер на финансовата корекция, т.е.
да откаже да възстанови разходи в размер на финансовата корекция, трябва същата
да е определена с нарочен акт по основание и по размер.
Именно поради това тогава, когато
отказът за верификация се основава на финансова корекция, при проверка на
законосъобразността на отказа съдът следва да провери определена ли е тя с
нарочен писмен акт по основание и размер, влязъл ли е в сила актът, с който е
определена финансовата корекция, и съответен на влезлия в сила акт ли е размерът,
отказан за верификация. В производството по проверка на законосъобразността на
отказа за верификация съдът не може да извършва проверка за законосъобразност
на акта, с който органът е определил финансова корекция. В това производство
актът за определяне на финансова корекция е само фактическо основание за
отказа, за това съдът трябва да провери единствено от формална страна
осъществен ли е този релевантен юридически факт.
В конкретния казус, с оспореното
писмо се отказва верификация на три суми поради наложени финансови корекции. Предмет
на жалбата е сумата по т.”е” в размер на 16
100,10 лв. неверифицирани разходи по договор № 07-0014/11.02.2009г.,
представлява извършване на финансова корекция в размер на 25 %, наложена с
писмо изх.№ 08-00-3569/16.10.2012г. (л.158 по делото). Безспорно е по делото,
че актът, с който е наложена тази финансова корекция, е влязъл в сила, като не е
отменен нито по реда на ЗУСЕСИФ, нито по общия граждански ред.
Актът, с който е определена тази
финансова корекция, е от 16.10.2012г., т.е. е издаден преди влизане в сила на
ЗУСЕСИФ (както и другите два акта за финансови корекции). Защита на бенефициера
срещу актовете за определяне на финансови корекции към датата на издаването им
е била по исков път, като по делото няма данни и не се твърди те да са били
оспорени или претендирани по исков ред, включително да са били отменени. За
първия акт за сумата от 16 100,10 лв. е направено оспорване по реда на
ЗУСЕСИФ по адм. дело № 93/2017г. на АСВТ, като съдът е оставил жалбата в тази
част без разглеждане като недопустима, и съдебният акт е влязъл в сила. Следователно
тази финансова корекция е била определена по основание и размер с нарочен
писмен акт, който е влязъл в сила, спазена е и процедурата за налагане на
финансова корекция. Размерът, отказан за верификация по тази позиция, е съответен
на влезлия в сила акт – по т.”е” сумата от 16 100,10 лв. представлява 25 %
от стойността на договор № 07-0014/11.02.2009г. с „Пловдивинвест” АД. Поради
горното законосъобразно УО е отказал верификация на сумата по т.”е” от писмото.
Твърдяната в жалбата липса на
правни и отчасти фактически основания за неверификация на сумите по т.”а”,
т.”б”, т.”ж”, т.”и.3” и т.”и.4” съдът намира за неоснователна, тъй като на
стр.6 от оспорения акт изрично са посочени правните основания, на които не се
верифицират сумите по т.”а”, т.”б”, т.”в”, т.”г”, т.”д”, т.”ж” и т.”и”, а
именно че бенефициерът без да прояви изискваната от закона дължима грижа,
неправомерно е завишил с посочените в тези букви суми, размера на исканите за верификация
и възстановяване от УО на ОПОС средства, вместо да откаже да изплати тези
средства на съответните изпълнители – нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ
във вр. с чл.2, т.1 и т.10 от Постановление № 249/17.10.2007г. на МС и чл.30 от
Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г. Отделно от това, по отделните точки в писмото са изложени подробни
и ясни фактически констатации за отказите за верифициране на съответните суми.
Оплакванията на оспорващия, че не
е ясно кой, кога и как е правил проверка на място за неверифицираните суми по
т.”а”, т.”б”, т.”и.3” и т.”и.4”, противоречат на представените доказателства по
делото. С писмо изх.№ 08-00-1009/21.05.2015г. УО на ОПОС е изпратил на
бенефициера Доклад за извършена окончателна проверка на място по проект №
58111-29-220 (л.190 и сл.), като в писмото изрично е посочено, че изпълнението
на препоръките от доклада е условие за верифициране и изплащане на суми по
окончателното искане за средства № 10. В т.ІХ „Напредък в изпълнението на
проекта”, констатации по Предварителна дейност 1, в доклада подробно и ясно е
посочено, че разходите по договор № 07-125/29.05.2008г. с „МВВИ Консулт” ООД за
изготвяне на финансов икономически анализ (ФИА) няма да бъдат възстановени поради
наличие на два договора с еднакви дата и номер, но с различно съдържание, както
и поради дублиране на дейността с договор с друг изпълнител. Именно това е и
основанието за неверифициране на сумата по т.”а” от писмото за окончателна
верификация.
В същата точка на доклада е
изложено още, че разходите по договор № 07-126/29.05.2008г. с „Европроект
консултстрой” ООД за изготвяне на предпроектно/прединвестиционно проучване
(ППП) няма да бъдат възстановени поради наличие на два договора с еднакви дата
и номер, но с различно съдържание, както и поради дублиране на дейността с
договор с друг изпълнител. Това е и основанието за неверифициране на сумата по
т.”б” от писмото за окончателна верификация. Съкращенията ФИА и ППП по двете
точки са именно предмета на двата договора, поради което не се приема за
основателно възражението на оспорващия, че не знае какво значат тези
съкращения. Освен това самият бенефициер ги е използвал във възражението си на
л.52 по делото, без да твърди, че не му е ясно какво означават, като пак там е
посочил и че за неверифицирането на тези разходи УО го е уведомил с доклад от
окончателна проверка на място, което напълно противоречи на тезата му в жалбата
до съда.
В Препоръка № 6 от същия Доклад
за извършена окончателна проверка на място е предписано на бенефициера да
представи обяснения за несъответствието между актуваното количество на положени
канализационни тръби ф400мм и количеството, посочено в акт обр.15, съответно
протокол обр.16. В т.”и.3” от оспореното писмо изрично е посочено, че представените
от общината обяснения по тази препоръка не са приети за основателни от УО и за
разликата между изпълнено и актувано количество от 66,37 м. канализационни
тръби не се верифицират разходи в размер на 4 629,31 лв. по съответната
позиция. Следователно и в този случай е ясно посочено коя препоръка от кой
доклад не е изпълнена, като това е основание за неверифициране на разходите.
Подробно са посочени и
фактическите основания за неверифициране на сумата по т.”и.4” от писмото, вкл.
за неизпълнение на кои задължения, кога е правена проверка на място, какви са
резултатите и даден ли е срок на общината да отстрани нередовностите. Самият
договор, от който се прави удръжката, изрично е посочен в т.”и” от писмото, а
именно че в подточките на тази точка не се верифицират разходи по договор №
07-159/11.11.2011г. с ДЗЗД „Строй Еко Ябланица” за инженеринг. Отказът за
верификация е поради неизпълнение на препоръка по т.9 от Доклад от окончателна
проверка на място, като в писмото е цитирано съдържанието на препоръката, кога
е дадена и че не е изпълнена, както и че плащането на фактурата, от която е
удържана неустойка в размер на 10%, е извършено от бенефициера преди извършване
на дейността.
Противно на оплакванията на
оспорващия, спазена е процедурата за неверифициране на сумата по т.”ж”. В тази
точка на оспореното писмо ясно е посочено, че не се верифицират разходи по
договор № 07-0017/24.02.2009г. с „МВВИ Консулт” ООД за управление в размер на
8 970,00 лв. по фактура № **********/18.08.2014г., представляваща междинно
плащане в размер на 30% от стойността на договора. Посочено е и фактическото
основание за неверифициране на сумата. Следователно не съществува неяснота за
кой договор става въпрос, върху каква обща стойност са неверифицирани 30% и как
са определени, на какво основание не се верифицират и какви са допуснатите
сериозни пропуски в цялостното изпълнение на договора.
Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от
ЗУСЕСИФ, за да се считат за допустими, разходите следва да са за реално
доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с
това са изпълнени кумулативно и останалите условия за допустимост съгласно
чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ, вкл. по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ – разходите да са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство. В тази връзка не са верифицирани сумите по т.”и.1”
и т.”и.5” от оспореното писмо.
И за двете суми ясно и конкретно
е посочено как са получени, на какво основание се удържат и какво
представляват, а възраженията на оспорващия в тази връзка са недоказани и
неоснователни. За първата сума е отразено, че УО неколкократно е изисквал от
бенефициера финансова обосновка за промяна на материала на ревизионните шахти,
самият бенефициер във възражението си на л.52 оспорва констатациите за липса на
обосновки и че е наясно със смяната на материала на шахтите, следователно няма
неяснота какъв е материала на шахтите по КСС и какъв е изпълнен на място, както
и че те се различават. За втората сума в писмото е отразено, че стойността на съоръжението
е взета от инвентарната книга на заведеното оборудване, а липсата
(недоставянето) на повдигателното съоръжение на входа на помпената станция е
установено от проверка на място и предписано като препоръка по т.9 от доклада
от тази проверка на място.
При така установеното правилно УО
не е верифицирал двете суми по т.”и.1” и т.”и.5” поради нарушение на чл.57,
ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, на което основание е отказана верификация не само по
тези, а и по останалите точки.
4) Противоречащи на
доказателствата по делото са оплакванията в т.10 от жалбата за
незаконосъобразно намаляване на собствения принос на общината с 15 942,23 лв.
Както вече бе посочено, собственият принос е разход, който се верифицира като
извършен по проекта (когато е приет за допустим), но е за сметка на бенефициера
и не подлежи на възстановяване от УО за сметка на БФП. В предходното писмо ясно
е посочено, че със сумата, с която се намалява собствения принос, се увеличава
верифицираната сума за сметка на БФП, т.е. сумата 15 942,23 лв. е включена към
разходите, които се верифицират за сметка на БФП, а не за сметка на общината, и
това е изцяло в неин интерес. Горното е отразено и в приложената към писмото от
19.10.2016г. таблица.
5) По т.11 от жалбата, релевираща
доводи във връзка с възстановяването на недопустим ДДС:
В чл.132, ал.1 от Договора за БФП
изрично е предвидено, че при изменение на нормативни актове или при приемане на
нови или промяна на вече приети указания на Министерство на финансите, имащи
отношение към финансирането и/или изпълнението на проекта или към задълженията
на някоя от страните по договора, последните са длъжни да приведат договора в
съответствие с изменените актове. Към датата на сключване на ДБФП са действали
Указания на Министъра на финансите № 91-00-502/27.08.2007г. относно третиране
на данък добавена стойност като допустим разход при изпълнение на проекти по
Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд
на Европейския съюз, т.е. ДДС по проекта е бил допустим разход и е подлежал на
възстановяване от УО към бенефициера.
По силата на измененията в Закона
за водите (ДВ бр.103 от 29.11.2013г.), в сила от 03.12.2013г., общините
предоставят експлоатацията на ВиК инфраструктурата на ВиК оператори чрез
договори, сключени по Закона за водите или Закона за концeсиите. По силата на
тези договори е налице бартер, при който дейността на общината е облагаема по
ЗДДС, поради което за получените стоки и/или услуги възниква право на
приспадане на данъчния кредит по реда на ЗДДС, т.е. разходът е недопустим за
финансиране по ОПОС. В тази връзка са издадени Указание УК-1/15.01.2014г. и
Указание № 91-00-137/24.03.2014г. на Министъра на финансите, в които са дадени
и подробни разяснения относно прилагане на ЗДДС за възстановяването на ДДС от
НАП и определянето му като допустим разход по оперативните програми.
Във връзка с цитираната промяна
на нормативната база ДДС е станал недопустим разход по проекти от Приоритетна
ос 1 на ОПОС (какъвто е процесния). За необходимостта от предприемане на
действия в съответствие с новите указания на МФ, УО е уведомил общините с
официално писмо изх.№ 08-00-4065/21.11.2014г., публикувано на интернет
страницата на ОПОС ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/pismo_obshtini.pdf.
В изпълнение на горното, между УО
на ОПОС и бенефициера Община Ябланица е подписано Допълнително споразумение №
10 на 23.06.2015г. Съгласно §3 (1) от последното, страните са се споразумели,
че разходите за ДДС, посочени в бюджета на проекта в Приложение № 1, са
недопустими за финансиране по ДБФП. В §3 (2) страните са се съгласили, че сумата от 937 146,65 лв., която е
изплатена на бенефициера по договора за БФП за възстановяване на извършени от
него разходи за изплащане на ДДС, подлежи
на възстановяване от Бенефициера на Управляващия орган. Към споразумението
е приложена и таблица с подробно описание на фактурите, по които е преведено
ДДС на общината, съответно подлежи на възстановяване (в Приложение № 2 на
л.2275-2276 по делото). Следователно изплатеното на бенефициера ДДС до
определена дата е дължимо за връщане към ОПОС на база на допълнителното
споразумение, подписано и от двете страни по ДБФП, и това оборва тезата на
жалбоподателя, че не му е ясно защо е недопустим този данък, на какво правно
основание се дължи възстановяването му, за кой период и кои сделки е начислен.
Както потвърждава и вещото лице в
съдебно заседание, с промяната на допустимостта на ДДС като разход, общината е
имала възможност да го включи като разход в дневниците си за покупки и той да й
бъде преведен от бюджета на НАП, след което те да го възстановят на ОПОС.
Община Ябланица обаче е поискала от НАП само 108 375,87 лв., които са й
били преведени и тя съответно ги е превела на ОПОС. Останалият размер на
недопустимо ДДС от 828 770,78 лв. не е бил поискан от НАП, въпреки
възможността, дадена с Указание УК-1/15.01.2014г. и Указание №
91-00-137/24.03.2014г. на Министъра на финансите, но общината е длъжна да го
възстанови на Оперативната програма, а основанието е промяната в нормативната
уредба и Допълнително споразумение № 10 към ДБФП.
По отношение възражението за
изтекла погасителна давност, съдът отбелязва само и единствено обстоятелството,
че процесът по верификация обвързва не бенефициера с дължими суми, а
компетентния орган, поради което и позоваването на давност от негова страна е
лишено от правна логика и е в негов ущърб – в този смисъл Решение №
3569/09.03.2020 г. на ВАС по адм.д. № 14826/2019 г., VII отд. Поради това не е необходимо
и развиване на подробни съображения досежно правилата и приложението на
погасителната давност, включително и при установената недопустимост на жалбата.
По изложените съображения съдът
намира жалбата на Община Ябланица за недопустима, което е основание за
оставянето й без разглеждане и за прекратяване на производството по делото.
При този изход на спора е
основателна претенцията на ответника за възстановяване на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице за изготвяне
на заключение по допълнителна задача към ССчЕ, за които е представен списък на
л.2301. Делото е с фактическа и правна сложност, пълномощникът на ответника се
е явявал в 5 от проведените открити съдебни заседания, правил е доказателствени
искания, представял е допълнителни доказателства, разпитвал е вещото лице, с
което е упражнил в пълна степен защитата на упълномощилия го орган. Последният
е заплатил и 200 лева депозит за вещо лице (л.2289). Поради изложеното на
основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва са се осъди
Община Ябланица като юридическо лице да заплати на юридическото лице
Министерство на околната среда и водите, част от което е Управляващият орган на
Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013г., реално направените,
своевременно поискани и доказани разноски в съдебното производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 200,00 лв., или общо разноски в размер на 650,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалбата на
Община Ябланица с ЕИК ********* и адрес гр. Ябланица, пл. „Възраждане“ №3,
представлявана от кмета на общината, против „Уведомление за приключване на
окончателно искане за средства, издадено в изпълнение на Решение № 453 от
11.12.2017г. по адм.д. № 93/2017г. по описа на Административен съд Велико
Търново” с изх.№ 08-00-589/11.07.2019г. на Главния директор на Главна дирекция
„Оперативна програма Околна среда” в МОСВ и Ръководител на Управляващия орган
на ОПОС 2007-2013г.
Прекратява производството по адм.
дело № 350/2019г. по описа на Административен съд Ловеч.
Осъжда Община Ябланица с ЕИК
********* и адрес гр. Ябланица, пл. „Възраждане“ №3, да заплати на Министерство
на околната среда и водите, гр. София, бул. „Мария Луиза“ №22 направените по
делото и доказани разноски в размер на 650,00 (шестотин и петдесет) лева.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
Административен
съдия: