Р Е Ш Е Н И Е
София, 29.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осми октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 15049/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
С.Н.А., ЕГН **********, чрез адв. Р.М., САК, съдебен адрес:***, офис 411А против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, за сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано 06.12.2015
г. до окончателното й изплащане и разноските по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2015 г. около 07.50 часа на автомагистрала Струма, в посока гр. София,
ищецът С.Н.А. управлявал л.а. „Ланчия Делта“ с рег. №********, когато бил ударен
от движещия се зад него с несъобразена с пътните условия скорост л.а. „БМВ 520“
с рег. № ********, управляван от Д.Д.Ш.. В резултат на ПТП е пострадал ищеца,
който е получил множество и сериозни увреждания.
След ПТП ищецът е приет в
Център за спешна медицинска помощ в гр. К., където са му извършени прегледи и
направени консултации. След усложнения ищецът е приет в Неврологична клиника на
ПМБАЛ - София ЕАД, където е получил следната диагноза: световъртеж от централен
произход, дискоординационен синдром, централен отоневрологичен синдром. Той
твърди, че от получените телесни увреждания е търпял посочените болки и
страдания за един продължителен период и продължава да търпи болки, настъпили
съществени промени в емоционалното му състояние.
Във връзка с ПТП е
съставен протокол за материални щети № 1265195/06.12.2015 г. На виновния водач Ш.
е съставен акт за установяване на административно нарушение – АУАН №
168866/06.12.2015 г.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил катастрофата, ищеца твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № 02115001408311, валидна до 23.05.2016 г.
Ищецът твърди, че е
предявил претенция за доброволно плащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 06.12.2015 г., за което е образувана
щета № **********. Получил отказ за изплащане на обезщетение с писмо, изх. № 2834/29.06.2016 г.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и назначаване на съдебномедицинска и
автотехническа експертизи, прави и други доказателствени искания.
В хода по същество моли съда да се уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан, с всички законни последици, включително и
направените разноски по списък.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на процесния автомобил.Оспорва механизма на станалото ПТП и вината на водача на
лекия автомобил Д.Ш..
Оспорва представения като
доказателство Протокол за ПТП № 1265195, досежно съдържанието му.
Твърди, че не са спазени
изискванията на чл. 3 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ, а
именно да е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, като заявява, че това е
индиция, че няма увредени лица при процесното ПТП.
Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалият, който е управлявал л.а. без поставен обезопасителен
колан, като степента му на вина е поне 90 %. Отделно от това, счита, че
управлявания от ищецът л.а. се е движил в нарушение на ЗДвП – с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, като в последствие е спрял рязко без
обективна и видима причина за това и без да се увери, че няма да представлява
опасност за другите участници в ПТП.
Счита, че така
предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и
не кореспондиращ с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна
практика в подобни случаи.
Оспорва представените по
делото епикриза, фиш за спешна медицинска помощ и експертно решение на ТЕЛК.
Заявява, че ищеца не е
претърпял посочените от него увреждания и оспорва всичките му твърдения в тази
насока.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
доказателства, ангажира съдебномедицинска и автотехническата експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани, алтернативно – да намали
размера на присъденото обезщетение. Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законните последици.
Между страните е прието за безспорно
обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „БМВ 520 I“ рег. № ********, по
з.п. 02115001408311, валидна до 23.05.2016 г.
Спорът се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието
на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно – следствената връзка
между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, респ.
изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита
за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
е изслушано и прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска
експертиза и повторан седебномедицинска експертиза,
които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с писмения и устен
доказателствен материал, от която се установява, че: механизмът на ПТП от
06.12.2015 г. е следният:
На 06.12.2015 г. около
7.40 часа, лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Делта“ рег. №******** с водач С.Н.А.
се движи по път Автомагистрала „Струма“. Скоростта му на движение около 50
км/ч. Пътят е прав с две ленти на движение. Пътната настилка е била мокра,
имало е и мъгла. Времето-сумрачно. В зоната на км. 323+800, автомобилът „Ланчия“
е бил застигнат и ударен отзад от лек автомобил „БМВ 520 I“ рег. № ******** с водач
Д.Д.Ш.. При този удар пострадва водачът на л.а. „Ланчия“ „Делта“ – С.А..
Според експертизата
причините за настъпването на произшествието са несъобразена скорост на
движение, с пътните условия (мокра настилка, наличие на мъгла и сумрак –
намалена видимост), от водача на лек автомобил „БМВ 520 I“ рег. № ******** – Д.Д.Ш..
Вещото лице
приема, че при задни удари, какъвто е процесният, когато скоростта на ударения
автомобил се увеличава, ефективността на поставен предпазен колан е малка.
Експертизата
е изготвена на базата на писмените доказателства по делото и събрани в
гражданското производство и обясненията на деликвента, които доказват твърдения
в исковата молба механизъм на ПТП.
Вещите лица по допуснатите медицински експертизи дават заключения, че,
вследствие претърпяното ПТП на 06.12.2015 г., ищецът е получила шийна травма по
механизма на „камшичен удар“. Видът и характера на тази травма не може да бъде
определена категорично. Във всеки случай тази шийна травма е получена и протича
на фона на значими придружаващи и съпътстващи заболявания, в частност на шийния
отдел на гръбначния стълб – остеохондроза и спондилоартроза, хипоплазия на
дясната вертебрална артерия, хронична вертебробазаларна недостатъчност.
Окончателната диагноза при престоя на ищеца в Първа МБАл – София ЕАД е
Световъртеж от централен произход. Централен отоневрологичен синдром.
Дискоординационен синдром. Състояние след транзитоени исхемични атаки във
вертебробазиларната система. Генерализирана остеохондроза. Дискова болест
С5-С6. Спондилоза с остеохондроза Тх11-Тх12 и Тх12-Л1.Спондилолистеза Л5-Ес1.
Артериална хипертония III ст. Захарен диапет II тип. Хроничен калкулозен пиелонефрит – чести кризи. Дислипидемия IV тип.
Вещото лице приема, че оплакванията на ищеца от болки в шията и световъртеж
са със ситемен характер и не могат да се отдадат само и единствено на
претърпяната на 06.12.2015 г. шийна травма.
Тази травма, обаче, е
допринесла за усилване и „обогатяване“ на оплакванията и е безспорно, че между
преживяното ПТП и получените от ищеца увреждания, е налице пряка
причинно-следствена връзка.
В заключението си експертът приема,
че ищецът е бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът е поискал и съдът е
допуснал разпит на свидетел за установяване на неимуществените вреди.
Свидетелката А., съпруга на ищеца, в показанията си заявява,
че към момента на ПТП е била с него в колата. След произшествието съпругът ѝ получил силно главоболие, болки в гърба, не можел да
пази равновесие. След удара отишли в болницата, направили му снимки, но било
почивен ден, нямало лекар и в салона погледнали снимката набързо. Казали му, че
има силно натъртване и ги изпратили да се приберат. Имал болки в главата и
гърба, силен световъртеж, кръвното му било високо. Прибрали се вкъщи,, но
болките му продължили. Изчакали да минат празниците и след това отишли в
болница в София. Там констатирали, че има счупвания на прешлен на гърба и
болките в главата се дължали от отва. За секунди изгубил съзнание. Останал на
лечение в болницата около 15 дни. Болките продължили, продължавали и сега. Не
можел да спи- спял по един-два часа на денонощие. След инцидента станал
агресивен, искал тишина, искал да е сам. Преди инцидента нямал оплаквания.
Други
релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпилото на 06.12.2015 г. ПТП пряко от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито
водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице,
за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил
деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен
субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица изчерпателно посочват причините за
настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението на водача на л.а. „БМВ 520 I“ рег. № ********, по
отношение на която има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
В резултат
на станалото ПТП ищецът е получил описаните по – горе травматични увреди и е
претърпял описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на „БМВ 520 I“ рег. № ******** не бе опровергана, и не бе установено твърдението на
ответника за съпричиняване вследствие на противоправно поведение от страна на
ищеца.
Съдът
намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените
неимуществени вреди при непозволено увреждане
се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички
относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе,
на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и интензитет е доказан
с приетите доказателства – свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската
експертиза. Пострадалият ищец е изпитвал болки, страдания и неудобства за срок от
30 - 40 дни. От свидетелските показания
се установи, че ищеца все още има болки в
шията и световъртеж със системен характер, но тези оплаквания не могат да се
отдадат само и единствено на претърпяната на 06.12.2015 г. шийна травма, тъй
като ищеца има други придружаващи и съпътстващи заболявания. Наред с това,
съдът кредитира показанията на свидетеля с критичността на закона по отношение
на свидетели с родствена връзка с ищеца.
В хода на делото от ответната странау както бе посочено
по – горе, бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи произнасяне
по него.
От приетите и неоспорени експертни заключения по АТЕ и
СМЕ се установи по безспорен начин, че ищецът, като водач на л.а. „Ланчия“, модел „Делта“
рег. №********, не е допринесъл за
вредоносния резултат, предвид факта, че настъпилата катастрофа се дължи единствено
на действията на водача Д.Д.Ш. застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав, като съобрази
всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за неговото
намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищцата
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани
увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на пострадалия ищец,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта му и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер на 14 000 лв.
би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 14 000
лв., а в останалата част – за разликата до 50 000 лв., следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както е поискана, а именно
– считано от датата на деликта – 06.12.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от
иска, на адвоката на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 950 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
В полза на
ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 3 730 лева, съгласно представения по делото списък с разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.Н.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, Бобов дол, обл. К., чрез
адв. Р.М., САК, съдебен адрес:***, офис411А, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата
14 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 06.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 50 000 лв.
/петдесет хиляди/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД да заплати на адвокат
Р.М. САК, адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева /деветстотин и петдесет/ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
560 лв. /петстотин и шестдесет/ представляваща държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК
ОСЪЖДА С.Н.А. да заплати на З. „Б.И.“ АД сторени по
делото разноски в размер на 3 730 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: