№ 134
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204354 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалбата на Т. СТ. Ч., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Бургас, ***, съдебен адрес: гр.Бургас, *** - партер, офис №2, против Наказателно
постановление №434а-195/05.07.2021г., издадено от Ж.С.М. на длъжност - началник при
Второ РУ- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето
на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.45, ал.3, пред.1 от ЗЗакрДет на жалбоподателя са
наложени глоби както следва: 1/ по чл.8, ал.3 - глоба в размер на 300лв. и 2/ по чл.8, ал.4 -
глоба в размер на 300лв. или общо глоба в размер 600лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи за липса на осъществен състав на нарушение с оглед отсъствието на
жалбоподателката от страната и предоставянето на грижите за детето през периода на
бабата и дядото на същото, за несъставомерност на нарушението и ограничаване
възможността на нарушителя да разбере, в какво е обвинен с оглед вменяването му във вина
на два нарушения, съответно по ал.3 и ал.4 на чл.8 ЗЗД.
За административно-наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 20.06.2021г. около 01:30 часа, в гр.Бургас, бул.***, на обществено място - кафе
сладкарница „*“ е установен непълнолетният И.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас,
***. Констатирано е, че същият е без родител или пълнолетен дееспособен придружител
след 22:00 часа. Родителят Т. СТ. Ч. не е придружила на обществено място след 22:00 часа
във „*“ непълнолетният си син и не е осигурил пълнолетен дееспособен придружител след
22:00 часа.
Като се убедил в гореизложеното актосъставителят К.В. издал в тази връзка Акт
№434а-195/24.06.2021г., Серия АА, бл.№ 293099. Въз основа на така посочения АУАН АНО
издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление №434а-195/05.07.2021г.,
издадено от Ж.С.М. на длъжност - началник при Второ РУ- гр.Бургас, с което за нарушение
на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.45,
ал.3, пред.1 от ЗЗД на жалбоподателя са наложени глоби както следва: 1/ по чл.8, ал.3 -
глоба в размер на 300лв. и 2/ по чл.8, ал.4 - глоба в размер на 300лв. или общо глоба в
размер 600лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗД предвижда, че родител, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500лв., а при повторно нарушение - с
глоба или имуществена санкция от 500 до 1000лв.
Съгласно чл.8, ал.3 от ЗЗДет, родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени
места след 20,00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч.,
ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съгласно чл.8, ал.4 от
ЗЗДет ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не
могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22,00ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че използването на съюза „или“
е проява на законодателна непрецизност, т.к. задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не се
2
намират в отношения на алтернативност. Изпълнителното деяние по чл.45, ал.3 от ЗЗД
включва в условията на кумулативност, както неизпълнение на задължението на
родителя по чл.8, ал.3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.4 от
закона. При изпълнение на едно от задълженията по чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗД не е налице
нарушение. Иначе казано, един родител винаги би бил в неизпълнение на двете разпоредби,
ако детето е само и няма как да бъде допуснато нарушение само по един от текстовете. Ако
детето е с придружител, то няма да има нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на
чл.8, ал.4 от закона. На практика няма как да има допускане единствено нарушение на чл.8,
ал.3, тъй като родителят няма да е изпълнил и двете условия. Очевидно, законодателната
воля е била да бъде санкциониран родител, който не е осигурил придружител за детето си,
независимо дали това ще е самият той, или посочено от него друго пълнолетно лице. За да се
приеме, че два състава на нарушение са алтернативни, то двата състава следва да могат да
бъдат прилагани самостоятелно. Както бе посочено, това е невъзможно в конкретната
хипотеза, поради което правилно в НП са посочени и двете алинеи от чл.8 от закона /в тази
насока Решение № 160 от 15.09.2020г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №
10119/2020 г. и по арг. от Решение № 2345 от 12.12.2018г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 3114/2018 г./.
БРС намира обаче, че е допуснато друго процесуално нарушение, а именно
налагането на нарушителя на две наказания във връзка с допуснатото от него
нарушение на ЗЗД. В конкретния случай на жалбоподателя са наложени глоби както
следва: 1/ по чл.8, ал.3 - глоба в размер на 300лв. и 2/ по чл.8, ал.4 - глоба в размер на 300лв.
или общо глоби в размер на 600лв. Както подробно беше посочено по – горе деяние по
чл.45, ал.3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност както неизпълнение на
задължението на родителя по чл.8, ал.3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението му по
чл.8, ал.4 от закона. Ето защо, в случая е налице едно единствено допуснато нарушение от
страна на жалбоподателя, за което следва да се наложи и едно наказания, а не същият да
бъде санкциониран посредством налагането на две глоби и то в общ размер над
предвидения максимален такъв за процесното нарушение по чл.45, ал.3 от ЗЗД. Изложеното
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Независимо от посоченото по - горе съдът намира, че дори да не се възприемат
горните доводи, то процесното нарушение несъмнено съставлява „маловажен случай“ на
административно нарушение, за което е следвало да бъде приложен чл.28 ЗАНН. В
конкретния случай извършеното от Ч. нарушение е явно незначително и при констатирането
му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. Ч. е родител на
непълнолетен младеж, но синът й е бил оставен под надзора на друг възрастен, а именно
неговия дядо. Предоставяйки грижите за сина й на неговия дядо за периода на своето
отсъствие от страната, майката е положила всички необходими и възможни усилия във
връзка с изпълнение на задълженията си по ЗЗД и няма как да е знаела, че другото
пълнолетно лице няма да положи необходимата грижа. Фактът на отсъствие на родителя от
страната не се оспорва по делото, а се установява безпротиворечиво от всички
3
доказателства, в това число: разпита на актосъставителя Ч. – К., удостоверение от сектор
БДС във връзка със задграничните пътувания на жалбоподателката /л.49 от делото/,
сведение /л.9 от делото/ и разписка за предаване на детето на неговия дядо /л.13 от делото/,
като е бил известен на АНО при съставяне на АУАН-а и издаване на процесното НП.
От извършеното нарушение не са установени реално причинени вреди или
негативни последици на непълнолетния. Извършено е формално нарушение, което е с ниска
степен на обществена опасност. По изложените съображения за съда процесното нарушение
покрива всички критерии на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като по посочените горе критерии отграничи
„маловажните“ случаи на административно нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6
от ЗАНН. В случаите когато деянието представлява маловажен случай на административно
нарушение, наказващият орган следва да приложи чл.28 ЗАНН. Като не е приложил
посочената норма административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е
издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д. №
1/2005г., НК. Според цитираната съдебна практика, когато деянието представлява
маловажен случай на административно нарушение, административнонаказващият орган
следва да приложи чл. 28 ЗАНН, като преценката за „маловажност на случая“ подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на
преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, жалбоподателят е направил искане за
присъждане на такива, като по делото са налице доказателства за сторени такива в размер на
300лв. Ето защо и ОД на МВР - гр.Бургас следва да бъде осъдена да заплати на Т. СТ. Ч.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №434а-195/05.07.2021г., издадено от Ж.С.М.
4
на длъжност - началник при Второ РУ- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4
от Закон за закрила на детето на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.45, ал.3, пред.1 от
ЗЗакрДет на жалбоподателя - Т. СТ. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, ***,
са наложени глоби както следва: 1/ по чл.8, ал.3 - глоба в размер на 300лв. и 2/ по чл.8, ал.4 -
глоба в размер на 300лв. или общо глоба в размер 600лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Бургас да заплати на Т. СТ. Ч., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Бургас, ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните и началника при Второ РУ-
гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5