Решение по дело №2011/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н.Г.К. срещу Решение № 84/ 18.07.2023 г., постановено по АНД № 20233120200101 по описа на Девненски районен съд за 2023 г., с ко-ето е потвърдено НП № 22 – 0253 – 000932 от 30.03.2023 г., издаде-но от началник на група при ОД МВР Варна – РУ МВР Девня, с кое-то за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са обсъдени наведените възражения досежно приложението на чл. 28 ЗАНН - поради наличие на маловажен случай“. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касатора поддържа изцяло жалбата на наведените основания.

Ответникът по касационната жалба – началник на група при ОД МВР Варна – РУ Девня, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба от Н.Г.К. срещу НП № 22 – 0253 – 000932 от 30.03.2023 г., издадено от началник на група при ОД МВР Варна – РУ МВР Девня, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи, обуславящи отмяната на НП.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо извършване на преценка за правилно приложение на материалния закон се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано. При така даденото в НП описание на нарушението се изяснява, че водача е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно нарушението следва да се квалифицира по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Извършването на нарушението е безспорно установено от както представените писмени доказателства, така и въз основа на ангажираните гласни доказателства, кредитирани като обективни и безпристрастни, отразяващи преки и непосредствени впечатления за лицата, които ги депозират. Предвид обстоятелството, че наказаното лице е управлявало МПС, то е длъжно и е могло да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, а именно неправомерността на управлението на МПС с прекратена регистрация. Управлявайки процесния автомобил, несъмнено е налице виновно поведение от страна на наказаното лице, което се явява собственик на МПС.

На следващо място, неоснователно е релевираното в касационната жалба възражение относно наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Процесното административно нарушение по ЗДвП е извършено на 16.12.2022 г., а по аргумент от чл. 189 „з“ (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) за нарушения по ЗДвП не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58 г ЗАНН, предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен.

Правилно отговорността на водача е ангажирана от административнонаказващия орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, която предвижда нарушението в диспозицията си. Санкцията е определена в минимален размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, на основание от чл. 221, ал. 1 АПК.

Разноски не следва да се присъждат, с оглед липсата на отправено искане в тази насока от ответника.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 18.07.2023 г., постановено по АНД № 20233120200101 по описа са Районен съд – гр. Девня за 2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: