МОТИВИ:Срещу подсъдимия И.К.
*** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.151 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Представителят на прокуратурата-районен прокурор Калина Кънчева подържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира за наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно пробация с първите две задължителни
пробационни мерки в минимален размер, предвиден в закона от по 6 месеца.
Подсъдимият И.И. се явява в съдебно
заседание лично и със своите родители, както и с адвокат Г. от Плевенска
адвокатска колегия, дава кратки обяснения по повдигнатото му обвинение, в които
прави пълни самопризнания относно извършеното и заявява, че не оспорва
изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, признава се за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и желае провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.372 ал.4 във връзка с чл.371 т.2 от НПК.Чрез своя адвокат-защитник моли да му бъде наложено справедливо наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно пробация с първите две задължителни
пробационни мерки в минимален размер, предвиден в закона от по 6 месеца, което
наказание ще изиграе своята възпираща и предупредителна роля.
От пълните самопризнания на подсъдимия
И.И. по повдигнатото му обвинение, приетите и приложени по делото писмени
доказателства и огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Т.С.В. *** със семейството си.В СОУ „Васил Левски“-град
Ябланица като ученичка същата е постъпила през учебната 2009 година-2010
година, а от началото на учебната 2015- 2016 година е прекратила посещенията си
в училището по неизвестни причини, което се установява от представената
психолого- педагогическа характеристика на детето.
Подсъдимият И.К. *** семейството си.Училище той посещава в селото и е
ученик в седми клас на ОУ „Любен Каравелов“.
Т.В. и подсъдимият И. живеят в съседство и се познавали отдавна, като често
се срещали и си гостували.Една вечер, в първите дни на 2015 година, по време на
зимната ваканция, Т.В. се обадила по телефона на подсъдимия, както често се
случвало напоследък.Двамата се уговорили да се срещнат в дома на дядото на И.-свид.И.К.В.,
а според подсъдимия, уговорката била да се видят в къщата на неговата леля-свид.Р.
П. В..Двете
постройки били разположени в непосредствена близост една до друга.Около 00,00
часа подсъдимият И. и свидетелката се срещнали, съгласно уговорката и влезли в
една от стаите на къщата.Подсъдимият И. предложил, а В. се съгласила „да правят
секс“.Двамата реализирали намерението си и това било първия път, при който
имало интимност между тях и осъществили сексуален акт.Съгласно показанията на В.,
дадени в присъствието на неин родител-майка й и инспектор ДПС, това бил и
първия път, в който тя имала полов акт не само с подсъдимия И., но и изобщо с
лице от другия пол.
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза,
която съдът изцяло възприема и кредитира се установява, че при прегледа на В. е
установена стара дефлорация.По тялото на същата не са установени следи от
насилие, като заключението на експертите е че не се касае за насилствено
извършен полов акт.В този смисъл са както показанията на В., така и обясненията
на подсъдимия И..
Във времето до 11.10.2015 година, въпреки забраната отправена и към подсъдимия
И. и към В. от техните родители те продължили да се срещат и продължили „да
правят секс“, без да могат да посочат колко на брой пъти.Това се случвало както
в къщите на посочените свидетели В. и В., така и в дома на подсъдимия И. когато
родителите му отсъствали.Макар, съгласно обясненията на И., да знаел, че
родителите им били „против тяхната връзка“, тъй като „са малки“, двамата продължили да се срещат и на
11.10.2015 година взели решение „да избягат“ като се установят при леля на
подсъдимия, която живеела в с.Осиковица.Тъй като не успели да намерят
автомобил, с който да отпътуват в дома си ги приютил техен познат, който
назовават като П..В следобедните
часове на другия ден-12.10.2015 година, двамата се върнали в къщата на И., където
и били установени от полицейските служители от РУ на МВР гр.Ябланица.В този
смисъл са и показанията на свидетелите И.Н.Т., К.И.К., Ц.М.Ц. и С.В.К..
Свидетелката Т.С.В. е родена на *** година.През месец октомври 2015
година същата все още не е била навършила тринадесет години.Според нейните
показания и обясненията на И., първия сексуален контакт между тях е бил в
първите дни на 2015 година, т.е. един месец след като е била навършила
дванадесет години.
Безспорно е,че в настоящия случай не се касае за престъпление по чл.152
от НК.По делото не са налице каквито и да било доказателства В. да е била
склонена към половите контакти чрез употреба на сила или заплашване или чрез
привеждане в безпомощно състояние.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, което съдът изцяло
възприема и кредитира се установява, че подсъдимият И. е психично здрав, както
към момента на извършване на престъплението, така и към този на
освидетелстването му, той е разполагал с психичната годност да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките
си, съгласно разбирането за непозволеност и наказуемост.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от събраните по делото доказателства, подкрепени от самопризнанието на
подсъдимия за извършено престъпление, а именно свидетелските показания, психолого-педагогическата
характеристика на Т.В., характеристиката на подсъдимия, справката от КБППМН от
Община Ябланица, заключенията на експертизите, изготвени на досъдебното
производство, социалните доклади на подсъдимия и свид.В..
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице и престъпление по чл.151 ал.1 във връзка с чл.26
ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, осъществено от обективна и субективна
страна от подсъдимия И., като от обективна страна в периода от началото на месец януари 2015 година до
12.10.2015 година в с.Златна Панега, Ловешка област, като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководи постъпките
си, при условията на продължавано престъпление, тъй като е осъществил няколко
на брой идентични деяния, които осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, се е съвкупявал с лице,
ненавършило четиринадесет годишна възраст-Т.С.В., родена на *** година, като
деянието не съставлява престъпление по чл.152 от НК, а
от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, тъй като е знаел действителната възраст на В..
По този начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав и на чл.151 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с
чл.63 ал.1 т.3 от НК, поради което съдът го призна за виновен и по този текст и
във връзка с чл.58а ал.4 във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б „б” от НК му наложи наказание пробация, като на основание чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 във връзка с ал.3 т.1
и т.3 от НК определи следните пробационни мерки-задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца при периодичност два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца и 100
часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия И. при условията на чл.58а ал.4
и чл.55 ал.1 т.2 от НК, съобразявайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която
предвижда определяне на наказанието при тези условия и като прие, че
едновременно за налице условията на чл.58а ал.1-ал.3 и чл.55 от НК, съдът
приложи само чл.55 ал.1 т.2 б „б” от НК, тъй като е по-благоприятен за
подсъдимия и наложи наказанието му при наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и като съобрази, че за извършеното от подсъдимия И.
деяние е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода с редукцията по
чл.63 ал.1 т.3 от НК, съдът на основание чл.55 ал.1 т.2 б „б” от НК определи
наказание пробация, като взе предвид чистото му съдебно минало, младата му
възраст, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, чистосърдечното му
признание за извършеното, съдът прие, че предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода в конкретния случай се явява несъразмерно тежко на
извършеното, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.2 б „б” от НК замени
наказанието лишаване от свобода с пробация, като на основание
чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 във връзка с ал.3 т.1 и т.3 от НК определи следните
пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца
при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от 1 година, което наказание напълно съответстват на извършеното
от подсъдимия, за да му се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно
както на осъдения, така и на останалите граждани.
С оглед изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: