Р Е Ш Е Н И Е
Номер 84 09.03.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шести
март две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието ……… като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно гр.д.№130 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437
ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.2 и т.7 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалва се насочването на
изпълнението върху имущество, считано от
длъжника за несеквестируемо, чрез налагането на възбрана постановена от Държавен
съдебен изпълнител /ДСИ/ на 15.10.2019г.
както и срещу Постановление за разноски на Държавен съдебен изпълнител инкорпорирано
в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх.№8425 от 15.10.2019г. по изпълнително дело №20195210400168 по описа на Държавна съдебно-изпълнителна
служба /ДСИС/ при РС-Велинград.
В жалбата си с вх.№10254 от 13.11.2019г.
,/подадена директно до Окръжен съд гр.Пазарджик по пощата с дата на пощенско
клеймо 08.11. 2019г./, длъжникът по изпълнението Х.А.Ю., с ЕГН-****** ***
поддържа, че й е наложена възбрана върху
недвижим имот който е несеквестируем. Не излага конкретни доводи и не
аргументира по никакъв начин твърдението си, че имотът й се ползва от закрилата
на чл.444 т.7 от ГПК. Със същата жалба се изразява несъгласие от сумата която
дължи по изпълнението в размер на 1891.60лв като заявява, че не знае как е
формирана и за какво се дължи и че не е получавала покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/. Счита, че не може да й бъде налагана възбрана върху
единствения й имот за вземане в размер на 300лв. Възразява и по размера на
адвокатския хонорар на взискателя като счита, че той следва да бъде определен в
размер на 200лв, съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК
взискателят по изпълнението М.М.Ю. *** чрез пълномощника си адв.Х.К. е
постъпило писмено възражение срещу жалбата като поддържа, че сумата от 1891.60лв е формирана не само от
вземането по издаден изпълнителен лист в общ размер на 1000лв, но и направени
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително производство от 800лв, разноски за държавни такси за
образуване на изпълнителното дело от 58.60лв и за проучване имуществото на
длъжника плюс такси за вписване на възбрана от 18лв и още 15лв такса за
налагане на възбраната, като за всички разноски взискателят е представил
съответните доказателства. На второ място се поддържа, че заплатеният от
взискателя адвокатски хонорар от 800лв не е прекомерен, доколкото липсва
хипотеза на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата и че се касае за неизпълнение
на влязло в сила съдебно решение и че процесуалното поведение на длъжника,
подавайки жалба само по себе си усложнява производството. Като последен довод
сочи, че налагането на възбрана върху жилището е вид обезпечение и че не може да бъде продадено ако е
несеквестируемо. Моли да се остави жалбата на длъжника без уважение.
В мотивите си към обжалваните
изпълнителни действия ДСИ при РС-Велинград поддържа, че налагането на възбрана върху несеквестируем
недвижим имот е допустимо изпълнително действие доколкото към момента не са предприети
същински изпълнителни действия, които да са изпълнение срещу несеквестируемо имущество на длъжника.На
следващо място се поддържа, че длъжникът е получил покана за доброволно
изпълнение, връчена му лично на дата 29.10.2019г. По искането да намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност се поддържа, че длъжникът не е
отправил искане към датата на подаване на жалбата за намаляване на адвокатското
възнаграждение, а това е посочено директно в жалбата до Окръжен съд, като едва
на 16.01.2020г. е постъпило искане за намаляване на хонорара. Твърди се още, че
ДСИ се е произнесъл по разноските с
разпореждане за образуване на делото, връчено на длъжника чрез ПДИ на 29.10.2019г., а жалбата е изпратена на 08.11.2019г. при
което едноседмичния срок е изтекъл, като искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение е направено по-късно на 13.01.2020г. и се явява недопустима.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
На 14.10.2019г. пред Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при
Велинградски районен съд е инициирано изпълнително производство /ИД №20195210400168/
по искане на взискателката М.М.Ю., с ЕГН-********** чрез пълномощника си
адвокат Х.Ц.К. от САК и против длъжника Х.А.Ю., с ЕГН-**********,*** за принудително
събиране на парично вземане в общ размер на 1000лв представляващи сторени общо
разноски за пред първата и пред въззивната инстанции по приключило с осъдителна присъда НЧХД
№217/2018г. на РС-Велинград.
С молбата за образуване е поискано длъжникът
да заплати и разноските по водене но
изпълнителното дело-държавни такси и адвокатско възнаграждение. Поискано е на
длъжника да се изпрати ПДИ, и да се извърши справка за декларирано недвижимо
имущество, МПС, открити банкови сметки. Към молбата са представени
доказателства за внесена сума от 58.60лв като държавна такса за образуване на изпълнителното
производство и за проучване имуществото на длъжника плюс договор за правна защита и съдействие от
11.10.2019г. за изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело и за
извършване на справки, представяне на документи, снабдяване с документи налични
по изпълнителното дело, в размер на 800лв заплатени в брой. В пълномощното към
договора адвокат К. е упълномощен за образува
изпълнително дело от името на взискателя и да извършва всички необходими
действия за целта, с право да преупълномощава трети лица. Към молбата е
приложен и изпълнителен лист №801 от 27.09.2019г. издаден от РС-Велинград
според който съгласно влязлата на 04.07.2019г. присъда №9 от 19.02.2019г. по
НЧХД №217/2018г. длъжника Х.Ю. е осъдена
да заплати на М.Ю. общо 1000лв разноски /300лв +700лв/ за двете инстанции,
тоест изпълнителният лист е издаден близо 3/три/ месеца след влизането в сила
на присъдата по която се дължат процесните суми от Х.Ю., като принудителното
изпълнение е започнало след 3 месеца и 10дни. Представен е и препис от
диспозитива на присъдата присъждаща процесните разноски в полза на
взискателката за първата инстнация.
С разпореждане от 15.10.2019г. /л.7/ ДСИ
е постановил образуване на изпълнително дело №2019521400168, като са посочени
всички дължими суми, включително и по съдебното изпълнение-58.60лв държавна
такса за изпълнението плюс 800лв за адвокатско възнаграждение. С молба от 15.10.2019г. взискателката чрез
пълномощника си адв.К. е поискала да се наложи възбрана върху недвижим имот
надлежно индивидуализиран по представен нотариален акт за което искане е
внесена и държавна такса от 18лв за възбрана.
С постановление от 15.10.2019г. ДСИ е
наложил възбрана върху самостоятелен обект в сграда-първи етаж от жилищна
сграда-къща, на два етажа, застроена на площ от 95кв.м. построена в поземлен
имот, находящ се в с.Д.Д., общ.Велинград, собственост на Х.А.Ю., целия с площ
от 1185кв.м. представляващ парцел VІІІ за имот №66 от кв.12, при съответните
съседи. Извършена е и справка от ДСИ в НАП дали длъжника има задължения или
наложени обезпечителни мерки като е отговорено, че лицето няма задължения.
На длъжника Х. Ю.
е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на дата 15.10.2019г. в която
подробно е посочен размера на паричното задължение което има към взискателя и
как е формирано по пера, включително е посочена и сумата от 800лв за адвокатско
възнаграждение , както и таксата по
чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК, като общия размер на задължението възлиза на
2055.40лв. Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена лично на длъжника
на дата 29.10.2019г. . За наложената възбрана върху етажа от къщата длъжникът е
уведомен на дата 18.12.2019г., /л.57/ като с молба от 16.01.2020г. е поискано
от последния да бъде намален размера
на адвокатския хонорар от 800лв на
200лв. С Разпореждане от 20.01.2020г.
ДСИ е оставил искането без разглеждане като просрочено. Разпореждането не е
обжалвано от длъжника по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
С молба от 07.11.2019г. №5375 /л.17/ длъжникът по изпълнението е
поискал от ДСИ да спре изпълнението на основание чл.454 ал.1 от ГПК като са
внесени от него 417.96лв представляващи 20% от дълга и се задължава да внася
всеки месец по 10% или по 208.90лв. Изпълнението е спряно с постановление на
ДСИ на основание чл.454 от ГПК на 11.11. 2019г. /л.19/.
Недвижимият имот върху който е наложена
възбрана от страна на ДСИ като собствен на
длъжника Х. А.Ю. е придобит по
дарение от 11.12.2002г., като площта на първия
етаж от жилищната сграда е от 95кв.м./н.а.№584, том
ІІІ,рег.№4481,н.д.№572/2002г. на нотариус Г.Х.-с район на действие
РС-Велинград/.
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна в изпълнителното производство и против подлежащ на
обжалване акт на ДСИ-Постановление за разноски инкорпорирано в ПДИ / чл.435
ал.2 т.7 от ГПК/, както и насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо /чл.435
ал.2 т.2 от ГПК/.
Разгледана по същество частната жалба
неоснователна.
Не се установява от събраните до момента
доказателства по изпълнителното дело процесният имот да е несеквестируем. За да
е несеквестируем, по делото следва да се
установи, че се касае за жилище и че
длъжникът и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това
дали длъжникът живее в него. Освен това ако жилището надхвърля жилищните нужни
на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС
/Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство
-ПМС №31/2008г./, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл.39 ал.2 от ЗС /чл.444 т.7 от ГПК/.
В конкретния случай категорични доказателства
за това, че длъжникът и неговото семейство нямат друго жилище освен възбраненото няма събрани. Нещо повече,
ДСИ не е пристъпил още към опис и публична продан на имота, а само е наложил
възбрана с която се обезпечава запазването на жилището в патримониума на
собственика му длъжник. Налагането на възбрана дори имотът да е несеквестируем не води до
незаконност на насочването на изпълнението доколкото се касае за допустими
изпълнителни действия, като при пристъпване към извършване на същински
изпълнителни действия –опис, оценка и публична продан, в тежест на ДСИ е да събере
всички изискуеми се данни за възбранения имот и за имущественото и семейно
състояние на длъжника и да установи дали
са налице предпоставките на чл.444 т.7 от ГПК въз основа на които да може да се
приеме, че процесният имот има характер и естество на изцяло или частично
несеквестируемо имуществото, водещо до невъзможност срещу него да се насочи /
изцяло или частично/ същинско принудително изпълнение чрез осребряването му за
погасяване на задължението, което има по делото. Както се посочи, налагането на
възбрана върху непотребими вещи е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума
на длъжника - налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на
непотребимите вещи като елемент от
фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира, забранено
е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи
не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а
несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се
числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и
длъжникът отсъства. /В тази връзка виж и т.1 от ТР Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав
Белазелков/.
В този смисъл насочването на изпълнението
върху първия етаж от жилищната сграда не е незаконосъобразно, като за
следващите изпълнителни действия ДСИ следва да събере съответните данни,
съгласно чл.444 т.7 от ГПК досежно длъжника
и процесния имот и да извърши съответната преценка във връзка с възможността
или невъзможността за осребряването на имота. Следва да съобрази и етапа на
изпълнението на задължението от длъжник до момента и необходимостта и
наложителността от извършване на публична продан.
Неоснователна е жалбата и по отношение
на претенцията за разноски.
В ПДИ подробно са индивидуализирани
всички разноски по изпълнението които дължи длъжника Х.Ю. както и размера на паричното си
задължение по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Към момента изпълнението не е приключило, като са преведени по сметката на ДСИ от длъжника Х.Ю. парични суми с платежни нареждания, с което частично е
погасено задължението, като към датата на изпращане на делото ведно с жалбата в
Окръжен съд-гр.Пазарджик, липсва нарочно изявление от ДСИ или от взискателя, че
задължението е напълно погасено от длъжника.
Съдът намира, че не е налице прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От една страна, по начина по който е
учредена представителната власт в полза на
адв. К., се касае на процесуално представителство не само за образуване
на изпълнителното производство /чл.10 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, но и за предприемане
на следващите принудителни изпълнителни
действия по изпълнителното производство,
включително и с искане за налагане на възбрана-т.2 и за защита на длъжника при
обжалване действията на съдебния изпълнител-т.5. Общият размер на минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 460лв и то в хипотеза, че няма да бъдат извършвани
повече изпълнителни действия. С договора за правна защита и съдействие са уговорени и заплатени 800лв. Предвид
изложеното не е налице прекомерност с
оглед фактическата и правна сложност на делото доколкото уговореният размер на
адвокатското възнаграждение надвишава минималния размер по Наредбата
несъществено. Прекомерност би била налице в хипотеза когато при липса на фактическа и правна сложност
превишението на възнаграждението е в пъти по-голямо от минимално предвидения.
Наредбата посочва при уговаряне на адвокатското възнаграждение какъв би бил
минималния му размер под който е недопустимо уговаряне на такова възнаграждение
за процесуално представителство, като същевременно наредбата не сочи максимален
размер. В случая и доколко към момента изпълнението не е приключило, тоест не е изключена възможността
да се предприемат още принудителни
изпълнителни действия от ДСИ по искане на взискателя, включително и евентуално
извършване на нови изпълнителни действия, респективно подаване на жалби или защита
срещу жалби против действия на съдебния изпълнител, което би довело и до реално
увеличаване на разноските за адвокатско възнаграждение.
В този смисъл няма основание да се
приеме, че уговореното и заплатено в брой от взискателя М.Ю. адвокатско
възнаграждение от 800лв е прекомерно. По
друг начин биха стояли нещата, ако длъжникът беше изпълнил изцяло задължението
си и то в срока за доброволно изпълнение, в който случай би дължал разноски като
адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на
200лв-чл.10 т.1 от Наредбата за МРАВ №1/2004г. В случая както се посочи, и към момента изпълнението
не е приключило и са предприети действия по изпълнението чрез налагане на възбрана
върху недвижим имот и е осъществена защита на длъжника срещу обжалване действията на ДСИ от страна на
взискателя.
В този смисъл жалбата на длъжника Х.Ю.
се явява неоснователна и ще следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437
ал.1-ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Х.А.Ю., с
ЕГН-********** ***, против насочването на изпълнението върху имущество, считано от длъжника за
несеквестируемо, чрез налагането на
възбрана, постановена от Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ на 15.10.2019г. представляващо самостоятелен обект в
сграда-първи етаж от жилищна сграда-къща, на два етажа, застроена на площ от
95кв.м. построена в поземлен имот, находящ се в строителните граници на с.Д.Д.,
общ.Велинград, собственост на Х.А.Ю., целия с площ от 1185кв.м. представляващ
парцел VІІІ, отреден за имот №66 от кв.12 по плана на селото, при посочените в
Постановлението граници и съседи на поземления имот, както и срещу Постановлението
за разноски на ДСИ, инкорпорирано в
Покана за доброволно изпълнение,
изх.№8425 от 15.10.2019г. по
изпълнително дело №20195210400168
по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при Районен съд-гр.Велинград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2
.