Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 66
гр.Враца,12.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 09.06.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N137 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№7936 от 10.09.2019г.С.М.А. ЕГН********** с адрес: *** чрез
адв.В.О. от САК,със съдебен адрес:*** е предявила иск срещу ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: гр.София,бул.***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изпълнителни директори за
сумата 70000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за причинените й болки и страдания от
получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 14.05.2017г.в с.Борован и
законна лихва върху тази сума считано от 12.03.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
При уважаване на исковете претендира присъждане на
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Като факти,обосноваващи основателността на
исковата претенция, с предявяване на иска, ищцата твърди,че на 14.05.2017г.
около 15:10 часа, в с. Борован по ул. „Димитър Благоев" с посока на
движение от Малорад към Враца, П.М.Д. управлявал лек автомобил марка "Опел"
модел Зафира с peг. № СА****ХТ,а тя пътувала на задната седалка, по средата, с
поставен обезопасителен колан. При навлизане в остър десен завой,поради
движение с превишена скорост,водачът Д. загубил контрол над автомобила като
същият напуснал платното за движение в ляво по посока на движението, след което
се е блъснал челно в крайпътно дърво.След инцидента ищцата се качила на автобус за София, като не е
изчакала идването на КАТ и Бърза помощ. Пристигайки в София,била посрещната от децата
си,но тъй като болките в таза вече били
силни, същите я завели за преглед в УМБАЛСМ" Н.И.Пирогов".
Твърди,че водачът П.М.Д. е нарушил
правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при
което по непредпазливост й е причинил следните телесни увреждания:
-Счупване на кръстна кост;
-Счупване на хълбочна кост в дясно;
-Счупване на седалищната кост в дясно;
-Счупване на срамна кост в ляво;
-Разместване на кръстно хълбочната кост в
дясно.
След процесното ПТП,била прегледана в
УМБАЛСМ" Пирогов", където след направената консултация и извършените
изследвания е освободена с препоръки за домашно лечение.
Поради неотшумяващи болки в таза, на
17.05.2017г.,и е направена магнитно-резонансна томография от която се
установило, че има счупвания в областта на таза.
На 25.05.2017г.е прегледана от лекар -
специалист. От извършения преглед била установена фрактурата на таза.Изписани
са й били обезболяващи и леглови режим за 35 дни.
Поддържа,че от датата на процесното ПТП до
настоящия момент е в тежко физическо
състояние, като причинените й наранявания водят до силни болки в областта на
таза. Оздравителният процес при нея е много дълъг и възстановяването настъпва
много бавно.Твърди,че и към настоящият момент не се наблюдава пълно функционално
възстановяване на увредените места и продължава да търпи силни болки и
страдания,водещи до отрицателни изживявания и ежедневните затруднения в бита,
които понася от 14.05.2017г. Поддържа,че са и се отразили негативно.Тези травми
и продължителния процес на оздравяване са довели до срив на самочувствието й и
тежък психически шок.Тя трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП - сега се
страхува да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много
чувствителна.
Във връзка с процесното ПТП,било образувано
досъдебно производство № 287/2017г. по описа на РУ на МВР - Бяла Слатина,
пр.пр. № 621/2017г. по описа на РП - Бяла Слатина, спряно с Постановление на
РП-Бяла Слатина от 22.08.2018г.
От направената справка в информационната
система на Гаранционен фонд,установила,че управляваният от П.М.Д. лек автомобил марка "Опел"
модел "Зафира" с peг. №СА****ХТ има валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен със ЗД"
Бул Инс" АД с полица №BG/02/117000623833 от 22.02.2017г. валидна до 21.02.2018Г.
С молба с вх. № ОК-867043/11.12.2018г.
сезирала ответника за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, като с молба с вх.№ ОК-007775/04.01.2019г. е приложила банкова сметка, ***ва.
С горното е обосновала правен интерес от
иска,с който е сезирала съда.
Счита,че с оглед интензитета на причинените
й неимуществени вреди - претърпените от нея болки, страдания и стрес, критерият
за справедливост,счита че е справедливо,да й се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Сезира съда с искане да постанови решение
,с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 70 000
лева (седемдесет хиляди лева),за причинените й неимуществени вреди -
претърпените от нея болки, страдания и стрес от процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане.
При уважаване на иска ,сезира съда с искане
за присъждане направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Препис от исковата молба и приложенията е
връчен на ответника и в законоустановения и предоставен му за това срок
ответникът е упражнил правото си и е подал писмен отговор чрез адв. Л.Я. ***.
Ответникът е взел становище по предявения
иск,като го счита за допустим,но го оспорва по основание и размер.
Признава наличието на застрахователно
правоотношение по полица №ВG/02/117000623833 от 22.02.2017г. валидна до
21.02.2018г. по отношение на автомобил марка "Опел",модел Зафира с
рег.№СА****ХТ с водач П.Д..
Оспорва механизма на ПТП и въвежда
възражение,че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат в две насоки:била е без поставен колан,не е изчакала
органите на КАТ и Бърза помощ и едва след 3 дни след инцидента е посетила
лекар.
Сочи,че от представените документи не се
подкрепя твърдението на ищцата,че именно във връзка с процесното ПТП е
претърпяла посочените в исковата молба увреждания.
Произшествието е станало на 14.05.2017г.,а
изследването /магнитно резонансна томография/ й е направено на 17.05.2017г., като
е била прегледана от специалист на 25.05.2017г.Тогава й е бил предписан
леглови режим за 35 дни и обезболяващи.В
представените медицински документи било посочено,че анамнезната е снета по
данни на пациентката.Счита,че от представената документация не се установява
причинно следствената връзка на получените увреждания от ищцата и станалото
ПТП.
Поддържа,че претърпените болки и страдания
от ищцата са последица не само от ПТП,но и от ненавременната медицинска помощ и
намеса при лечението й.
Твърди,че обезщетението,което ищцата претендира
в размер на сумата 70000лв. е прекомерно и не е справедливо да бъде обезщетена
с тази сума.
При така изложеното и наличните към този
момент доказателства сезира съда с искане да отхвърли исковете изцяло.
Препис от постъпилия по делото отговор е
връчен на ищцата и в законоустановения и предоставен й за това срок ищцата е
упражнила правото си да подаде допълнителна искова молба.
Счита за неоснователно оспорването на
механизма на процесното ПТП .Поддържа ,че с представените по делото писмени
доказателства се установява изложеният механизъм,като посочва, че чрез
доказателствата,които е ангажирала той ще бъде установен по безспорен начин.
Оспорва въведеното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,като застъпва становище,че
не е допринесла по никакъв начин за настъпване на уврежданията й.
Сочи,че с представените писмени
доказателства /медицински документи/ се установяват получените от ищцата
увреждания,които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва възражението на ответника за
прекомерност на претендираното обезщетение,като счита че следва да бъде
присъдено в заявения в исковата молба размер.Сочи,че то съответства на
претърпените болки и страдания,които е претърпяла от получените увреждания и е
справедливо за неимуществените вреди да бъде обезщетена със сума в размер на
70000лв.
Препис от допълнителната искова молба и
приложенията към нея е връчен на ответника и в законоустановения и предоставен
му за това срок той е упражнил правото си да подаде отговор на допълнителната
искова молба.
Ответникът
поддържа подадения отговор на исковата молба,всичките си възражения и
доказателствени искания.
Изложените от ищцата фактически
обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания
петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация на
исковете,с които е сезиран,че са предявени субективно и обективно кумулативно
съединени искове:1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ/в сила от 01.01.2016 г. вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен
иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.409 от КЗ.
Правният интерес е обоснован от
вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът
е предявен от надлежна страна против надлежна страна.
Ищцата е спазила изискването на
чл.380 от КЗ.
Предвид изложеното и доколкото не
се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените
претенции,то същите се явяват допустими.
Страните не спорят относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица №ВG/02/117000623833
от 22.02.2017г. валидна до 21.02.2018г. по отношение на автомобил марка
"Опел",модел Зафира с рег.№СА****ХТ и обхващащата датата на
процесното ПТП,като съдът отдели това обстоятелство,като ненуждаещо се от
доказване.
Страните спорят относно размера на
претенцията,датата от която застрахователят е изпаднал в забава, налице ли е
съпричиняване-била ли е пострадалата с поставен предпазен колан,допринесла ли е
с поведението си за усложнение от получените травми,като не е потърсила
своевременно лекарска помощ.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищцата е да проведе пълно
и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно
действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищцата
неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и
вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и
застрахователя както и да обоснове
размера на претендираните обезщетения.
В константната практика на ВКС
последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални
документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за
механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Следователно всички елементи
на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици
за себе си.
Ответното застрахователно
дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата,а именно,че последната е проявил поведение,което е в
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
От фактическа страна
Като доказателство по делото, е приет Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№248р от 19.03.2019г.,съставен от младши автоконтрольор при
РУ-Бяла Слатина.
В него е отразено настъпването на пътен инцидент на 14.05.2017г.,около
15.10 ч. в с.Борован ,по ул."Д.Благоев",до дом №40 с участник МПС с
рег.№СА****ХТ,марка "Опел", модел "Зафира"собственост и
управляван от П.М.Д. ЕГН********** *** , СУМПС283167829,валидно до 06.12.2026г.Водачът
е изпробван за употреба на алкохол с
уред Дрегер-алкотест 7510,№0018 и е отразено алкохол:0.00.Отразено е и
наличието на зстраховка"ГО" в ЗК"Бул Инс"- полица №ВG/02/117000623833
от 22.02.2017г. валидна до 21.02.2018г.
Отразено е наличието на пострадали 4
лица,едно от които е и ищцата.За нея е посочено,че е на 50г.,напуснала
местопроизшествието и се явила по-късно в УМБАЛСМ-Пирогово-София с диагноза
-контузия на дясна тазобедрена става,без опасност за живота.
Посочено е ,че обстоятелствата и причините
за ПТП се изясняват и като вероятна причина е посочена несъобразена скорост при
навлизане в десен завой.Отразено е образуването на ДП №287/14.05.2017г. по
описа на РУ-Бяла Слатина.
След констатация,че водачът на МПС с рег.№СА****ХТ,марка "Опел", модел
"Зафира"собственост и управляван от П.М.Д. ЕГН********** *** ,не е
намерен на посочения адрес,бил е наемател и не може да бъде открит същият е
обявен за общодържавно издирване.
С Постановление №621/17 от 22.08.2018г. Районна прокуратура -Бяла Слатина е
спряла разследването по пр.пр.ДП№621/17,ана РУ-Бяла Слатина №287/2017г. на
основание чл.199 и чл.242,ал.1,предл.2 във вр. с чл.244 ал.1,т.1,във вр. с
чл.25,т.2 от НПК.
От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:
Свидетелят М.Н.,очевидец на процесното ПТП и също пострадал установява,че се е качил в колата от с.Манастирище от автобусната спирка.
Шофьорът пристигнал от с.Хайредин с частна кола и натоварил и тримата,чакащи на спирката. При с.Борован взел завоя с много висока скорост и се ударил в
крайпътното дърво.Ръката му,била счупена на три места, счупени ребра. Останалите двама пътници и водачът на
автомобила,излезли от колата и отишли директно на
автобусната спирка, без да се обадят по телефон за линейка.Такава била извикана от момче на име Дени,което
също било на автобусната спирка.Когато дошла линейката свиделят бил много
зле" нито жив, нито умрял".
Свидетелят ,установява,че е седял зад шофьора, а С. била в средата на задната седалка.Според него коланите не били задължителни,той не
бил с колан,но за С. не знае дали е била
с колан,тъй като не е сигурен.
Преди удара шофьорът карал силно и казвал, че целият път е в дупки от Манастирище
до Малорад. Когато взел завоя, колата се поднесла. Ако ударът бил челен в дървото,според него загивали всички на място. Не е сигурен дали
е бил пиян или заспал, има КАТ да си установява. Водачът карал с над 90 км/ч, докато този завой се взема с 30 км/час.
Свидетелят бил много зле след удара,притъмняло му пред очите и мислел,че си
отива.Изгубил съзнание.Свестил се когато дошла линейка и му поставили кислородната маска.В момента на удара бил в съзнание,
след това изгубил съзнание. След удара не знае на С. дали й е имало нещо.
Когато навлезли в завоя
казал на водача да кара по-бавно, да удари спирачки, той не намалил, не го послушал. Взел завоя с
много висока скорост.Свидетелят се
пресегнал,да навие волана, иначе отивали в дървото
директно. Бил зад него и се пресегнал с дясната ръка. Ударът не можал да избегна,
ударили се странично в дървото.
Свидетелят И.К.,зет на пострадалата живее със съпругата си в гр.София.Установява,че С. е била участник в ПТП през м. май 2017 г. След ПТП-то час или два ,тя се обадила, че не може
да слезе от автобуса на централна гара, защото не може да си движи крайниците и
има много силни болки в таза.Свидтелят и съпругата му отишли на гарата.С. изпитвала много силни болки, плачела, не можела да слезе от автобуса и с помощта на
един от охранителите я качили в личния му автомобил и я транспортирали до болница
"Пирогов". Там имало дежурен полицай, който ги посрещнал, качили я на
количка, защото не можела да се движи, започналие да обикалят кабинетите за
преглед, за да видят какви са травмите. След 5 часа в "Пирогов",им казали на
следващия ден да отидат, за да се направят скенери и други прегледи. В
"Пирогов" установили, че има травма, но на скенера се оказало
впоследствие, че има счупен таз.
Пострадалата останала при тях ,тъй като била на домашно лечение,на обезболяващи,защото не можела да се
обслужва, да се облича, да става.Не можела сама да изпълнява всички
тези нормални нужди, които един човек има. Може би около 5 месеца била при тях, водели я на прегледи,за да се види има ли подобрения, дали се възстановява.След около 7-ия
месец тя започнала да се обслужва сама,търпяла силни болки.Те я обгрижвали докато
започнала да се възстановява.
Установява ,че към настоящият момент тя си живее сама в с.Манастирище, обслужва се. Може би година и половина,
може би и повече била нетрудоспособна.
Била стресирана и се притеснявала дали ще може
да се възстанови, да се обслужва.Свидетелят и съпругата му били свидетели
на страданията и болките й. Може би след година и седем-осем месеца след ПТП-то
тя си отишла в с.Манастирище.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-автотехническа експертиза ,която не се оспори от страните и се прие от
съда като обективно и вярно изготвена се установява следният механизъм на процесното
ПТП:
Процесното ПТП е станало през светлата част
на деня при сухо време и суха пътна настилка.Реализирано е при движение на
автомобила в условията на десен завой.технически съобразената скорост в
условията на десен завой,при която няма да настъпи загуба на напречната
устойчивост на автомобила е била около 72,7 км/ч и всяка скорост по ниска от
тази.При всяка скорост по-висока от тази е възможно да настъпи загуба на
напречната устойчивост на лекия автомобил.
Максимално разрешена скорост за участъка на
ПТП е 50 км/ч.Лекият автомобил се е движел в населено място в с.Борован, по
ул."Димитър Благоев" в посока центъра на селото,в условията на десен
за него завой.Движел се е със скорост по -висока от технически съобразената от 72,7
км/ч.,а именно със скорост 80-90 км/ч.
В един момент навлиза в десен завой,поради
по-високата скорост започва да губи напречната си устойчивост при преминаване
през завой,при което водачът задейства спирачната система,а автомобила излиза
вляво от пътното платно,като продължава движението си транслационно и
ротационно в посока на часовниковата стрелка по затревения банкет между
дърветата и асфалта, в режим на аварийно спиране,достига с лява странична част
до поредицата от масивни дървета,отстоящи на около 2,2 метра в ляво от левия
ръб на платното за движение на МПС и на около 2,5-3 метра едно от друго и първо
с лява странична част на автомобила в областта на заден ляв стоп/сн.9/ се удря
в първо дърво,последва втори удар в предната лява варта/сн.8/ във второ
дърво и следващ трети удар,челно в трето
дърво/сн.12,13/.
След третия челен удар,автомобилът се
завърта в посока обратна на часовниковата стрелка,връща се на платното за
движение на ППС и с продължаващо движение траслационно и ротационно на заден
ход преминава през него и се установява в покой на място видно от фотоалбума-с
преден мост на платното за движение на ППС и заден мост върху десния банкет.
При това синусоидно движение на автомобила
при първите два удара инерционните сили
действащи върху телата на пътниците в автомобила са били в посока
от дясно на ляво спрямо надлъжната ос на
автомобила,а при последващия трети,челен удар на автомобила в третото дърво,посоката на
инерционната сила е променена и е била с насоченост от пред назад спрямо оста на
автомобила.
При така установеният механизъм вещото лице
е направило извод,че от техническа гледна точка,причините за настъпване на
процесното ПТП е загубата на напречната устойчивост на лекия автомобил,вследствие
субективните действия на водача,изразяващи се в
движение в завой със скорост от около 80-90 км/ч при технически
съобразена с радиуса на завоя от около 72,7 км/ч и максимално разрешена за
участъка 50 км/ч,при която произшествието е било предотвратимо.
Вещото лице е отговорило и на поставените
от ответника въпроси свързани с възражението
му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
свързани с това била ли е с поставен предпазен колан.
Пострадалата е била пътник в
автомобила,седящ на задна седалка в средата.При първия и втори удар в
дърветата,тялото й се отклонява от дясно на ляво,а при трети ,челен удар е в
направление от зад напред,със стремеж на тялото за отделяне от седалката и
придвижване напред.
Вещото лице не установило наличие на данни
от материалите по делото,при реализираното ПТП,пострадалата да се е отделяла от
задна средна седалка,да се е придвижвала свободно в купето,при което е
заключило,че е била с поставен предпазен колан и същият е изпълнил
предназначението си при скорост на челния удар от около 52 км/ч.
Средна задна седалка на л.а.с рег.№СА****ХТ,марка "Опел", модел
"Зафира" е с фабрично заводски монтиран триточков обезопасителен инерционен колан.
От заключението на вещото лице травматолог Д-р К. и
приетите ,като доказателства по делото в заверен препис писмени
доказателства:Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ на
СДВР,Амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ Пирогов,за периода
от 11.05.2017г. до 15.05.2017г. и Амбулаторна книга на 108 кабинет на УМБАЛСМ
Пирогов,за периода от 11.05.2017г. до 19.05.2017г.,както и тези представени с
исковата молба се установява,че пострадалата е била на лечение в болничното
заведение в УМБАЛСМ Пирогов.
Вещото лице е установило от така събраните
доказателства,че ищцата е получила двустранно счупване на костите на тазовия
пръстен,което е причинило трайно затруднение на движенията на двата долни
крайника/заедно или поотделно/ :
нестабилно счупване на таза от комбинация на общо пет костни счупвания/-пълно
прекъсване на тазовия пръстен от дясно и частично от ляво.Синхондролиза на
дясната хълбочно кръстцова става предписан й е бил леглови режим за 35 дни,като
при вторичния преглед се е придвижвала с помощта на канадка и болки при
навеждането и клякането.Изписани са й били обезболяващи и противовъзпалителни
средства за външно и вътрешно приложение.Механизмът на
получаването им е индиректен и уврежданията на ищцата могат да се получат при
ПТП,като пътник в автомобил.лечението на ищцата е било консервативно-постелен
режим и ненатоварване на крайниците.Периодът на възстановяване на увредите е от
3 до 6 месеца,като за такъв период са болките и страданията-първият месец
по-интензивни и постепенно отслабващи до пълно изчезване.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищцата на вредносния резултат,тъй като не е пътувала от Борован до София с необезопасен автомобил
непосредствено след ПТП,вещото лице е посочило,че това обстоятелство не може да
доведе до усложнения на получените при ПТП травми.
Установява,че получените от ищцата травматични
увреждания, а именно счупване на кости
на таза не се дължат на възрастови изменения в резултат на външно траматично
въздействие и са получени при ПТП-травма
в купето на лек автомобил.
От заключението на вещото лице по назначената СПЕ се установява,че
пострадалата при изследването разказва точно , ясно и последователно за
станалия инцидент на 14.05.2017г.
Съобщила на вещото лице-"Това се случи.Изплаших се".След
инцидента на излизах навън,не можех да спя,имах силни болки,съзнанието ми беше
заето със случилото се.Вещото лице е дало заключение,че при ищцата е настъпила
остра стресова реакция,която се изразява в тревожност,подтиснатост и
разстройство на съня.Острата стресова реакция не е отзвучала в рамките на
няколко дни и е преминала в разстройство на адаптацията,което се изразява в
невъзможността и да изпълнява обичайните си задължения разстройството на
адаптацията е продължило около два месеца.Към настоящият момент е
отзвучала.Споменът за ПТП е останал в нея ,но с отдалечаване от времето симптоматиката
намалява и интензивността отзвучава.към момента на освидетелстването е
психически здрава.Няма психично заболяване,което да има причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Предвид така
установената фактическа обстановка,съдът приема следните правни изводи.
Налице са
основания за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество-ответник по делото,а именно:наличие на
валидно застрахователно правоотношение,сключен даговор за задължителна
застраховка"Гражданска отговорност",относно процесния автомобил.
Механизмът на процесното ПТП е установен от
приетия констативен протокол,ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила
относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления,както й от
приетата по делото автотехническа експертиза,която съдът изцяло кредитира,както
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата изразяващи се в
движение в завой със скорост от около 80-90 км/ч при технически
съобразена с радиуса на завоя от около 72,7 км/ч и максимално разрешена за
участъка 50 км/ч,при която произшествието е било предотвратимо.
Установи се настъпването на вреди за ищцата,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
От заключението на СМЕ, и от
показанията на разпитания свидетел по делото се установява,че в резултат на
инцидента ищцата е претърпяла болки,страдания и неудобства,окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди.Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования лек автомобил,тъй като
се установи,че ищцата е пострадала именно при посочения инцидент.Осъществени са
следователно предпоставките,ангажиращи отговорността на
ответника.Увреденият,спрямо който застрахованият водач е отговорен има право да
иска обезщетението пряко от ответника.
Преценката за размера на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се извършва от съда за всеки конкретен случай по
справедливост и вътрешно убеждение,като понятието справедливост не е
абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички специфични за конкретното
дело обстоятелства и доказателства.С оглед определяне на справедлив размер на дължимото в случая
обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде съобразена възрастта на ищцата,
характера,степента и продължителността на търпените от нея болки и страдания от
причинените от ПТП травми,прогнозата за здравословното й състояние,както и
наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.Като ориентир за определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на
обезщетението-настъпилото ПТП.
Вследствие на инцидента на ищцата са
причинени описаните в исковата молба телесни повреди,изразяващи се в двустранно
счупване на костите на тазовия пръстен,което й е причинило трайно затруднение
на движенията на двата долни крайника/заедно или поотделно/:нестабилно счупване
на таза от комбинация на общо пет костни счупвания/-пълно прекъсване на тазовия
пръстен от дясно и частично от ляво.Синхондролиза на дясната хълбочно кръстцова
става предписан й е бил леглови режим за 35 дни,като при вторичния преглед се е
придвижвала с помощта на канадка и болки при навеждането и клякането.Изписани
са й били обезболяващи и противовъзпалителни средства за външно и вътрешно
приложение.
Налице е влошаване на
психо-емоционалното й състояние,но
симптомите са отшумели в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по
назначената СПЕ.
При обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 14.05.2017г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка"Г.О" на за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за
всяко събитие е 10420000лв.,независимо от броя на пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди за причинените на ищцата телесни
увреждания:счупване на кръстна кост;счупване на хълбочна кост в дясно;счупване на
седалищната кост в дясно;счупване на срамна кост в ляво;разместване на кръстно
хълбочната кост в дясно сума в размер на 70 000 лв.
При този правен извод ,съдът дължи произнасяне по своевременно въведеното
от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна
на ищцата,която с поведението си е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат в две насоки:била е без поставен колан,не е изчакала
органите на КАТ и Бърза помощ и едва след 3 дни след инцидента е посетила
лекар.
Първото възражение на ответника е неоснователно,с оглед заключението на вещото
лице по назначената САТЕ,което е категорично:ищцата е била с поставен предпазен
колан.
Второто възражение също е неоснователно с
оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза,която е категорична,че
транспортирането на пострадалата с лек автомобил а не със специализиран
такъв/линейка/ е без значение за състоянието на ищцата.
Недоказано е и възражението,че ищцата едва след три дни от инцидента е
посетила лекар,с оглед приобщените в с.з.от 09.06.2020г. доказателства
представени от ищцата.
Предвид основателността на главната
претенция,като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,към
която препраща чл.558 ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по
реда на чл.106,ал.3.
В случая ищцата е предявила по
реда на чл.380 от КЗ срещу ответника претенция,като с молба с вх. №
ОК-867043/11.12.2018г.го е сезирала с
искане за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като с
молба с вх.№ ОК-007775/04.01.2019г. е приложила банкова сметка, ***ва.
На основание чл.496
ал.4 от КЗ ответникът също е разполагал с възможност да изиска документи,които
е считал,че са му необходими.Наред с това представените на ответника документи
са били достатъчни ,за да се произнесе по претенцията,с която е бил сезиран.
С Определение №332 от
19.07.2018г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№1614/2018г. по
описа на ВКС,1-во т.о е прието,че изискването от застрахователя на допълнителни
документи,извън представените от увреденото лице по чл.498,ал.2 КЗ,при
положение,че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга,ако той не е представил определени документи,срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение,в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция,както е и в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.
С оглед горното,съдът приема,че обезщетението за неимуществени вреди,следва да бъде изплатено
ведно със законна лихва считано от 12.03.2019г.- датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция до окончателно изплащане на обезщетението,така
както е поискано в исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска.
Ищцата е освободена от внасяне на
д.такса,но не и от разноски при условията
на чл.83 ал.2 от ГПК,като е сторила такива в размер на 630 лв.-възнаграждения
за вещи лица и свидетели.
Следва да й се присъди сумата в
размер на 600 лв.,доколкото внесените депозити за свидетели не са използвани и
подлежат на връщане по нейна молба.
Защитавана е безплатно от адвокат на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. В.В.О. ЕГН
********** от САК със съдебен адрес:г***,определено по реда чл.7,ал.2,т.2 и т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
сумата- 2630 лв.
От страна на адв.О. са представени доказателства за регистрацията му по
ДДС,поради което възнаграждението следва да бъде присъдено ДДС или сума в
размер на 3156 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 2800 лв.,доколкото
ищцата е освободена от внасяне на държавна такса.
Ответникът прави искане за
присъждане на разноски,но с оглед изхода на правния спор,такива не следва да му
се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ
ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изпълнителни
директори ДА ЗАПЛАТИ на С.М.А. ЕГН**********,с адрес:с***,сума
в размер на 70 000лв./седемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
от получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 14.05.2017г.в с.Борован и
законна лихва върху тази сума считано от 12.03.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетението по посочената по делото банкова сметка.
***"БУЛ
ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-изпълнителни
директори ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв.В.О.
от САК,със съдебен адрес:*** определено по реда чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата 3156лв. с ДДС /три хиляди сто петдесет и
шест лева/.
ОСЪЖДА
ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.***,ДА ЗАПЛАТИ на С.М.А. ЕГН********** *** по посочената
по делото банкова сметка ***
лева/шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД,ЕИК***,със седалище и
адрес на управление: гр.София,бул.***,ДА
ЗАПЛАТИ вр. с чл.83 от ГПК,в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца
сумата в размер на 2800 лева./две хиляди и осемстотин лева/-държавна такса върху
уваженият иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: