Р Е Ш
Е Н И Е
гр. П. , 20. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. ският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7488 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б.Ц. *** против „***- ***“ ЕАД гр. С.. В
молбата се твърди, че по силата на договор от 30. 01. 2018 год. за автомобилно
застраховане „Каско+“ ищецът е застраховал при
ответника собствения си лек автомобил марка „***“, модел ***, с държавен
регистрационен номер *** Твърди се, че по повод този договор е била издадена
застрахователна полица № ***, със срок на действие от 31. 01. 2018 год. до 29.
01. 2019 год. Твърди се, че на 25. 07. 2018 год. ищецът е паркирал лекия
автомобил пред дома на брат му на *** в ***. Твърди се, че автомобилът е
престоял цялата нощ на този адрес. Твърди се, че на сутринта на 26. 07. 2018
год. братът на ищеца му е съобщил, че по автомобила има нанесени щети,
изразяващи се в надраскване с твърд предмет на боята, броните и фара. Твърди
се, че ищецът веднага уведомил по телефона служителите на ответното дружество
за настъпилото застрахователно събитие и още на същия ден автомобилът бил
закаран в офиса на застрахователя в гр. П. . Твърди се, че там експертът на
застрахователя П.Ж. извършил оглед и заснемане на автомобила и съставил опис-
заключение по щета № ***/ 26. 07. 2018 год., в който подробно описал нанесените
щети. Твърди се, че поради съмнение, че щетите са причинени от бившата съпруга
на брата на ищеца Т.Ц. последният заедно с ищеца са подали жалба във ***- П. ,
където е била образувана полицейска преписка № ***/ 26. 07. 2016 год. Твърди
се, че тъй като в договора между ищеца и ответника е било уговорено, че
изплащането на щетата ще се осъществява по експертна оценка, след като бъде
изготвен протокола от застрахователя, за ищеца не е имало пречка сам да поправи
щетите на автомобила, а след това да получи съответното застрахователно
обезщетение. Твърди се, че през м. септември 2018 год. ищецът е получил
уведомително писмо от ответното дружество, с което последното го уведомило, че
застрахователното събитие не е в риск и претенцията за заплащане на обезщетение
е неоснователна. Твърди се, че в писмото застрахователят изрично е посочил, че
отказва да изплати на ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***/ 26. 07.
2018 год. Ищецът счита, че този отказ е неоснователен, поради което моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 1 500 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № ***/ 26. 07. 2018 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна, като алтернативно излага доводи
за частичната й основателност.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че
между ищеца Б.Ц.Ц. и ответника „***- ***“ ЕАД гр. С. е било
налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско+“ на лек автомобил „*** *** с рег. №
***, за което е била издадена застрахователна полица № ***, валидна до 29. 01. 2019 год.
Безспорно по делото е, че на
26. 07. 2018 год. ищецът Б.Ц.Ц., чрез своя брат, е подал при ответното
дружество уведомление за настъпила щета. В уведомлението е посочено, че вечерта
на 25. 07. 2018 год. ищецът е паркирал лекия автомобил на *** в *** и на
следващата сутрин е установил, че целият автомобил е надран с твърд предмет,
увредени са врати предни и задни /леви и десни/, калници предни и задни /леви и
десни/, капак двигател, капак багажник, броня задна и предна, фар ляв.
Безспорно по делото е, че във
връзка с горното уведомление при ответното застрахователно дружество е била
образувана щета № ***/ 26. 07. 2018 год., по
която на ищеца е било отказано изплащането на застрахователно обезщетение с
мотива, че получените увреждания не са вследствие декларираното събитие и
застрахователят не е в риск.
Така направеният отказ е
неоснователен. Основното задължение на застрахователя по договора за
застраховка е да заплати при настъпване на застрахователното събитие
застрахователно обезщетение на застрахованото лице. В конкретния случай е
установен по безспорен начин механизмът на причинените върху застрахования
автомобил щети: от показанията на разпитания свидетел П.Ж. се установява, че
целият автомобил е бил надран- „отпред, отзад, брони, врати четири, предни
калници- ляв, десен, задни калници- ляв, десен, капак- преден и заден“ /л. 80
от делото/. Свидетелят посочва, че надраскванията са били извършени с някакъв
твърд предмет, подобен на тебешир, като при търкане е личало, че е увредена
боята. В подобна насока е и заключението на вещото лице В.И.: констатираните
коси и надлъжни протривания по купето на автомобила са възникнали вследствие на
натиск върху повърхността на съответните части с твърд предмет, при което е
отнет материал и лаково покритие от боята на съответните части. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесното застрахователно събитие попада изцяло
в хипотезата на т. 2. 1. 5 от Общите условия на автомобилна застраховка „Каско+“ на „***- ***“ ЕАД гр. С., а
именно: злоумишлени действия на трети лица- причинени повреди на МПС от трети
лица чрез механично въздействие /надраскване/. Оттам ответникът като
застраховател носи отговорност за репариране на причинените вследствие това
застрахователно събитие вреди. Определяне на дължимото се обезщетение за
възстановяване на причинените на автомобила щети е извършено със заключението
на вещото лице В.И., което е дадено в два варианта. Първият вариант е основан
изцяло на изготвения опис- заключение по щета № ***/ 26. 07. 2018 год. и според
същия стойността на ремонта на процесния лек автомобил с включени разходи за
материали и труд при възстановяване в специализиран сервиз е 1 452, 20 лв.
Според съда като по- обективен следва да се възприеме втория вариант от
заключението, в който вещото лице е съобразило приложения към щетата снимков
материал и е отчело възможността една част от протриванията върху автомобила да
се отстранят чрез пастиране и полиране, а не чрез боядисване, доколкото липсва
отнемане на слой от боята. Съобразно този вариант на заключението стойността на
необходимия ремонт в специализиран сервиз възлиза на сумата от 1 262, 20
лв. В този размер предявеният осъдителен иск по чл. 405 ал. 1 от КЗ следва да
бъде уважен, като за разликата до претендираните 1 500 лв. същият следва
да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски по компенсация в размер
на 368, 60 лв.
По така изложените
съображения П. ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „***-
***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от *** и ***,
да заплати на Б.Ц. ***, ЕГН **********, сумата от 1 262, 20 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ***/ 26. 07. 2018
год., ведно със законната лихва, считано
от 19. 10. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
1 500 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „***-
***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***и ***,
да заплати на Б.Ц. ***, ЕГН **********, сумата
от 368, 60 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: