Решение по дело №725/2016 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 394                                               28.10.2016 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На       двадесет и шести октомври                                     две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар       П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№725 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от “Топлофикация – София“ЕАД, с която е предявен иск срещу „Д. К.“ЕООД  със седалище гр.Разград за заплащане на сумата 5,36 лв. неплатен остатък за топлинна енергия за периода м.август 2013 г. – м. април 2014 г. за имот на адрес гр.София, общ.Слатина, ул.“Виница“, №***, ателие 1 с код на платеца ***. Сочи, че за задължението за процесния период е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№36942/2015 г. по описа на СРС, че голяма част от същото, а именно 1717,52 лв. главница и 243,16 лв. мораторна лихва са платени от ответника, но е останала дължима сумата 5,36 лв., ведно със законната лихва върху нея както и направените в заповедното и в исковото производства разноски. В хода на производството заявяват, че ответникът е заплатил сумата 2000 лв., с която е погасил 1717,52 лв. главница – незаплатена топлинна енергия за м.08.2013 г. – 04.2014 г., 243,16 лв. вмораторна лихва и 39,32 лв. разноски.

Ответникът е направил възражение за местна подсъдност, поради което делото е изпратено за разглеждане на РС Разград. Сочи, че издадената заповед за изпълнение сочи друг обект, различен от този по настоящия иск, както и че дължимата топлоенергия е изцяло заплатена, както и че сумата 5,36 лв., която се претендира за неплатена не може да бъде за целия период, посочен като процесен. В о.с.з. заявява готовност да плати сумата 5,36 лв., която се претендира от ищеца, но не знае за кой период и по коя фактура да напрани това.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:   

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№36942/2015 г. по описа на РС София е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1722,88 лв. за ползвана топлинна енергия за периода август 2013 г. – април 2014 г. и за сумата 243,16 лв. обезщетение за забава за периода 01.10.2013 г. – 17.06.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. – датата на депозиране на заявлението, както и за сумата 39,32 лв. разноски по делото и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че имота, за който се претендира заплащане на топлоенергия е с адрес гр.Разград, ул.“Раковски“, №***, но в заявлението е посочен имот в гр.София, ул.“Виница“, ***, вх.А, ателие 1.

            По делото са представени общите условия  на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София“АД на потребители в гр.София, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008 г.. В чл.3 от тези Общи условия купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

            Ответникът е собственик на на процесния имот ателие №1, находящо се в гр.София, район Слатина, ул.“Виница“, №*** в сградата, построена от ЖСК „Днепър“, кв.“Гео Милев-Подуене-Редута“, вх. ***, със застроена площ 157,92 кв.м. За този имот същият е подал заявление за топлоснабдяване и е сключил договор с „Топлофикация София“ за подаване на топлинна енергия.

            По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение. Според същото изравнителните сметки в етажната собственост, в която се намира имота на ищеца са изготвени по Методика за дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Според изпратените от процесуалния представител на ищеца документи задължението на ответника към ищеца за  процесния период според предоставените от последния счетоводни документи е на стойност 1 210,86 лв. Вещото лице е установило, че е извършена метрологична проверка на общия топломер в сградата  и за това е съставен протокол. По делото не са представени документи за извършени плащания. Вещото лице въз основа на представените документи не може да отговори на въпроса за кой период и по коя фактура се дължи сумата 5,36 лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Видно от заключението на вещото лице за процесния сезон задължението на ответника за заплащане на топлинна енергия е било в размер на 1210,86 лв. Според признанието на ответника  след подаване на заявлението – на 17.07.2015 г. ответникът е заплатил сумата 2000 лв. /л.76 от делото/. С тази сума той е погасил изцяло не само задължението за разноски и за обезщетение за забава, както признава ищеца, но и задължението за главница, тъй като същото е било не в размер на 1 722,88 лв., както е посочено в заявлението и присъдено в заповедта, а в размер на 1210,86 лв.

            Ето защо към датата на подаване на исковата молба – 04.12.2015 г. и към настоящия момент ответникът не е дължал и не дължи никакви суми на ищеца за процесния период – август 2013 г. – април 2014 г.

            С оглед неоснователността на иска ответникът не дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски в исковото производство. Направените такива в заповедното производство са погасени със заплащането на сумата 2000 лв.

            Ответникът не е заявил претенция за заплащане на разноски.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “Топлофикация – София”ЕАД, със седалище гр.София, и адрес на управление ул.“Ястребец“, №23, ЕИК *** срещу „Д. К.“ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, № *** за приемане за установено, че  „Д. К.“ЕООД, ЕИК ***  дължи на “Топлофикация – София”ЕАД, сумата 5,36 лв. потребена топлинна енергия за периода август 2013 г. – април 2014 г. ведно със законната лихва от 29.06.2015 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36942/2015 г. на 76-ти състав на РС София като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението препис от същото ведно с ч.гр.д.№ 36942/2015 г. на 76-ти състав на РС София да се изпратят на РС София.

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: