О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 10.12.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти
състав, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева въззивно наказателно
частно дело номер 588 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,
ал. 1, т.3 от НПК по повод депозирана
частна жалба от М.А., защитник на И.П., подсъдим по НОХД № 2604/2020г. срещу определение от 26.11.2020 година, постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2604/2020г. по описа на Специализирания
наказателен съд, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК са отхвърлени исканията на защитата за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В частната жалба са изложени аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като съдът в своето
определение не се е произнесъл по всички направени възражения от страна на
защитата за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на подс. П.. Наред с това определението на СНС е и неправилно в частта
му относно отхвърлените възражения на защитата за допуснати такива нарушения.
Защитата прави искане до въззивната
инстанция за произнасяне със съдебен акт, с който да се отмени атакуваното
определение и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
нарушения.
Съдът,
след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба, обжалваното
определение и като прецени материалите по делото, счете, че жалбата е подадена в срок от
процесуалнолегитимна страна, но разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
С обвинителния акт, поставил началото на
първоинстанционното съдебно производство на подсъдимите са повдигнати следните
обвинения:
На
подс. И.И.П. за престъпление по чл. 304, ал.1,вр. чл. 20, ал.2 от НК.
На подс. Р. Л. Р. за престъпления:чл. 304, ал.1,вр. чл. 20, ал.2 от НК и по
чл.339,ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание по НОХД №2604/2020 година, проведено на 26.11.2020г.
СНС е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, поради което не е уважил
искането на защитата за прекратяване на съдебно- наказателното производство и
връщане делото на прокурора.
Констатациите
на първоинстанционния съд са верни и направения правен извод от СНС за липса на допуснати празноти и неясноти в обвинителния акт относно не
посочване на конкретни доказателства на базата, на които се правят фактически
констатации и правни изводи е законосъобразен. Внимателния и непредубеден
прочит на обвинителния акт не позволява да се споделят наведените в частната
жалба от подс. И.П. доводи. Обвинителният акт покрива стандартите на чл. 246 от НПК и съдържа необходимата информация за признаците и фактическата обосновка на
престъпленията, вменени на подсъдимите лица, поради което не може да се направи
извод за накърнено правото им на защита. СНС се е спрял на обрисуваната
фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да стигне до
правилното заключение, че съществуват фактически твърдения за личния принос на
подсъдимите в извършване на вменените им престъпления.
Въззивният състав изцяло споделя
изводите за неоснователност по направените възражения от адв.В. за
наличие на съображения за допуснати процесуални нарушения поради липса на
законови реквизити на процесния запис на заповед и незаконосъобразност на
взетото решение от Общинския съвет. Извършването на оценка на доказателства и
обявяването им за допустими или недопустими, законни или не, на този етап на
наказателното производство, а именно разпоредително заседание е недопустимо,
тъй като съдът може да цени доказателства, единствено и само, след като лично
ги е събрал и проверил в хода на съдебното следствие и то в процесуалния момент
– произнасяне на присъда и изготвяне на мотивите към съдебния акт.
Въззивният състав споделя изводите на
СНС относно липса на нарушение на процесуалните правила за това, че в
диспозитива на обвинителния акт не е посочено по коя буква- „а“ или буква „б“
на чл. 93,т.1 от НК е квалифицираното обстоятелство- „длъжностно лице“.
Действително, в диспозитива на обвинителния акт не е конкретизирана съставомерността,
но тази не прецизност не може да се окачестви като процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като не нарушава правото на подсъдимите лица
да разберат за какво престъпление са предадени на съд.
Неоснователно е възражението на адв. А.
и относно твърдяното от нея несъответствие между обстоятелствената част на
обвинителния акт и неговия диспозитив относно обстоятелството дали твърдените
30000 лв са обещани на св. Г. Д. да гласува за процесното решение на Общинския съвет единствено само
той, или за целта да намери още двама, трима общински съветници да гласуват в
исканата насока. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че тази сума
пари е обещана на св.Д. да гласува в подкрепа на внесеното предложение. Правилно и
законосъобразно първоинстанциония съд е посочил в определението си, че в
обстоятелствената част в условията на алтернативност е посочено основанието, за
което е обещано даването на 30000лв, но следва да се има предвид, че задължението
на съда е да се произнесе със съдебен акт по предявеното и повдигнато обвинение
на подсъдимото лице. В този ред на мисли изнесените в повече факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт не водят до невъзможност подсъдимия
да разбере в какво точно е обвинен или до наличие на противоречие. Твърденията
в обвинителния акт, не са диаметрално противоречиви, а са описани по описателно
в обстоятелствената част на обвинителния акт, което междупрочем е и законово
изискване на разпоредбите на НПК.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е отхвърлил като несъстоятелно и възражението на адв. А.
относно посочените различни договори и съответно различна сума по тези
договори, тъй като това разминаване не е относимо към изпълнителното деяние на
повдигнатото обвинение по чл. 304 от НК. С оглед разпоредбата на чл. 246 от НПК,
прокурорът има задължение да посочи: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото
и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни
данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане
на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или
смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се
установяват посочените обстоятелства, а в заключителната част на обвинителния
акт да посочи: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на
деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс;
има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на
съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.
Несъстоятелно
е и възражението на защитата относно наличие на противоречие по отношение на
правата и задълженията на св. Д. с качеството му на общински съветник, тъй като ясно е
посочено от кои нормативни актове произтичат неговите компетентности.
Правилно и законосъобразно СНС е приел, че не е
нарушено правото на защита на подсъдимите лица, тъй като същите от съдържанието
на обвинителния акт могат да разберат в какво престъпление/я са обвинени и в този смисъл частната жалба на
подс. П. е неоснователна.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 345 вр. чл. 249, ал.3 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на
първоинстанциония съд по НОХД № 2604/2020 година от 26.11.2020 година по реда
на чл. 248 от НПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.