№ 762
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520201895 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. Б. Х., с ЕГН-**********, до Районен съд - Русе,
против наказателно постановление №126-ЗЗД/28.09.2022г. на Зам.Директор на
ОДМВР - Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.4 от Закон за закрила на детето
/ЗЗакрД/ му е наложено наказание “глоба” в размер на 300.00лв., на основание чл.45,
ал.3 от ЗЗакД. Жалбата е бланкетна и с нея се моли Съда да отмяни НП.
Жалбоподателят не е намерен на посочения в жалбата адрес, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява представител.Депозира се
писмено становище от упълномощен представител, с което поддържа НП.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.09.2022г., около 22.20ч., в гр.Русе в питейно заведение „Чилаут“,
находящо се на ул.“****“ в града, били установени от пол. служители като клиенти на
заведението няколко непълнолетни лица от женски пол /едното от които К. А.ова Б.а, с
ЕГН - **********/ , които били в заведението без родител или без родителя да му е
осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Поради това и св.С.Д.
съставил на жалб.А. Х. /родител на К. А.ова Б.а/ АУАН бл.№477558/10.09.2022г. за
извършено от него нарушение по чл.8, ал.4 от ЗЗакрД, препис от който бил му връчен
1
без възражение, а въз основа на него е издадено и обжалваното НП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима и е неоснователна.
Оспореното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Със
заповед № 336з-1397/11.08.2017г., изпратена Ви с мое писмо № 336р-31093/27.10.2022
г., директорът на ОДМВР-Русе е оправомощил заместник-директора на ОДМВР-Русе
да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 45, ал. 1 - 4 от Закона за
закрила на детето. НП е съобразено с императивните правила на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
като съдържа всички изискуеми от закона елементи, отразени от т.1 до т.6 в същия
член. Правилно е индивидуализиран нарушителят, нарушението от фактическо и
юридическо изражение е ясно и пълно. При постановяване на НП
административнонаказващият орган изцяло се е позовал на АУАН и правилно е
възприел същия като надлежно доказателствено средство, което безспорно и
категорично доказва описаната фактическа обстановка
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗЗакрД, „Родител, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител
по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв.“.
Разпоредбата на чл.45, ал.3, пр.1, във връзка с чл.8, ал.3 от ЗзакрД е категорична,
че родител който полага грижи за дете, което е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст и не го е придружил или не му е осигурил пълнолетен и дееспособен
придружител на обществено място след 22,00 ч., следва да понесе административно
наказание глоба. В случая нарушението е извършено от жалбоподателя чрез
бездействие. Осигуряването на придружител е един от елементите на категорията
„грижа“, нормативно дефинирана в §.1.т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗзакрД,
чиято основна цел е гарантиране на правата и защита интересите на детето.
Хипотезите на чл.8,ал.3 и ал.4 на ЗзакрД са алтернативни. Формулираното
фактическо обвинение е субсумирано под нормата на чл.8, ал.4 от ЗзакрД, като е
посочена правилно и санкционната разпоредба на чл. 45, ал.3 от ЗзакрД. С нормата на
чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗзакрД законодателят е регламентирал две отделни задължения на
родителите, попечителите и лицата, полагащи грижи за дете и тези две задължения са
заместими задължения, поставени в условията на евентуалност. Основното задължение
на родителя/настойника/ е това по чл.8, ал.3 от ЗзакрД - да придружи своето дете на
обществено място след визирания в закона час. а ако неизпълнението на това
задължение е невъзможно, негов сурогат е задължението по чл.8, ал.4 от ЗзакрД - за
осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител. Следователно предпоставка по
чл. 45, ал.3 от ЗЗакрДетето за отговорността на родителя/настойника/ на
непълнолетния е неизпълнението на задължението по ал.3, а при невъзможност - по ал.
4 на чл.8 от ЗзакрД поради което административно-наказващият орган правилно е
2
наложил санкцията.
Относно искането за приложението на чл.28 от ЗАНН
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията
на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН,
тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за
всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че извършеното административно нарушение по ЗЗакрД не
е с по ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен
случай и без вредоносни последици.
Съдът намира, че не се касае за маловажен случай, при който наказващият орган
на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е довело до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да
се отмени.
По преценка на съда и съобразно разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, наказанието
„глоба“ в минимален размер 300 лева по реда на чл.45, ал.3 от ЗакрД е правилно
индивидуализирано и ще окаже необходимия поправителен и превъзпитаващ ефект, не
само по отношение на жалбоподателя, но така също и по отношение на всички
граждани, склонни да допускат подобни нарушения.
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален представител –
ст. юрисконсулт Г. Д.а. В хода на съдебните прения, Й. претендира присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
3
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна
норма, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл.27е от тази наредба
указва, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, това, че същото е приключило в едно
съдебно заседание, при липса на съществени спорни обстоятелства, Съдът намира, че
на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер, а именно 80лв.
При така изложеното, понастоящем А. Б. Х. следва да бъде осъден да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе разноските за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80.00 лв.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 63, ал.7, т.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №126-ЗЗД/28.09.2022г. на
Зам.Директор на ОДМВР – Русе против А. Б. Х., с ЕГН-**********, с което за
нарушение на чл.8, ал.4 от Закон за закрила на детето /ЗЗакрД/ му е наложено
наказание “Глоба” в размер на 300.00лв., на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакрД.
ОСЪЖДА А. Б. Х., с ЕГН-**********, да заплати на ОДМВР-Русе, направените
разноски по делото за юрисконсулт в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд – гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4