№ 43
гр. Тетевен, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100757 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производсво.
Ищецът твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Ц. М. Ц. е образувано
ч.гр.д № Л83/2021 г., 1-ви състав по описа на PC Тетевен. Против длъжника е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 298.23 /Двеста деветдесет и осем
лева и 23 ст./лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.Във връзка с връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 298.23 /Двеста деветдесет и
осем лева и 23 ст./лв., която сума представлява, както следва:-125.09 /Сто двадесет и пет лв.
и 9 ст./лв,- цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги;-173.14 /Сто седемдесет и три лв. и 14 ст./лв. - представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги.
По повод договор за мобилни услуги от дата 20.06.2019г ответникът е абонат на
дружеството с клиентски номер ********* и титуляр по предпочетен мобилен номер
+359********* с избрана абонаментна програма със срок на действие 24 месеца.Абонатът е
взел мобилни номера,посочени в исковата молба,ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги,като потреблението е фактурирано под клиентския номер.
За потребените услуги за периода 05.06.2019г до 04.08.2019г са издадени фактура от
05.07.2019г ,като дължимата сума е платима до 20.07.2019г,както и фактура от
05.08.2019г,като дължимата сума по същата е платима до 20.08.2019г.
1
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 143,13
лева,фактурирани за два последователни отчетни месеца-м. юли 2019г и месец август
2019г.С кредитно известие е сторнирана сума,като са върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на
143,13 лев.
Неизпълнението на абоната да заплати стойността на фактурираните услуги на
стойност 125.09 лева е ангажирало договорната му отговорност,като ищецът е прекратил
едностранно договорите на ответника.
След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура,в която е
начислена и договорна неустойка за едностранно прекратяване на договора,в размер на
173,14 лева.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае съществуването на вземането
към ответника в размер на 125.09 лева за незаплатени абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и 173,14 лева ,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент .
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника-адвокат К.-АК-Ловеч,в който е изразено становище за неоснователност на
претенцията,както за стойност на ползвани мобилни услуги,така и за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за мобилни услуги,сключен между страните на дата
20.06.2019г,със срок на действие 24 месеца,установяващ възникнали правоотношения между
страните, във връзка с предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги,по посочени
в договорите тарифни планове.
Представени са и общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги.
Представени са данъчни фактури,издадени на дата 05.07.3029г,с начислена стойност
за ползвани мобилни услуги и плащане 83.98 лева за отчетен период 20.06.2019г -
04.07.2019г,друга фактура от същата дата за отчетен период 05.07.2019г-04.08.2019г на
стойност 143,14 лева,фактура за отчетен период 05.09.2019г-04.10.2019г на стойност 125.09
лева,представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
На решаващия състав е служебно известно обстоятелството,че по ч.гр.дело
№283/2021г по описа на РС-Тетевен е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
сума в размер на298.23 лева,със законната лихва от 19.04.2021г до изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,поради което с
разпореждане от дата 22.07.2021г заповедният съд е дал указания на заявителя,че може да
2
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е връчена
на заявителя на дата 28.07.2021г,,а исковата молба е подадени в указания емномесечен срок-
на 27.08.2021г.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения,
вследствие на сключения между тях договор за мобилни услуги . Освен тяхното наличие,
установени са и основните им елементи - страни, предмет, цена и пр. Но при изначално
възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе
пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите и
допълнителните споразумения, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за
месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги. В този смисъл липсват
доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ.
осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Изходящите от
ищцовата страна фактури, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се
ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно извършена доставка на
посочената в тях услуга.
Съдът намира,че ищецът не е доказал възникване на правото/прамомощието/ на
мобилния оператор за едностранно прекратяване на двустранните договори,поради
неизпълнение на задължение на ответника по тях за заплащане на предоставени услуги.
Ищецът се позовава на приложени по делото фактури,но е ноторно,че фактурите сами по
себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от
счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за
плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което по делото липсват
надлежни доказателства. Фактурите по своята същност са частен свидетелстващ документ,
който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ
документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание,
нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за доказване неистинността
пада върху страната, която го е представила,като в процеса е открито и производство по
оспорване истинността на документите,по реда на чл.193 от ГПК и по искане на особения
представител на ответника. Така съставените частни документи удостоверяват единствено,
че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице -
удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.
Предоставянето на договорените мобилни услуги и получаването им от ответника, следваше
да се докаже с надлежни доказателства, каквито по делото липсват.
При липсата на доказателства за горните факти,респ.неизпълнение на задължения на
ответника за плащане на доставени му от оператора услуги и техния размер, ищецът не
доказва и размера на вземането за неустойка срещу ответника.
На следващо място: Ищецът твърди,че едностранно е прекратил договорите с
ответника/за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство/,което е настъпило
3
автоматично,чрезп деактивация на абонамента,по вградена електронна система на оператора
при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за плащане.Липсва изобщо твърдение,че
операторът/“Теленор България“-ЕАД/ е известявал писмено ответника за прекратяване на
договорите,поради виновно неизпълнение от страна на абоната.Както се приема в
постоянната съдебна практика,след като се касае за писмен договор/договори и изявлението
за прекратяването му следва да е в писмена форма,както и да е достигнало до другата
страна-чл.87,ал.1,изр.2 от ЗЗД/в този смисъл е и Определение №169/18.03.2021г
постановено по в.ч.гр.д. №95/2021г по описа на ОС-Ловеч и др./.
Съдът намира също, че уговорката за неустойка, така както е описана в исковата
молба,уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на трикратния размер на месечни абонаментни такси е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника/ответника.
Действително липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл.9 ЗЗД, страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси по
договора, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер/ трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по
договора/, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договора за периода от прекратяване на договора до изтичане на три месеца
след това е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
4
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178
от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г., II т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан,както и искането на ищеца за присъждане на сторените разноски
в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ж.к.Младост 4,Бизнес парк София,сграда 6,против Ц. М. Ц. от хх,Лов.обл. иск с
основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване на вземане в размер на
298.23 лева,представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни
услуги в размер на 125.09 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент в размер на 173.14 лева,за което вземане е издадена заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело №283/2021г по описа на РС-Тетевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес
парк София,сграда 6, за присъждане на сторени разноски в исковото производство в общ
размер на 555.00 лева,както и в заповедното производство по ч.гр.дело №283/2021г по
описа на РС-Тетевен в размер на 205.00 лева.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5