О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Маринов
търговско
дело № 2045 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 1 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 37072/12.12.2019 г. от Ю.Р.Х., чрез адв. Бердж Хаджолян, против Заповед за парично изпълнение № 7589/02.10.2019 г., издадена по ч.гр. дело № 15626/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с която в полза на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, от които заплатена държавна такса от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага становище за недължимост на главното задължение по заповедта поради погасяването му по давност, от което жалбоподателят извежда извод за недължимост и на присъдените съдебно деловодни разноски. По изложените съображения отправя искане за отмяна на заповедта в частта и́ относно разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЮБЦ“ ЕООД, представлявана от адв. Виолета Герова, с който подадената частна жалба се оспорва като неоснователна и се отправя искане същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че жалбоподателят не изложил конкретни аргументи, които да обосновават отмяната на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, тъй като възражението за изтекла давност и за липса на надлежно уведомяване на цесията са неотносими към спора, касаещ отговорността за разноски, а следва да бъдат разгледани в производството по чл. 422 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
По заявление на „ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК срещу длъжника Ю.Р.Х. за сумата от 317,80 лв. главница, неплатени задължения от длъжника по сключен между Ю.Р.Х., ЕГН:********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:********* Договор за далекосъобщителни услуги от дата 21.09.2010 г., което вземане „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп" ООД с Договор за цесия на дата 01.09.2014, а „С.Г.Груп" ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД с Договор за цесия от 30.07.2019 г., за което са издадени следните фактури: №**********/02.03.2012 г.,№**********/02.04.2012г.,№**********/01.05.2012г.,№**********/03.06.2012 г., №**********/01.07.2012 г., №**********/01.08.2012 г., ведно със законната лихва върху гланицата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.10.2019 г., до изплащане на вземането, сумата 227,88 лв. /двеста двадесет и седем лв. и 88 ст./, мораторната лихва за забава за период от 20.08.2012 г. до 10.09.2019 г., начислена върху вземането на основание чл.86 ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е разпоредено още длъжника да заплати на кредитора извършените разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв. за заплатена държавна такса от 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 360,00 лв.
Нормата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чиято полза е постановен съдебния акт и цели се възстановят понесените разходи за производството, следователно отговорността за разноски е обективна и се предопределя от изхода на спора.
В настоящия случай искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е уважено, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на длъжника е да му възстанови извършените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Извършването на последните е доказано с договор за правна защита и съдействие /л.11/ и преводно нареждане /л.21/, поради което претенцията за присъждането им е доказано по основание и размер.
Неотносими към настоящия спор са възраженията на жалбоподателя, че главното вземане, за което е издадена заповедта е погасено по давност, и че не е надлежно уведомен за извършените цесии, тъй като същите биха били предмет на разглеждане при евентуално производство по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и не следва да бъдат разглеждани във връзка с разпределението на отговорността за разноски. В жалбата не са изложени релевантни възражения, които могат да обосноват извод за недължимост на присъдените разноски или за редуциране на техния размер. В същото време, съдът не е компетентен служебно да се произнася по отношение на тяхната прекомерност, поради което същите се дължат, така както са присъдени със заповедта.
По изложените съображения не са налице основания за отмяна на заповедта в нейната обжалвана част относно присъдените разноски, следователно същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за парично изпълнение № 7589/02.10.2019 г., издадена по ч.гр. дело № 15626/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с която в полза на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Бул.България № 81 вх.В, ет.8, са присъдени съдебно-деловодни разноски, дължими от Ю.Р.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, от които заплатена държавна такса от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.