№ /……………...2021 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Наталия Дичева
като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 2234 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
образувано след разделяне на предявения от С.П.А. осъдителен иск за заплащане
на обезщетение за оставане без работа за времето, през което не заема държавна
служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното и правоотношение за
периода съгл. чл.104, ал.1 от ЗДСл., както и морално обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 50000лв.
Видно от определение №
2562/11.10.21г., постановено по адм. д. № 1697/ 2021 г. по описа на АС-Варна, искът
е предявен при условията на първоначално обективно съединяване с оспорване на
заповед № П-18/09.07.21г. на Председателя на ДАМТН, с която е прекратено
служебното правоотношение на ищеца.
Съдът, като взе предвид
приложените в преписката доказателства, намира, че следва да се приложи чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК поради следното:
В съответствие с чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл държавният служител
има право да оспори законността на прекратяването на служебното си
правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по
назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба
поради прекратяването. Нормата на чл.104, ал. 1, изр. 1 ЗДСл предвижда, че
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от
органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение
в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Тази
правна норма въвежда като елемент от фактическия състав на правото на
обезщетение поради оставане без работа при незаконно уволнение признаването на
уволнението за незаконно – т. е. разрешаването на спора относно
законосъобразността на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение
на ищеца, който спор е предмет на адм. дело № 1697/ 2021 г. по описа на АС-Варна,
има значение за правилното решаване на спора относно дължимостта на
обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, което се претендира в настоящото
производство. Тази връзка между двете производства е преюдициална (съществува
обусловеност на спора по едното производство от изхода на другото) и
осъществява хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което приложима е и
диспозицията на същата правна норма на основание чл. 144 АПК.
Така мотивиран и на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството
по адм. дело № 2234 / 2021 г. по описа на АС-Варна до приключване на
производството по адм. д. № 1697 / 2021г. по описа на АС-Варна с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7–дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: