№ 895
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20201100109733 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ
срещу П. на Р.Б. за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000лева и за имуществени вреди в размер на 3100лева, настъпили в резултат от водено
срещу ищцата наказателно производство по НОХД№5257/2017г. На СГС, НО, 26-ти състав,
приключило с оправдателна присъда. В исковата молба се излагат съображения, че
наказателното производство срещу нея е образувано в постановление от 17.11.2009г. на
СГП за престъпление по чл.282, ал. 1 от НК. Привлечена е като обвиняема по делото на
05.11.2013г. и е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5 000лева с
постановление на наблюдаващия прокурор, която е оспорена от нея. На 13.11.2009г. е
отстранена от служба, след което е уволенена дисциплинарно като държавен служител,
заемащ длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-София за неправомерни действия
по превеждане от бюджета на суми в полза на търговско дружество. Делото приключило с
влязла в сила оправдателна присъда, което обуславя правния й интерес да претендира
обезщетение за претърпените вреди, подробно описани в исковата молба. Наказателното
производство продължило почти 10 години от датата на образуването му и 7 години от
датата на повдигане на обвинение. За времето от повдигане на обвинението до приключване
на делото ищцата е призовавана многократно да се явява пред разследващ полицай и в
съдебното производство, като през цялото време се притеснявала от възможността да бъде
осъдена за много пари и вкарана в затвора. Посочените притеснения се основавали на това,
че за престъплението, в което била обвинена, е предвидено наказание лишаване от свобода
от 10 до 20 години, конфискация на имущество и забрана да заема определени длъжности.
1
Излага, че повече от 17 години работила в НАП първоначално като касиер-събирач от
08.06.1992г., а след конкурс била назначена за инспектор в ТДД София област и ТДД-
София град до 27.11.2009г., когато е отстранена. След уволнението си работила като
счетоводител на различни търговски дружества. Имала трудност при намиране на работа в
продължение на 10 години, заради повдигнатото й обвинение. Чувала от работодатели, че не
могат да я наемат за постоянно, тъй като НАП обработват документите им, а тя не се ползва
с добро име там. Получавала по-ниско възнаграждение от други служители на същата
длъжност с изключение на получаваното в ТЕЦ «Бобов дол» възнаграждение. Обвинението
за извършено от нея престъпление било разпространено в НАП с нарочна публикация,
придружена със снимката й, което се отразило на авторитета и доброто й име сред колегите,
с които работела 11 години. В резултат от това изпаднала в депресия и отчаяние, правила
опит за самоубийство, чувствала се унизена пред съгражданите й в гр. Етрополе, които
говорели , че е откраднала от държавата, както и пред баща й, който бил в напреднала
възраст и страдал от загубата на съпругата си.
Преди обвинението била приветлива и отзивчива към колеги и приятели, имала добри
отношения с децата, родителите и близките си, когато се прибирала в гр. Етрополе усещала
положително отношение към себе си. Имала доходи, от които се издържала. След
уволнението и разследването за тежко умишлено престъпление животът й се променил,
изпитвала срам и неудобство, затворила се в себе си, станала нервна и избухлива.
Обвинението и разследването са й предявени два пъти, като първоначалната й мярка за
неотклонение е парична гаранци от 5000лева, а след това подписка. Обявявана е за
общонационално издирване два пъти, налагана й е забрана да напуска пределите на
страната с продължителност 17 месеца и са проведени 9 съдебни заседания.
Твърди, че за доказване на невинността си е ползвала услугите на адвокат в наказателното
производство, за което е направила разходи в размер на 3100лева, които претендира да й
бъдат възстановени като имуществени вреди.
Ответникът П. на Р.Б. е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че е постановена оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение, но оправдаването касаело съставомерността на деянието от
субективна страна, като е приета липса на пряк умисъл и користна цел, въпреки че от
обективна страна същото било доказано. Излага съображения за недоказаност на
твърденията за настъпили вреди, както и претенцията за присъждане на лихва за забава от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
С определение от 09.07.2021г. е прието за безспорно, че срещу ищцата е водено
наказателно производството по НОХД №5257/2017г. на СГС, НО, 26-ти състав, което е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда. От намиращите се в НОХД№
2
5257/2017г. на Софийски градски съд, 26-ти състав писмени доказателства се установява, че
наказателното производство в съдебна фаза е образувано на 13.11.2017г. По същото е
постановена оправдателна присъда, която е потвърдена от САС с решение
№381/16.10.2019г. по ВНОХД№ 683/2019г. Липсва отбелязване за дата на влизане в сила на
решението, но следва да се направи извод, че е влязло в сила, тъй като няма данни за
подаване на жалба или протест, като е влязло в сила на 03.11.2019г. Делото в съдебната му
фаза е образувано на 13.11.2017г. и е приключило на 13.11.2019г. с постановяване на
влязлото в сила решение на САС. Установява се, че са проведени девет открити съдебни
заседания, за които ищцата е призована.
По първоначално внесения срещу ищцата обвинителен акт е образувано НОХД№
2248/2016г. на Софийски градски съд на 14.05.2016г., което е прекратено и върнато на СГП
за отстраняване на процесуални нарушения. По повторно весения обвинителен акт е
образувано на 17.06.2017г. НОХД 2648/2017г., което е прекратено и върнато на СГП за
отстраняване на процесуални нарушения. По време на съдебното производство не е вземана
мярка за неотклонение на ищцата.
От съдържанието на присъдата се установява, че ищцата е призна за невиновна за
това, че в периода от 23.10.2009г. до 26.10.2009г. чрез съставяне на преправен документ-
подмяна на стр.4 от акт за прихващане и възстановяване №901482, от 23.10.2009г., издадена
на фирма "В.К.Р."ООД, като върху страницата вместо банковата сметка на това дружество
собственоръчно е вписана банковата сметка на "Б." ЕООД и съзнателно дадена възможност
на последното да получи на 23.10.2019г. сумата от 12 427,86лева и на 26.10.2009г. сумата от
173 377,69лева, като документната измама е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай. От мотивите към оправдателната присъда се установява, че съдът е
приел за установено извършването на деянието от подсъдимата от обективна страна, но е
приел, че извършването му не е съзнателно и с користна цел. Направеният от
първоинстанционния съд извод е възприет от въззивната инстанция.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
досъдебното производство е образувано с постановление от 17.11.2009г. е образувано ДП
№271/2009г. по описа на ГДНП , пр.пр.№13961/2009г. на СГП, като с постановлението за
привличане като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.5, във вр. с.ал.2 на НК е определена
мярка за неотклонение "Гаранция в пари" в размер на 5000лева. С определение на Софийски
градски съд от 16.12.2013г. е изменена мярката за неотклонение в парична гаранция в
размер на 1500лева.
Със заповед на Изп. Директор на НАП е наложено на ищцата дисциплинарно наказание
уволнение във връзка деянието, за което е повдигнато процесното обвинение. Установява
се, че ищцата е призовавана многократно от органите на досъдебното производство и в
съдебната фаза.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели.
3
Свидетелката Попова дава показания, че познава ищцата от 2002г., когато започнала работа
в НАП -офис Костинброд, където работела ищцата по това време в отдел "Ревизии". Тя
притежавала професионални качества за заемане на тази длъжност. През 2010г. разбрала за
случилото се с нея, когато започнала работа в НАП-София, район "Възраждане". Колегите й
казали да не споменава името й, тъй като тя присвоила чрез ДРА от фирми пари. Опитала се
да разбере от нея какво се е случило, но тя не вдигала телефона си. При случайна среща с
нея видяла, че е срината психически и разказала какво е станало. Свидетелката познава
децата на М. и знае, че тя не искала да комуникира дори с тях. Опитвала се заедно с други
хора да подкрепя М., за да се възстанови. По това време в офис "Възраждане" работел и сина
на ищцата, но й казали да не комуникира с него, за да не ги злепостави и предостави невярна
информация. М. обичала работата си и е виждала фирми, които идвали с благодарност да й
подарят билети заради добре свършената работа. Тя работела, въпреки че имала проблеми
със ставите, заради които се опитвали да събират пари, за да й помогнат, но знаели че тя
няма да ги приеме. Доколкото знае свидетелката, ищцата не се е върнала на предишната си
работа, а заминала за Англия, за да работи като чистачка или камериерка. Свидетелката
разбрала за повдигнатото обвинение от г-н С., както и че това й се отразило много зле
психически, ходела по лекари, имала проблеми с щитовидната жлеза, сърцето, имала диабет,
което знае, тъй като когато искала да се види с нея, тя често отказвала, тъй като имала
записан час при различни лекари.
Свидетелят Б., син на ищцата, дава показания, че наказателното производство се
отразило негативно на майка му. Виждал как погледа й се забива в стената блуждаещ и не
била на себе си. Тя се опитвала да се възстанови от депресивното състояние, в което
изпаднала, не й се живеело, отчуждила се от близките си, а и те се отчуждили от нея. Дядо
му, преди да почине, казвал че е окрала държавата и не я иска за дъщеря, а леля му и вуйчо
му казвали, че тя е мъртва за тях. Тя била жизнен и енергичен човек, а след това се
затворила. Не можела да си намери работа и била принудена да замине за Англия да чисти
тоалетни, за да им помага, тъй като свидетелят има три деца. Тъй като майка му е
разведена, свидетелят и сестра му били най-близките й хора през този период и я
подкрепяли. Тя не можела да си намери работа, навсякъде се отнасяли с присмех и обидно
отношение. Чувал в работата си в НАП, където и сега работи като старши инспектор в офис
"Възраждане", как говорят за цялата ситуация. Страдала за работата си като данъчен
инспектор, която била нейно призвание и благодарение на нея успяла да ги изхрани сама.
След това работила на няколко места за кратко, което свидетелят отдава на това, че
работодателите разбирали за проблемите й. Последната работа, която намерила, била в СК
"Съгласие", където се занимавала с оформяне на документи, но като разбрали за този случай
я принудили да подаде молба за напускане. Счита, че към момента не се е възстановила, тъй
като няма как да се възстанови разбита психика. Все още не може да излиза в родния си град
Етрополе, тъй като зад гърба й говорят, че е крадла. Сестра й казала, че тя за нея вече не
съществува. Знае за повдигнатото обвинение, тъй като е бил свидетел по делото, което било
за превод на една голяма сума пари по сметка на фирма, която не е регистрирана по ДДС и
била негова. Получените пари са възстановени, като един приятел на майка му им помогнал
4
да върнат парите. Тя взела 50 000лева назаем, които все още не е върнала. Парите са върнати
още на следващия ден, когато се разкрила злоупотребата, но тя не знаела предварително, че
тези пари ще бъдат преведени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е била подсъдима по
НОХД№5257/2017г. по описа на Софийски градски съд, което е приключило с
постановяване на оправдателна присъда. Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, предложение първо от
ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П., съда и особените юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От доказателствата по делото се установи, че срещу ищеца е повдигнато обвинение
за извършено престъпление, по което е постановена оправдателна присъда. Следователно е
налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на
държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на
вредата, е в служебни отношения. Съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран по
предявения иск, тъй като негови длъжностни лица с актовете си образуват наказателно
производство срещу лицата, за които има достатъчно данни за извършено престъпление,
извършват необходимите действия по разследването и повдигат обвинение, като
представителят на П. поддържа обвинението пред съда.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е ограничена
до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Уважаването на предявеният
иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия закон, е обусловено от провеждането на
пълно главно доказване по отношение на две обстоятелства – че са причинени твърдените
вреди и че тези вреди са възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната
сфера на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ищцата е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, като е призната за невиновна с влязло в
сила решение. Наказателното производство във всичките му фази е продължило около 10
години от привличане на ищцата като обвиняема на 17.11.2009г. до влизане в сила на
решението на САС, постановено на 16.10.2019г. През този период е призовавана да участва
в различни процесуални действия в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес,
като са проведени две открити съдебни заседание в рамките на производството по НОХД
№5257/2017г. По делото е постановена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на
1500лева. Следователно са налице законоустановени предпоставки за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
5
При определяне на техния размер следва да се вземат предвид мотивите към
оправдателната присъда, от които е видно, че от събраните по делото доказателства съдът е
приел за установено извършването на инкриминираното деяние от ищцата, но е приет за
недоказан неговия субективен елемент, поради което е постановена оправдателна присъда.
Следва да се има предвид това, че при наличните данни за извършено престъпление от
длъжностно лице П. има законово задължение да образува наказателно производство и да
събира доказателства за неговото извършване. Установено е, че ищцата като длъжностно
лице в НАП и данъчен инспектор е извършила действията, свързани с превод на парични
средства в големи размери, вместо на проверяваното, на друго юридическо лице, което е
било собственост по това време на сина й, което той признава в показанията си.
Следователно органите на досъдебното производство са изпълнили законоустановените си
правомощия.
Следва да се има предвид, че наказателното производство е образувано въз основа на
сигнал, подаден от НАП, където е извършено разследване и е внесена докладна записка в
СГП, въз основа на която е образувано наказателното производство. В рамките на
проведеното от НАП разследване е установено извършване на дисциплинарно нарушение на
ищцата, което се установява от съдържанието на заповедта от 07.01.2010г. В същата са
изложени подробни мотиви за причините, поради които е наложено това дисциплинарно
наказание, като се установява, че е реализирано дисплинарно производство, при което са
събрани доказателства, взети са предвид обясненията на ищцата и други лица и е направен
извод, че същата е извършила дисциплинарни нарушения по случая, във връзка с който е
образувано наказателното производство. Наложеното наказание е мотивирано и от други
случаи и обстоятелства, които са дали основание за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание уволнение не е поради това, че
срещу нея е образувано наказателно производство, а за извършените от нея дисциплинарни
нарушения. Поради това съдът приема, че не се установява наличие на пряка причинно-
следствена връзка между наказателното производство и вредите, изразяващи се в оставане
на ищцата без работа, уронване на авторитета и доброто й име сред бившите й колеги в
НАП, сред близки, познати, родители и жителите на гр.Етрополе. При наличието на
дисциплинарно наказание за същото деяние, което е предмет на наказателното дело, не
могат да се разграничат вредите върху доброто име, настъпили в резултат от него и в
резултат от наказателното производство. Следва да се има предвид, че дисциплинарното
производство е образувано и приключило преди наказателното и дисциплинарното
наказание е наложено преди образуване на НОХД № 5257/2017г. От това следва, че
информацията за наличие на дисциплинарно уволнение, ако е разпространена, тя предхожда
образуването на наказателно производство, поради което не би увредило авторитета и
доброто й име в по-голяма степен от първото, тъй като е за едно и също деяние.
Неоснователна е претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в това, че заради повдигнатото срещу нея обвинение
се влошило здравословното й състояние. В тази връзка показания дава свидетелката Попова,
6
но същата не разполага със специални знания и достатъчно информация да прави подобни
заключения, а и показанията й се основават на предположение. Дори и да се приеме за
доказано, че ищцата има здравословни проблеми, то липсват каквито и да било
доказателства за настъпването им във връзка с наказателното производство.
Съдът приема, че воденото срещу едно лице наказателно производство, явяването
му в съдебни заседания, за разпити и обяснения в досъдебното производство би могло да му
причини неудобства, притеснение и страх, че може да бъде осъден. Следва да се вземе
предвид продължителността на наказателното производство около десет години. За
посочените неимуществени вреди, изразяващи се притеснение, страх и неудобство, следва
да се присъди обезщетение в размер на 5 000лева.
В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът,
чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Както е посочено по горе, установени са предпоставките за присъждане на
обезщетение за настъпилите в причинно-следствена връзка с наказателното производство
вреди. Към исковата молба са приложени два договора за правна помощ и съдействие, в
които не е посочен номер на делото, по което е осъществена защитата. Същите договори не
се намират в приложените наказателни дела, поради което следва да се приеме, че липсват
доказателства за плащане на претендираните разноски за защита, реализирана именно по
НОХД 5257/2017г. на Софийски градски съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 1010,00лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които
следва да се присъдят 1/25 или 40,40лева.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде
осъждан ищеца да заплати разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен
изцяло, а частично.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавата, в лицето на П. на Р.Б. да заплати на М. Г. СЛ. с
ЕГН********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000,00лева, настъпили в резултат от воденото срещу нея наказателно
производство по НОХД№5257/2017г. по описа на Софийски градски съд, 26-ти състав,
приключило с влязла в сила на 13.11.2019г. оправдателна присъда, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-13.11.2019г. до окончателното
й плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с
уважената част от иска, в размер на 40,40лева,
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. СЛ. с ЕГН********** срещу Държавата, в лицето
на П. на Р.Б., искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от воденото срещу нея
наказателно производство по НОХД№5257/2017г. по описа на Софийски градски съд, 26-ти
състав, приключило с влязла в сила на 13.11.2019г. оправдателна присъда, до пълния
предявен размер от 5 000лева до 120 000лева, както и за имуществени вреди, изразяващи се
в платено адвокатско възнаграждение в размер на 3100лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8