Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 1726 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е
по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, ***, срещу И.Л.Т.,
ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане за сумата 298,72 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонат с номер *** за периода 05.07.2017г. до
04.09.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение №131/22.01.2019г. по
ч.гр.д. №183/2019г. по описа на първи граждански състав, РС-Враца.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение
въз основа на договор за далекосъобщителни услуги от 21.07.2012г. с клиентски
номер *** и е титуляр на предпочетен мобилен номер *** и абонаментна програма
Generation Globul за 13,90 лева. На
10.01.2014г. сключил: договор за мобилни услуги за мобилен номер *** с
абонаментен план Go Web Start с такса 5,90 лева; договор за мобилни услуги за
мобилен номер *** с абонаментен план Global Universe с такса 10,99 лева; сертификат за пакетни
усулги Globul Combo + и е обединил мобилни номера, за които ползвал отстъпка в
размер на 10% със срок 10.01.2016г. за номера ***, ***, ***. На 30.07.2015г.
ответникът бил сключил допълнително споразумение за мобилен номер *** с
абонаментен план Резерв Стандарт за 14,99 лева със срок до 30.07.2017г. На
28.10.2015г. сключил и договор за мобилни услуги за мобилен номер ***с
абонаментен план Интернет 7000 със срок до 28.10.2017г. На 13.02.2016г.
подписал допълнително споразумение за мобилен номер *** с абонаментен план
Интернет 6500 с месечен абонатент 19,99 лева със срок 13.02.2018г. На същата дата подписал и допълнително
споразумение за номер *** с абонаментен план НонСтоп за 29,99 лева със срок до
13.02.2018г. Потребителите следвало да заплащат ежемесечно начисляваните суми въз
основа на издадената фактура, независимо от нейното получаване на основание
чл.26 от ОУ на ищеца. За потреблението по сключените между страните договори за
периода 10.04.2017г. до 09.07.2017г. били издадени фактура №
**********/10.05.2017г. за период на потребление 10.04.2017г. – 09.05.2017г. на
обща стойност от 116,51 лева; фактура № **********/10.06.2017г. за период на
потребление 10.05.2017г. до 09.06.2017г. на обща стойност от 129,37 лева;
фактура № **********/10.07.2017г. за период на потребление 10.06.2017г. до
09.07.2017г. на обща стойност от 79,57 лева. Към всяка от фактурите било
приложено извлечение за потреблението на всеки от мобилните номера, като са
индивидуализирани сумите, дължими за всеки от тях и ползваните във връзка с тях
услуги. Абонатът бил използвал без да
заплати услуги на обща стойност 324,35 лева. С кредитно известие №
**********/10.08.2017г. била извършена корекция като била приспадната сумата от
25,63 лева за върнати на абоната пропорционално начислени абонаментни такси,
след което задължението му било в размер на 298,72 лева. Съобразно предвидената
възможност в общите условия, ищецът прекратил сключените с ответника договори
поради неизпълнение от негова страна, като издал крайна фактура с начислена
обща сума от 616,57 лева. От тях 317,85 лева представлявали начислена
неустойка, която не се претендирала в настоящото произодство. Ответникът като
абонат бил приел Общите условия на ищцовото дружество и дължал заплащане на
потребените услуги не по-късно от 18 дни след издаване на фактурата, независимо
от нейното получаване. Ответникът не бил изпълнил това свое задължение, поради
което ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 ГПК и настоящата искова
молба за установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор.
Възразява, че не е установено възникване на валидно облигационно правоотношение
между страните, както и качеството потребител на ответника. Не била установена
представителната власт на лицата подписали договора за телекомуникационното
дружество. Оспорва, че са предоставени посочените услуги, както и че същите са
били вярно отчетени. Оспорва съдържанието на представените фактури и кредитно
известие. Сочи, че фактурите са частен свидетелстващ документ, не създават
задължение за плащане. Фактурите не били подписани от ответника и не
удостоверяват, че е получил посочените услуги. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. В съдебно заседание сочи, че съгласно заключението на вещото лице
последното потребление на ответника по процесния договор от 27.02.2012г. е на
05.06.2017г., поради което само за този период следва да му бъдат начислявани
суми. Също така възразява, че претенцията на ищецът в заповедното производство
е с посочено основание договор от 27.02.2012г., като всички останали
правоотношения между страните са неотносими в настоящи процес.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори
между страните и се установява от приобщените по делото писмени доказателства договор за далекосъобщителни
услуги от 21.07.2012г.
за мобилен номер ***, че страните са били в облигационни отношения по посочения договор с
предмет предоставяне на мобилни услуги. С договор за мобилни услуги за номер *** е уговорена месечна такса от 13,99 лева на месец и
срок на действие на договора 21.07.2014г., като съгласно уговореното след
изтичане на първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при условията
на избраната програма/пакет, действали през последния месец от първоначално
уговорения срок. Към този договор е подписано допълнително споразумение от
13.02.2016г., с което за мобилен номер *** е избран абонаментен план Нонстоп 29,99 със
стандартен месечен абонамент от 29,99 лева на месец със срок на действие до
13.02.2018г. Договорът и допълнителното споразумение са подписани лично от
ответника И.Т..
Заповед за
изпълнение № 131/22.01.2019г. по ч.гр.д. №183/2019г. е издадена в съответствие
с посочените в заявлението по чл.410 ГПК обстоятелства – за сумата от 298,72
лева, представляваща главница, формирана от неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги по крайна фактура №**********, издадена от „Теленор България“
ЕАД по договор за мобилни услуги, сключен на 21.07.2012г., както и сумата от
44,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.07.2017г. до
07.01.2019г.
На
заявителят са били дадени указаня, че може да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение, тъй като същата е била връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника, по която искова молба е образувано настоящото
производство. По реда на чл.422 ГПК могат да бъдат заявени претенции за
установяване само на вземания, за които има издадена заповед за изпънение, така
както са били заявени в заповедното производство. В настоящия случай ищецът в
заповедното производство ищецът е заявил, че вземането му произтича изцяло от
договор от 21.07.2012г., поради което предмет на производството по чл.422 ГПК
могат да бъдат единствено вземанията, произтичащи от този догвор. С оглед
изложеното неотносими към спорния предмет се явяват останалите приложени от
ищеца договори с ответника, отнасящи се за други мобилни номера и услуги. В
договор от 10.01.2014г. е посочено, че същият е
нов и е за номер ***, поради което той и допълнителното споразумение към него
не са относими към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. По иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника и изпълнение на задължението на ищеца по договора да
предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, както и
възникване на правото му да начисли обезщетение за неизпълнение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Ищецът е
доставчик на мобилни услуги, установи се по делото, че ответникът е абонат по
договор за доставка на мобилни услуги от 21.07.2012г., като претенциите по
другите сключени между страните договори са неотносими към настоящия спор, тъй
като не са заявени в заповедното производство и липсват в основанието на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът е допуснал
неизпълнение на своите задължения за заплащане на потребените мобилни услуги,
поради което ответникът е прекратил едностранно договорът.
В доказателствена
тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договора да
предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване
на това обстоятелство са представени три броя фактури, заедно с приложение за
всеки от договорите, по които ответникът е абонат, в което са описани подробно
потребените услуги – брой разговори и с кой оператор, брой изпратени текстови
съобщения, пренос на мобилни данни, такси и др. Ответникът не е оспорил
дължимостта на сумите след издаване на процесните фактури. Не се установява
ответникът да е заплатил така установените суми, поради което следва да се
уважи по отношение на сумите по договор от 21.07.2012г. и допълнително
споразумение към него по отношение на мобилен номер ***. По отношение на
другите заявени претенции с исковата молба искът е недопустим, а същият се
явява и неоснователен по отношение на претендираните суми въз основа на други
договори, тъй като не произтичат от соченото от заявителя в заповедното
производство основание – договор за мобилни услуги от 21.07.2012г. Възражение в такъв смисъл е направено и от
особения представител на ответника.
Представени са три броя
фактури издадени за потребление в
периода 10.04.2017г. – 09.07.2017г., във връзка със сключените между страните
договори, а именно: Фактура №**********/10.05.2017г. за отчетен период 10.04.2017г.
до 09.05.2017г.; Фактура № **********/10.06.2017г. за отчетен период 10.05.2017г.
до 09.06.2017г.; Фактура № **********/10.07.2017г. за отчетен период 10.06.2017г.
до 09.07.2017г., като към всяка фактура има приложение, в което подробно са
посочени основанията за дължимост на сумите – абонаментни планове, потребени
услуги и за кои мобилни номера. Същите няма да
бъдат обсъждани самостоятелно, тъй като са изследвани от вещото лице при
изготвяне на експертизата. От приложения
по делото договор от 27.02.2012 г.
и допълнително споразумение към него от 13.02.2016г. е уговорена месечна абонаментна такса от 29,99 лева.
По делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която е установила, че ищецът е преустановил предоставянето на
услуги на ответника на 31.07.2017г., като е сторнирал дължимите такси след този
период. Вещото лице е констатирало, че за мобилен номер *** са начислени следните задължения
за процесния период: по Фактура
№**********/10.05.2017г. за номер *** е начислена сумата от 37,88 лева
без ДДС, в които са включени 24,99 лева без ДДС абонаментна такса и 12,89 лева
без ДДС за потребление, фактурирано извън абонаментния план, от които 0,40 лева
– гласова поща; Добави HBO GO на 10.04.2017г. – 6,66 лева и Добави 4000МВ + HBO GO на 21.04.2017г. – 5,83 лева; по Фактура № **********/10.06.2017г.
за мобилен номер *** е начислена сумата от 36,53 лева без ДДС, от които
24,99 лева без ДДС абонаментна такса, 1,24 лева – временно възстановяване на
изходящия трафик и 10,30 лева без ДДС за потребление, фактурирано извън
абонамнтния план, от които SMS на 21.05.2017г. – 0,16 лева, други
услуги към ********* на 30.05.2017г. –
0,81 лева, Добави 5000 МВ на 30.05.2017г. – 8,33 лева; по Фактура № **********/10.07.2017г.
за мобилен номер *** е начислена сумата от 25,09 лева без ДДС, от които
24,99 лева – месечна абонаментна такса и 0,10 лева без ДДС за гласова поща за
потребление, фактурирано извън абонаментния план. На абоната било издадено и
кредитно известие № **********/10.08.2017г. за отчетен период от 10.07.2017г.
до 09.08.2017г., с което за мобилен номер *** е била извършена корекция на
дълга с 8,06 лева без ДДС. Вещото лице е
констатирало, че сумите са начислявани съгласно уговорените цени между
страните. Съдът намира, че до така установения от вещото лице размер исковата
претенция се явява основателна. Следва да се има предвид, че посочените цени са
без начислен ДДС. Общия размер на дължимите суми по процесните фактури за
мобилен номер *** е 91,44 лева без ДДС, като е отчетена корекцията с кредитното
известие, съответно дължимата сума с ДДС е в размер на 109,73 лева.
Лихва не е
била претендирана и следва да бъде обезсилена заповедта за изпълнение в тази
част от заповедния съд.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски съобразно уважената част от исковете,
както следва: в заповедното производство в размер на 75,30 лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото
производство разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 222,24
лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск по чл.422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, с
адрес: ***, ***, срещу И.Л.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че И.Л.Т. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** сумата от 109,73 лева
/сто и девет лева и 73 ст./ – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителни услуги от дата 21.07.2012г. потребени в периода от
05.07.2017 г. до 04.09.2017 г., за която сума са издадени фактури №**********/10.05.2017г.; Фактура № **********/10.06.2017г., Фактура № **********/10.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение №131/22.01.2019г.
по ч.гр.д. №183/2019г. по описа на ВрРС, първи граждански състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
искът над сумата от 109,73 лева до пълния предявен размер от 298,72 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК И.Л.Т., ЕГН ********** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 222,24 лева /двеста двадесет
и два лева и 24 ст./ представляваща разноски по настоящото дело, както и
разноски в заповедното производство в размер на 75, 30 лева /седемдесет и пет
лева и 30 ст./.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: