№ 466
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20221100512266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Т.С. ЕАД срещу постановление за разноски
по изп. д. №20227890400274, с което частен съдебен изпълнител Н.К., рег.
№789 е приел разноски по изпълнителното дело в общ размер на 451.04 лева.
Жалбоподателят претендира, размерът на приетия адвокатски хонорар
да бъде намален, като бъде коригиран и размера на начислената по т. 26
ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Софийски градски съд намира частната жалба за недопустима, тъй
като:
Изпълнителното производство при ЧСИ Н.К., рег. №789, е образувано
по молба на взискателя М.Г. срещу длъжника Т.С. ЕАД. С постановление от
04.07.2022 година, съдебният изпълнител е приел разноски в изпълнителното
дело в общ размер на 451.04 лева. Видно поканата за доброволно изпълнение
е връчена на длъжника- Т.С. ЕАД на 06.07.2022 година. На 12.07.2022 година
длъжникът Т.С. ЕАД е депозирал пред ЧСИ възражение, с което на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК е направил възражение за прекомерност на посочените в
поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски.
Поискано е адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 200 лева, а така
също и приетата от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Видно
съдебният изпълнител е изпратил на взискателя така направеното възражение
от Т.С. ЕАД. На 01.09.2022 година, взискателят е депозирал писмено
становище до ЧСИ, с което е оспорил възражението на длъжника. На
26.09.2022 година ЧСИ е изпратил на длъжника уведомление, с което във
връзка с депозираното възражение е указал на длъжника да представи
доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса, а на ЧСИ такса по
ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата.
Настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе по
искането на длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е
1
изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на
съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в
изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е
проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да
възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна
възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на
разноските в тази част - чл. 78, ал. 5 ГПК. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК дава
възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния
изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се
произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в
чиито район е района на действие на съдебния изпълнител.
За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче, следва да е
налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В изпълнителното
производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение е съдебният изпълнител, пред който се развива
изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение следва да
се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол
относно неговата законосъобразност, като акт, с който се произнася по
размера на адвокатското възнаграждение, включително и по упражненото
пред него право за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението на
представителя по пълномощие на взискателя /чл. 78, ал. 5 ГПК/. Следва да е
налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В настоящия
случай, обаче не са налице данни съдебният изпълнител да се е произнесъл по
така направеното възражение за прекомерност. Напротив същият е
администрирал възражението на длъжника като жалба срещу приетите по
изпълнителното дело разноски.
Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по молбата на
длъжника е частният съдебен изпълнител и едва след постановяване на
изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение
на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 ГПК ще извърши
преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5
ГПК.
Производството пред СГС следва да се прекрати и делото да се върне
за произнасяне на ЧСИ по искането за намаляване на разноските по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т.С. ЕАД по
изпълнително дело №20227890400274, с което частен съдебен изпълнител
Н.К., рег. №789 е приел разноски по изпълнителното дело в общ размер на
451.04 лева.
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Н.К., рег. №789 за
произнасяне по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК касателно размера на адв.
възнаграждение и разноските в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен
срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3