№ 26
гр. Велико Търново, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000275 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 52 от 01.06.2022 г., постановено по т.д. № 23/2021
г. Плевенският окръжен съд осъдил ЗД „Евроинс“ АД - гр.София да заплати
на М. Б. А., на основание чл. 380, ал.1, вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал.1 от
КЗ,обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М.,
в резултат на ПТП на 18.07.2020 г. във Велико Търново, с оглед наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г. по
застрахователна полица на ЗД „Евроинс“ АД №
BG/07/119003053496/31.10.2019 г. в размер на 21 000 лв., заедно със
законната лихва, считано от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като до размера на 30 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., отхвърлил
предявения иск като неоснователен. Осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати
на М. А. Я., на основание чл. 380, ал.1, вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал.1 от
КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М.,
в резултат на ПТП на 18.07.2020 г. във Велико Търново, с оглед наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г. по
застрахователна полица на ЗД „Евроинс“ АД №
1
BG/07/119003053496/31.10.2019 г. в размер на 10 000 лв., заедно със
законната лихва, считано от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Д. М., на основание чл.
380, ал.1, вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал.1 от КЗ, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М., в резултат на ПТП
на 18.07.2020 г. във Велико Търново, с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г. по застрахователна
полица на ЗД „Евроинс“ АД № BG/07/119003053496/ 31.10.2019 г. в размер на
10 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 1.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението ЗД „Евроинс“ АД е
осъдено да заплати на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. П. К. от САК
възнаграждение в размер на 2112 лв. с ДДС, а М. Б. А., М. А. Я. и П. Д. М. са
осъдени да заплатят солидарно на ЗД „Евроинс“ АД деловодни разноски
общо в размер на 732 лв. Осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Д. М.
деловодни разноски в размер на 750 лв., а по сметка на Плевенски окръжен
съд - държавна такси и разноски по производството в размер на 1640 лв.
С определение № 285 от 1.08.2022 г., постановено по т.д. № 23/2021 г.
Плевенският окръжен съд изменил на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК решение № 52
от 1.06.2022 г. на Плевенски окръжен съд по т.д. № 23/2021 г. в частта за
разноските като е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат П. К. от САК възнаграждение в
размер на 3193 лв., съобразно уважения размер на исковете, вместо 2112 лв.
Съдът оставил без уважение подадената молба по чл. 248 от ГПК в останалата
част, като неоснователна. С определението съдът е допълнил на осн. чл.
250, ал.1 и ал. 2 от ГПК решение № 52 от 1.06.2022 г. на Плевенски окръжен
съд по т.д. № 23/2021 г., като отхвърлил предявените искове от М. Б. А., М. А.
Я. и П. Д. М. за присъждане на лихва върху обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди за периода от 25.07.2020 г. до 30.11.2020 г.
включително, като неоснователни.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която е определен
началния момент на лихвата за забава върху присъдените обезщетения, е
подадена от ищците М. Б. А., М. А. Я. и П. Д. М., чрез адв. П. К.. В жалбата се
излага, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху определеното
обезщетение, на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, считано от 01.12.2020 г.,
2
след изтичане на срока по чл. 496 от КЗ. Посочва се, че приложимата правна
норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за
заплащане на лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата
на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице и тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми
застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното
събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден или в случая – от 25.07.2020 г. Излага се, че чл. 429,
ал. 3, изр. 2 КЗ посочва включените в застрахователното обезщетение, а оттам
и в застрахователната сума, лихви за забава, а именно - тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая,
застрахователят не твърдял да не е уведомен от застрахования в 7-дневния
срок, поради което и лихва се дължи именно от датата, посочена в исковата
молба. Ако не от деликвента в седемдневния срок, то застрахователят бил
уведомен от самите пострадали на 31.08.2020 г., което била и най-късната
дата, от която се дължи лихва. Неправилно съдът приемал, че ответникът не
бил в забава, тъй като лихва следвало да се изчислява от представянето на
всички поискани от застрахователя документи. Твърди се, че в конкретния
случай, видно от доказателствата по делото, дори и към момента на
постановяване на решението досъдебното производство по случая все още не
е приключило и все още няма как да бъде представен окончателен акт, т.е. не
може да се приеме, че пострадалият е в забава, поради непредставянето на
документи от ДП, а отделно от изложеното - при предявяване на претенцията
си пред застрахователя пострадалите са представили всички документи, с
които са разполагали, вкл. и констативен протокол с пострадали лица - за
настъпване на процесното ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат
уважени предявените от ищците искове за заплащане на законна лихва върху
присъдените обезщетения, като се приеме, че лихва се дължи считано от
25.07.2020 г., евентуално от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане, както
3
и да се присъди законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от
25.07.2020 г., евентуално от 31.08.2020 г. до 01.12.2020 г. Претендира се
присъждането на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
От насрещната по жалбата страна ЗД „Евроинс“ АД-гр.София, чрез
юрисконсулт Й. С., е постъпил писмен отговор, в който се заема мотивирано
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивна жалба срещу решението в частите, с които на ищците са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди, е подадена и от ответника
ЗД „Евроинс“ АД-гр.София, чрез юрисконсулт Й. С.. Жалбоподателят счита,
че решаващият състав неправилно е приел, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение на лицата от разширения кръг, като се е
произнесъл в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/2016 от 21.06.2018
г., по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Посочва се, че в конкретния
случай съдът се е отклонил от задължителните указания, приемайки, че
наличието на особена връзка има отношение единствено към размера, но не и
към правото на обезщетение. Твърди се, че гласните доказателства по делото
показват, че между починалия и ищците са съществували нормални
отношения, характерни за съответния вид родство и макар и да са приели
тежко загубата му, няма данни за конкретни житейски обстоятелства, довели
до създаването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, нито за
особена близост, надхвърляща общоприетите разбирания. На следващо място
жалбоподателят заявява несъгласие с процента на съпричиняване, определен
от първостепенния съд. Посочва се, че от механизма, установен по делото,
ставало ясно, че двамата водачи са допринесли за инцидента в еднаква степен
- единият се е движил прекалено бързо, а другият е предприел маневра
обратен завой на непозволено за целта място, поради което приносът на
загиналия за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат следва да се
определи на 50%. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части, с които ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на
М. Б. А. - сумата от 21 000 лв.; на М. А. Я. - сумата от 10 000 лв.; на П. Д. М. -
сумата от 10 000 лв., ведно със законна лихва върху главниците и разноските
по делото, като вместо това жалбоподателят моли предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждането на разноски за
производството по делото.
4
От ответниците по въззивната жалба М. А., М. Я. и П. М., чрез адв. П.
К., е постъпил писмен отговор, в който се заема подробно становище за
неоснователност на жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Плевенския окръжен съд са били предявен искове с правно
основание чл. 432 от КЗ от М. Б. А., М. А. Я. и П. Д. М. срещу ЗД „Евроинс“
АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат от
смъртта на М. Д. М., настъпила при ПТП на 18.07.2020 г., както следва: на М.
А. (дядо на загиналия) – сумата от 26 000 лв., частично от 50 000 лв.; на М. Я.
(баба на загиналия) – сумата от 10 000 лв., частично от 50 000 лв.; на П. М.
(брат на загиналия) – сумата от 10 000 лв., частично от 50 000 лв., ведно със
законната лихва върху всяка една от претендираните суми, считано от
25.07.2020 г. до окончателното им изплащане.
С определение от 5.05.2022 г. съдът допуснал на основание чл. 214 от
ГПК увеличение на предявения иск от М. А. срещу ЗД „Евроинс“ АД, като
постановил искът да се счита предявен за сумата в размер на 30 000 лв.,
частично от 50 000 лв.
От фактическа страна се установява следното:
Безспорно установено е по делото, че на 18.07.2020 г., в гр. Велико
Търново, на ул. „Магистрална“, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел
Зафира“, с водач С. Г. П. и мотоциклет „Сузуки“, управляван от М. Д. М., при
което водачът на мотоциклета М. М. е загинал на място. Горните
обстоятелства се установяват от представения към исковата молба
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 199/18.07.2020 г., както и
от материалите по образуваното по случая ДП № ЗМ 543/2020г по описа на
РУ – Велико Търново, преписи от които са приложени по делото.
От представените удостоверения за съпруг/а и родствени връзки е
видно, че ищецът М. Б. А. е дядо на загиналия М. Д. М. по бащина линия,
ищцата М. А. Я. е баба на загиналия по майчина линия, а ищецът П. Д. М. е
негов пълнокръвен брат.
Безспорно е също така между страните, че по отношение на лекия
5
автомобил „Опел Зафира“ е налице застрахователна полица №
BG/07/119003053496 с валидност за периода 2.11.2019 г. – 1.11.2020 г. по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответното застрахователно дружество.
Не е спорно по делото също, че ищците са отправили извънсъдебни
претенции към ответното дружество от 31.08.2020 г., по които са образувани
щети от същата дата. С две писма от 8.09.2020 г. застрахователят е изискал от
ищците представянето на нови писмени доказателства, описани подробно в
писмата, включително банкови сметки за изплащане на обезщетенията. С
писмо от 30.11.2020 г. ищците са уведомени, че не са налице условия за
изплащане на обезщетения поради непредставяне на надлежните
доказателства.
От заключението на допуснатата пред първата инстанция
автотехническа експертиза се установява, че произшествието се състои в
сблъсък между две МПС, при който лек автомобил „Опел Зафира“ навлязъл в
лентата на движение на мотоциклет „Сузуки“ при маневра за обратен завой.
Последвал страничен кос удар и последващо движение на двете МПС до
окончателното им установяване в покой. До сблъсъка двете МПС са се
движили по ул. „Магистрална“, като лекият автомобил се е движил в посока
от север на юг, а мотоциклетът – от юг на север. Движейки се едно към друго,
двете МПС са се приближили до мястото на удара, като в определен момент
лекият автомобил е предприел маневра обратен завой с пресичане на
непрекъснатата линия на острова, отделящ двете ленти за движение. В този
момент мотоциклетистът е бил на разстояние от 66,3 м. от мястото на удара.
Задействал е спирачната система, движейки се със скорост от 93,6 км/ч. и към
момента на първоначален контакт скоростта на мотоциклета е била
намалена до 75,53 км/ч. Към този момент лекият автомобил се е движил със
скорост от 10,15 км/ч. След първоначалния контакт двете МПС се отделят
едно от друго и движейки се закъснително се установяват в състояние на
покой, с което произшествието е приключило. По улицата на движение на
мотоциклетиста съществува вертикална маркировка, изразяваща се в пътен
знак, ограничаващ скоростта на движение до 40 км/ч. Към момента на
предприетите действия за спиране, мотоциклетистът се е движел с 93,6
км/ч. Дължината на опасната зона при тази скорост е 83,54 м., съответно -
24,16 м. при скорост от 40 км/ч. Разстоянието между водачите на двете МПС,
6
на което те са имали възможност да се възприемат един спрямо друг като
местонахождение, посока и направление, е било над 70 м. Анализирайки
подробно данните по делото, вещото лице дава заключение, че при движение
на мотоциклета със скорост от 40 км/ч. и реализиране на същите действия за
спиране, мотоциклетът е щял да спре до мястото на удара и да се предотврати
ПТП. Съобразно наличните данни по делото, мотоциклетистът е бил с каска
към момента на реализиране на ПТП. От заключението се установява, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, тъй като към момента на навлизане върху
хоризонталната маркировка, забраняваща пресичане, е имал възможност да
възприеме мотоциклета на отстояние от 66,3 м., да преустанови движението и
да го пропусне. В материалите по делото не е отразено да е имало пътен знак,
който да забранява маневрата обратен завой. Съществува хоризонтална
маркировка тип М 15 (непрекъснати единични линии, образуващи
триъгълник върху асфалтовата настилка, продължение на затревения остров),
чието пресичане е забранено. Няма данни за съществуването на „легнал
полицай“ в платното за движение на пострадалия мотоциклетист.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е
изяснило, че спрямо пътната маркировка в участъка, където е настъпило
процесното ПТП, извършването на маневра обратен завой е забранено. В
участъка няма пътен знак, който да забранява тази маневра, но има
хоризонтална маркировка, която забранява извършването , тъй като не може
да се преминава през нея.
От допълнителното заключение по автотехническата експертиза се
установява, че при съобразяване на приложения по делото видеозапис от
видеокамера, поставена на търговски обект – магазин „Диамант“, намиращ се
в гр. Велико Търново,на ул. „Магистрална“ № 31, вляво по посоката на
движение на процесния мотоциклет „Сузуки“, времето от момента на
появяване на мотоциклета на записа до момента на скриването му е 2,35 сек.
Разстоянието, което изминава мотоциклетът за това време е 72,61 м.
Скоростта, с която се е движил мотоциклета в този интервал от време
съобразно видеозаписа е 111,20 км/ч. От момента, в който се появява на
записа до момента на удара мотоциклетът изминава разстояние от 245,3 м.
Необходимото разстояние за спиране на мотоциклета при скорост от 111,20
7
км/ч. е 109,79 м. Установява се още, че по посока на движение на
мотоциклета, вдясно преди мястото на удара, има автобусна спирка,
намираща се на 125,23 м от мястото на инцидента, както и знак В 26, указващ
ограничение на скоростта от 40 км/ч., намиращ се на 20,10 м преди мястото
на удара. Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил при
определената скорост към момента на удара от 10,15 км/ч. е било 4,53 м. От
тези изчисления вещото лице е достигнало до извода, че водачът на
автомобила е имал възможност да спре до мястото на удара. От заключението
се установява също, че мястото на първоначален контакт при удара между
двете МПС е в източната пътна лента на ул. „Магистрална“ – на 24,20 м
северно от приетия при огледа ориентир и на 2,10 м вляво от източния край
на асфалтовата настилка. От техническа гледна точка водачът на лекия
автомобил е имал възможност да извърши маневрата обратен завой, като
излезе от собствената си лента за движение и навлезе в лентата за изход от
магазин „Практис“ и оттам да предприеме действия за завиване в обратна
посока. Към момента, в който лекият автомобил е започнал да навлиза в
лентата за движение на мотоциклета, същият се е намирал на разстояние от
63,18 м преди мястото на удара.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е
посочило, че към момента, в който мотоциклетистът е забелязал, че лекият
автомобил навлиза в полагащата му се лента за движение, в защрихования
остров, е предприел действия за намаляване на скоростта, т.е. е реагирал
своевременно. Изяснено е още, че с оглед техническите параметри на лекият
автомобил, водачът е имал техническа възможност да извърши маневрата
обратен завой без да пресече траекторията на мотоциклетиста, само като се
изнесе от полагащата му се пътна лена надясно, навлезе в лентата за изход от
магазин „Практис“ и оттам започне да прави маневрата. Тогава той би се
намирал по-близо до мантинелата, съответно – не би пресякъл траекторията
на движение на мотоциклета. Няма данни по делото водачът на лекия
автомобил да е предприел действия, с които да предотврати настъпването на
ПТП. Причините за настъпване на процесното ПТП са комплексни – то се
дължи както на действията на водача на лекия автомобил по осъществяването
на маневрата обратен завой, така и на високата скорост, с която се е движил
мотоциклетистът.
За изясняване механизма на ПТП като свидетел по делото е разпитан С.
8
Г. П. – водач на процесния лек автомобил. От показанията му се установява,
че предприел маневра като се огледал и не забелязал никакво превозно
средство. Не знае откъде се е появил мотоциклетът. Изнесъл се вдясно,
започнал да завива като преди това спрял. Сблъсъкът станал откъм предната
дясна врата на автомобила, а от удара автомобилът се ударил и отляво в
мантинелата. Според свидетеля ударът бил силен, за да се измести колата,
като били счупени и левите фарове, изтекла и течност от автомобила, която
свидетелят не може да определи по вид. Свидетелят забелязал следи по
асфалта от мотоциклета, а той бил изхвърчал в тревата. Инцидентът настъпил
на 10 м. от автобусна спирка. Свидетелят посочва, че не е спирал между двете
платна, а ударът настъпил когато вече бил навлязъл в пътното платно, на
място преди платното да се раздели на две ленти. Свидетелят излага, че не си
спомня всичко, скочил веднага, за да помогне с нещо, но нямало смисъл.
Свидетелят намалил преди маневрата, погледнал в посоката, от която идвал
мотоциклетът, не видял никого и предприел маневра. Посочва, че там е
забранено завиването, но всички го правели.
От заключението на приетата пред първата инстанция
съдебномедицинска експертиза, се установява, че при процесното ПТП
загиналият мотоциклетист е получил закрита черепно-мозъчна травма
(кръвонасядане по меките черепни покривки; счупване на костите на
черепния свод и черепна основа; кръвоизлив под мозъчните обвивки; мозъчна
контузия; мозъчен оток; разкъсване на продълговат мозък); тежка гръдна
травма (счупване на гръдна кост и ребра двустранно по две; анатомична
линия с оформяне на гръден капак; контузия на белия дроб); охлузвания по
гърдите и корема с кръвонасядане; охлузвания по горни и долни крайници;
счупване на дясна мишнична кост. Водещата причина за смъртта е черепно–
мозъчната травма, но неизбежно смъртоносна сама по себе си е била и
гръдната травма. Гръдната травма не зависи от наличието на поставена каска,
а установените увреждания на черепните кости и мозъка могат да се получат
и при поставена предпазна каска, тъй като в случая се касае за травма с
голяма интензивност. Вещото лице посочва в заключението си, че каската
може да предпазва от външни увреждания по главата, евентуално счупвания
на костите, но не винаги може да предотврати уврежданията на мозъка.
Задният ръб на каската в областта на тила и шията има допълнително
увреждащо действие, тъй като при силно огъване на главата назад ръбът
9
притиска, чупи или размества шийните прешлени и води до контузия и
разкъсване на продълговатия мозък, каквато е установена и в настоящия
случай. Пострадалият е бил с каска, но наличието не винаги предпазва от
фатални увреждания. Дори и каската да беше предотвратила черепно-
мозъчните травми, то смъртта е щяла да настъпи от гръдната травма.
За установяване на връзката между ищците и загиналия при ПТП М. М.,
както и за претърпените от тях неимуществени вреди по повод загубата му,
като свидетели по делото са разпитани Л. Л. М., М. Г. Б. и А. А. Н..
От показанията на свидетелката Л. Л. М. се установява, че тя познава
ищцата М. Я. и живее в съседство с нея в с. Милковица. Известно било, че
преди година и половина внукът на ищцата Я. е загинал с мотор.
Свидетелката видяла ищцата след връщането от погребението. Я. била в
много лошо състояние. Тя обичала М. като син. Той бил на 12- 13 години,
когато майка му и баща му се разделили. Свидетелката посочва, че М. вече
учел в техникум когато започнал по–често да ходи при баба си, като това
ставало почти всяка събота и неделя. През ваканциите седял повече при баба
си, ходел на риболов по р. Вит. След смъртта на М. ищцата се сринала
тотално, тъй като разчитала за много неща на внука си – за дърва, за смяна на
крушки, за други повреди. Бабата го посрещала и изпращала, давала му
зимнина. Били като майка и син, а не като баба и внук. Свидетелката излага,
че имало един период, когато М. бил малък и баща му не го пускал при баба
му по майчина линия (ищцата). След раздялата на родителите М. и неговият
брат останали да живеят при баща си, а ищцата била баба на М. по майчина
линия. Когато започнал да учи в техникум М. започнал редовно да посещава
баба си. Свидетелката посочва още, че загиналият живеел с едно момиче и
имали дете, но не може да посочи от колко време живеел в гр. Горна
Оряховица. По думите М. вземал баба си „на ръце като малко дете“, личала
си обичта между тях. Той идвал редовно, свидетелката го виждала да
преминава с мотора по улицата. Твърди, че после започнал да идва и с
приятелката си, а впоследствие и с детето им; най–напред с мотор, после с
кола. Събирали се с братовчедите си в къщата на баба му.
От показанията на свидетеля М. Г. Б., се установява, че познава ищеца
М. А., който живее в с. Черковица. Свидетелят имал къща в същото село и
през почивните дни ходел там. Било му известно за катастрофата и бил в
10
селото в деня, когато станала трагедията. Бащата на М., който му е братовчед,
му се обадил да му каже какво се е случило. Свидетелят отишъл в къщата на
М. и го видял в тежко състояние; плачел и не можел да стои на едно място.
Според свидетеля и към момента на разпита на ищеца М. А. му било много
тежко. Излага, че е виждал момчето при дядо му, но не при всяко ходене в с.
Черковица, тъй като ходел там само в почивните дни (събота и неделя). М.
отраснал при дядо си М. и баба си Петрана (баба и дядо на загиналия по
бащина линия). Дядото се гордеел с него, грижел се за него, направили му
сватба, радвали се, че е завършил и му се е родило дете. Свидетелят посочва,
че и след като завършил средното си образование в гр. Габрово във всеки
удобен момент си идвал на село при дядо си. М. живеел на село при дядо си
М. и баба си докато отишъл да учи в гр. Горна Оряховица (средно
образование), после заминал за гр. Габрово, където завършил висше
образование и след това се установил отново в гр. Горна Оряховица. В дома
на ищеца М. А. имало много снимки на М., дядото плачел когато го
споменавал; говорел много за него, гордеел се с него. Свидетелят излага още,
че не е разговарял с М. за другите му баба и дядо. М. идвал сам, а също и с
жената, с която живеел; за 1-2 часа и след това се прибирал.
Свидетелят А. А. Н. установява в показанията си, че познава ищеца П.
М., който към момента на разпита (а също и към момента на настъпилото
ПТП с брат му) живеел в гр. Варна. Познавал и загиналия му брат, бил на
погребението. Тогава ищецът П. М. не бил на себе си, не говорел с никого,
просто седял до загиналия си брат. Тежко приел случилото се. Свидетелят
посочва, че е връстник на загиналия М., познавали се от детската градина. М.
винаги защитавал по–малкия си брат П., вземали го в общата компания, били
в близки и много добри отношения. След развода на родителите им, до осми
клас загиналия М. М. живеел в с. Черковица заедно с брат си П., след това
отишъл да учи в гр. Горна Оряховица, но се прибирал всяка седмица на село,
където все още живеел брат му П.. След завършването на висшето си
образование в гр. Габрово М. се установил в гр. Горна Оряховица и създал
семейство. П. завършил средното си образование в гр. Никопол, като пътувал
от с. Черковица. Две години след това останал да живее в с. Черковица,
докато не заминал да работи в гр. Варна. През този период братята
контактували много по телефона и се прибирали в с. Черковица поне един
път в месеца и по празниците. Свидетелят продължава да контактува с П..
11
Намира, че не бил същия човек, бил разсеян, мълчалив и изнервен. Преди
това той бил винаги усмихнат и разговорлив. Бил съвсем различен човек. П.
разчитал на големия си брат М., който бил като баща за него; дори ходил на
родителски срещи, когато баща им не можел да стори това поради служебна
ангажираност. Според свидетеля М. бил отдаден и към семейството си, и към
брат си.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
Установено е по делото, че застрахования при ответното дружество
водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег № ВТ 54**** С. Г. П. е извършил
противоправно деяние при управлението на МПС при станалото ПТП на
18.07.2020г. като е причинил смъртта на М. Д. М.. При процесното ПТП
водачът на лекия автомобил Симеон Попов е нарушил правилата за движение
по пътищата като е направил обратен завой при наличието на хоризонтална
маркировка, която не позволява такъв, заел е лентата за движение на
мотоциклетиста, въпреки, че е имал възможност да възприеме
приближаващия мотоциклетист и да спре и предотврати удара.
Противоправното поведение на водача на лекия автомобил не се оспорва от
страните с въззивните им жалби.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя извода на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай ищците са доказали, че
съществуващата между тях и починалия им внук (съответно – брат)
емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за
този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на неговата
смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и
продължителност. В тази насока въззивната жалба, подадена от ответника ЗД
„Евроинс“ АД, е основателна.
С тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки,
като е прието, че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, в този кръг, по
изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
12
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицата,
които претендират обезщетение, са провели пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай не е доказано наличието на особено близка
връзка между ищците и починалия им родственик, нито действително
претърпени от смъртта му вреди. Изградените отношения между баба, дядо и
техния внук, съответно – между двама братя, на привързаност, подкрепа и
емоционална близост и съответно – отражението на загубата на един от тях
върху другия, следва да се докажат от лицето, което претендира обезщетение,
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай настоящият
състав приема, че между починалия М. М. и неговите дядо, баба и брат (ищци
в настоящото производство) е съществувала обичайна връзка между
родственици, която не се характеризира с изключителна близост.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
след развода на родителите му, когато бил около 13-годишен, докато
завършил основното си образование (8-ми клас), М. М. живеел в с. Черковица
заедно с баща си, брат си П. М. и със своите баба и дядо по бащина линия М.
и П. А.и. След това заминал в гр. Горна Оряховица, където получил средното
си образование, а впоследствие – в гр. Габрово, където завършил висше
образование. След завършването на висшето си образование М. М. се
установил да живее отново в гр. Горна Оряховица, където създал семейство, и
13
където продължавал да живее и към деня на катастрофата. След като заминал
да учи в друго населено място, М. М. се прибирал при роднините си в
свободното си време, като заедно споделяли радостни моменти от живота му.
След заминаването на М. М. за гр. Горна Оряховица, брат му П. М.
останал да живее в с. Черковица, като двамата поддържали връзка. П.
завършил средното си образование в гр. Никопол, като 2 години след това
заминал за гр. Варна, където продължавал да живее и работи и към деня на
инцидента с брат му. Откакто П. живеел в гр. Варна, двамата братя
контактували по телефона, като се прибирали често в с. Черковица,
включително и по празниците. Докато живеели заедно в с. Черковица, М.
винаги подкрепял П., защитавал го; двамата демонстрирали близки
отношения помежду си.
По отношение на неговата баба по майчина линия – ищцата М. Я., която
живеела в с.Милковица, от свидетелските показания се установява, че М.
започнал да я посещава през почивните дни (събота и неделя) и през
ваканциите едва след развода на родителите му, когато вече бил ученик в
техникум. След като създал семейство в гр.Горна Оряховица М. М. също
посещавал баба си М. Я.. Двамата разчитали на взаимната си подкрепа за
различни неща от ежедневието, като демонстрирали топли чувства помежду
си.
В показанията на разпитаните по делото свидетели липсва конкретика
за връзката между ищците и починалия им родственик. Изложените от тях
общи впечатления не могат да удовлетворят изискванията за пълно и главно
доказване на състоянието на трайна и дълбока привързаност и емоционална
близост между М. А., М. Я., П. М. и М. М.. Не са изложени конкретни
впечатления от ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен
и обоснован извод относно дълбоката емоционална връзка, заради
съдържанието на която ищците търпят болки и страдания от смъртта на своя
внук и брат, които да обуславят присъждането на обезщетения в
претендираните размери. Помощта, която починалият е оказвал на ищците
приживе е негов морален дълг и е в рамките на обичайната помощ, която се
следва на членове от семейството. Същевременно ищците и починалият им
роднина от години са живеели в различни населени места, като последния
към момента на процесното ПТП е създал и собствено семейство.
14
Не се доказаха търпени продължителни във времето и засилени
негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на М. М.
извън обичайните.
В цитираното по-горе тълкувателно решение е изяснено, че особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В разглеждания случай за получаване на обезщетение не е достатъчна
формалната родствена връзка и установеното по делото, че ищците приели
тежко новината за смъртта на своя близък и продължават да скърбят за
неговата загуба. Не е установена по делото визираната в тълкувателното
решение изключителност на създадените емоционални и трайни връзки,
които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на задължителната
съдебна практика. Не е доказано по делото, че ищците търпят морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за родствената връзка между тях и починалия М. М..
По тези съображения настоящият състав намира, че не е доказано по
делото между ищците и починалия им родственик да е съществувала здрава,
дълбока емоционална връзка, поради което тежестта на негативните
15
изменения в душевен план за тях да надхвърлят нормално присъщите
морални болки и страдания и с оглед на това да бъде призната
материалноправната им легитимация да получат обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на загиналия си близък. Последица от това
е отхвърляне на предявените искове.
Извода за недължимост на главните претенции обуславя недължимост и
на акцесорните претенции за законна лихва, които също следва да бъдат
отхвърлени. В този смисъл съдът не следва да обсъжда възраженията касаещи
началния момент, от който се дължи законна лихва, наведени от ищците в
депозираната от тях въззивна жалба. С оглед решаващия извод относно
неоснователността на исковете, съдът не следва да обсъжда и
оплакванията на страните, свързани с приетото от първостепенния съд
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в обжалваните от ответника части, с които ЗД „Евроинс“ АД – гр.
София е осъдено да заплати: на М. Б. А. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата от 21 000 лв., частично от 50 000 лв., ведно със законната
лихва от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане; на М. А. Я. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв., частично от 50 000
лв., ведно със законната лихва от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане; на
П. Д. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000
лв., частично от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 1.12.2020 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в
частите, с които ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. П. К. възнаграждение в размер на 3193 лв., с ДДС;
на П. Д. М. – деловодни разноски в размер на 750 лв.; по сметка на Плевенски
окръжен съд – държавна такси и разноски за производството в размер на 1640
лв.
При този изход на делото в полза на ответника ЗД „Евроинс“ АД-гр.
София следва да бъде присъдена допълнително сумата от 272 лв. – разноски
за производството пред първата инстанция, както и сумата 216 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В полза
16
на ответника следва да бъде присъдена също сумата от 820 лв. – разноски за
заплатена държавна такса за производството пред въззивната инстанция,
както и сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52 от 1.06.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по т.д. №
23/2021 г. по описа на същия съд, в частите, с които ЗД „Евроинс“ АД – гр.
София е осъдено да заплати: на М. Б. А. – обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от 21 000 лв., частично от 50 000 лв., ведно със
законната лихва от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане; на М. А. Я. –
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв.,
частично от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 1.12.2020 г. до
окончателното изплащане; на П. Д. М. – обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата от 10 000 лв., частично от 50 000 лв., ведно със законната
лихва от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Черковица, обл. Плевен, ******* срещу ЗД „Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на
сумата 21 000 лв., частично от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на М. Д. М.,
настъпила при ПТП на 18.07.2020 г., ведно със законната лихва от 1.12.2020 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. А. Я., ЕГН
*********, с адрес: с. Милковица, обл. Плевен, ******** срещу ЗД „Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на
сумата 10 000 лв., частично от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на М. Д. М.,
настъпила при ПТП на 18.07.2020 г., ведно със законната лихва от 1.12.2020 г.
до окончателното изплащане.
17
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Черковица, обл. Плевен, ******* срещу ЗД „Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на
сумата 10 000 лв., частично от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на М. Д. М.,
настъпила при ПТП на 18.07.2020 г., ведно със законната лихва от 1.12.2020 г.
до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 52 от 1.06.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по т.д.
№ 23/2021 г. по описа на същия съд, изменено с определение № 285 от
1.08.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по т.д. № 23/2021 г. по описа на съшия
съд, в частта, с която осъжда ЗД „Евроинс“ АД да заплати на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. П. К. възнаграждение в размер на 3193, с ДДС;
ОТМЕНЯ решение № 52 от 1.06.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по т.д.
№ 23/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която осъжда ЗД „Евроинс“
АД да заплати на П. Д. М. деловодни разноски в размер на 750 лв.
ОТМЕНЯ решение № 52 от 1.06.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по т.д.
№ 23/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която осъжда ЗД „Евроинс“
АД да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такси и
разноски за производството в размер на 1640 лв.
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. Черковица, обл.
Плевен, *******, М. А. Я., ЕГН *********, с адрес: с. Милковица, обл.
Плевен, ******** и П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Черковица, обл.
Плевен, ******* да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ********* сумата още 272 лв.
/двеста седемдесет и два лева/ – разноски за производството пред първата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и сумата 216 лв. /двеста и
шестнадесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за производството пред
първата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. Черковица, обл.
Плевен, *******, М. А. Я., ЕГН *********, с адрес: с. Милковица, обл.
Плевен, ******** и П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Черковица, обл.
Плевен, ******* да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ********* сумата 820 лв.
18
/осемстотин и двадесет лева/ – разноски за заплатена държавна такса за
производството пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
както и сумата от 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19