МОТИВИ към НОХД
№443/2009 г.:
Обвинението е
против подсъдимите П.А.Б.
***1, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК и В.Д.Т. за престъпление
по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК.
Обвинението
против подсъдимите е за това, че в периода 16-26.07.2007
г., в с.Тополи дол, обл.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие: В.Т. като подбудител, а П.А.Б., като
извършител, последната като длъжностно лице кмет на с.Тополи дол,
обл.Пазарджик, в кръга службата си, са съставили неистински официални
документи- 2бр. нотариални заверки от 16.07.2007 г. и 26.07.2007 г., в които са
удостоверени неверни обстоятелства - че Н.О.М. ***
на 16.07.2007 г. и Р.Д.Е. *** на 26.07.2007 г. са положили подписа си в две
Заявления за промяна на участие и прехвърляне на индивидуалната партида в друг
съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с цел да
бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства.
С
определение от 23.03.2009 г. е одобрено споразумение, по силата на което
подсъдимата П.А.Б. се е признала за
виновна в извършване на престъплението по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което й е повдигнато обвинение и й е налогено наказание пробация. С
определението, влязло в сила на 23.03.2009 г. е прекратено наказателното
производство по отношение на подсъдимата П.А.Б..
Производството
по делото се води по обвинението срещу В.Д.Т.
за това, че в периода 16.07.2007 г. - 26.07.2007 г.,
в с.Тополи дол, обл.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като
подбудител с
П.А.Б. като извършител, последната като длъжностно лице кмет
на с.Тополи дол, обл.Пазарджик, в кръга службата си е
улеснила П.Б. да състави
неистински официални документи- 2бр. нотариални заверки от 16.07.2007
г. и 26.07.2007 г., в които са удостоверени неверни обстоятелства-
че Н.О.М. *** на 16.07.2007 г. и Р.Д.Е. *** на 26.07.2007 г. са положили
подписа си в две Заявления за промяна на участие и прехвърляне на
индивидуалната партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване, с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311,
ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимата В.Т. не се признава за виновна.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
През 2007 г. свидетелката М.
Джуркова- Пискюлева била собственик и управител на фирма ЕТ ”А -М.-М.
Д а”, със седалище и адрес на
управление гр.Пещера, обл. Пазарджик, ул.”Ст.К ” №68А и с
офис в гр.Пловдив. Фирмата се занимавала
със застраховки, лизинг, продажба на финансови продукти, предоставяне на
кредити, за което имала сключени договори за предоставяне на кредити с различни
компании: „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД гр.София, „ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ”
гр.София, ”Интеркарт
Файнанс” АД гр.Варна и др. Поради основната дейност на фирмата
служителите имали достъп до личните данни на своите клиенти. При предоставянето
на кредит практиката била да се прави ксерокопие на документа за самоличност на
кредитополучателя.
Подсъдимата В.Т. през 2007
г. заемала длъжността мениджър продажби в „Алианц
Холдинг” АД, като част от задълженията й включвала работа с ПОД „Алианц
България”. Така тя трябвало да изпълнява големи месечни планове, поради което
имала нужда от повече агенти и повече на брой Заявления за промяна на Пенсионно
Осигурителните Дружества. По тази причина Т. агитирала свидетелката Д., с която се
познавали, да включи към пакета от предлагани услуги на фирмата й пенсионното
осигуряване към ПОД „Алианц България” като обещавала добро заплащане. През 2007 г. свидетелката Джуркова
станала осигурителен посредник към Алианц - България,
като сключила договор за осигурително посредничество на името на майка си Й. Д.и включила
към дейността на фирмата и този вид услуга. Фирмата на свидетелката Д. имала
изградена мрежа от агенти в гр.Пещера, обл.Пазарджик, гр.Пловдив и други места
в България, като агентите предлагали всички видове
продукти, включително и промяната на ПОД с друго и последващото прехвърляне на
натрупаните индивидуални партиди по тях. Така фирмата на свидетелката М. Д предоставяла информация, включително и копия
на лични карти, на подсъдимата Т. с цел да се проверява къде
се осигурява даденото лице и евентуално да се действа за промяната на неговото
ПОД.
В началото на 2007 г. от фирмата на свидетелката М. Д.били
изготвени процесните документи - Заявления за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида от ПОАД
„ЦКБ- СИЛА” АД в ПОД „Алианц България” АД за ДЗПО от името на Н.О.М. *** и от
името на Р.Д.Е. ***. Ръкописният текст в тях бил
попълнен от свидетелката Д. като в заявленията
имало и подписи за лицето-заявител. След това св. М. Д. занесла
двете заявления в офиса на Алианц- България и ги връчила на В.Т., но без върху
тях да е имало извършена нотариална заверка на подписите на лицата Е. и М..
Впоследствие подсъдимата
В.Т.
занесла на няколко пъти тези две, а и други заявления в Кметството на с.Тополи
дол, обл. Пазарджик при изпълняващата длъжността кмет на селото- свидетелката
П.Б..
Свидетелката Б. и подсъдимата
Т.
се познавали и били работили и друг път във връзка със заверки на документи. В
кметството на с.Тополи дол свидетелката Б. извършила заверка на
подписите на свидетелите Н.О.М. на заявление вх.№**********/19.07.2007
г. и на Р.Д.Е. на заявление вх.№**********/27.07.2007 г., съответно на
16.07.2007 г. и на 26.07.2007 г., без обаче самите лица да
присъстват.
В конкретните
случаи в Кметството имало много хора, чийто подписи свидетелката
Б. заверила. Други
отсъствали, поради което, за да убеди свидетелката Б., че тези
хора по принцип били съгласни да променят ПОД, подсъдимата Т. се обадила
пред нея по телефона и разговаряла с тях. Поради това, че през
периода на съвместни контакти двете имали доверие една на друга, то Б. в
нарушение на законната процедура по заверка на подписи и под давлението на подсъдимата Т.
извършила въпросната заверка на подписи на лица, които не познавала и които не
присъствали в Кметството.
След
извършената заверка инкриминираните документи били регистрирани в електронния
регистър и въведени като данни в системата на ПОД „Алианц България” в
Генералното представителство в гр.Пазарджик. Съгласно процедурата по Наредба №3
от 24.09.2003 г. за реда и начина на промяна на ПОД тези заявления били
изпратени по пощата в Централния офис в гр.София и представени пред ПОД „Алианц
България” в гр.София, за да бъдат удостоверени обстоятелствата по чл.171 от КСО
и цитираната Наредба. Дружеството проверявало за наличието на предвидените в
закона реквизити и формални изисквания, след което Заявлението се вписвало в
специален регистър. Ако не били установени разминавания със законовите
изисквания, след изтичане на календарното тримесечие, пенсионно- осигурителните
дружества си разменяли заявленията като останалите три екземпляра се
предоставяли на дружеството, в чийто фондове били дотогава средствата на
осигуреното лице. Последното дружество имало право в рамките на определен срок
да откаже заявленията за промяна на участие.
По тази процедура
свидетелите М. и Е. били писмено уведомени от Универсален пенсионен фонд
„ЦКБ-СИЛА” за извършващата се промяна. Но свидетелите М. и Е. никога
не били попълвали и подписвали въпросните Заявления, не били ходила в с.Тополи
дол и не познавали подсъдимата
Т..
Затона
подали жалба в УПФ „ЦКБ- СИЛА”. Впоследствие за станалото било сигнализирано в
полицията като след съответната проверка било образувано настоящото наказателно
производство.
От
заключението на назначената и приета по делото почеркова
експертиза е видно, че ръкописният текст в двете заявления не е бил положен
от В.Д.Т.. Според експерта не било възможно да се установи авторът на подписите
за „осигурено лице” поради причините, изтъкнати в изследователската част на
експертизата. От заключението на експертизата е видно, че
ръкописният текст и подписът за „кмет” в нотариална заверка на гърба на
Заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване с вх.№**********/19.07.2007 г. и вх.№**********/27.07.2007
г. са били положени от П.А.Б..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обяснението на
подсъдимата Т., показанията на свидетелите Е. П., П.И., Н.М., М. Д. – П., Р.Е.,
П.Б. дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите М. Д. дадени на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК,
обясненията на П.Б. дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени
по реда на чл.281, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, заключенията
на грофологическите експертизи, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Безспорно е по делото, че свидетелката Б. е имала качеството на длъжностно
лице - Кмет на с.Тополи дол. В това си качество същата е имала провомощията по
чл.83 от ЗННД да извършва нотариални заверки, като удостоверява
достоверността на датата или съдържанието на документа, или подписите на
лицата, съставили документа, в случая частни документи
– заявления от името на Н.М. и Р.Е.. В тази си част на нотариалната заверка, тъй
като се съставя от длъжностно лице в кръга на
службата му, документът е официален удостоверителен. При
съставянето на тези документи, задължение на длъжностното лице е да отразява истината при съставяне на удостоверителния документ, а в конкретния случай да удостовери с
печата и подписа си, че лицата, автори на частния документ – заявления са се
явили пред него и са положили подписа си под съдържанието на заявлението за
прехвърляне на натрупани партиди от едно пенсионно осигурително дружество към
друго.
Не са спорни обстоятелствата, което се установи от показанията на
свидетелите Н.М., Р.Е. и П. Б., че тези лица от чието име са представени пред
посоченото длъжностно лице заявления не са присъствали и не са полагали подписа
си пред Б. при извършване на нотариалната заверка на документите.
В този
смисъл Б. е извършила лъжливото документиране в
официални документи, което се изразява в съставяне
на истински удостоверителни
официални документи, в които удостоверените факти и обстоятелства не съответстват на обективната
действителност. За това същата е призната за виновна и осъдена с влязло
в сила споразумение. В този смисъл обаче, подсъдимата Т. бе оправдана по
обвиненито за неистиски официални документи.
За да извърши
лъжливото документиране свидетелката Б. е била улеснена от подсъдимата Т..
Авторството за извършване на престъплението на подсъдимата Т., в качеството й
на съучастник – подбудител се установи от показанията на свидетелката Б. в хода
на съдебното следствие, показанията й в качеството на обвиняема на досъдебното
производство пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.2 във връзка с ал.1,
т.2 от НПК и отчасти от показанията на свидетелката Д..
Свидетелката Б. в
обясненията си дадени пред съдия, в качестовто на обвиняема е категорична, че
подсъдимата Т. е присъствала винаги в кабинета й при извършване на нотариални
заверки на подобни заявления, включително и на
конкретните инкриминирани дати. Това, под страх от наказателна
отговорност, макар и по-колебливо, свидетелката поддържа и в показанията си в
хода на съдебното следствие и при проведената с подсъдимата Т. очна ставка. Свидетелката
дава показания, че поискала да види лицата – А. и Е., посочени като автори на
заявленията, преди да извърши заверката на документите. Тъй като същите не
присъствали на мястото, подсъдимата Т. я уверила, че тези лица са положили
предварително подписа си, но поради ангажиментите си не могат да присъстват при
заверката. За да увери свидетелката, че лицата са положили подписите си и са
съгласни със заверката, подсъдимата Т. разговаряла по телефона. Макар, че не свидетелката
Б. не разбрала дали Т. разговаря с лицата, чиито заявления трябва да се заверят
или с агент от дружеството на подсъдимата, но това било достатъчно Б. да се
съгласи да извърши нот. заверка, тъй като познавала Т. от дълго време и й имала
пълно доверие.
Съдът дава вяра на
на тези показания, които в голямата степен относно важни факти относими към
казуса съвпадат с обясненията на свидетелката, дадени и в качеството й на
обвиняема. Те си показания тя поддържа и при проведенат с подсъдимата очна
ставка. Освен това косвено се подкрепят показанията на свидетелите А., Е. и
най-вече Д..
Последната дава ясни
и точни показания, подкрепени от заключението на почерковата експертиза, че
текста в заявленията, без подписа на заявител са попълнени от нея. След това
отнесла въпросинте заявления на подсъдимата Т., без върху тях да е извършена
нот.заверка.След това не била ходила при Б. *** дол сама или със заявителите.
Последното се потвърждава и от показанията на свидетелката Б..
При така
установената фактическа обстановка, при анализа на събраните
доказателства по отделно и в съпоставка, съдът стигна
до несъмнения извод, че подсъдимата В.Д.Т. е осъществила от обективна
и субективна страна признаците престъпния състав по чл.311, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК, като в периода 16.07.2007
г. - 26.07.2007 г.,
в с.Тополи дол, обл.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като
подбудител с
П.А.Б. като извършител, последната като длъжностно лице кмет
на с.Тополи дол, обл.Пазарджик, в кръга службата си е
улеснила П.Б. да състави официални документи- 2бр. нотариални заверки от
16.07.2007 г. и 26.07.2007 г. в които са удостоверени неверни обстоятелства- че
Н.О.М. *** на 16.07.2007 г. и Р.Д.Е. *** на 26.07.2007 г. са положили подписа
си в две Заявления за промяна на участие и прехвърляне на индивидуалната
партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за
тези обстоятелства.
Двете деяния, извършени от подсъдимата В.Т.
осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението “лъжливо
документиране”, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл
подсъдимата е осъществила едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно
включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ
престъпен резултат.
При извършване на деянието подсъдимата Т. е действала при пряк умисъл,
като е съзнавала всички обективи и субективни признаци на състава на
престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искала настъпването на
общественоопасните последици. Същата е действала като подбудител в съучастие с свидетелката
Б., последната като извършител.
Дейността на подсъдимата Т., като подбудител обективно е допринесла за
осъществяването на престъплението, при оформянето на умисъла им за действие,
без обаче те да участвува в изпълнителното деяние. С предоставянето на
заявленията, обаждането по телефона, използвайки създаденото между двете
доверие и използването на длъжностното качество на същата, тя е мотивирала Б.
да извърши престъплението. Изпълнителното деяние е осъществено от П. Б., като
общият им умисъл е формиран с активната роля на подсъдимата Т., със създаване
на условията за действие. Субективната връзка между изпълнителката и
подбудителката се изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно
престъпление.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата В.Т. съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.
Съдът
отчете обществената опасност на деянието, която е висока.
Документните престъпления, заемат значителен дял в общата
престъпност. Тези престъпления накърняват
реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа,
затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации,
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе
предвид характеристичните данни за същата, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата съдът прецени
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, незначителните вредни
последици от деянията, а като отрицателни липсата на критично отношение.
При превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът прецени, че за постигането на целите на наказанието по
чл.36 от НК – личната и генералната превенции следва да сеналожи наказание на
подсъдимата В.Д.Т.
в размер на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Според данните за личността на подсъдимата и
чистото й съдебно минало, съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието й не
е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на
подсъдимата В.Т. бяха присъдени
направени разноски по делото в размер на 15 лева, платими в полза на държавата
по сметка на съдебната власт.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: