МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 103/17 г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна
прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу подс.
Ж.Г.Л. за деяние наказуемо по чл. 343, ал.З, предложение
„последно", буква „б", предложение „първо", вр.чл.343, ал1,
буква „в" от НК, затова, че на
08.12.2014 год. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Христо Смирненски" -
вход в МБАЛ „Св. М."***, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с per. № В 7681 КА нарушила правилата за
движение - чл.20, ал.2, изречение „първо", предложение „първо",
"пето" и „шесто" и изречение „второ", предложение
„второ" от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
характера и интензивността на движението,
с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
направят всичко възможно, за да спрат превозното средство във всички случаи,
когато възникне опасност за движението" и чл.119, алЛ
от ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и с това по непредпазливост причинила
смъртта на В. Б. Т., на 68 години, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Съдебното следствие по делото е
проведено и решено в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимата признава
напълно фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласила да не се събират доказателства. Признава се за виновна по
обвинението, а в последната си дума пред съда изразява съжаление, осъзнава грешката
си, старе се да се поправи и моли за минимално
наказание.
По делото са конституирани като частни
обвинители наследниците на пострадалия, представлявани от повереника
адв. Ю.Г., който поддържа обвинението.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
внесеното обвинение, при фактическа обстановка каквато е установена по ДП. Намира деянието и авторството на подсъдимата в
него за безспорно доказани. Моли съда да я признае за
виновна, като при определяне на вината
бъдат отчетени смекчаващите вината обстоятелства - младата възраст, липса на предходна съдимост и липса
на извършени нарушения на ЗДвП, добри характеристични данни. Пледира за определяне на наказание при условията на
чл.55 ал. 1 от НК а именно - Лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено с три години
изпитателен срок. Моли да бъде лишена от право да управлява МПС за срока на
Лишаването от свобода, както и за възлагане сторените по делото разноски в
нейна тежест.
Повереникът на ч.обвинител в съдебната си реч анализира доказателствената
съвкупност. Счита виновността на подсъдимата по обвинението за категорично
доказана, като се солидализира
със становището на представителя на ВОП по отношение на наказанието. Намира за приложим
института на условното осъждане и налагането на кумулативно предвиденото
наказание по чл.343 Г от НК, като на
предоставя на съда за преценка на времето за лишаване от правоуправление.
Защитникът на подсъдимата също пледира при липса на спор по фактите, така
както са визирани в обвинителния акт. Счита, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Сочи, че подсъдимата е с добри характеристични данни, студентка, работи, на
постоянен адрес е, неосъждана е, и няма нарушения по ЗДвП, което я прави
личност с ниска степен на обществена опасност. Моли наказанието да бъде определено към минималния размер, посочен в закона.
Съдът, като прецени събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, съобразно
разпоредбата на чл. 14 НПК, прие за установено от фактическа страна изложеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата Ж.Г.Л. ***.
Била правоспособен шофьор и притежавала СУМПС №*********, категория „В" от
29.01.2014 год.
В. Б. Т. бил на 68
години, живеел в гр. Варна и работил като пазач-невъоръжена охрана на
определените за това постове на МБАЛ „Св. М."***. Преди това В.Т. работил
като главен механик на кораб и единствената причина да не пътува повече,
въпреки, че нямал здравословни проблеми, била достигането на пенсионна възраст.
На 08.12.2014 год. В.Т.
трябвало по график да смени колегата си от дневната смяна - свид.
Е.Х. и да застъпи нощна смяна в 20.00 часа на пост „Психиатрична клиника".
Предаването на смяната се осъществявало от 19.50 часа до 20.00 часа. Около
19.10 часа В.Т. слязъл от автобуса, с който пътувал, на спирка „Медицински
комплекс" и без да бърза, тъй като разполагал с достатъчно време, се
насочил към намиращото се на няколко метра по-нагоре Т-образно кръстовище,
обозначено със светофарна уредба с мигащи жълти светлини. Бил облечен с тъмни
дрехи, носил черна шапка и в ръцете си държал черна чанта. За да стигне до
входа на МБАЛ „Св. М.", В.Т. *** по пешеходната пътека тип М8.2.
По това време, по
същия булевард, в посока от кв. „Бриз" към ул. „Мир", се движил лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № В 7681 КА,
управляван от подс. Ж.Л., собственост на баща й Г.Л. Й..
Пътната настилка на булеварда била покрита с дребнозърнест асфалт, без побитости и неравности. Платното било мокро от
продължаващия да вали дъжд. Било тъмно, но уличното осветление било включено и
в района на пешеходната пътека и входа на болницата имало добра видимост.
Движението по булеварда /който се използва за околовръстен път в гр. Варна/
било изключително интензивно и автомобилите се движели и в двете посоки в
колони, с около 40 км/ч. и с включени къси светлини. Пътното платно било
двупосочно, с една лента за движение в посока към ул. „Мир" и две пътни
ленти в обратната посока, едната от които била предназначена за завиване наляво
към входа на МБАЛ „Св. М.". Подс. Л. преминала
последователно покрай поставените преди кръстовището два вертикални пътни знака
-предупредителен за опасност А18 „пешеходна пътека" и знак със специално
предписание Д17 „пешеходна пътека", без да отчете предупреждението, че
навлиза в район, който изисква особено внимание от страна на водачите на МПС.
Независимо от това, обвиняемата продължила движението си със същата скорост,
която макар и с невисока абсолютна стойност, се явявала несъобразена с
навлизането в така обозначената зона на пешеходната пътека, както и с другите
конкретни условия на пътя към момента - тъмната част на денонощието, мокър
асфалт и интензивност на движението. Автомобилът, управляван от подс. Ж.Л., приближил пешеходната пътека, в момента, в
който В.Т. пресичал отляво надясно по посока на движението на моторното
превозно средство и вече се намирал по средата на пътеката в Т-образното
кръстовище с входа на МБАЛ „Св. М.". Без да погледне дали на пешеходната
пътека се намират пешеходци, които следва да пропусне, подс.
Л. продължила движението си напред по булеварда. В този момент последвал удар
между предната част на автомобила й и пресичащия вече нейното платно по
пешеходната пътека В.Т.. От силата на удара, горната част на тялото му
достигнало до средата на челното стъкло на автомобила, където последвал втори
удар с глава в самото стъкло, от който същото се строшило. В близост до мястото
на удара отхвръкнала шапката на В.Т., а малко по-далеч и чантата, която носил в
ръката си. Едва в този момент, подс. Л. задействала
спирачната система на автомобила и неговата скорост започнала да намалява.
Тялото на В.Т. започнало да се плъзга по предния капак и малко преди пълното
спиране на автомобила, на около 18 метра от мястото на удара, паднало вляво от
него.
Когато автомобила
спрял, обв. Л. включила аварийните светлини и
изскочила ужасена от него. Навела се над В.Т., за да види какво е състоянието
му. В този момент водачът на автомобила, който се движел непосредствено зад
този на подс. Л., ги заобиколил
и продължил в посока ул. „Мир". Следващият автомобил в колоната, в който
пътували свид. С.К., съпругата му свид.
М.К. и двете им малолетни деца, спрял и двамата свидетели слезли за да окажат
помощ. Свид. К. се опитала да успокои подс. Л., която била много разстроена от случило се, а свид. К. извадил от автомобила си триъгълник и го сложил
пред местопроизшествието, за да сигнализира на другите участници в движението
за възникналото ПТП.
Междувременно свид. К.Д.К., който бил пазач-невъоръжена охрана на пост
„Вход" на МБАЛ „Св. М."*** и свид. А.Р.Н.,
която се намирала на спирката на градския транспорт, непосредствено след входа
на болницата, се обадили на телефон 112 и съобщили за възникналото ПТП. Сред
хората, които се притичали на помощ били и свидетелите О.К. и К.К.. Двамата се опитвали да обезпечат безпрепятственото
преминаване на автомобилите, тъй като движението продължавало да е изключително
натоварено, като предупредили и намиращите се там други лица да не местят В.Т.
до пристигането на екипа на Спешна медицинска помощ, както и да запазят
местопроизшествието до пристигането на полицейските служители.
На
местопроизшествието били изпратени дежурният по произшествия към КАТ - Варна - свид. Д.П., както и полицейските служители - свид. И.И. и Г. Г., които
запазили произшествието и установили свидетелите. Пристигналият екип на Спешна
медицинска помощ откарал с линейка В.Т. в спешно отделение към МБАЛ „Св.
Анна" - Варна.
След приключване на
огледа на местопроизшествието, обв. Л. била
придружена от полицейските служители до МБАЛ „Св. Анна" - Варна, където в
22.35 часа дала кръвна проба за изследване, която впоследствие не отчела
наличие на алкохол в кръвта.
След първоначалното
стабилизиране на състоянието на В.Т., на 10.12.2014 год. същият бил приведен в
Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. М."***. На 13.12.2014 год., поради
влошаване на състоянието му, бил приведен в Катедра по анестезиология и
интензивно лечение /КАИЛ/, където до 20.12.2014 год. остава в тежко общо
състояние. На 09.01.2014 год. В.Т. бил изписан от МБАЛ „Св. М."*** в
задоволително общо състояние с препоръки за амбулаторно лечение и ЛФК и още
същия ден бил настанен в хоспис „Царица Йоанна"
- Варна. Няколко дни след това, вследствие на получените травми при
пътнотранспортното произшествие и продължителното и принудително залежаване,
получил белодробен инфаркт и починал на 15.01.2015 год.
От приложения по
делото протокол за химическа експертиза /т.1, л.37/, за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта №
1666/09.12.2014 г. на МБАЛ "Св. Анна - Варна" е видно, че в
изследваната кръвна проба за алкохол, взета от подс. Ж.Л.,
не се доказва етилов алкохол - ГМХ - 0,00 промила.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза №11-49/2015 год. на УМБАЛ
„Св. М."*** /т.1, л.86-96/ е видно, че при пътнотранспортното произшествие
на 08.12.2014 год. В.Т. е получил съчетана травма на тялото, изразяваща се с
увреждания в следните области:
1. Черепно мозъчна травма: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, следтравматичен субдурален хидром.
2. Градна травма - счупване на дясна ключица,
контузия на гръден кош.
3. Счупване на малкопищялните
кости на левия и десния крак, хемартроза /наличие на
кръв 100 мл/ в лява колянна става.
4.Разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът.
При пролежаване в
МБАЛ „Св. М.", на 13.12.2014 год., общото състояние на пациента се
влошило, станал неконтактен, с влошено дишане, което наложило превеждането му в
реанимация /КАИЛ/, където въпреки интензивното лечение, тежкото състояние с
нарушено съзнание продължило до 20.12.2014 год. След тази дата постепенно
съзнанието се възстановило и станал трайно контактен и адекватен. Междувременно
на 16.12.2014 год. чрез образно изследване бил диагностициран
травматичен субдурален хидром.
Състоянието на
пациента през този период обусловило разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Травматичният субдурален хидром представлявал
локално натрупване на ликвор /мозъчна течност/ в
пространството под твърдата мозъчна обвивка. Той се получавал при нараняване на
паяжовидната мозъчна обвивка и разкъсване на базални цистерни. Най-често се срещал при възрастни
пациенти след ЧМТ. Следтравматичните хидроми могат да се дренират или да нарастват, съответно да
предизвикват притискане на мозъка в различна степен и за неопределени срокове
след травмата.
Общата неврологична и психиатрична
симптоматика и установените следтравматични мозъчни
промени били обединени от диагнозата психоорганичен
синдром.
Психоорганичният синдром представлявал комплекс от
психични разстройства с разнообразни прояви, в различна степен причинени от
органичното увреждане на мозъка. Те били съпроводени с намаляване на
интелектуалните възможности, нарушения на паметта, мисленето, незадържане на афектни състояния и мн. др.
В конкретния случай
наличието на този синдром било установено след черепно-мозъчна травма и то на
фона на някои хронични болестни промени /установени при КТ/.
Лечението на
пациента в клиниките и на двете болници било адекватно на поставените диагнози,
като чрез интензивно лечение били коригирани възникналите усложнения.
След извършена аутопсия върху трупа на
В.Т. бил установен белодробен инфаркт, приет като непосредствена причина за
смъртта.
Белодробният
инфаркт се развил в резултат на запушване на кръвоносните съдове на белите
дробове /най-често от кръвен съсирек, т.н тромбоза/.
Преместването на такъв тромб от кръвоносен съд,
различен от този в белите дробове, към белия дроб, се нарича емболия или тромбоемболия. Основните причини за развитието на
белодробната тромбоемболия са посттравматични
тромбози след счупване на кости, хирургически интервенции, продължително и
принудително залежаване, както и заболявания на сърцето, белите дробове и др.,
водещи до хроничен венозен застой.
В конкретния случай
е бил налице целият комплекс от причини, обуславящи развитието на белодробна тромбоемболия.
При настъпване на
смърт, скоро след претърпяна травма със счупвания на кости и залежаване,
белодробната тромбоемболия е много честа причина за
смърт, включително при млади хора.
В този смисъл пряката
причинно-следствена връзка между получените травми, залежаването на пациента и
белодробния инфаркт е напълно обоснована.
Съгласно
заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза в състав от три вещи лица /t.IV, л.74-87/, от доказателствата в делото -
деформациите, получени по предната част на автомобила, в резултат на сблъсъка с
пешеходеца /които достигат по височина около средата на челното стъкло/ и
свидетелските показания, скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Пасат"
е била около 40 км/ч в началото на удара. Такава е
била скоростта му и непосредствено преди сблъсъка, като непосредствено след
него водачката е започнала да намалява скоростта на движение на автомобила.
Ако се приеме, че
уличното осветление е позволявало на подс. Л. да
възприеме пешеходеца в момента, когато е навлизал на платното, то в създадената
пътнотранспортна ситуация тя би имала възможност на предотврати ПТП чрез
намаляване на скоростта или спиране при движение на л.а. Фолксваген със скорост
40 км/ч, както и с всяка по-ниска.
Вляво от автомобила
дължината на осветената зона е около 32 метра. Технически съобразената с това
разстояние на видимост скорост е 44
км/ч.
Пешеходецът се е
движил напречно спрямо посоката на движение на автомобила. Поради това
разстоянието, на което той е навлязъл в осветената зона пред автомобила е
по-малко от разстоянието 32 м, което е най-дългата част на осветената зона
вляво от автомобила.
Автомобилът на
подсъдимата се е движил по бул. „Христо Смирненски", в дясната лента за
движение по посока към ул. „Мир". По същото време пешеходецът В.Т. е
започнал да пресича платното за движение на бул. „Христо Смирненски",
отляво надясно по посока на движение на автомобила. В резултат на описаните
действия на автомобила и пешеходеца е възникнал удар между предната част на
автомобила и тялото на пешеходеца. Приложната точка на ударната сила е била под
масовия център на тялото на пешеходеца. Възникнал е въртящ момент и тялото на Т.
е придобило въртеливо движение. Така горната част на тялото е достигнала около
средата на челното стъкло на автомобила, където е последвал втори удар.
Подсъдимата задействала спирачната система на автомобила и неговата скорост
започнала да намалява. Тялото на В.Т. е запазило по-висока скорост от
намаляващата на автомобила и то започнало да се плъзга по предния капак и
паднало вляво до автомобила. Тялото е паднало преди пълното спиране на
автомобила.
От заключението на
изготвената по делото допълнителна автотехническа
експертиза /t.IV,
л.99-104/ и изготвената
към нея скица е видно, че мястото на удара /отбелязано на скицата/ е в зоната
на пешеходната пътека, както следва:
по дължина на пътя:
около линията на избрания при огледа на 08.12.2014 год. ориентир /стълб от
уличната осветителна мрежа, разположен десния, по посока движението на л.а.
Фолксваген тротоар/
по ширина на
платното за движение: около средата на дясната лента, по която се е движил л.а.
Фолксваген, по посока към ул. „Мир" /на около 2-2.2 м наляво от десния
бордюр по посока на движението на л.а. Фолксваген /.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост /t.IV, л.ЗЗ/, към момента на извършване на деянието,
подс. Ж.Л. не е била осъждана за извършени
престъпления от общ характер.
Фактическата обстановка
се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК – показанията на разпитаните в
досъдебната фаза свидетели и обясненията на подсъдимата, изготвените
експертни заключения на съдебно-медицинската експертиза, автотехническа експертиза в състав от три вещи лица;
допълнителна автотехническа експертиза в състав от три вещи лица,
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо средство в кръвта, писмените доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, скица на местопроизшествието, медицински
документи, справка за съдимост, справка за нарушител / водач, докладни записки,
справки, писма, декларации и др.
Доказателствата
по делото, установени от гласните и писмени доказателствени средства, надлежно
събрани в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им,
съгласно процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК установяват по несъмнен начин фактите,
които са очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия, като се подкрепят и допълват.
Показанията на свидетелите кореспондират със заключенията на
изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи, които съдът напълно кредитира, като компетентни, обективни и
безпристрастно дадени, като цени и всички
писмени материали като непротиворечиви помежду си и съответстващи на
установената фактическа обстановка.
Доказателствата
по делото безспорно доказват, че настъпилият съставомерен
резултат е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното управление от подсъдимата на МПС „Фолксваген Пасат" с per. № В 7681 КА в нарушение разпоредбите на чл.20, ал.2,
изр.1, пр.1, 5 и 6 от ЗДвП и и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Съдът
прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства.
Предвид изложеното призна
подсъдимата за
виновна в това, че на 08.12.2014
год. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Христо Смирненски" - вход в
МБАЛ „Св. М."***, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с per. № В 7681 КА нарушила правилата за
движение - чл.20, ал.2, изр.1, пр.1, 5
и 6 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с
характера и интензивността на
движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие " и чл.119,
ал.1 от ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и с това по непредпазливост причинила
смъртта на В. Б. Т., на 68 години, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, като на основание
чл. 304 от НПК ОПРАВДА подсъдимата
по обвинението по изр.2 на чл.20, ал.2
от ЗДвП.
За да я оправдае съдът прие, че от страна на подсъдимата
не е налице нарушение на правилото за намаляване на скоростта и в случай на
необходимост от спиране при възникнала опасност за движението по чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП, доколкото е конструкция вменяваща й едновременно
два вида опасности при липса на разграничение между тях. Това е така защото в
чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност”, при която има
обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва да подбира
скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за
безопасност.
В чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП е уредена
„непредвидимата опасност”, въвеждаща задължение на водачите да намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Следва да се
прави разграничение на двете хипотези, тъй като се намират в конкуренция
помежду си и е недопустимо едновременното им приложение. Не може да има
нарушение едновременно на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 и изр. 2 от ЗДвП и
тук принципът е същият както при чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП. В този смисъл са
Решения № 300/12г II НО на ВКС; ТР № 28
от 28.11.1984г. по н.д. 10/84г. ОСНК при ВКС; Р № 16/12г. 2 НО на ВКС; Р №
222/14г. 2 НО на ВКС и Р № 501/2001г. 1 НО на ВКС.
Кумулативно нарушение на двете хипотези
е недопустимо. От тук
следва извода, че обвинението като единство от факти и право следва да е така
конструирано, че за подсъдимата да е напълно ясно срещу какво точно може да
насочи действията си по своята защита. В случая обаче ще е изправена срещу изключващи се
нарушения. Едновременно да се
защищава по нарушения свързани с „предвидимата опасност” същевременно за такива
свързани с „непредвидима опасност”. Следователно ще е затруднена да разбере същността на обвинението, а
оттам и да организира правилно защитата си.
Ето защо съдът оправда подсъдимата по възведеното й обвинение по изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, наказуемо по чл. 343, ал.3, пр. „последно", буква „б", пр.1 , вр. чл.343, ал
1, буква „в" от НК.
Обект на престъплението: обществените отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
От обективна
страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия от подс. Л. – при установено управление на МПС
л.а. „Фолксваген
Пасат" с ДК№ В 7681 КА е нарушила правила за движение по пътищата, като при избиране
на скоростта на движението си не се е съобразила с атмосферните условия, с характера и интензивността на
движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие с което е нарушила чл.20, ал.2,
изр.1, пр.1, 5 и 6 от ЗДвП.
Нарушила е и
разпоредбата на чл.119, ал1 от ЗДвП
защото
при приближаване към пешеходната пътека не е пропуснала преминаващият по нея
пострадал, като да намали скоростта или спре, въпреки задължението да стори
това.
Допуснатите
от нея нарушения са в пряка причинноследствена връзка
с настъпилия съставомерен резултат - смъртта на
пострадалия В. Б. Т..
От субективна страна: деянието е извършено при условията на
непредпазливост – при форма на вината
- непредпазливост -в нейната разновидност - небрежност.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
му характер, не е не е предвиждала
настъпването на общиственоопасните последици, но е
била длъжна и е могла да ги предвиди, след като е била
правоспособен водач на МПС и познавала района.
Квалификацията на
деянието по чл.343, ал.З, пр.
„последно" от НК, се обуславя от обстоятелството, че мястото на удара е в
зоната на пешеходната пътека, а водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с
пешеходците както на самото очертание на пешеходната пътека, така и в по-широк
периметър, използван за преминаване на пешеходци, както повелява съдебната
практика на ВКС на Р България, обективирана в решения №1 053/1974 год. по н.д. № 964/74
год., Р № 224/1979 год. по н.д. №87/79 год., III н.о.; III н.о.; Р № 50/2012 год. по н.д. № 3124/2011
год., III н.о.; Р № 278/2015 год. по н.д. № 638/15 год, II
н.о, Р № 414/2016 год. по н.д. № 1389/15
год., II н.о. и др.
Субект на
престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице, подс. Л. към момента на извършване на деянието е била
правоспособен водач на МПС, категория
„В" от 29.01.2014 год.
За да наложи наказание, съдът прецени степента на
обществена опасност на деянието - висока и на дееца - ниска, взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, младата й
възраст, добрите характеристични данни, липсата на извършени нарушения по ЗДв.П, признанието по чл.371,т.2 НПК, съставляващо елемент
на цялостното, обективно проявено от него при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението. Към смекчаващите още отнесе критичността към извършеното,
изразеното съжаление. Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват. Съобразно
това и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определи наказание по
реда на чл.58а, ал.4, тъй като са налице едновременно и условията на чл.55 НК с
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, явяващо се по - благоприятно за дееца. В
този смисъл прие, че адекватно на степента на обществената опасност на дееца и
деянието е наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Не се налага да
търпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като чрез
възпиращото въздействие на изпитателния срок се биха постигнали целите на чл.
36 от НК.
Предвид това, че към момента на извършване на деянието е била правоспособен
водач на МПС съдът й наложи на основание чл.343Г от НК вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година, като отчете, че в практиката си като така няма налагани наказания по
ЗДвП.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по
делото и адвокатско вазнаграждение
в полза на частния обвинител.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: