№ 2
гр. Сливен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.
Подадена е жалба от К. В. П. ЕГН ********** от гр. Сливен *********** против
разпореждане на
ЧСИ Павел Георгиев по изпълнително дело № 20218370401110, с
което разпореждане ЧСИ отказва да намали разноските по делото за
платено адвокатско възнаграждение от взискателя за сумата от 460
лв.
В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано на основание издаден
изпълнителен лист по гр. дело №3009/2020г. от PC Сливен, като жалбоподателката е
изплатила доброволно главницата и дължимата лихва на взискателя „Ким 01“ ЕООД като
плащането е извършено на 06.10.2021г. По описа на ЧСИ Павел Георгив още в хода на
гражданското производство по гр. дело № 3009/2020г. на PC Сливен има образувано друго
изпълнително дело № 20208370401555 срещу жалбоподателката с основание издадена
обезпечителна заповед по гр.дело №3009/2020г. заобезпечение на предявения иск по
гражданското дело, чрез налагане на запор на банковите сметки в Алианц Банк България
АД, ПИБ и „ЮроБанк България“ АД. Така жалбоподателката е била лишена от
възможността да се разпорежда със средствата по двете банкови сметки в „Алианц Банк
България“ АД и „Юробанк България“ АД до размера на 1680 лева, или тази сума беше два
пъти обезпечена и по двете сметки. И към настоящия момент банковата сметка в „ЮроБанк
България“ АД все още не е освободена от запора. Независимо от образуваното изп.дело по
1
издадената обезпечителна заповед, дължимите суми - главница, лихви и разноски по гр.дело
не били събрани от двете запорирани сметки. Наложило се доброволно да погасява
главница и лихва, което направила на 06.10.2021 г., преди да получи ПДИ от ЧСИ. В
обобщение се иска да се приеме, че не дължи претендирания адвокатски хонорар в
изпълнителното производство, както и че не дължи такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.
Постъпило е възражение от взискателя чрез представител по пълномощие в което са твърди,
че жалбата е неоснователна. Дружеството- взискател е направило съответните разходи за
това производство, изразяващи се в заплащане на такси за образуване, справки и запори,
платени на ЧСИ, както и платен адвокатски хонорар по договор за правна помощ.
Длъжницата е направила плащане след датата на образуване на делото на 06.10.2021г. и то в
частичен размер, т.е. не е, нито в пълния размер по изпълнителен лист, нито по дължимия
размер по вече образуваното изпълнително производство. Посоченият като аргумент, че
било образувано друго изпълнително дело № 1555/2020г. по описа на ЧСИ-Павел Георгиев
въз основа на издадена от Районен съд- гр.Сливен, обезпечителна заповед е ирелевантен за
настоящото изпълнително производство. Освен това, решението по гр.д. № 3009/2020г. по
описа на СлРС е влязло в сила на 23.08.2021г. Изчакали са длъжницата да плати доброволно
повече от
месец. Поради липса на плащане от нейна страна се наложило и образуването на
изпълнително дело № 1110/2021, за което Дружеството-взискател е направило съответните
разходи, в това число и заплащане на адвокатски хонорар. Поради това се иска жалбата да
се остави без уважение и се претендират разноски.
Постъпили са писмени мотиви от ДСИ, в които се сочи, че жалбата е изцяло неоснователна.
Жалбоподателят е искал да не се начисляват разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя въобще, т.к. бил платил преди образуване на делото цялата сума по
задължението. С обжалваното разпореждане му е било отказано. Изпълнителното дело е
образувано на 05.10.2021 г. С образуването му взискателят е представил договор за правна
помощ с адвокат, на който му е заплатено възнаграждение 650 лв. Предвид материалният
интерес по изпълнителния лист и съобразената правна сложност на делото при събирането и
извършването на същински изпълнителни действия с разпореждане № 59378/05.10.2021 г.
ЧСИ приел за разноски по делото за адвокатско възнаграждение сумата от 460 лв., която е
редуцирана и съобразена с минималния размер по Наредба № 1/09.06.2004 г.
за НМРАВ, която сума включва обикновена такса 200 лв. за образуване по чл. 10, т. 1 и 260
лв. по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Материалният интерес, който претендира взискателя е 2
975,70 лв. по изпълнителен лист. В жалбата длъжникът твърди и представя доказателства -
вносна бележка за сума 1 787 лв. от 06.10.2021 г„ че е заплатил цялата сума по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело. Видно обаче от
горепосочените дати, извънсъдебното плащане е станало след датата на образуване на
изпълнителното дело. Освен това платената сума се явява частична спрямо претендираната
от взискателя по изпълнителен лист. Към настоящия момент делото не е изплатено изцяло.
Взискателят е поискал извършването на същински изпълнителни действия. Такива действия
2
са били извършени - запор на банковите сметки на длъжника в банка ПИБ, Юробанк и
Алианц. Т.е. сторените разноски от взискателя за образуване и водене на делото са напълно
оправдани, а твърденията на жалбоподателя в жалбата, са неверни. Следователно жалбата се
явява неоснователна по отношение на обжалваното разпореждане от 22.11.2021 г., с отказ да
не се признават разноските на взискателя, за платено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя
допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес. В конкретния случай
от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия. В резултат
на предприетия изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по
сметка на ДСИ част от задължението на длъжника. Освен това жалбоподателката е била
лишена от възможността да се разпорежда със средствата по двете банкови сметки в
„Алианц Банк България“ АД и „Юробанк България“ АД до размера на 1680 лева. Така
вземането на взискателя следва да се счита за удоволетворено.
Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение не
следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият
съдебен състав приема, че доколкото в срока за доброволно изпълнение е събрана
дължимата сума, на взискателя не следва да се определя и адвокатско възнаграждение по т.
10. 2 от посочената Наредба. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав
намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради
което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
Дължима е обаче таксата по т.26 от Тарифата, тъй като е образувано изпълнително
производство и ЧСИ е предприел действия по събиране на вземането, поради което жалбата
в тази част е неоснователна.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.11.2021г. на ЧСИ Павел Георгиев по изпълнително дело №
20218370401110, с което разпореждане ЧСИ отказва да намали разноските по делото за
платено адвокатско възнаграждение от взискателя за сумата от 460 лв. И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА определените по изпълнително дело разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 460 лв. на 200 /двеста/ лв.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. В. П. ЕГН ********** от гр. Сливен ***********
относно недължимостта на таксата по т.26 от Тарифата за такси и разноски на ЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4