№ 7784
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110168276
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 234,20 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. ...., с рег. № ....., в
т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2022 г. до
окончателното плащане, както и 71,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от
19.10.2019 г. до 19.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 57264/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.10.2022 г., поправена с
разпореждане от 21.12.2022 г.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 05.11.2017 г., около 12:25 часа, в гр. София, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. ...., с рег. № ...... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Форд“,
с рег. № ...... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение
на водача на застрахования при ответника автомобил – Ч. С., който при движение по .... в
посока от ... и на кръстовището с .... не е упражнил достатъчен контрол и не е съобразил
пътната обстановка, като по време на потегляне удря в задната част другия автомобил, при
което му нанася материални вреди. Заявява, че за настъпване на процесното ПТП е съставен
протокол за ПТП № 1686949/05.11.2017 г., като във връзка с него е образувана щета №
470421212155706, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на
ремонта възлиза на 3 402,01 лв., в който размер на 18.01.2018 г., в качеството си на
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е изплатил застрахователно обезщетение в
полза на извършилия ремонта сервиз, като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1
КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с
нарочно писмо, получено на 30.01.2018 г., ведно с материалите по щетата в оригинал,
1
ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 3 427,01 лв., като на 21.02.2018 г.
същият е извършил частично плащане в размер на 2 442,81 лв., поради което е останал
задължен за разликата, от която претендира сумата от 234,20 лв. Сочи, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава в размер на 71,37 лв. за
периода от 19.10.2019 г. до 19.10.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Форд“, с рег. № ...... Оспорва
размера на вредите на застрахования при ищеца л. а. ...., с рег. № ....., като счита, че с
изплащане на сумата от 2 442,81 лв. претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло
удовлетворена. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП от
05.11.2017 г. и всички вреди, отразени в описа на застрахователя – ищец. Прави възражение
за изтекла погасителна давност с оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5 КЗ. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото от 23.02.2023 г., срещу който те не са възразили. Нещо
повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени
доказателства – комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско“ и „Злополука“
№ 0306Х0276649/26.02.2017 г. и общи условия към нея, протокол за ПТП № 1686949 от
05.11.2017 г., материалите по щета № 470421212155706, платежно нареждане от 18.01.2018
г. за сумата от 3 402,01 лв., справка от регистъра на Гаранционния фонд, регресна покана и
др., както и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на част от регресното вземане
до размера на сумата от 2 442,81 лв., което по същество представлява конклудентно
признание относно наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорните по делото въпроси касаят единствено
причинната връзка между процесното ПТП и вредите, причинени на застрахования при ....
по застраховка „Каско на МПС“ л. а. ...., с рег. № ....., както и какъв е техният размер, респ.
в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
2
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че всички щети по л. а. ...., с рег. № ....., отразени в описа на
застрахователя – ищец и протокола за ПТП са в причинна връзка с процесното ПТП от
05.11.2017 г. Експертът изяснява още, че необходимата стойност за възстановяване на
щетите по увредения автомобил, намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2 956,00 лв. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25,00 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона, поради което
доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така, общият размер на
дълга възлиза на 2 981,00 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът
е платил на ищеца сумата от 2 442,81 лв. Ето защо, той е останал задължен за разликата
между платената сума и действителните вреди, т. е. за сумата от 538,19 лв., чийто размер
надвишава претендираната от ищеца такава от 234,20 лв., поради което главната искова
претенция се явява доказана по основание и размер. При този извод на съда следва да бъде
разгледано своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Същата започва да тече от датата на извършеното плащане – аргумент от решение
по чл. 290 ГПК № 116 от 25.10.2010 г. по т. д. № 971/2009 г., I ТО, ВКС, решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г., I ТО, ВКС и др., тъй като от този момент регресното
вземане става изискуемо и ликвидно и същото от този момент може да се претендира по чл.
213 КЗ (отм.), респ. чл. 411 КЗ срещу ответника в срока по чл. 110 ЗЗД, а не от момента на
увреждането. В случая, от обсъденото по-горе платежно нареждане (л. 34 от делото) се
установява, че плащането на процесната сума е извършено на 18.01.2018 г., а заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 21.10.2022 г. Към този момент 5-годишният давностен
срок не е изтекъл, поради което и възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Следователно, предявеният главен иск за сумата от 234,20 лв. се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2022 г. до окончателното
плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. главен дълг; 2.
изпадане на ответника в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 234,20 лв., за ищеца .... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
3
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, от входящия номер в горния десен ъгъл на
регресната покана (л. 37 от делото) се установява, че на 30.01.2018 г. ответникът е поканен
от ищеца за заплащане на претендираното регресно вземане по процесната застрахователна
преписка, изпращайки му и документите към нея, като след изтичане на 30-дневния срок за
плащането му – на 02.02.2018 г., той е изпаднал в забава.
Акцесорната претенция за лихва за забава се претендира от ищеца от по-късен момент
– за периода от 19.10.2019 г. до 19.10.2022 г., но с оглед датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 21.10.2022 г., то тази част от нея за периода от 19.10.2019 г. до 20.10.2019
г. е обхваната от изтеклата 3-годишна погасителна давност. Ето защо, определяйки го по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на същата за
периода от 21.10.2019 г. до 19.10.2022 г., който не е обхванат от изтекла погасителна
давност, възлиза на 71,24 лв., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 71,37 лв., или за размера от 0,13 лв. и за периода от 19.10.2019 г. до
20.10.2019 г
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените
разноски в производството по ч. гр. дело № 57264/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 74,97 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
324,86 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, каквито
единствено са претендирани от него, а именно: сумата от 0,10 лв. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на двете страни по делото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази фактическата
и правната му сложност, както и вида и обема на извършената дейност от процесуалните им
представители.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че .... дължи на .... сумата от 234,20 лв., представляваща
непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. ...., с рег. № ....., в т. ч. и ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2022 г. до окончателното
4
плащане, както и сумата от 71,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.10.2019 г. до 19.10.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 57264/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.10.2022 г., поправена с
разпореждане от 21.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 71,24 лв. до пълния предявен
размер от 71,37 лв., или за размера от 0,13 лв. и за периода от 19.10.2019 г. до 20.10.2019 г
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 74,97
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 57264/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 324,86 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ...., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,10
лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5