РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и първи
ноември април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря
Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5400 по описа за
2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът
П.Х. твърди, че на 6.10.2016г. в онлайн информационната платформа „ПИК“ , на
електронната страница www.pik.bg
е
публикувана статия със заглавие „Скандал! НАП погна мъжа на Н.! Служителките
във фирмата му жертви на сексуален тормоз“. Ищецът сочи, че в тази статия той е
бил коментиран по обиден и позорен начин. Изнесени са и неверни твърдения, че
служителките в дружеството, в което той работи, били подлагани на „сексуален
тормоз“ от него и че той имал сексуални мераци по отношение на тях. Според
статията той бил отговарял за „растежа по йерархичната стълбица във фирмата“ и
предлагал възможност на „по-даровитите“ служителки „да заработват като
„компаньонки“, обслужвайки негови приятели. Отделно от това, в коментарите под
статията, допуснати за публикуване от издателя на сайта, били отправени
заплахи, обиди и лъжливи позорни обстоятелства. Ищецът твърди, че се почувствал
огорчен, омерзен и дълбоко оскърбен от изнесените обидни и неверни позорни
твърдения на списващите сайта и коментиралите под статията. Написаното не
отговаряло на истината и го унижило пред най-близките му хора. Отразило се на
работата му и в служебните му отношения с колегите му, тъй като след
публикацията ищецът станал затворен и необщителен, загубил мотивация за работа.
Отразило се неблагоприятно на здравето му и работоспособността му, донесло му
много негативни емоции. Отразило се силно и върху личния му живот. След като
прочела статията, жената с която живеел се отдръпнала от него емоционално и
физически, проявявала недоверие към колежките, с които общувал, изпитвала
ревност от тях. Счита, че отговорен за
това негативно комплексно състояние е ответникът като издател на интернет сайта
www.pik.bg,
като негови служители са написали и публикували процесната статия. Ответникът
чрез своите длъжностни лица е и отговорен за публикуването под статията на
писма на читатели. Предявява иск срещу ответника за сумата 26 000лв.
обезвреда за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска и разноските по делото.
Ответникът
„П.н.“ ЕООД оспорва иска. Сочи, че информацията, която в статията касае ищеца
не е позоряща, клеветническа или обидна. Отговорност може да се търси от
ответника само ако изразите представляват обида или клевета. Освен това
статията обсъжда друго лице,
следователно липсват целенасочени действия към увреждането на ищеца.
Досежно публикациите на читателите в сайта, посочени от ищеца, посочва че не е
длъжен да следи качваното от потребителите съдържание, но съгласно чл.15 от
Директивата за електронната търговия е длъжен да предприеме действия, когато
бъде уведомен за нарушение. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
По делото не
се спори, че на 06.10.2016 г. в онлайн информационната
платформа “ПИК”, на електронна страница www.pik.bg
е публикувана статия със заглавие “Скандал! НАП погна мъжа на Н.!
Служителките във фирмата му жертви на сексуален тормоз”.
В посочената статия , наред с друго се съдържа
следния параграф : „Самият Д. [Г.] нямал мераци към подчинените си, но не таа стояло положението с неговите
съдружници в проекта, като П.Х., който отговарял за „растежа“ по йерархичната стълбица във фирмата.
По-даровитите имали възможност да заработват като компаньонки на приятели на
швейцареца, основно чужденци“.
Под статията са публикувани коментари,
общо 8 на брой за периода 6-8.10.2016г. , между които и тези, визирани в
исковата молба:
на 06.10.2016
Готов съм да
изпълня ректума и да опъна сфинктерите на П.Х.. След което гарантирам , че
походктаха му ще бъде изцяло променена за дълго време. В началото ще се наложи
да изстрада болката, след това ще свикне. За подробности може да се обърне към Б.
от с. Хераково“.
„Ivan
на 06.10.2016
„П.Х. трябва да
бъде изправен пред български съд за източване на ДДС с неговото италианско
приятелче. Един швейцарски престъпник българските власти го оставят да си прави
каквото си иска. Да питат и българския парцал, от който има дете за фалшивите
марки, които продава! Ама едвали - пак ще си платят и всичко ще се потули. ”
По делото са разпитани като свидетели
двама колеги на ищеца. Св.Г.Д.твърди, че ищецът няма и не е имал функции да
назначава или повишава служители. Заема позицията „оперативен мениджър“ и се
занимава с оперативната работа по изпълнение задачите от клиента на проекта.
Спомня си, че статията се разпространила много бързо сред колегите им, предимно
през фейсбук. Твърди, че ищецът е много деликатен човек, който се отнасял към
всички с уважение. Често говорил за семейството си и сред колегите си е създал
впечатление на семеен човек с деца, който държи на семейния уют. Свидетелят
твърди, че ищецът имал професионално поведение към жените и мъжете във фирмата,
нямал специално отношение към жените. Свидетелят твърди ,че преди публикуване
на статията ищецът бил лъчезарен, усмихнат, комуникативен човек, прекарвал
време сред колегите си. След публикуване на статията той се затворил, стоял
само на работното си място, при комуникация с колегите си говорел с
притеснение, подбирал думите си, избягвал погледа им, изглеждал унижен и
смазан. Притеснявал се дали статията няма да се отрази на статуса му в
компанията
Св.В.Я.установява, че отношенията на ищеца
и жената, с която живее на съпружески начала станали напрегнати след
публикацията. Тя започнала да го ревнува, идвала в офиса, чакала го докато свърши
работа, започнала да говори за раздяла. Някои негови близки приятели също се
отдалечили от ищеца. Преди публикацията свидетелят познавал ищеца като човек ,
който спортувал активно. След статията ищецът преустановил спорната си
активност, качил килограми, започнал да се оплаква от главоболие и от високо
кръвно. Според свидетеля към момента на публикацията ищецът е отговарял за
персонал около 150 души, като пряко подчинени са му били 10 човека. Участвал в
комисии за израстване в йерархията на фирмата, но само когато се налагало. По
принцип това не му влизало в служебните задължения.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения
иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от
журналист при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредите.
В исковата молба се твърди, че
процесната статия съдържа клеветнически твърдения. Според практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/[1] когато става дума за клевета, съответно
претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се прецени на първо място
дали са налице оценъчни съждения или пък фактически твърдения. Когато са налице
фактически твърдения те изискват доказателство за истинността им, като
съответно повдигат въпроса относно това кой носи доказателствената тежест да
установи истинността им. В
случая ответникът
следва да докаже, че твърдените в статията факти и обстоятелства отговарят на
истината. ВКС също е възприел това разбиране, което поддържа в съдебната
практика – така решение по гр.д. № 449 по описа за 2012, ВКС, ІІІг.о., решение
по гр.д.№ 1376/ 2011 г., ВКС, ІVг.о.
Ищецът твърди, че е невярно твърдението
, че служителките в дружеството, в което той работи са подлагани на “сексуален
тормоз” от него и че е имал “мераци” по отношение на подчинените си служителки.
Намира за невярно и клеветническо твърдението, че отговаряйки за “растежа по
йерархичната стълбица във фирмата”, той е предлагал възможност на
“по-даровитите” служителки във фирмата “да заработват като компаньонки”,
обслужвайки негови приятели.
Касае се за фактически твърдения, а не за
оценка, поради това те подлежат на доказване за тяхната истинност. Ответникът не
установи истинността на тези фактически твърдения – че ищецът подлага на
сексуален тормоз своите подчинени служителки и има мераци към тях, както и да е
предлагал на по-даровитите служителки да бъдат платени компаньонки на негови
приятели.
След като са неверни, тези фактическа
твърдения са клеветнически, те позорят ищеца. Ответникът не посочи дали
журналиста, който е подготвил статията е проверил дали тези твърдения са верни,
как е извършена проверката. Неблагоприятните за другиго факти,
когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги
разпространи / така и решение по гр.д. № 449 по описа за 2012, ВКС, ІІІг.о./. Защитата на ответника по тази претенция се състои в отричане
клеветническото съдържание на статията. Това разбиране не се споделя от съда. Репутацията
на ищеца в личен и професионален план е накърнена. Той е частно лице, не публична личност. В този
случай журналистите
трябва стриктно да спазват задълженията и отговорностите си, както и
професионалната етика и да не правят обидни или клеветнически изявления за личния живот на частни лица.
Защото при изследване на баланса между обществения и личния интерес,
репутацията, честта и достойнството на частни лица има преимущество. Съгласно
посоченото вече решение на ВКС по гр.д. № 449 по описа за
2012, ІІІг.о „Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 Конституцията прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните
власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството
на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно
разпространение на информация, за да Н.сят обиди и да клеветят. Те следва да
ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 Конституцията, а
доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди“.
Ответникът е публикувал клеветнически твърдения за
ищеца,
които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото; и неверни - не
съществуват в обективната действителност. Поради противоправността на деянието,
следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника. Установи се, че в резултат на публикацията ищецът е търпял
неимуществени вреди – притеснявал се как го възприемат след статията колегите
му, семейството му, дали няма да загуби работата си. Влошило се и
здравословното му състояние, вкл. и психическото му състояние – затворил се в себе си,
избягвал контакти с колеги освен необходимите професионални такива. Проблеми
имал и с партньорката си, която проявила недоверие към него.
По втората претенция на ищеца за това, че
ответникът е допуснал по негов адрес да бъдат публикувани заплахи, обиди и
позорни обстоятелства следва да се посочи следното: ответникът няма задължение
съобразно националното ни законодателство да блокира или да отстранява качвано
от потребителите съдържание, под формата на коментари. Към момента на публикацията е действала
Директива 2000/31/ЕО за някои правни аспекти на услугите на
информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния
пазар /т.н Директива за електронната търговия/. Принципът, залегнал в чл.12 от Директивата е, че доставчиците на
междинни интернет услуги не следва да носят отговорност за съдържанието, което
предават, съхраняват или хостват, при условие че действат по строго пасивен
начин. В същото време, когато се идентифицира незаконно съдържание, независимо
дали става въпрос за информация, която е свързана с нелегални дейности, като
тероризъм или детска порнография, или информация, която нарушава правото на
собственост на други лица (например авторско право), посредниците трябва да
предприемат ефективни действия за нейното отстраняване – чл.14 от Директивата.
Блокирането или отстраняването на публикувана информация , вкл. и като
съдържание на коментари е доста разискван проблем , вкл. и от ЕСПЧ във връзка с
чл.10 от ЕКПЧ, тъй като засяга свободата
на изразяване и на информация. Все още няма единно разбиране по отношение каква
да бъде регулацията в държавите членки на ЕС. За разлика от България, където законодателна
регулация за блокиране или отстраняване на информация не съществува, в Ш. законодателството
допуска платформите на база на собствено решение да упражняват
саморегулация, като контролират публикуваната от тях информация[2]. Поради това съдът приема
за възможно твърдението на ищеца, че в Ш. такива публикации като публикуваните за
него коментари са недопустими. Няма данни ищецът да е сезирал ответника с
искане да отстрани коментарите под статията и ответникът да не го е сторил.
Единствено по отношение на това задължение ответникът може да носи отговорност.
Той няма задължение да „филтрира“
съдържанието на публикациите, които се правят на платформата. Длъжен е да ги
отстрани само ако е сезиран.
С оглед на изложеното
отговорността на ответника може да се ангажира само по първата претенция.
Съобразявайки изложените по-горе съображения,съдът намира че справедлив размер
обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с публикуване
на неверни и клеветнически фактическа твърдения за него на електронната платформа
на ответника, е такъв в размер на 12 000лв. в останалия размер предявения
иск е завишен и следва да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по
представени списъци. Не правят възражения по последните.
Ищецът претендира разноски в
размер на 3340лв. , а ответника - 2300лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от иска – 1536,40лв. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 1242лв.
съобразно отхвърлената част от иска. След компенсация на двете насрещни
задължения до размера на по-малкото, ответникът остава да дължи на ищеца
294,40лв.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„П.Н.“
ЕООД , ЕИК********да заплати на П.Х., гражданин на Ш., със статут на постоянно
пребиваващ в РБългария на основание чл. 49 ЗЗД сумата 12000 /дванадесет хиляди/лв.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.01.2017г. до окончателно й
изплащане, произтичащи от публикуване на 06.10.2016г. в онлайн платформата на
ответника статия със заглавие „Скандал! НАП погна мъжа на Н.! Служителките във
фирмата му жертви на сексуален тормоз“, в която се съдържат неверни и
клеветнически твърдения за ищеца, както
и сумата 294,40лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до претендирания размер от 26 000лв., както и претенцията, че
ответникът е допуснал неправомерни публикации от читатели като коментари под
статията.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: