Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 235 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителите В.К.А. и Е.Б.А., за откриване на производство по несъстоятелност на ответника “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Молителите твърдят, че имат вземания към ответника, произтичащи от договор за наем, сключен на 30.04.2018 г. между молителите като наемодатели и ответника като наемател. Твърдят, че по силата на договора за наем са предоставили и предали за ползване на наемателя ответник следния техен недвижим имот – сграда с идентификатор 56784.258.392.1, находяща се в гр. Пловдив, ул. “********№ **и въведена в експлоатация на 31.01.2017 г., със застроена площ от 332 кв.м. и разгъната застроена площ от 763,20 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 56784.258.392 с площ от 636 кв.м., ведно с движимите вещи, находящи се в сградата, която се състои от партер, два етажа и мансарда, с предназначение “Дом за възрастни хора”, срещу заплащане на месечна наемна цена от наемателя в размер на 3 000 лева. Твърдят, че в чл. 6, ал. 1 от договора страните изрично договорили, че при неплащане на наемната цена в договорения срок, договорът да се прекратява по право, без да е необходимо уведомяване от страна на наемодателите, като наемателят е длъжен да освободи наетия имот и да заплати неустойка в размер на един месечен наем. Твърдят, че в чл. 6, ал. 2 страните договорили, че в случай, че наемателят не заплати наемната цена в договорения срок, но въпреки това продължи да ползва наетата вещ след 5-то число на текущия месец, същият дължи двукратно увеличен наем за времето на неоснователното задържане.
Молителите твърдят, че на 03.05.2018
г. между страните е сключено допълнително споразумение (анекс) към договора, с
което е предоставен още един имот към наетата сграда – поземлен имот с
идентификатор 56784.258.459 с площ от 234 кв.м., съставляващ паркинг, и е
увеличена месечната наемна цена от 3 000 лева на 5 500 лева.
Молителите твърдят, че наемателят ответник не е заплатил дължимата наемна цена
от 5 500 лева до 05.05.2018 г. Твърдят, че на 08.05.2018 г. ответникът е
заплатил сума от 3 000 лева, а е останал неплатен остатък от 2 500
лева за наем за м. май, 2018 г.
Молителите твърдят, че поради
неплащането на договорения наем в посочения срок, а и предвид неплащането на
договорения депозит в посочения срок, договорът за наем се прекратил по право,
без да е необходимо уведомяване от страна на молителите. Твърдят, че в този
случай наемателят бил длъжен да освободи и предаде наетите имоти, и да заплати
двукратно увеличен наем от 11 000 лева (2 x 5 500 лева) за времето на
ползване на наетата вещ. Твърдят, че наемателят е продължил да ползва наетите
имоти, без да извършва плащане на дължимите суми по договора. Твърдят, че
ответникът е извършил две частични плащания от 3 000 лева (част от наема за м. юни
2018 г.) на 04.6.2018 г. и от 6 000 лева (част от наема за м. юли 2018 г.
и дължимия депозит) на 02.7.2018 г. Твърдят, че след приспадане на частичните
плащания ответникът им дължи сума в общ размер на 84 500 лева, т.е. на
всеки от молителите по 42 250 лева, формирана както следва: за м. 05.2018
г. - 2 500 лева; за м. 06.2018 г. - 8 000 лева; за м. 07.2018 г. - 8 000 лева;
за м. 08.2018 г. - 11 000 лева; за м. 09.2018 г. - 11 000 лева; за м. 10.2018
г. - 11 000 лева; за м. 11.2018 г. - 11 000 лева; за м.
12.2018 г. - 11 000 лева; за м. 01.2019 г. - 11 000 лева.
Сочат, че ответникът често сменял
седалището и адреса си на управление, а адресът му за кореспонденция с НАП е
този на наетите имоти, които продължава да ползва. Твърдят, че с покана,
получена от ответника на 19.07.2018 г., са поканили същия да освободи имотите и
да заплати дължимите суми, което не е сторено към датата на подаване на молбата
по чл. 625 от ТЗ. Твърдят, че с втора покана, получена от ответника на
17.01.2019 г., отново са го поканили в тридневен срок от получаването й да
опразни имотите и да заплати дължимите по договора суми, което отново не е
направено от наемателя.
Молителите твърдят, че ответното дружество не притежава
недвижими имоти, същото е с регистрирано с капитал от 10 лева. Твърдят, че
ответникът е спрял плащанията и е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 от ТЗ.
Твърдят, че активите на ответното дружество не са достатъчни,
за да покрият текущите му задължения, поради което ответното дружество е в
състояние на свръхзадълженост.
Молителите претендират да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност свръхзадължеността, да бъде определена началната й дата - 01.01.2018 г., да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено ответното дружество в несъстоятелност, да бъде постановено налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на ответното дружество, да бъде постановено прекратяване на дейността на същото.
Исканията да бъде постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество, да бъдат прекратени правомощията на органите на същото, да бъде лишени органите на дружеството от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, съдът не е приел за разглеждане на този етап от производството, доколкото същите са част от последващо решение в производството по чл. 710 от ТЗ след очертаване на кръга от кредитори на длъжника.
Молителите претендират направените по делото разноски.
Ответникът “Х.2.” ЕООД оспорва молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна. Ответникът не оспорва, че между дружеството и
молителите има сключен договор за наем, посочен по-горе, но сочи, че с оглед
отношенията между страните има причина, поради която не са заплащани наемните
вноски за имота. Сочи, че поводът за спиране на заплащане на наема в един
известен период е непредаването от страна на наемателите на един самостоятелен
обект – предмет на договора, а именно: гараж в запазната
част на партерния етаж на сграда с идентификатор 56784.258.392.1. Оспорва
твърдението на молителите, че дружеството е неплатежоспособно и че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителите В.К.А. и Е.Б.А. и приети като доказателства Договор за наем от 30.04.2018 г., сключен между тях като наемодател и ответното дружество “Х.2.” ЕООД като наемател, по силата на който наемодателите отдават на наемателя за временно възмездно ползване следния техен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 56784.258.392.1, находяща се в гр. Пловдив, ул. “********№ **въведена в експлоатация на 31.01.2017 г., със застроена площ от 332 кв.м. и разгъната застроена площ от 763,20 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 56784.258.392 с площ от 636 кв.м., ведно с движимите вещи, находящи се в сградата, която се състои от партер, два етажа и мансарда, с предназначение “Дом за възрастни хора”.
Съгласно чл. 3 от договора за наем, същият се сключва за срок от четири години, считано от 01.05.2018 г.
Съгласно чл. 4 и чл. 5 от договора за наем, за предоставяне ползването на имота наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена в размер на 3 000 лева, платима по банков път до 5-то число на текущия месец, за който се отнася.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за наем, ако наемателят не заплати наемната цена до 5-то число на текущия месец, действието на договора се прекратява по право, без да е необходимо уведомяване от страна на наемодателя и наемателят е длъжен да освободи и предаде имота незабавно, както и да заплати неустойка в размер на един месечен наем.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за наем, когато в случая по чл. 6, ал. 1 от договора наемателят продължава да ползва наетата площ след 5-то число на месеца, без да е заплатил наемната цена, то той дължи двукратно увеличен месечен наем за времето на неоснователното задържане.
Съгласно чл. 19, т. 4, изр. първо от договора за наем, договорът се прекратява от всяка от страните с тримесечно писмено предизвестие, отправено до другата страна.
Представен е от молителите приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. за предаване на имота от наемодателя на наемателя “Х.2.” ЕООД.
Представено е от молителите допълнително споразумение (анекс) към договора за наем, сключено между страните на 03.05.2018 г., с което страните изменят чл. 1 и чл.4 от договора за наем, като добавят още един обект – поземлен имот с идентификатор 56784.258.459, с площ от 234 кв.м., съставляващ паркинг, и променят месечната наемна цена на 5 500 лева.
Представена е по делото покана, изпратена от молителите наемодатели и връчена на ответното дружество на 19.07.2018 г., с която наемодателите уведомяват наемателя, че считат договора за прекратен на 06.05.2018 г. на основание чл. 6, ал. 1 от договора за наем, поради неплащане на наемната цена в пълен размер. Поканват го да освободи и върне имот на наемодателите в седмодневен срок от получаване на поканата. Уведомяват го, че ако не се приеме от съда прекратяването на договора за наем на основание чл. 6, ал. 1 от договора, то изявлението да се счита като отправено до наемателя тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем съгласно чл.19, предл. четвърто от същия.
Представена е също
покана, изпратена от молителите наемодатели и връчена на ответното дружество на
17.01.2019 г., с която наемодателите канят ответното дружество в тридневен срок
от връчването й да им заплати дължимата сума за ползването на имота по договора
в общ размер на 84 500 лева, както и предвид прекратяването на договора за
наем да им върне наетия имот.
По делото са представени от ответника Годишни финансови отчети на дружеството за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., счетоводен баланс към 31.03.2019 г., както и справка за вземания от клиенти към 31.12.2018 г., инвентаризационен опис за ДМА за 2017 г. и 2018 г. и оборотна ведомост от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Представена е от ответника и банкова референция с изх. № 500-66/12.03.2019 г. на “Р.Б.)” ЕАД, че към 12.03.2019 г. договорът за срочен банков кредит № 137777/11.09.2018 г., сключен между “Х.2.” ЕООД и банката, е погасен.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че в централната база на АИС-КАТ (настояща и бивша собственост) няма данни регистрирани моторни превозни средства на името на “Х.2.” ЕООД. От писмо на Агенцията по вписванията е видно, че за периода от 01.01.1998 г. до 12.03.2019 г. не се установяват извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на “Х.2.” ЕООД. От НАП е получена информация, че върху имуществото на ответното дружество няма наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Ответното дружество не е представило в указания срок съгласно чл. 190, ал. 1 от ГПК инвентаризационни описи или друг наличен протокол за 2018 г. и съответно към 31.03.2019 г. касателно посочените в отчетите парични средства на дружеството, за което е било задължено с определение от съдебно заседание от 02.07.2019 г. Съдът преценява това съгласно чл. 161 от ГПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото са изслушани и приети основно и допълнителни заключения на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2016 г. – 2018 г. вкл., както и 31.03.2019 г. – 31.10.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. ответното дружество не отчита в баланса активи – краткотрайни и дълготрайни. Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството към 31.12.2017 г. са били дълготрайните материални активи, които представляват 100% от нетекущите активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2017 г. са материалните запаси, които са 10 хил.лв., представляващи 83,3% от краткотрайните активи; за 2018 г. са паричните средства, които към 31.12.2018 г. са 121 хил.лв., представляващи 77,6% от краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на ответното дружество за 2016 г. и за 2017 г. са другите задължения, като към 31.12.2016 г. са 3 хил.лв., представляващи 100% от всички задължения и към 31.12.2017 г. са 10 хил.лв., представляващи 83,3% от всички задължения. С най-голям относителен дял от задълженията на дружеството към 31.12.2018 г. са задълженията към финансови предприятия, които към 31.12.2018 г. са 47 хил.лв., представляващи 73,4% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 0,0000 за 2016 г., 1,0000 за 2017 г., 5,2000 за 2018 г., 5,8333 към 31.03.2019 г., 8,4500 към 30.06.2019 г. и 6,8636 към 31.10.2019 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,0000 за 2016 г., 0,1667 за 2017 г., 5,2000 за 2018 г., 5,8333 към 31.03.2019 г., 8,4500 към 30.06.2019 г. и 6,8636 към 31.10.2019 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0000 за 2016 г., 0,1667 за 2017 г., 4,0333 за 2018 г., 4,6333 към 31.03.2019 г., 6,6500 към 30.06.2019 г. и 5,1364 към 31.10.2019 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: -1,0000 за 2016 г., 0,1667 за 2017 г., 1,4531 за 2018 г., 4,8333 към 31.03.2019 г., 7,4500 към 30.06.2019 г. и 5,8636 към 31.10.2019 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -1,0000 за 2016 г., 6,000 за 2017 г., 0,6882 за 2018 г., 0,2069 към 31.03.2019 г., 0,1342 към 30.06.2019 г. и 0,1705 към 31.10.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2017 г. е на границата на референтната стойност, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности. В допълнителното заключение вещото лице прави извод, че към 31.12.2018 г., към 31.03.2019 г., към 30.06.2019 г. и към 31.10.2019 г. всички коефициенти на ликвидност са над посочените референтни стойности.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност. Към 31.12.2017 г. е под 0,33, а задлъжнялостта е над единица и показва превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. В допълнителното заключение вещото лице прави извод, че към 31.12.2018 г., към 31.03.2019 г., към 30.06.2019 г. и към 31.10.2019 г. коефициентът на финансова автономност има стойност над единица и показва превишаване на собствения капитал над задълженията.
Вещото лице
дава заключение, че към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.03.2019 г.,
към 30.06.2019 г. и към 31.10.2019 г. общата балансова стойност на всички
активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани от ответното дружество, са
били достатъчни за покриване на всички негови задължения – текущи и нетекущи.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от ответното дружество за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено на 03.07.2018 г. в размер на 6 000 лева, с основание “месечен наем за юни + депозит”.
Вещото лице дава заключение, че към 04.04.2019 г. по банковата сметка на ответното дружество в “П.И.Б.” АД няма парични средства, а сметката в “Р.Б.)” ЕАД е закрита.
Вещото лице е
изготвило алтернативен вариант при включване в пасива на баланса към 31.12.2018
г. на задължението за наем към молителите в размер на 85хил.лв. и полагащата се
краткосрочна част от задължението за погасяване към банката в размер на 13
хил.лв. (или общо 98 хил.лв.), а не се вземат предвид паричните средства на
каса в размер на 72 хил.лв. При
този алтернативен вариант към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е
0,7304, коефициентът на бърза ликвидност е 0,7304, коефициентът на незабавна
ликвидност е 0,4261, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,4261. Вещото лице
дава заключение, че при алтернативния вариант коефициентите на обща и на бърза
ликвидност са извън референтните стойности.
Вещото лице е
изготвило втори алтернативен вариант в допълнителното заключение при включване
в пасива на баланса към 31.03.2019 г. на неосчетоводеното задължение за наемна
цена към молителите в размер на 85 хил.лв. (по баланс 30 хил.лв. + 85 хил.лв. =
115 хил.лв.), към 31.03.2019 г.
коефициентът на обща ликвидност е 1,5217, коефициентът на бърза ликвидност е 1,5217,
коефициентът на незабавна ликвидност е 1,2087, коефициентът на абсолютна
ликвидност е 1,2087, коефициентът на финансова автономност е 1,2609 и
коефициентът на задлъжнялост е 0,7931. Вещото лице дава заключение, че при този
алтернативен вариант коефициентите на ликвидност са в референтните стойности, с
наличните краткотрайни активи дружеството може да изплати краткосрочните си
задължения, както и че стойностите на коефициента на финансова автономност
показват превишаване на собствения капитал над задълженията.
Вещото лице дава заключение, че
към 31.03.2019 г. “Х.2.” ЕООД отчита в баланса 139
хил. лв. парични средства, от които по банкова сметка ***.лв. и в брой 138
хил.лв.
Вещото лице е
изготвило алтернативен вариант във второто допълнително заключение при включване
в пасива на баланса на неосчетоводеното задължение за наемна цена към
молителите в размер на 85 хил.лв., като при този алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност и
коефициентът на бърза ликвидност е 1,5217 към 31.03.2019 г., 1,6095 към
30.06.2019 г. и 1,4112 към 31.10.2019 г., коефициентът на незабавна ликвидност
и коефициентът на абсолютна ликвидност е 1,2087 към 31.03.2019 г., 1,2667 към
30.06.2019 г. и 1,0561 към 31.10.2019 г.; коефициентът на финансова автономност
е 1,2609 към 31.03.2019 г., 1,4190 към 30.06.2019 г. и 1,2056 към 31.10.2019
г.; коефициентът на задлъжнялост е 0,7931 към 31.03.2019 г., 0,7047 към
30.06.2019 г. и 0,8295 към 31.10.2019 г.
Вещото лице е изчислило и
алтернативен вариант при
включено задължение на ответника за наемна цена допълнително и за периода м.02
- м. 10.2019 г. ( 85 хил.лв. + 99 хилл.лв.), при който вариант коефициентите
на обща и бърза ликвидност са извън референтните стойности, както следва:
коефициент на обща ликвидност 0,7330 и коефициент на бърза ликвидност 0,7330.
Вещото лице дава заключение, че към 31.10.2019 г. “Х.2.” ЕООД отчита в баланса 113
хил.лв. парични средства, от които в банкови сметки 2 хил.лв. (1725.29 лв.) и в
брой 111 хил.лв.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ. Последващата промяна на седалището на ответното дружество не е основание за препращане на делото с оглед правилото на чл. 120 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 621 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Х.2.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителите В.К.А.
и Е.Б.А., които твърдят, че имат вземания към ответното дружество, произтичащи
от договор за наем на недвижим имот. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
търговска е сделката,
сключена от търговец и свързана с упражняването от него занятие. Съгласно ал. 3 на чл. 286 от ТЗ, при съмнение се смята,
че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Безспорно
е, че ответното дружество е търговец, поради което следва да се приеме, че е
налице субективният критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Следва да се изследва
дали е налице обективният критерий, за да се определи сделката като търговска –
сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност въобще, респективно с
икономическото обезпечаване или функциониране на ответното дружество. В случая отдаденият под наем имот е с посочено в договора за наем
предназначение – дом за възрастни хора. В предмета на дейност на ответното
дружество е вписано извършване на услуги по предоставяне на грижа и гледане на
възрастни и болни хора, рехабилитационни грижи. Също така в периода от
03.10.2016 г. до 08.05.2018 г. адресът на управление на ответното дружество
съвпада с адреса на отдадения под наем имот – гр. Пловдив, ул. “********№**. Поради това следва да се приеме, че сключената сделка има търговски
характер
и вземанията на молителите за наемна цена за периода до прекратяване
на договора за наем могат да служат като основание за иницииране на
производство по несъстоятелност.
Доколкото молителите се легитимират с вземания за наемна цена по
договора за наем, следва да се разгледа от съда прекратяването на договора. С
покана, изпратена от молителите наемодатели и връчена на ответното дружество на
19.07.2018 г., наемодателите уведомяват ответното дружество наемател, че считат
договора за прекратен на 06.05.2018 г. на основание чл. 6, ал. 1 от договора за
наем, поради неплащане на наемната цена в пълен размер. В случая не е даден срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока договорът се смята за развален по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а в случая не се сочи някоя от предвидените в чл. 87, ал.2 от ЗЗД
хипотези. В отклонение от нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в чл. 6, ал. 1 от
процесния договор за наем страните са постигнали договореност, че ако
наемателят не заплати наемната цена до 5-то число на текущия месец, договорът
се прекратява по право, без да е необходимо уведомяване от страна на
наемодателя. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон
между страните, които са ги сключили, доколкото не противоречат на
императивните разпоредби на действащия закон.
В Решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. №
1002/2011 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т.О. е даден отговор на поставения
правен въпрос относно характера на нормата на чл.87, ал. 1 от ЗЗД и за
съотношението между договореното от страните и установеното в посочената норма
и по-конкретно – необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен
срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са
установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали
договора. ВКС е приел, че при отсъствие на императивни разпоредби относно
развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните са
свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на същия с
едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна, в това число и
да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда
действие след изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване
падежа на изпълнението, без да е необходимо даването на допълнителен срок за
изпълнение.
С оглед на цитираната практика на ВКС и доколкото в нормите, уреждащи наемните правоотношения, не са налице императивни разпоредби относно развалянето на такива договори, страните са свободни да уговорят ред за разваляне на сключен между тях договор за наем без допълнителен срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай – в чл. 6, ал. 1 от договора за наем.
Съдът намира обаче, че в случая не е осъществена предвидената в чл. 6, ал. 1 от договора за наем хипотеза. Не се спори между страните, че част от наемната цена за месец май 2018 г. в размер на 3 000 лева е платена, т.е. налице е частично изпълнение, а не пълно неизпълнение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от договора.
В горецитираната покана на молителите наемодатели, връчена на ответното дружество на 19.07.2018 г., наемателите отправят до наемателя тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем съгласно чл. 19, предл. четвърто от същия. С оглед на това договорът за наем е прекратен с изтичането на тримесечния срок на предизвестие, т.е. на 19.10.2018 г. След тази дата наемателят дължи обезщетение, ако продължава ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, съгласно чл. 236, изр. второ от ЗЗД.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземанията на молителите за наемна цена за периода до прекратяване на договора за наем, не представи доказателства в тази насока.
С оглед на горното съдът
намира, че е налице материално-правна легитимация на молителите В.К.А. и
Е.Б.А. да поискат откриване на
производство по несъстоятелност за ответното дружество.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за ликвидност са в приемливите норми за 2017 г., за 2018 г., към 31.03.2019 г., към 30.06.2019 г. и към 31.10.2019 г. Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
При преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативния вариант на изчислените коефициенти при корекция на балансите на ответното дружество, доколкото се установява по делото, че изискуемите вземания на молителите не са намерили отражение в баланса на ответното дружество като краткосрочни задължения. В случая до прекратяването на договора за наем на 19.10.2018 г. вземанията на молителите за наемна цена възлизат на 18 983 лева (по 2 500 лева – остатък от наемна цена за всеки от месеците май, юни, юли и август, 2018 г.; 5 500 лева – наемна цена за месец септември 2018 г. и 3 483 лева – наемна цена до 19.10.2018 г. включително).
Ако след прекратяване на наемното правоотношение наемателят продължи ползването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение не по-ниско от уговорения наем. Същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода, когато е бил лишен от ползване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем (така в Решение № 125/11.09.2013 г. по т.д. № 612/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 54/11.07.2011 г. по т.д. № 377/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 146/01.12.2010 г. по т.д. № 934/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
В случая при прекратяване на договора с изтичането на срока на предизвестието по чл. 19, т. 4 от същия молителите не установиха пазарната цена да е надвишавала размера на наема, поради което за периода от 20.10.2018 г. до м. 01.2019 г. включително, въведен с молбата по чл. 625 от ТЗ. Не може да се приложи и нормата на чл. 6, ал. 2 от договора за наем, тъй като същата препраща към ал. 1 от същия текст. Поради това обезщетението за ползване на имота би възлязло на 18 517 лева (2 017 лева за периода от 20.10.2018 г. до 31.10.2018 г., по 5 500 лева – за всеки от месеците ноември, декември 2018 г. и януари 2019 г.).
Поради горното посочените в молбата по чл. 625 от ТЗ вземания над общ размер от 37 500 лева не следва да се вземат предвид при изчисляването на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество. С оглед на това съдът не кредитира заключенията на вещото лице в частта на алтернативните варианти с включени вземания на молителите над този размер.
Следва да се обсъди и прецени също характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави впечатление, че краткосрочните активи на ответното дружество за 2018 г. и междинните отчети на 2019 г. са основно парични средства на каса. Въпреки задължението по чл. 190, ал. 1 от ГПК ответното дружество не представи в указания срок и до приключване на съдебното дирене инвентаризационни описи или друг наличен протокол за 2018 г. и съответно към 31.03.2019 г. касателно посочените в отчетите парични средства на дружеството. С оглед на горното и на основание чл. 161 от ГПК съдът намира, че ответното дружество не установява наличието на тези парични средства на каса, за да послужат същите за погасяване на краткосрочните вземания към кредитори. Ако тези краткотрайни активи (72 хил.лв. към 31.12.2018 г., 124 хил.лв. към 31.03.2019 г., 133 хил.лв. към 30.06.2019 г., 111 хил.лв. към 31.10.2019 г.) се приемат за неналични и съответно не бъдат отчетени при изчисляване на показателите за ликвидност на дружеството, то това води до сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.
Така при отчитане на неосчетоводените вземания на молителите в посочения по-горе размер и при изключване на паричните средства на каса, показателите на ответното дружество са следните: 1) към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,8750, коефициентът на бърза ликвидност е 0,8750, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,5104, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,5104; 2) към 31.03.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,5441, коефициентът на бърза ликвидност е 0,5441, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0147, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0147; 3) към 30.06.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,6206, коефициентът на бърза ликвидност е 0,6206, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0000, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0000; 4) към 31.10.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,6666, коефициентът на бърза ликвидност е 0,6666, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0333, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0333.
След като изчислените стойности на коефициента за обща ликвидност към 31.12.2018 г. и през 2019 г. се съпоставят с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и бъдат анализирани заедно с тях, се налага изводът, че ответното дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им. Ответното дружество изпада в зависимост от кредиторите си, като предвид изискуемостта на вземанията на молителите състоянието се задълбочава след 31.12.2018 г. Дружеството е декапитализирано.
С оглед на изложеното съдът намира, че към 31.12.2018 г., към 31.03.2019 г., 30.06.2019 г. и към 31.10.2019 г. е налице тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество “Х.2.” ЕООД. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
В случая молителите се позовават и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че последното плащане от ответното дружество за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено на 03.07.2018 г. в размер на 6 000 лева. Установява се също, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към молителите. Това е израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителите, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Събраните по делото доказателства не водят до извод за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, в какъвто смисъл са мотивите на съда, изложени по-горе.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответното дружество “Х.2.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Х.2.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителите да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2018 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения, включително тези към молителите, и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.
Съдът намира, че искането на молителите за обявяването на длъжника в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с произтичащите от това последици, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана недоказано. Не се установи по делото от молителите, които носят доказателствената тежест за това, че продължаването на дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което съдът следва да остави без уважение искането им в тази част.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Х.В.М., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл.656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 11.02.2020 г. от 11,30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “******, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
Предвид приетото по-горе за липсата на налични парични средства на каса, които съгласно баланса представляват основният дял краткосрочни активи на ответното дружество, и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, молителите претендират разноски в общ размер на 5 300 лева, от които 500 лева - държавна такса, 1300 лева - депозити за вещо лице и 3 500 лева – адвокатско възнаграждение, което в пълномощното е посочено, че е платено в брой при подписването му, и което следва да се приеме като доказателство за получаването му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото, в полза на молителите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 5 300 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер (със седалище и адрес на управление
към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ - гр. София, Столична
община, район “Лозенец”, бул. “******и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2018 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “Х.2.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, партер.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Х.В.М., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл.656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Х.В.М. в размер на 800 лева (осемстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер, което следва да се проведе на 11.02.2020 г. от 11,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “******, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ искането на молителите В.К.А. и Е.Б.А. за обявяването в несъстоятелност на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер, да заплати на В.К.А., с адрес: ***, и Е.Б.А., с адрес: ***, сумата от 5 300 лева
(пет хиляди и триста лева) – разноски
по делото.
УКАЗВА на кредиторите на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ,
която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :