Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1062 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И.Г.М. срещу Дирекция „Миграция” при МВР за заплащане на следните суми:
1499,79 лв. (след допуснато в о. с. з. на 08.01.2020 г. увеличение на иска от
сумата от 1180 лв. на сумата от 1499,79 лв.), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.09.2016
г. до 18.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, и 172,90 лв. (след
допуснато в о. с. з. на 08.01.2020 г. увеличение на иска от сумата от 150 лв.
на сумата от 172,90 лв.) – обезщетение за забава върху главницата от настъпване
на изискуемостта до 18.09.2019 г.
Ищецът твърди, че работил в Дирекция „Миграция”
при МВР, СДВНЧ – гр. Любимец на длъжност „ст. полицай”. През периода 18.09.2016
г. – 18.09.2019 г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които
с продължителност от 24 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на
работното време. Посочено е, че през този период бил положил общо 1448 часа
нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 1655
часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 200 часа положен труд. В хода
на устните състезания ищецът е заявил, че претендира по главния иск сумата от
1499,79 лв. съобразно заключението по ССчЕ. По тези съображения моли да бъдат
уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответното учреждение. Изразява становище, че уредбата в ЗМВР
била специална, поради което по отношение на държавните служители не намирали
приложение разпоредбите на НСОРЗ, вкл. чл. 9, ал. 2, предвиждащ преизчисляване
на нощните часове в дневни. В случай че съдът приеме, че НСОРЗ е приложима,
възразява, че приложимият коефициент е 1,143. Според ответника нормалната
продължителност на работното време през нощта за служителите на МВР била в
размер на 8 часа. Поради това намира, че съотношението между нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР било равно на 1, а не 1,143, както считал ищецът. По тези
съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е
налице спор, че през исковия период от 18.09.2016 г. до 18.09.2019 г. ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение при ответника.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 18.09.2016 г. – 18.09.2019
г. ищецът бил отработил 189 нощни смени или 1512 нощни часове. При
преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 отработените часове
възлизали на 1728,22 часа. В резултат на превръщането на нощните часове в
дневни допълнителните часове положен труд били в размер на 216,22 часа. След
извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлизало на 1499,79 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на
иска – на 172,90 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се
явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР регламентира, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 от
същия текст предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; и
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен
спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014
г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От
02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби
№ 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната от които е приложима към процесния период от 18.09.2016 г. до 18.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Фактът,
че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те
са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този
обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се
отнасят до подобни случаи. Поради това липсата на изрична норма
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА предвижда, че
когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В противен случай би се
поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
С
оглед възприетото от настоящия съдебен състав становище, че отработените нощни
часове подлежат на преизчисляване, е необходимо да се обсъдят възраженията на
ответника във връзка с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд
е 40 часа или 8 часа на ден, а чл. 140, ал. 1 КТ предвижда, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият
коефициент по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на
дневния и на нощния труд (8:7). Тук е мястото да се изясни, че съдът не споделя
изложените от ответника съображения, че нормалната продължителност на работното
време за държавните служители през нощта била в размер на 8 часа, от което
следвало, че съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време по ЗМВР е 1, а не 1,143. В разглежданата хипотеза следва
да се отчете обстоятелството, че поради спецификата на работата е предвидено
определянето на 24-ви смени, които неизменно включват по 8 нощни часа (от 22:00
до 6:00), съчетани задължително с два дни почивка. От това следва, че на
седмица един служител полага средно две 24-ви смени или максимум 16 часа нощен
труд. Всичко това води до извода, че работните смени в
графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава установената
нормална продължителност на работното време за тримесечния период съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР или казано по-друг начин при съпоставяне
на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия
брой работни дни за тримесечния период не трябва да има работен ден с повече от
8 часа. Именно в тази насока следва да се тълкува разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. посл. ЗМВР, предвиждаща, че работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но не и съобразно смисъла, вложен от ответника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за служителите на МВР е 8 часа. С оглед горното и за не да бъдат поставени служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, които полагат труд по
трудово правоотношение, съдът намира, че положените часове нощен труд следва да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 18.09.2016 г. до 18.09.2019 г.
ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 216,22 ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1499,79
лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда– 18.09.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало
да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за
законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 18.09.2019
г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава
възлиза на 172,90 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в общ размер на 380 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира
възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение за
неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля значително минималния
размер съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е
съответно на фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 109,99
лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” при МВР, с административен
адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 48, да заплати по исковете с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на И.Г.М., ЕГН: **********, адрес: ***,
следните суми:
1499,79 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 18.09.2016 г. до 18.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, 172,90 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до 18.09.2019 г., както и сумата от 380 лв.
– разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Дирекция „Миграция” при МВР, с
административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 48, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград сумата от 109,99
лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 100 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Присъдените в полза на И.Г.М., ЕГН: **********, адрес:
***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: