№ 14433
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110146487 по
описа за 2022 година
В. М. В. е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата в размер на 4000 лева,
представляваща главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта
... + Dir.bg от 25.06.2009 г., ведно със законната лихва от 04.04.2014 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 2761,11, представляваща акцесорни вземания за
лихви, с включени сторени разноски в размер на 80 лева, като погасена по давност.
Ищцата твърди, че ответникът е титуляр на следните погасени по давност вземания,
произтичащи от изпълнителен лист от 24.10.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18084/2014 г. на СРС, 85 състав, а именно: сумата в
размер на 4000 лева, представляваща главница по Договор за издаване и ползване на
национална кредитна карта ... + Dir.bg от 25.06.2009 г., ведно със законната лихва от
04.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2761,11,
представляваща акцесорни вземания за лихви, с включени сторен разноски в размер на 80
лева. Излага, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №
2718/04.04.2018 г. на ЧСИ С.Х., като за същото ищцата не е получавала нито покана за
доброволно изпълнение, нито изпълнителен лист. Излага доводи, че образуването на
изпълнителното дело не обуславя прекъсване на погасителната давност, с оглед на което
същата е изтекла по отношение на процесните вземания. С тези доводи моли да бъде
признато за установено, че не дължи сумите, описани в изпълнителен лист от 24.10.2014 г.,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18084/2014 г. на
СРС, 85 състав, тъй като същите са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че по силата на договор за цесия от
1
30.01.2012 г. е придобил процесните вземания към ищцата, възникнали по силата на
Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта ... + Dir.bg от 25.06.2009 г., с
оглед на което е предприел принудително събиране на тези си вземания и е бил издаден
процесният изпълнителен лист от 24.10.2014 г. Оспорва, че е изтекъл давностният срок за
вземанията, предмет на този изпълнителен лист, като уточнява, че преди соченото за
образувано от ищцата изпълнително дело № 2718/2018 г. е било образувано още едно, а
именно изп. д. № 2253/2015 г. на ЧСИ К.А., по което били извършвани регулярно действия
по принудително изпълнение, прекъсващи давността. Посочва още, че на 17.10.2018 г. е
била депозирана молба пред ЧСИ С.Х., с която са поискани да бъдат извършени справки и
да се наложи обезпечителната мярка запор, което също представлявало изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност. Твърди, че изтичането на двугодишен
срок от образуване на изпълнително дело, по което не се извършват изпълнителни действия,
обуславя настъпването на перемпция и съдебният изпълнител следва да образува ново
изпълнително производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
2
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 24.10.2014 г., издаден по гр. д. № 18084/2014 г. на
СРС, 85 състав, с който В. М. В. е осъдена да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата от 4000 лева,
представляваща главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта
... + Dir.bg от 25.06.2009 г., ведно със законната лихва от 04.04.2014 г. до окончателното
изплащане, както и сумата в размер на 80 лева – разноски по делото.
Въз основа на него на 13.11.2018 г. е образувано изп. д. № 2718/04.04.2018 г. на ЧСИ
С.Х.. С молбата за образуване на делото от 17.10.2018 г. взискателят е поискал да бъде
пристъпено към принудително изпълнение чрез следните начини: запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на
29.11.2018 г. С молба от 18.06.2019 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни
действия чрез следните начини: опис и оценка на движими вещи в жилището на длъжника.
С молба от 01.09.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху сметки на длъжника
в банки. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на 25.09.2020 г. С молба от
26.10.2020 г. взискателят е поискал връчване на изготвеното запорно съобщение. Изпратени
са запорни съобщения за налагане на запори на 16.02.2022 г. и 22.02.2022 г. С молба от
16.03.2022 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия чрез следните
3
начини: запор върху активи, имущество и доходи на длъжника.
Въз основа на същия изпълнителен лист е било образуваното изп. д. № 2253/2015 г.
на ЧСИ К.А.. С молбата за образуването му от 14.08.2015 г. е поискано да бъде пристъпено
към принудително изпълнение чрез следните начини: запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника, извършване на опис на имуществото на длъжника в гр. Стара
Загора. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на 28.08.2015 г. и на
16.08.2018 г.
Не се установява в рамките на двугодишния период от искането за извършване на
изпълнителни действия на 28.08.2015 г. да са предприемани изпълнителния действия,
водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Нови запори са наложени на 16.08.2018 г. Поради
това следва, че изп. д. № 2253/2015 г. на ЧСИ К.А. се е прекратило по право на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 28.08.2017 г. (с изтичането на две години).
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 2253/2015 г. на ЧСИ К.А. давността относно вземането не е текла
и същата е продължила да тече след перемирането му на 28.08.2017 г. Така до образуването
на изп. д. № 2718/04.04.2018 г. на ЧСИ С.Х. на 13.11.2018 г. не са изтекли повече от 5
години поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен
лист от 24.10.2014 г., не е изтекла. Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като
се касае за вземания, произтичащи от договор за издаване и ползване на национална
кредитна карта, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 24.10.2014 г. изпълнителен лист,
не са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В., ЕГН **********, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ...,
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не
дължи сумата в размер на 4000 лева, представляваща главница по Договор за издаване и
ползване на национална кредитна карта ... + Dir.bg от 25.06.2009 г., ведно със законната
лихва от 04.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2761,11,
представляваща акцесорни вземания за лихви, с включени сторени разноски в размер на 80
лева, като погасена по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5