Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 137 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Цветомира Георгиева, срещу И.В.Г. ***,
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните
вземания по Договор за банков кредит № *************от 20.03.2015 г., а именно:
2909.02 лева – просрочена главница; 402.17 лева – просрочена договорна лихва за
периода от 25.04.2015 г. до 25.02.2018 г.; 868.78 лева – наказателна лихва за
периода от 25.04.2015 г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.05.2018 г. до пълното изплащане на задълженията.
В исковата молба се твърди, че между кредитора "Първа
инвестиционна банка" АД – София, клон Плевен, от една страна, и ответника И.В.Г., от друга страна, е сключен Договор за банков кредит № *************от
20.03.2015 г., въз основа на който Банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 3 000.00
/три хиляди/ лева, който бил усвоен еднократно и изцяло от кредитополучателя на
20.03.2015 г. Така усвоеният кредит бил погасяван частично по главница и лихви
по обслужващата кредита банкова
сметка ***.03.2015 г.,
а считано от 26.04.2015 г. кредитът бил в просрочие -
общо 1 115 дни към 15.05.2018 г.
Посочва се, че преди
осчетоводяване на изискуемостта по кредита са просрочени 35
/тридесет и пет/ вноски по
главницата, съгласно погасителен план към Договора за
кредит, които са били дължими на падежи и в
размери, както следва: 72.82 лева, дължими на 25.04.2015
г., 74.05 лева, дължими на 25.05.2015 г., 73.92 лева, дължими на 25.06.2015 г.,
75.12 лева, дължими на 25.07.2015 г., 75.03 лева, дължими на 25.08.2015 г.,
75.60 лева, дължими на 25.09.2015 г., 76.76 лева, дължими на 25.10.2015 г.,
76.74 лева, дължими на 25.11.2015 г., 77.87 лева, дължими на 25.12.2015 г.,
77.90 лева, дължими на 25.01.2016 г., 78.48 лева, дължими на 25.02.2016 г.,
80.07 лева, дължими на 25.03.2016 г., 79.67 лева, дължими на 25.04.2016 г.,
80.73 лева, дължими на 25.05.2016 г., 80.87 лева, дължими на 25.06.2016 г.,
81.90 лева, дължими на 25.07.2016 г., 82.09 лева, дължими на 25.08.2016 г.,
82.70 лева, дължими на 25.09.2016 г., 83.69 лева, дължими на 25.10.2016 г.,
83.95 лева, дължими на 25.11.2016 г., 84.90 лева, дължими на 25.12.2016 г.,
85.21 лева, дължими на 25.01.2017 г., 85.85 лева, дължими на 25.02.2017 г.,
87.28 лева, дължими на 25.03.2017 г., 87.15 лева, дължими на 25.04.2017 г.,
88.02 лева, дължими на 25.05.2017 г., 88.46
лева, дължими на 25.06.2017 г., 89.30 лева, дължими на 25.07.2017 г., 89.79
лева, дължими на 25.08.2017 г., 90.47 лева, дължими на 25.09.2017 г., 91.26
лева, дължими на 25.10.2017 г., 91.83 лева, дължими на 25.11.2017 г., 92.58
лева, дължими на 25.12.2017 г., 93.21 лева, дължими на 25.01.2018 г., 93.75
лева, дължими на 25.02.2018 г., или общ размер на просрочената сума по главница
преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита: 2909.02 лв. /две хиляди деветстотин и девет лева и две стотинки/.
Твърди
се, че преди осчетоводяване на изискуемостта са
просрочени и 35 /тридесет и пет/ вноски по лихва, дължими на падежи и в размери, както следва: 21.79 лева,
дължими на 25.04.2015 г., 20.56 лева, дължими на 25.05.2015 г., 20.69 лева,
дължими на 25.06.2015 г., 19.49 лева, дължими на 25.07.2015 г., 19.58 лева,
дължими на 25.08.2015 г., 19.01 лева, дължими на 25.09.2015 г., 17.85 лева,
дължими на 25.10.2015 г., 17.87 лева, дължими на 25.11.2015 г., 16.74 лева,
дължими на 25.12.2015 г., 16.71 лева, дължими на 25.01.2016 г., 16.13 лева,
дължими на 25.02.2016 г., 14.54 лева, дължими на 25.03.2016 г., 14.94 лева,
дължими на 25.04.2016 г., 13.88 лева, дължими на 25.05.2016 г., 13.74 лева,
дължими на 25.06.2016 г., 12.71 лева, дължими на 25.07.2016 г., 12.52 лева,
дължими на 25.08.2016 г., 11.91 лева, дължими на 25.09.2016 г., 10.92 лева,
дължими на 25.10.2016 г., 10.66 лева, дължими на 25.11.2016 г., 9.71 лева,
дължими на 25.12.2016 г., 9.40 лева, дължими на 25.01.2017 г., 8.76 лева,
дължими на 25.02.2017 г., 7.33 лева, дължими на 25.03.2017 г., 7.46 лева,
дължими на 25.04.2017 г., 6.59 лева, дължими на 25.05.2017 г., 6.15 лева, дължими на 25.06.2017 г., 5.31
лева, дължими на 25.07.2017 г., 4.82 лева, дължими на 25.08.2017 г., 4.14 лева,
дължими на 25.09.2017 г., 3.35 лева, дължими на 25.10.2017 г., 2.78 лева,
дължими на 25.11.2017 г., 2.03 лева, дължими на 25.12.2017 г., 1.40 лева,
дължими на 25.01.2018 г., 0.70 лева, дължими на 25.02.2018 г., или общ размер
на просрочената сума преди осчетоводяване на изискуемостта по договорена лихва:
402.17 лв. /четиристотин и два лева и седемнадесет стотинки/.
Посочва се, че крайният
срок за погасяване на кредита настъпил на 25.02.2018 г., съгласно т.З. от
Договора за кредит и погасителния
план към него, като считано от 26.02.2018 г. всички непогасени задължения на
кредитополучателя, произтичащи от Договора за кредит са станали изцяло и
незабавно изискуеми на основание настъпил падеж, но ответникът не е погасил
задълженията си. Предвид бездействието му, ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК и на основание извлечение от счетоводните му книги, Районен съд-Ловеч издал
в негова полза по образуваното ч.гр.дело № 874/2018 г., заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми
по договора за кредит. След дадени указания от заповедния съд, ищецът предявява
настоящия установителен иск за вземанията си по договора за банков кредит.
Моли за присъждане и на направените разноски в
заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
С
протоколно определение от 25.08.2020 г. са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи
от: Договор за банков
кредит № *************от 20.03.2015 г. с погасителен план към
него; Общи условия и методика за определяне на
референтен лихвен процент; Извлечение от счетоводните книги на Банката от
15.05.2018 г.
Приложено
е и ч.гр.дело № 874/2018 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 4897 от 16.05.2018
г., подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД против И.В.Г. за същите вземания,
произтичащи от същите обстоятелства. Установява се, че заявлението е уважено
изцяло и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 472/16.05.2018 г. и изпълнителен лист от 16.05.2018
г. С Определение № 1510/18.12.2019 г. заповедният съд е констатирал, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение срещу
длъжника, в едномесечен срок от получаване на съобщението.
С оглед на това и в указания срок е
предявен настоящият установителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът се
представлява от пълномощника си юрисконсулт Петя Калинова, която поддържа
исковата молба и моли да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът
И.В.Г. не е представил в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е
достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника, като предявения положителен установителен иск следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /16.05.2018 г./ до пълното й изплащане.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство,
а именно сума в размер на 83.60 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда при съобразяване на чл.
78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, или общо разноски: 183.60 лева. Искането на ищеца в частта на разноските
по представения списък по чл. 80 от ГПК, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер над сумата 100.00 лева до
пълния претендиран размер от 300.00 лева, следва да
се отхвърли.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид
изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а
именно: 83.60 лева – внесена държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски: 133.60 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК, по
отношение на И.В.Г., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, че дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“,
бул. „Драган Цанков“ № 37, следните суми по Договор за
банков кредит № *************от 20.03.2015 г., а именно: 2909.02 лв. /две хиляди деветстотин и девет лева и две стотинки/ –
просрочена главница; 402.17 лв.
/четиристотин и два лева и седемнадесет стотинки/ – просрочена договорна лихва
за периода от 25.04.2015 г. до 25.02.2018 г.; 868.78 лв. /осемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем
стотинки/ – наказателна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 15.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2018 г. до пълното
й изплащане, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 472/16.05.2018
г. и изпълнителен лист от 16.05.2018 г. по ч.гр.дело № 874/2018 г. по описа на
Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА И.В.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район
„Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата
183.60 лв. /сто осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата 133.60 лв. /сто тридесет и три лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Първа инвестиционна банка“ АД в частта на
разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер над 100.00 лв. /сто лева/ до пълния претендиран
размер от 300.00 лв. /триста лева/.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
Препис
от решението да се приложи по ч.гр.дело № 874/2018 г. на РС-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: