М О Т И В И

към присъда № 73 от 25.04.2018 г. по НОХД № 354/2018 г. на СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.М.Й. за извършено престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 предл. 1 и 2 и т. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал. 1 от НК да се ОТЛОЖИ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. Моли съда да наложи на подзащитния му наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ.

Пострадалата от деянието Д.И. в с.з. предявява гр. иск срещу подсъдимия за сумата от 788.00 лв., представляваща обезщетение за причинените по автомобила имуществени вреди. Моли съда да бъде конституирана като гр. ищец.

Съдът след като прие, че гр. иск е своевременно предявен, намира се във връзка с предмета на делото и от лице имащо качеството на пострадало от деянието го прие за съвместно разглеждане в настоящото производство и конституира Д.П.И. в качеството й на гр. ищец.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Й. е бълг. гражданин, с начално образование, неженен, не работи и не учи, неосъждан.

Пострадалата - св. Д.П.И. притежавала лек автомобил "Тойота Карина" с рег. № СН 1490 СА, който бил управляван от синовете й.

На 21.12.2017 г. през деня в дома на св. Д.И. *** клали прасе и били събрани много хора, сред които и подс. К.М.Й., който им бил съсед и когото в селото знаели като "Данчо". Синът й - св. Мариян Г. Илиев паркирал лекият автомобил "Тойота Карина" с рег. № СН 1490 СА на улицата пред дома им, като оставил ключа в контакта.

Около 20.00 ч. подс. К.Й. се прибрал в дома си. По-късно - след 22.00 ч. същият решил отново да отиде до дома на св. Мариян Илиев. Когато приближил видял паркирания отпред лек автомобил "Тойота Карина". След като проверил, установил че предната лява врата била отключена. Видял и че ключът бил оставен в контакта. Тогава решил да вземе автомобила и да се разходи с него. Огледал се и не видял да има хора. Подс. К.Й. с помощта на ключа запалил двигателя на автомобила и потеглил. Същият не притежавал свидетелство за управление на МПС. Предното панорамно стъкло на автомобила било замръзнало, но обвиняемият не успял да го почисти и затова отворил прозореца на предната лява врата, през който наблюдавал пътя докато шофирал.

Изминал известно разстояние, но при един завой вместо да натисне педала на спирачката подс. К.Й. натиснал педала на газта и се блъснал в оградна стена на къща, находяща се на ул. "Петко Митев" № 32. Вследствие на това подсъдимият се ударил и получил телесни увреждания - охлузване в дясната част на лицето си. Били причинени увреждания и по автомобила. След като автомобилът спрял в градинка между асфалтовия и черен път, подс. К.Й. отворил вратата и излязъл от автомобила. Тъй като се уплашил, че ще бъде разкрит, изоставил автомобила и избягал към дома си.

По същото време св. Димитър Тодоров Крайчев, който живеел на ул. "Петко Митев" № 35, бил в дома си и чул шума от удара на автомобила. Излязъл навън и когато приближил видял как подс. К.Й. излязъл от автомобила и тръгнал да бяга. Извикал му, но той не спрял. Тъй като двигателят на автомобила още работел, св. Димитър Крайчев влязъл на шофьорското място и го загасил. Същият разпознал автомобила и се обадил по телефона на св. Мариян Илиев, за да го уведоми. Той веднага отишъл на мястото задно с майка си - св. Д.И. и брат си. Св. Димитър Крайчев им разказал какво е видял и направил описание на лицето, излязло от автомобила. По описанието св. М. Илиев разпознал подс. К.Й. и се обадил в полицията, за да съобщи за случилото се.

Малко след това на място пристигнал полицейски автопатрул в състав свидетелите Слав Тенчев Славов и Илия Иванов Радев - служители в Участък "Петолъчка" при РУ - Сливен. След като се запознали със ситуацията, всички отишли до адреса на подс. К.Й.. Там разговаряли с вуйчо му - св. Пламен Й.Й.. Същият отишъл да повика подсъдимия, който междувременно се преоблякъл, тъй като се намокрил докато се прибирал. Пред полицейските служители и останалите присъстващи свидетели подс. К.Й. признал, че той взел автомобила и претърпял произшествие с него, като подробно описал всичко. Свидетелите видели и охлузването по дясната половина на лицето, причинено при удара. Подсъдимият бил отведен в РУ - Сливен.

На мястото на произшествието бил извършен оглед. На разстояние около 40 м. от автомобила били намерени осем пластмасови парчета от броня на автомобил, като едното парче било с емблемата на "Тойота" и четири парчета от фарове на автомобил. Същите били иззети и опаковани в непрозрачен бял чувал, запечатан с лепенка № В1078 на ОДМВР - Сливен.

На 22.12.2017 г. св. Пламен Й. предал протокол за доброволно предаване дрехите на племенника си - подс. К.Й., с които бил облечен предишната вечер и които съблякъл след като се прибрал. Впоследствие същите са върнати с разписка на собственика им.

Няколко дни след това св. Мариян Илиев намерил в джоба на предната лява врата отвертка с черна пластмасова дръжка, която не била тяхна собственост. В хода на разследването било установено, че тази отвертка била у подс. К.Й. при отнемането на автомобила и останала вътре. Същата била собственост на Михаил Събев Михалев от същото село, при когото обвиняемият работел преди това. С разписка вещта му била върната.

По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценителна авто-техническа експертизи. Видно от заключението справедливата пазарна стойност на лек автомобил "Тойота Карина" с рег. № СН 1490 СА към 21.12.2017 г. възлиза на 1300 лева. Според вещото лице причинените щети по автомобила възлизат на 788 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.

     Съдът  кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

     Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

     Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

   С деянието си подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 346 ал. 2 т. 1 предл. първо и второ и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 21.12.2017 г. в с. Желю войвода, общ. Сливен, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка "Тойота" м. "Карина" с регистрационен номер СН 1490СА на стойност 1300 лв. (хиляда и триста лева), от владението на Д.П.И. от с. с, без нейно съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 788,00 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева), то е изоставено без надзор в с. Желю войвода, общ. Сливен и отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал. 1 т. 4 предложение второ (чрез използване на техническо средство - автомобилен ключ). Подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало,  изразеното съжаление за случилото се, младата му възраст.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

  При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо му определи наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в двете задължителни мерки за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГР.ИСК

          Съдът намери, че предявения от Д.П.И. против подсъдимия гр.иск за причинените й имуществени вреди, за сумата от 788.00 лв. за основателен, поради основателност на деликтното правоотношение. Безспорно се установи от събраните писмени и гласни доказателства че пострадалата е претърпяла имуществени вреди от престъплението извършено от подсъдимия. Съдът следва да уважи предявения гр.иск в пълен размер, тъй като сумата от 788.00 лв. е причинената от подсъдимия вреда, съгласно заключението на вещото лице. Върху присъдения размер на обезщетението, съдът присъди и законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Съдът осъди подсъдимия да заплати и сумата от 50,00 лв. представляваща държавна такса върху уважения гр. иск.

По правилата на процеса съдът осъди подс. Й. да заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 40,00 лева по бюджета на държавата, по сметка на ОД на МВР – Сливен.

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :