Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                  ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр.дело № 98 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20216649 от 06.10.2020 г. постановено по гр.д. № 45671/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р.А. П. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1217,84 лева – главница представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г., сумата от 176,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 17.01.2019 г., сумата от 33 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г. и 5,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.02.2019 г. по ч.гр.д. № 5761/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като исковете са отхвърлени, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1217,84 лева до пълния предявен размер от 1415,08 лева – за периода м.05.2015 г. – м.12.2015 г., за главница за услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от 33 лева до пълния предявен размер от 43,50 лева – за периода от м.05.2015 г. до м.12.2015 г., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 176,24 лева до пълния предявен размер от 204,71 лева и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 5,78 лева до пълния предявен размер от 7,63 лева. С решението за възложени и разноските пред първата инстанция и в заповедното производство.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от Р.А.П. е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу нея искове. В жалбата се поддържа, че ответницата не е потребител на топлинна енергия. Сочи, че неправилно първият съд е присъдил мораторна лихва, тъй като по делото не е доказано ответникът да е изпаднал в забава. Не било доказано и основанието за присъждане на суми за дялово разпределение. С оглед изложеното въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от „Т.С.“ ЕАД и от третото лице помагач – „Б.“ ООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от Софийски районен съд, 167-ми състав, решение за валидно, допустимо, а по същество за правилно. Аргументите на съда, с оглед изложените от въззивника доводи, в тази насока са следните:

За да се установи дали въззивницата се намира в облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно за да се установи дали въззивницата е потребител на топлинна енергия е от значение единствено установяването на двете кумулативно дадени от законодателния предпоставки – въззивницата да е собственик на процесния имот и този имот да се намира в сграда, присъединена към абонатна станция.

Безспорно е установено по делото /договор от 04.09.2002 г. и протокол от проведено ОС на ЕС от 19.09.2001 г./, че през периода м.01.2016 г. – м.04.2018 г. сградата, в която се намира апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика”, бл. 9, ет. 16, е била присъединена към абонатна станция.

Представено е решение № 43 от 13.03.1992 г. на СРС, съгласно което процесният апартамент е изключителна собственост на ответницата. Следователно, в конкретния случай ответницата е собственик на имота, поради което същата е и потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. От друга страна по делото не са въведени твърдения или представени доказателства за наличие на облигационен ползвател различен от ответницата.

Именно като потребител на топлинна енергия ответницата е обвързана и с действащите за период м.01.2016 г. – м.04.2018 г.  Общи условия на ищцовото дружество. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР). Следователно писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че между страните по делото са били налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество и качество, въззивният съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

От представените по делото от третото лице помагач документи за главен отчет за аб.№ 092526, за апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“ бл*****, за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., м.05.2016 г. – м.04.2017 г. и 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са частни документи, с положени от името на ответницата П. подписи, неоспорени от нея, удостоверяващи неизгодни за нея обстоятелства и с оглед нормата на чл. 175 от ГПК се ползват с доказателствена стойност, по категоричен начин се установява, че са осъществявани реални доставки на топлинна енергия.

Пред Софийски районен съд е изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която въззивният състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК. Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че ирелевантно за кредитирането на изготвеното и прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза е дали вещото лице е посетило имота или не, доколкото констатациите на същото се отнасят за минал период и при посещението си на място в имота, експертът не би могъл да установи през 2020 г. какво е било количеството доставена топлинна енергия през 2015 г. – 2018 г. и какви СТИ е имало поставени в имота тогава.

От заключението по съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период според главните отчети и изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение в имота на ответницата П. всички радиатори са демонтирани, поради което абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имота. Топлината от щранг - лирата е изчислявана по т. 6.5 от Приложението към Наредба 16-334 след 10.2006 г. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. При отчета на показанията са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната – ответницата. Показанията на протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлина отдадена от сградната инсталация не е начислявана на база Декларация на ОС на ЕС от 16.04.2007 г.

В действителност въз основа на приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза може да се достигне до извода, че радиаторите в имота са демонтирани, както и че не начислявана сума за отопляване от сградната инсталация, но това не освобождава ответницата П. от задължението да заплаща топлинната енергия за БГВ и топлинна енергия от щранг – лира.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че не се дължи мораторна лихва, тъй като ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответницата. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването – чл. 28 от Общите условия.

В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.

При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответницата е в забава, считано от 15 септември на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет-страницата на ищцовото дружество.

По предявените искове за цена за услугата дялово разпределение:

Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. / или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

С оглед приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, както и предвид представените индивидуални справки за отопление и топла вода и талони за главен отчет за исковия период, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответницата, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето основание, а нейният размер правилно е определен от първоинстанционния съд.

Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава върху вземането за цена на услугата дялово разпределение /конкретно относно изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в първоинстанционното решение.

Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., Четвърто ГО/.

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216649 от 06.10.2020 г. постановено по гр.д. № 45671/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167, в частта, в която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р.А. П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******следните суми: 1217,84 лева – главница представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г., сумата от 176,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 17.01.2019 г., сумата от 33 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г. и 5,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2016 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.02.2019 г. по ч.гр.д. № 5761/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА Р.А. П., ЕГН **********  да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.

Решението е влязло в сила, в частта, в която исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1217,84 лева до пълния предявен размер от 1415,08 лева – за периода м.05.2015 г. – м.12.2015 г., за главница за услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер от 33 лева до пълния предявен размер от 43,50 лева – за периода от м.05.2015 г. до м.12.2015 г., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 176,24 лева до пълния предявен размер от 204,71 лева и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 5,78 лева до пълния предявен размер от 7,63 лева, са отхвърлени като необжалвани.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Б." ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.