Решение по дело №4237/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към решение по НАХД № 4237/2023 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП),
против И. И. Т., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, за това, че на
03.03.2022 г. около 09:15 ч. в гр. София, по ул. „Резбарска”, с посока на
движение от ул. „Макгахан” към ул. „Първа българска армия”, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с НП № 19-4332-
027601/03.01.2020 г., издадено от Г.В.Б., на длъжност Началник Група в
Отдел Пътна Полиция - СДВР, упълномощена със Заповед 8121з-
515/14.05.2018 г., връчено на 26.03.2021 г. и влязло в законна сила на
03.04.2021 г., за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна" с регистрационен номер СА *** ТМ,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство –
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
С Постановление от 27.03.2023 г. и на основание чл. 375, вр. чл. 242, ал.
1, пр. 3-то и чл. 199 от НПК СРП е внесла на 29.03.2023 г. материалите по
делото в СРС, НО, с предложение, на основание чл. 78а от НК, обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В съдебното заседание СРП, редовно призована, не изпраща
представител.
Обвиняемият също е редовно призован, но не се явява и не се
представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И. И. Т., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр.
София, българин, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
На 03.03.2022 г. около 09:15 ч. обвиняемият И. И. Т. управлявал лек
автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна" с регистрационен номер СА *** ТМ,
като се движел в гр. София, по ул. „Резбарска”, с посока на движение от ул.
„Макгахан” към ул. „Първа българска армия". Т. бил неправоспособен -
никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС и не се водел на
отчет в Пътна полиция. На ул. „Резбарска“, срещу № 3, Т. бил спрян за
рутинна полицейска проверка от полицейските служители при ОПП-СДВР -
1

свидетелите З.Х. И В.В., които в този момент били на работа, като
изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол. При извършената
проверка служителите на полицията установили, че водачът е И. И. Т., като
същият не представил свидетелство за управление на МПС. Била извършена
справка, като се установило, че той не се води на отчет, не е правоспособен
водач и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Също така, полицейските служители установили при извършената
справка, че Т. е бил наказван преди това за управление на МПС без СУМПС,
като е било издадено и му е било връчено, чрез дъщеря му - св. Ася И.ва Т.а,
наказателно постановление № 19-4332-027601/03.01.2020 г., връчено на
26.03.2021 г. и влязло в законна сила на 03.04.2021 г. За установеното св.
Зоран Христов съставил акт за установяване на административно нарушение
серия GA, № 520358, а регистрационните табели на автомобила, с № СА ***
ТМ, били свалени.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
показания на разпитаните свидетели – З.Х. И В.В., писмени доказателства и
доказателствени средства - НП № 19-4332-027601/03.01.2020 г., влязло в сила
на 03.04.2021 г., справка от Отдел Пътна полиция за нарушенията на ЗДвП на
водача. Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и
останалите доказателства, които бяха приобщени към доказателствения
материал по делото и прецени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени
средства на свидетелите Х.В., както и писмените доказателства, тъй като
същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях,
и преценени, че в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата
обстановка по делото по безспорен и несъмнен начин.
Доколкото по делото няма противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – арг. а
contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства
по категоричен и еднопосочен начин доказват извършеното от Т. деяние, за
което е внесено предложение от СРП тя да бъде освободен от наказателна
отговорност.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Настоящият съд намира, че обвиняемият Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Безспорно е установено, че на 03.03.2022 г. около 09:15 ч. в гр. София, по
ул. „Резбарска”, с посока на движение от ул. „Макгахан” към ул. „Първа
българска армия”, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с НП № 19-4332-027601/03.01.2020 г., издадено от Г.В.Б., на длъжност
2

Началник Група в Отдел Пътна Полиция - СДВР, упълномощена със Заповед
8121з-515/14.05.2018 г., връчено на 26.03.2021 г. и влязло в законна сила на
03.04.2021 г., за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление, Т. е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна" с регистрационен номер СА ***
ТМ, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство
– престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Ето защо СРС е на мнение, че са налице всички елементи от състава на
престъплението от обективна страна – налице е влязло в сила
административно наказание за управление без СУМПС и обвиняемият след
наложеното му административно наказание отново е управлявал МПС, без
наличието на свидетелство за правоспособност, в едногодишния срок от
влизане в сила на наказателното постановление. Последното е известно на
лицето и е влязло в сила на 03.04.2021 г. Съдът намира, че деецът ясно е
съзнавал, че е наказан по административен ред и въпреки това е управлявал
МПС отново без СУМПС в едногодишния срок от наказването му с НП за
това. Доколкото деянието по настоящето дело е извършено на 03.03.2022 г.,
то е видно, че същото попада в 1-годишния срок, посочен в разпоредбата на
чл. 343в, ал. 2 от НК.
На следващо място, съдът намира, че по категоричен начин е установено
обстоятелството, че обвиняемият е неправоспособен водач.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в условията
на пряк умисъл, тъй като Т. е вменяем, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на постъпката си и последиците от нея, но
въпреки това я е извършил, при положение че е имал психическата годност да
се въздържи от това си действие.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание: обвиняемото лице е пълнолетно лице; не е осъждано за
престъпление от общ характер и не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV от НК; за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години; с деянието не са
били причинени съставомерни имуществени вреди. И. Т. не представлява
голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да се
осъществяват по този начин – чрез налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът не намира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
намира, че минималното наказание ще се окаже достатъчно за постигане на
превъзпитанието на дееца. Ето защо, то следва да бъде определено към
минимума, предвиден в закона – глоба в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/.
Съдът не може да постанови лишаване от правоуправление на СУМПС,
доколкото не може да се лишава от права лице, което не притежава такива, а
освен това, за състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК изобщо
3

законът не е предвидил такава възможност.
В заключение съдът намира, че деянието не представлява малозначителен
случай, а е такова с типичната за вида си обществена опасност и засяга
значително обществените отношения, предмет на регулиране с нормата на чл.
343в, ал. 2 от НК. Този състав на съда намира, че в този случай не може да
става дума за формално осъществяване на състава на престъплението и за
незначително засягане на обществените отношения, предмет на регулиране с
нормата на чл. 343в, ал. 2 от НК.
Доколкото по делото няма сторени разноски, то съдът не дължи
произнасяне по тях.
Въз основа на горепосочените мотиви, 112-и състав на СРС постанови
своето решение.

Мотивите са обявени на 13.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
4

Номер на акта:	2789
Дата:	13 юни 2023 г. (в сила от 24 юни 2023 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20231110204237
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 март 2023 г.

Решение по дело №4237/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите