Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 694/2019 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 30 от 22.07.2019 год.
по гр. дело № 355/2018 год. РС-Сливница е признал за установено по иска на С.К.Й.
*** срещу Р.С.Ц. ***, че ответникът дължи на ищцата сумата 1800 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем, сключен на 02.12.2016 год.;
сумата 194,89 лева – законна лихва върху главницата за периода 01.12.2017 год.
– 24.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр.д. № 78/2018 год. на СлРС – 25.01.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането, като е присъдил и направените разноски в
исковото и заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на
закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ищцата оспорва въззивната жалба.
Ищцата твърди в исковата молба,
че по нейно заявление от 25.01.2018 год. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 65/08.02.2018 год. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№ 78/2018 год., по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата 1 800 лева главница – непогасено парично задължение по договор за заем
от 02.12.2016 год., сумата 194,89 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 01.12.2017 год. – 24.01.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2018 год. до окончателното изплащане и сумата 40
лева разноски. Тъй като ответникът подал възражение срещу заповедта, за ищцата
е налице правен интерес от предявените установителни искове. Сочи, че на
02.12.2016 год. ответникът се обадил на ищцата с молба да му предостави спешно
1800 лв., за да заплати данъците на фирмата си, като обещал да върне парите в
срок до 3 месеца. Още на същата дата страните се срещнали и ищцата му предала
поисканата сума, като фактът на получаването й бил удостоверен в разписка,
изготвена и подписана собственоръчно от ответника. Последният не върнал сумата
в уговорения срок, въпреки отправените до него покани. Моли съда да признае за
установено вземането в размер на 1800 лв. на ищцата срещу ответника, ведно със
законната лихва и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск с възражението, че сумата му е
предоставена от ищцата в изпълнение на нейно задължение, произтичащо от
наличието на облигационна връзка – договор между ищцата и ответника, по силата
на който последният следвало да й посредничи с трети лица за извършване на
услуга в нейна полза на стойност 1800 лв. Тъй като ищцата не разполагала с тази
сума, същата била заплатена от ответника, а тя поела ангажимент да му я върне
след изпълнението на договорената услуга. На 02.12.2016 год. ищцата му върнала
сумата, за което била съставена и представената по делото разписка. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен.
По делото е представена разписка
от 02.12.2016 год., в която Р.С.Ц. *** е удостоверил, че е получил от С.К.Й. ***
сумата 1800 лв., като разписката е подписана от посочения в нея издател –
получателя на сумата.
С нотариална покана, получена на
07.11.2017 год., ищцата е поканила ответника да й върне сумата 1800 лв., предоставена
в заем на 02.12.2016 год. в срок до 30.11.2017 год.
Според показанията на св. Й=–
съпруг на ищцата, последната предоставила на Р.Ц. сумата 1800 лв. в заем на
02.12.2016 год. Ищцата и съпругът й били приятели с бащата и дядото на Р.Ц.,
като преди около 10 години се сприятелили и с ответника, който започнал да им
идва на гости в с. Л., където живеели през зимата. Преди 02.12.2016 год. Р.Ц. им
се обадил по телефона с молба да му предоставят заем, тъй като освен
задълженията, които имал към фирма, му се родило и внуче и имал спешно нужда от
средства. Ищцата изтеглила парите и на 02.12.2016 год. ответникът дошъл в с. Л.
да получи сумата. Свидетелят лично присъствал на предаването на парите от
ищцата на ответника, който на място написал и подписал разписка, че е получил
сумата 1800 лв. Обещал, че ще върне парите, като не посочил срок за това. След
няколко месеца съпрузите започнали да му звънят по телефона с молба да им върне
парите, но ответникът спрял да отговаря на обажданията. През пролетта на 2018
год. свидетелят видял Р. в селото и го попитал кога ще си плати дълга, на което
ответникът отговорил, че няма проблем и че ще върне парите. Разговорът бил
проведен пред свидетел – И. М.. Досега ответникът не е върнал парите. Страните
нямали други взаимоотношения, като ответникът никога и по никакъв повод не им е
предоставял парични суми. Семейството на ищцата не е имало финансови
затруднения.
Според показанията на св. Т.–
приятел на ответника, последният имал да взема пари в размер около 1800-2000
лв. от ищцата. През м. декември 2016 год. свидетелят бил заедно с ответника в
с. Л. в автомобила на Р.. Ищцата дошла и донесла парите, като ги преброили в колата.
Р. съставил разписка, като не обяснил на свидетеля по какъв повод е взел
парите. На предаването на парите присъствала и св. П.С., която същия ден се
возела в автомобила на Р. на задната седалка.
Съгласно показанията на св. П.С.
ответникът /зет на съпруга на свидетелката/, помогнал на ищцата с пари – 1800
лв., но не може да каже за какво й ги е дал. В началото на м. декември 2016
год. ходили заедно с ответника и св. Т.на пазар в гр. С. с автомобила на Р., като на
връщане последният помолил да минат през с. Л., тъй като имал да взема пари.
Когато отишли в селото, спрели на една улица и при тях дошла непозната жена,
качила се отпред, а свидетелката и св. Т.останали на задната седалка. Р.
преброил парите, които жената му дала, а последната поискала той да напише
документ за предаването на сумата. На място жената написала разписката, а Р.
само се подписал. Свидетелката не е видяла разписката, нито точната предадена
сума.
Според заключението на съдебно-графологичната
експертиза на в.л. Рангелов от 15.03.2019 год. подписът след думите „Р.С.Ц.“ в
долната част на представената по делото „Разписка“ от 02.12.2016 год. е положен
от Р.С.Ц., като ръкописният текст на разписката също е изписан от ответника Р.Ц..
В о.с.з. на 14.01.2019 год. съдът
е задължил ответника да се яви лично, за да отговори на поставени от насрещната
страна въпроси, а именно: за каква сума е бил ангажиран да заплати вместо
ищцата; на кои лица и за каква услуга е заплатил вместо ищцата посочената сума;
кога и как ищцата и третите лица са договаряли като цена на извършената услуга
сумата 1800 лв.; кога и как ответникът е заплатил на третите лица сумата 1800
лв. Ответникът е получил съобщението с поставените въпроси с предупреждение, че
в случай на неявяване в следващото съдебно заседание или отказ да отговори на
така поставените въпроси съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без
основателна причина във връзка с твърденията на насрещната страна. В
проведеното на 27.02.2019 год. открито
съдебно заседание ответникът не се е явил, като съдът е постановил
принудителното му довеждане. В следващото съдебно заседание ответникът се е
явил лично, но е отказал да отговори на поставените въпроси, без да сочи
причината за това.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск за признаване за
установено вземането на ищцата за сумата 1800 лева, представляваща неизплатена
главница по договора за заем, ведно със законната лихва, е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство
и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е
необходимо осъдително решение на съда.
Установи се от представената по делото разписка от 02.12.2016 год., че ищцата е предала на ответника процесната сума в размер на 1800 лв. Доказа се от приетата по делото съдебно-графологична експертиза, че разписката е написана и подписана от посочения в нея получател на сумата – ответника Р.Ц.. Основанието за получаването на сумата – договор за заем, съдът намира за доказано от показанията на разпитания по делото свидетел Й=, които са пълни, ясни, непротиворечиви и кореспондират с приетата като писмено доказателство по делото разписка. В случая свидетелските показания са допустими, тъй като се касае за договор на стойност под 5000 лв. /чл. 164, ал. 1 ,т. 3 от ГПК/, като не е налице нито едно от изключенията, визирани в чл. 164 от ГПК, при които не се допускат свидетелски показания.
С оглед това съдът намира за доказано, че страните по делото са сключили договор за заем, по силата на който ищцата е предоставила на ответника сумата 1800 лева, като предаването на сумата и основанието за това се установяват по категоричен начин от приетата по делото разписка и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Договорът за заем е реален и се счита сключен в момента на предаване на сумата на заемателя, което в случая е станало в деня на съставянето на разписката – 02.12.2016 год.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че сумата му е предадена в изпълнение на задължение на ищцата, произтичащо от друга облигационна връзка между страните. Ищцата отрича съществуването на други договорни отношения между тях, по силата на които тя да е получавала суми от ответника или за нея да са възникнали парични задължения към него. На поставените въпроси по реда на чл. 176 от ГПК относно твърдяното от ответника основание за получаване на сумата същият е отказал да отговори без основателна причина, поради което следва да се приеме за установено, че липсва облигационна връзка, по силата на която ищцата да е имала задължение към ответника за заплащане на посочената сума. Ответникът, в чиято тежест е да докаже правоизключващите си възражения по делото, не доказа твърдяното от него основание за плащане от страна на ищцата, а именно- че със заплащането на процесната сума е погасено валидно възникнало задължение на ищцата към ответника. Такова основание не се установява и от показанията на свидетелите Т.и С;. Според първия свидетел ответникът му обяснил, че има да взема пари от ищцата, без да сочи основанието за това, а св. С; твърди, че знае за направена услуга от Р. на ищцата за сумата 1800 лв., като отново не конкретизира откъде има тази информация и не уточнява нито вида на услугата, нито времето на сключване на договора и конкретните уговорки, напротив – в показанията си изрично заявява: „Не мога да кажа за какво й ги е дал“, т.е. не се установява по категоричен начин, че сумата по разписката е предадена на ответника в изпълнение на предхождащо задължение към него на ищцата. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка и поради обстоятелството, че в тях същата заявява, че била свидетел на съставянето на разписката от 02.12.2016 год. и твърди, че била написана на място от ищцата и предоставена от нея на ответника, който само я подписал. Тези показания са в противоречие с приетото заключение на вещото лице Рангелов, което е пълно, компетентно и категорично и според което текстът на приетата по делото разписка е написан от ответника, който също я е подписал. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на св. Йл, тъй като същият твърдял, че ответникът поискал само и единствено заем от 1800 лв., а според приетата по делото нотариална покана ищцата му е предоставила и заем в размер на 2000 лв. на 28.11.2016 год. Това е така, тъй като свидетелят е давал показания само и единствено за процесния договор за заем, като в показанията си твърди, че страните не са имали други договорни отношения, по силата на които за ищцата и нейното семейство да е възникнало парично задължение спрямо ответника. Другият договор за заем, ако такъв е бил сключен, не е предмет на делото, като без значение е и обстоятелството кога е изтеглена сумата от ищцата с оглед предоставянето й на ответника, тъй като получаването й е доказано по безспорен начин с приетата по делото разписка. Обстоятелството, че страните са имали и друг договор за заем със заемател ответника, не опровергава показанията на свидетеля Йл, според който преди 02.12.2016 год. ищцата е изтеглила пари от банковата си сметка с оглед предоставяне на ответника на процесната сума от 1800 лв.
Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК по въпроса за доказателствената стойност на разписката съгласно чл. 180 от ГПК и за това, че при липса на посочено основание за получаване на сумата в тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание, на което я е получил, както и че има право да задържи полученото – нещо, което по делото същият не е направил.
С оглед това съдът намира, че по делото са установени всички елементи на фактическия състав, от който се е породило и задължението на ответника да върне дадената в заем сума, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Твърдения и доказателства за изпълнение на задължението на заемателя да върне дадената по договора сума по делото не са налице. Това налага извод за основателност на предявения главен иск за връщане на дадената в заем сума в размер на 1800 лева. Ответникът дължи и сумата 194,89 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от датата на изпадането на длъжника в забава – изтичане на предоставения с нотариално заверената покана срок – до 30.11.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което и искът за признаване съществуването на акцесорното вземане следва да бъде уважен в предявения размер. При този изход на спора правилно е и решението на районния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 40 лева разноски в заповедното производство и 546 лева разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 22.07.2019 год. по гр. дело № 355/2018 год. на РС-Сливница
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.