ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1132
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100502196 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. Десислав Михайлов като
пълномощник на ИР. АТ. ХР. от гр.Бургас, против решение № 1221 от 21.10.2021г.,
постановено по гр.д.№ 2998/2021г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която на адв. М. е
определен адвокатски хонорар по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 48,05 лв.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като районният съд е
определил следващото му се възнаграждение за заповедното производство по реда на чл.6,
т.5 от Наредба №1/2004г.- за съставяне на нотариални покани, молба за приемане или отказ
от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на
дължими суми и за други молби, за което се дължи възнаграждение в размер на 50 лв.
Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г. за МРАВ,
при което минималния размер на дължимото възнаграждение е 300 лв. На база тази сума
следва да бъде определен и размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване
изхода на делото.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да му се
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г. за МРАВ,
вр. чл.7, ал.2 от същата Наредба.
Ответникът по жалбата- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявана от
юрисконсулт Иван Недков, е представила отговор, с който оспорва жалбата. На първо място
се сочи, че жалбата е недопустима, понеже в случая не бил представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК. На второ място намира жалбата за неоснователна. Сочи, че
възнаграждението за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените
случаи в Наредба №1/2004г. за МРАВ, поради което на основание §1 от ДР на наредбата,
1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. Изложени са съображения, че
подаденото възражение по чл.414 ГПК е действие, което по аналогия е най- близко до
посоченото в чл.6, т.5 от Наредбата, за което е предвидено минимално възнаграждение в
размер на 50 лв. Цитирана е относима според него съдебна практика. Според ответната
страна чл.7, ал.7 от Наредбата не намира приложение, тъй като възражението по чл.414 ГПК
не може да се приравни на нито едно от посочените в разпоредбата действия, защото чрез
него не може да се обезпечи бъдещ иск, въз основа на него не може да се издаде
изпълнителен лист по чл.405, ал.4 и 4 ГПК и не е основание за издаване на заповед за
изпълнение. Чл.7, ал.2 от Наредбата също не намира приложение, понеже урежда
представителството, защитата и съдействието по дела с определен интерес, а заповедното
производство е с едностранен характер и приключва с издаването на заповедта за
изпълнение. В тази връзка намира, че възприемането на изготвянето и подаването на
възражение срещу заповедта за изпълнение като процесуално представителство, защита и
съдействие по частно гражданско дело противоречи на едностранния характер на
процедурата по издаване на заповед за изпълнение. Моли, жалбата да се остави без
уважение. Иска се още да бъдат дадени указания адвокатът на жалбоподателката да посочи
банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски.
Частната жалбата е с правно основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от лице, което има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решението си под №989 от 13.09.2021г. по гр.д.№2998/21г., поправено с решение
№1221/21.10.2021г. по същото дело, РС- Бургас е уважил частично предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК- за установяване вземанията му по издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1346/21г. на БРС, както следва: за 228,60
лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от подаването на заявлението до
окончателното плащане. В останалата част исковете са отхвърлени както следва: за
разликата от 1071,40 лв. до пълния претендиран размер на главницата, ведно със законната
лихва върху тази разлика, както и претенцията за договорна лихва в размер на 99,88 лв.,
както и обезщетение за забавено плащане в размер на 490 лв. за периода от 22.02.2018г. до
датата на подаването на заявлението в съда. Ищецът „АСВ“ ЕАД е осъден да заплати на адв.
Десислав Михайлов сумата от 304,59 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
гр.д.№2998/21г. на БРС на основание чл.78, ал.3 ГПК, определено по реда на чл.38, ал.2,
изр.2 от ЗА вр. чл.6, ал.5 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
В срока за обжалване - на 24.09.2021г., е постъпила молба от адв. Михайлов, с която,
наред с искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, е направено и
искане за изменението му в частта за разноските, чрез присъждане на разноските по
заповедното производство, в което ответницата също била представлявана от
пълномощника.
2
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която е представила своевременно
отговор, с който е я оспорило по съображения, идентични с изложените по-горе в отговора
на жалбата.
С обжалваното решение районният съд е приел, че е сезиран с подадена в законния
срок молба за допълване на решението в частта за разноските, както и че към нея е бил
приложен списък /л.50 от делото/, поради което е разгледал искането по същество. Посочил
е, че искането за присъждането на разноските е своевременно направено, както и че е бил
представен договор за осъществена, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, правна защита и
съдействие. Ето защо е счел, че решението по делото следва да бъде допълнено, като в полза
на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение за заповедното производство по правилата на чл.38, ал.2, изр.2 ЗА. В
мотивите си районният съд е посочил, че Наредба №1/2004г. за МРАВ предвижда правила за
определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение на процесуалният
представител на заявителя в производствата за издаване на заповед за изпълнение, но такива
липсват за определяне възнаграждението на процесуалният представител на длъжника в
производството по подаване на възражението по чл.414 ГПК. Посочил е, че за разлика от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което следвало да бъдат посочени
фактически и правни основания, от които произтича претендираното вземане, за
възражението не се изисквала обосновка. Посочил е още, че на този етап от развитието на
процеса възможностите за защита на длъжника са ограничени- единственото действие, което
би могло да бъде извършено от пълномощника е подаването на възражение по чл.414 ГПК,
въз основа на което чрез предявяване на иск относно вземането, процесът да бъде пренесен в
неговата искова фаза, където правата на длъжника могат да бъдат защитени в пълен обем.
Районният съд е приел още, че това процесуално действие е относимо към описаните в чл.6,
т.5 от Наредба №1/2004г., за които се дължи възнаграждение в размер на 50 лв. Ето защо, на
основание чл.78, ал.3 ГПК съдът е приел, че дължимото на адвокат Михайлов
възнаграждение е 48,05 лв., с оглед на което е допълнил решението по делото в частта за
разноските, като е осъдил ищецът да заплати на адвоката посочената по- горе сума.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Безспорно е, че срещу издадената в полза на ищеца „АСВ“ ЕАД заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1346/21г. на БОС своевременно е подадено възражение по чл.414
ГПК от адв. Десислав Веселинов Михайлов в качеството му на пълномощник на длъжника
И.А. Х.. Възражението е депозирано с молба от адв. М., към която е приложено пълномощно
и договор за правна защита и съдействие. Предметът на договора е изготвяне и подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение, както и процесуално представителство и
защита в тази връзка. В него е посочено, че процесуалното представителство и защита са
безплатни на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за оказване на правна помощ на материално
затруднено лице.
С оглед постъпилото заявление, на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, в резултат на което е образувано гр.д.№2998/21г.
3
на БРС. Ответницата И.Х., представлявана от адв. Михайлров е подала в законния срок
отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете като неоснователни. Още с отговора
на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски по заповедното и исковото
производства, като е приложен и списък на разноските по чл.80 ГПК. Същият е наличен на
л.50 от делото на БРС, като в него са включени адвокатско възнаграждение по договора за
правна защита и съдействие от 4.03.2021г. /т.е. приложения към възражението по чл.414
ГПК/ и адвокатско възнаграждение по договора от 10.05.2021г.- т.е. този, приложен към
отговора на исковата молба.
С решението по делото претенцията на ищеца /общо за 1728,72 лв./ е уважена за
228,60 лв., а е отхвърлена за 1500,12 лв. /разликата между уважения и отхвърления размер
на главницата е 910,24 лв. + неустойка 99,88 лв. + мораторна лихва 490 лв./. Искането за
разноски на ответната страна е уважено единствено по отношение разноските за исковата
производство.
При това положение, правилно районният съд е приел, че молбата за допълване на
решението в частта за разноските с тези, извършени от ответницата в заповедното
производство е основателна.
Неоснователно е становището на ответната страна, че искането за допълване е
недопустимо, тъй като не е приложен списък на разноските. Видно е, че списък е бил
представен, но това в случая е ирелевантно, понеже искането пред РС е за допълване, а не за
изменение на решението, тъй като районният съд не се е произнесъл по част от искането на
страната.
Въззивната инстанция намира, че жалбата е основателна. Неправилно е схващането
на районния съд, че в Наредба №1/2004г. за МРАВ не е определен минимален размер на
адвокатското възнаграждение за изготвяне на възражение по чл.414 ГПК. Съгласно чл.7,
ал.7 от Наредбата, който е влязъл в сила преди образуването на заповедното производство,
за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. Видно е, че в случая не се разграничава дали защитата
по заповедно производство включва изготвяне на заявление по чл.410/417 ГПК или
изготвяне на възражение по чл.414 ГПК. Следователно разпоредбата е относима и към двете
хипотези на процесуално представителство- както на заявителя, така и на длъжника.
Несъстоятелно е становището на ответната страна, че заповедното производство е
едностранно и приключва с издаването на заповедта. То е едностранно до издаването на
заповедта, но след връчването й на длъжника се развива в двустранно, при което от
процесуалните действия/ бездействие на длъжника зависи дали същото ще приключи с
влязла в сила заповед /ако не бъде подадено възражение/ или ще прерасне в исков процес
/при подаване на възражение/, както е станало в процесния казус. Затова и за защитата на
длъжника чрез подаване на възражение също се дължи възнаграждение.
Несъстоятелни са съображенията на районния съд, че на този етап на производството
възможностите на длъжника са ограничени. Действително, в закона липсва изискване за
4
мотивиране на възражението, но за да бъде извършена преценка дали такова следва да бъде
подадено, е необходимо да бъде проучена цялата налична документация по заповедното
производство и преценка дали подобно възражение евентуално би било основателно или
единствено ще доведе до натоварване на длъжника с още повече разходи. Т.е. подаването на
възражението предполага длъжникът да е наясно със защитата си и по бъдещия иск.
Ирелевантно е позоваването от ответната страна на съдебна практика, която не е
задължителна.
С оглед изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че възнаграждението на
процесуалния представител на жалбоподателката за заповедното производство следва да
бъде изчислено съобразно чл.7, ал.7, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ, а именно – върху минимума от 300 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК, за оказаната
безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство, на адв. М. се дължи
възнаграждение в размер на 260,33 лв. От тях районният съд е присъдил само 48,05 лв. Ето
защо решението на БРС следва да бъде изменено в частта, с която на пълномощника на ИР.
АТ. ХР. е присъдено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
48,05 лв., а вместо това на същият следва да се присъди допълнително възнаграждение в
размер на 212,28 лв.
На основание чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3 ГПК определението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №1221 от 21.10.2021г., постановено по гр.д.№ 2998/2021г. по
описа на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която „АСВ“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.
Михайлов адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№1346/21г. на
БРС по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 48,05 лв., както следва:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Десислав Веселинов Михайлов ЕГН:********** с адрес
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, и сумата от 212,28 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на длъжника по ч.гр.д.№1346/2021г.
ИР. АТ. ХР..
УКАЗВА на адв. М. в едноседмичен срок от узнаване на настоящото решение да
посочи банкова сметка, по която да му бъде изплатено присъденото възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6