Решение по дело №130/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 84
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20205200500130
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 84              09.03.2020г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шести март две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието ………  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№130 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:   

Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.2 и т.7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се насочването на изпълнението  върху имущество, считано от длъжника за несеквестируемо, чрез налагането на възбрана постановена от Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ на 15.10.2019г.  както и срещу Постановление за разноски на Държавен съдебен изпълнител инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх.№8425 от 15.10.2019г. по  изпълнително дело №20195210400168  по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при РС-Велинград.

В жалбата си с вх.№10254 от 13.11.2019г. ,/подадена директно до Окръжен съд гр.Пазарджик по пощата с дата на пощенско клеймо 08.11. 2019г./, длъжникът по изпълнението Х.А.Ю., с ЕГН-****** *** поддържа, че  й е наложена възбрана върху недвижим имот който е несеквестируем. Не излага конкретни доводи и не аргументира по никакъв начин твърдението си, че имотът й се ползва от закрилата на чл.444 т.7 от ГПК. Със същата жалба се изразява несъгласие от сумата която дължи по изпълнението в размер на 1891.60лв като заявява, че не знае как е формирана и за какво се дължи и че не е получавала покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. Счита, че не може да й бъде налагана възбрана върху единствения й имот за вземане в размер на 300лв. Възразява и по размера на адвокатския хонорар на взискателя като счита, че той следва да бъде определен в размер на 200лв, съгласно  Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК взискателят по изпълнението М.М.Ю. *** чрез пълномощника си адв.Х.К. е постъпило писмено възражение срещу жалбата като поддържа, че  сумата от 1891.60лв е формирана не само от вземането по издаден изпълнителен лист в общ размер на 1000лв, но и направени разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително производство  от 800лв, разноски за държавни такси за образуване на изпълнителното дело от 58.60лв и за проучване имуществото на длъжника плюс такси за вписване на възбрана от 18лв и още 15лв такса за налагане на възбраната, като за всички разноски взискателят е представил съответните доказателства. На второ място се поддържа, че заплатеният от взискателя адвокатски хонорар от 800лв не е прекомерен, доколкото липсва хипотеза на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата и че се касае за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и че процесуалното поведение на длъжника, подавайки жалба само по себе си усложнява производството. Като последен довод сочи, че налагането на възбрана върху жилището е вид обезпечение и  че не може да бъде продадено ако е несеквестируемо. Моли да се остави жалбата на длъжника без уважение.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ при РС-Велинград поддържа, че  налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот е допустимо изпълнително действие доколкото към момента не са предприети същински изпълнителни действия, които да са изпълнение  срещу несеквестируемо имущество на длъжника.На следващо място се поддържа, че длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, връчена му лично на дата 29.10.2019г. По искането да намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност се поддържа, че длъжникът не е отправил искане към датата на подаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение, а това е посочено директно в жалбата до Окръжен съд, като едва на 16.01.2020г. е постъпило искане за намаляване на хонорара. Твърди се още, че ДСИ се е произнесъл по разноските  с разпореждане за образуване на делото, връчено на длъжника чрез ПДИ на 29.10.2019г.,  а жалбата е изпратена на 08.11.2019г. при което едноседмичния срок е изтекъл, като искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е направено по-късно на 13.01.2020г. и се явява недопустима.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

На 14.10.2019г. пред  Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Велинградски районен съд е инициирано изпълнително производство /ИД №20195210400168/ по искане на взискателката М.М.Ю., с ЕГН-********** чрез пълномощника си адвокат Х.Ц.К. от САК и против длъжника Х.А.Ю., с ЕГН-**********,*** за принудително събиране на парично вземане в общ размер на 1000лв представляващи сторени общо разноски за пред първата и пред въззивната инстанции по  приключило с осъдителна присъда НЧХД №217/2018г. на РС-Велинград.

С молбата за образуване е поискано длъжникът да заплати  и разноските по водене но изпълнителното дело-държавни такси и адвокатско възнаграждение. Поискано е на длъжника да се изпрати ПДИ, и да се извърши справка за декларирано недвижимо имущество, МПС, открити банкови сметки. Към молбата са представени доказателства за внесена сума от 58.60лв като държавна такса за образуване на изпълнителното производство и за проучване имуществото на длъжника плюс  договор за правна защита и съдействие от 11.10.2019г. за изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело и за извършване на справки, представяне на документи, снабдяване с документи налични по изпълнителното дело, в размер на 800лв заплатени в брой. В пълномощното към договора  адвокат К. е упълномощен за образува изпълнително дело от името на взискателя и да извършва всички необходими действия за целта, с право да преупълномощава трети лица. Към молбата е приложен и изпълнителен лист №801 от 27.09.2019г. издаден от РС-Велинград според който съгласно влязлата на 04.07.2019г. присъда №9 от 19.02.2019г. по НЧХД №217/2018г. длъжника Х.Ю.  е осъдена да заплати на М.Ю. общо 1000лв разноски /300лв +700лв/ за двете инстанции, тоест изпълнителният лист е издаден близо 3/три/ месеца след влизането в сила на присъдата по която се дължат процесните суми от Х.Ю., като принудителното изпълнение е започнало след 3 месеца и 10дни. Представен е и препис от диспозитива на присъдата присъждаща процесните разноски в полза на взискателката за първата инстнация.

С разпореждане от 15.10.2019г. /л.7/ ДСИ е постановил образуване на изпълнително дело №2019521400168, като са посочени всички дължими суми, включително и по съдебното изпълнение-58.60лв държавна такса за изпълнението плюс 800лв за адвокатско възнаграждение. С молба  от 15.10.2019г. взискателката чрез пълномощника си адв.К. е поискала да се наложи възбрана върху недвижим имот надлежно индивидуализиран по представен нотариален акт за което искане е внесена и държавна такса от 18лв за възбрана.

С постановление от 15.10.2019г. ДСИ е наложил възбрана върху самостоятелен обект в сграда-първи етаж от жилищна сграда-къща, на два етажа, застроена на площ от 95кв.м. построена в поземлен имот, находящ се в с.Д.Д., общ.Велинград, собственост на Х.А.Ю., целия с площ от 1185кв.м. представляващ парцел VІІІ за имот №66 от кв.12, при съответните съседи. Извършена е и справка от ДСИ в НАП дали длъжника има задължения или наложени обезпечителни мерки като е отговорено, че лицето няма задължения.

На длъжника  Х.   Ю. е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на дата 15.10.2019г. в която подробно е посочен размера на паричното задължение което има към взискателя и как е формирано по пера, включително е посочена и сумата от 800лв за адвокатско възнаграждение , както и  таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК, като общия размер на задължението възлиза на 2055.40лв. Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена лично на длъжника на дата 29.10.2019г. . За наложената възбрана върху етажа от къщата длъжникът е уведомен на дата 18.12.2019г., /л.57/ като с молба от 16.01.2020г. е поискано от  последния да бъде намален размера на  адвокатския хонорар от 800лв на 200лв.  С Разпореждане от 20.01.2020г. ДСИ е оставил искането без разглеждане като просрочено. Разпореждането не е обжалвано от длъжника по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

С молба от 07.11.2019г.  №5375 /л.17/ длъжникът по изпълнението е поискал от ДСИ да спре изпълнението на основание чл.454 ал.1 от ГПК като са внесени от него 417.96лв представляващи 20% от дълга и се задължава да внася всеки месец по 10% или по 208.90лв. Изпълнението е спряно с постановление на ДСИ на основание чл.454 от ГПК на 11.11. 2019г. /л.19/.

Недвижимият имот върху който е наложена възбрана от страна на ДСИ като собствен на  длъжника Х.  А.Ю. е придобит по дарение от 11.12.2002г., като площта на първия  етаж от жилищната сграда е от 95кв.м./н.а.№584, том ІІІ,рег.№4481,н.д.№572/2002г. на нотариус Г.Х.-с район на действие РС-Велинград/.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителното производство и против подлежащ на обжалване акт на ДСИ-Постановление за разноски инкорпорирано в ПДИ / чл.435 ал.2 т.7 от ГПК/,  както и насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо /чл.435 ал.2 т.2 от ГПК/.

Разгледана по същество частната жалба неоснователна.

Не се установява от събраните до момента доказателства по изпълнителното дело процесният имот да е несеквестируем. За да е несеквестируем,  по делото следва да се установи, че  се касае за жилище и че длъжникът  и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Освен това ако жилището надхвърля жилищните нужни на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС /Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство -ПМС №31/2008г./, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39 ал.2 от ЗС /чл.444 т.7 от ГПК/.

В конкретния случай категорични доказателства за това, че длъжникът и неговото семейство нямат друго жилище  освен възбраненото няма събрани. Нещо повече, ДСИ не е пристъпил още към опис и публична продан на имота, а само е наложил възбрана с която се обезпечава запазването на жилището в патримониума на собственика му длъжник. Налагането на възбрана дори  имотът да е несеквестируем не води до незаконност на насочването на изпълнението доколкото се касае за допустими изпълнителни действия, като при пристъпване към извършване на същински изпълнителни действия –опис, оценка и публична продан, в тежест на ДСИ е да събере всички изискуеми се данни за възбранения имот и за имущественото и семейно състояние на длъжника  и да установи дали са налице предпоставките на чл.444 т.7 от ГПК въз основа на които да може да се приеме, че процесният имот има характер и естество на изцяло или частично несеквестируемо имуществото, водещо до невъзможност срещу него да се насочи / изцяло или частично/ същинско принудително изпълнение чрез осребряването му за погасяване на задължението, което има по делото. Както се посочи, налагането на възбрана върху непотребими вещи е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи като  елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира, забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. /В тази връзка виж и т.1 от ТР Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков/.

В този смисъл насочването на изпълнението върху първия етаж от жилищната сграда не е незаконосъобразно, като за следващите изпълнителни действия ДСИ следва да събере съответните данни, съгласно чл.444 т.7 от ГПК досежно длъжника  и процесния имот и да извърши съответната преценка във връзка с възможността или невъзможността за осребряването на имота. Следва да съобрази и етапа на изпълнението на задължението от длъжник до момента и необходимостта и наложителността от извършване на публична продан.

Неоснователна е жалбата и по отношение на претенцията за разноски.

В ПДИ подробно са индивидуализирани всички разноски по изпълнението които дължи длъжника  Х.Ю. както и размера на паричното си задължение по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.

Към момента изпълнението не е приключило,  като са преведени по сметката на ДСИ  от длъжника Х.Ю. парични суми  с платежни нареждания, с което частично е погасено задължението, като към датата на изпращане на делото ведно с жалбата в Окръжен съд-гр.Пазарджик, липсва нарочно изявление от ДСИ или от взискателя, че задължението е напълно погасено от длъжника.

 Съдът намира, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От една страна, по начина по който е учредена представителната власт в полза на  адв. К., се касае на процесуално представителство не само за образуване на изпълнителното производство /чл.10 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, но и за предприемане на  следващите принудителни изпълнителни действия по  изпълнителното производство, включително и с искане за налагане на възбрана-т.2 и за защита на длъжника при обжалване действията на съдебния изпълнител-т.5. Общият размер на минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 460лв  и то в хипотеза, че няма да бъдат извършвани повече изпълнителни действия. С договора за правна защита и съдействие  са уговорени и заплатени 800лв. Предвид изложеното не е налице прекомерност  с оглед фактическата и правна сложност на делото доколкото уговореният размер на адвокатското възнаграждение надвишава минималния размер по Наредбата несъществено. Прекомерност би била налице в хипотеза когато  при липса на фактическа и правна сложност превишението на възнаграждението е в пъти по-голямо от минимално предвидения. Наредбата посочва при уговаряне на адвокатското възнаграждение какъв би бил минималния му размер под който е недопустимо уговаряне на такова възнаграждение за процесуално представителство, като същевременно наредбата не сочи максимален размер. В случая и доколко към момента изпълнението не е  приключило, тоест не е изключена възможността да се предприемат още  принудителни изпълнителни действия от ДСИ по искане на взискателя, включително и евентуално извършване на нови изпълнителни действия, респективно подаване на жалби или защита срещу жалби против действия на съдебния изпълнител, което би довело и до реално увеличаване на разноските за адвокатско възнаграждение.

В този смисъл няма основание да се приеме, че уговореното и заплатено в брой от взискателя М.Ю. адвокатско възнаграждение от 800лв е  прекомерно. По друг начин биха стояли нещата, ако длъжникът беше изпълнил изцяло задължението си и то в срока за доброволно изпълнение, в който случай би дължал разноски като адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на 200лв-чл.10 т.1 от Наредбата за МРАВ №1/2004г. В случая  както се посочи, и към момента изпълнението не е приключило и са предприети действия по изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и е осъществена защита на длъжника срещу  обжалване действията на ДСИ от страна на взискателя.

В този смисъл жалбата на длъжника Х.Ю. се явява неоснователна и ще следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р    Е    Ш   И 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на длъжника по изпълнението Х.А.Ю., с ЕГН-********** ***, против насочването на изпълнението  върху имущество, считано от длъжника за несеквестируемо,  чрез налагането на възбрана, постановена от Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ на 15.10.2019г.  представляващо самостоятелен обект в сграда-първи етаж от жилищна сграда-къща, на два етажа, застроена на площ от 95кв.м. построена в поземлен имот, находящ се в строителните граници на с.Д.Д., общ.Велинград, собственост на Х.А.Ю., целия с площ от 1185кв.м. представляващ парцел VІІІ, отреден за имот №66 от кв.12 по плана на селото, при посочените в Постановлението граници и съседи на поземления имот, както и срещу Постановлението за разноски  на ДСИ, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение,  изх.№8425 от 15.10.2019г. по  изпълнително дело №20195210400168  по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при Районен съд-гр.Велинград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                               Членове:1.                2 .