Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
06.07.2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в закрито съдебно заседание, на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№283/2020г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал.1, вр. чл. 117, ал.3, предл.1, вр. ал.1, т.2, б.“а“, вр. чл. 69б, ал.2 от КСО.
Производството по адм. дело №283/2020г. по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от В.П.Д.,***, против Решение №2153-14-15/13.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен. Посочва се, че жалбоподателя Д. е възразил, с възражение от 16.01.2019г., против Разпореждане №2113-14-2064/12/18.12.2019г. на ръководител „ПО“, за незачитане като втора категория труд, на положеният от него труд, като „автомонтьор“ в авторемонтно предприятие, към ОКС “Автобаза“, гр. Плевен. Твърди се, че жалбоподателят е извършвал ремонти в канал, на тежкотоварни автомобили, на всички ОКС- та на територията на страната, които са идвали на ремонт в предприятието. Твърди се, че за периода 12.01.1982г.-01.12.1982г., жалбоподателя е участвал пряко в ремонта и поддръжката на тежкотоварните автомобили, като за положеният от него труд, е получавал доплащане към заплатата си, за несвойствена работа и предпазна храна за работа във вредни условия.
В с.з., жалбоподателя, ред. пр, явява се лично и с адв. Ч. Д., и поддържа депозираната от него жалба. Твърди се, че ответникът е приложил неправилно материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното Решение и върне преписката за ново разглеждане, със задължителни указания по прилагането на закона.
Ответникът по жалбата- директора на ТД на НОИ- Плевен, р. пр, представлява се от юрк. Ж. Т., която изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да потвърди оспореното Решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на настоящето производство не са събрани надлежни доказателства, че ОКС „Автобаза“ гр. Плевен, е със самостоятелен статут на автотранспортна фирма, за процесния период, за да може трудът на жалбоподателя да бъде зачетен като такъв от втора категория.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание закона и събраните поделото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление за отпускане на пенсия с вх. Рег.№ 2113-14-2064/25.10.2019г., жалбоподателя В.Д., е заявил искане за заплащане на лична пенсия, за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл. 69б от КСО, като заявил, че желае размерът на пенсията да бъде изчислен за следните три последователни години: 01.01.1994г. -09.08.1996г и от 10.08.1996г.-31.12.1996г. Установява се, че към заявлението, са приложени писмени доказателства, по опис- л. 19. Същите са представени от жалбоподателя и приети по делото. Видно от отразеното в трудовата книжка на лицето- л. 63 от делото, се установява, че същият е постъпил на работа в „ОКС Автобаза“- гр. Плевен, на длъжността „автомонтьор“, на 12.01.1982г., като трудовият му договор е прекратен на 01.12.1982г; отразено е, че общото прослужено време в ОКС – Плевен, е 10 месеца и 14 дни. По делото е представена и заповед №27 на ръководител на Окръжен кооперативен съюз /ОКС/, въз основа на която В.Д., е назначен на длъжността „автомонтьор“ в ОКС „Автобаза“- Плевен, в структурно звено- АРП /авторемонтно предприятие/. Към заявлението са представени и други писмени доказателства, касаещи трудовия стаж и категорията труд на жалбоподателя Д., но доколкото същите не касаят настоящият правен спор, не следва да бъдат обсъждани.
По делото се установява, че въз основа на депозираното
заявление, е издадено Разпореждане №2113-14-2064-12/19.12.2019г. на
ръководител ПО, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Д..
В разпореждането е посочено, че е установено, че същия има, към датата на
заявлението- навършени 58 години и 4 месеца и придобит осигурителен стаж, както
следва: втора категория – 14 години, 3 месеца и 12 дни, и трета категория- 25
години, 6 месеца и 10 дни. Посочено е, че на основание чл. 104 от КСО,
осигурителният стаж, превърнат към трета категория, е в размер на 43 години, 4
месеца и 17 дни. Прието е, че заявителят Д. не отговаря на изискването за стаж-
втора категория труд от 15 години. Разпореждането е връчено на Д., по пощата, с
обр. разписка на 23.12.2019г. По делото се установява, че от страна на Д., в
указаният едномесечен срок, против издаденото Разпореждане, е депозирано
възражение, с вх. рег.№1054-14-3/16.01.2020г.
Въз основа на депозираното възражение, е постановено процесното Решение №2153-14-15/13.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на В. Д. и е потвърдено оспореното Разпореждане №2113-14-2064-12/19.12.2019г. на ръководител ПО, като правилно и законосъобразно. В същото, ответникът е приел, че на основание чл. 69б, ал.2 от КСО, мъжете придобиват право на пенсия през 2019 година, при навършени 58 години и 4 месеца, осигурителен стаж- втора категория- 15 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта-100 точки. Приел е, че към датата на заявлението, Д. няма изискуемият 15 години стаж втора категория труд, а същият възлиза на 14 години, 3 месеца и 12 дни, като конкретно са посочени периодите и местата на работа. Ответникът е приел, че за процесния период, 12.01.1982г.- 01.12.1982г.- от 10 месеца и 14 дни, за който изрично се възразява против извода, че същият съставлява трета категория труд, Д. е работил като „автомонтьор“ в ОКС „Автобаза“- Плевен, съобразно направеното вписване в трудовата книжка. Приел е обаче, че посоченият Окръжен кооперативен съюз, не е автотранспортна фирма за поддържане и ремонт на транспортни средства за общо ползване. Приел е, че ОКС е създаден като кооперация с разнороден предмет на дейност и правилно трудът на Д., положен там, за посоченият период, се явява такъв от трета категория.
По делото, между страните няма спор относно размерът на трудовия стаж на жалбоподателя, в т.ч. и и относно обстоятелството, че В.Д., е работил в посоченото предприятие- ОКС „Автобаза“- гр. Плевен, за процесния период- 12.01.1982г.- 01.12.1982г., на длъжността „автомонтьор“. Спорно е по делото обстоятелството каква категория труд има жалбоподателя, с оглед на вида и характера на предприятието, в което е работил и попада ли в обхвата на чл. 53б от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране /отм/.
По делото като свидетели са разпитани лицата . Й. и А. Н., от показанията на които се установява следното: св. Й., посочва, че през цялата 1982 година, е заемала длъжността „личен състав“ към ОКС „Автобаза“ Плевен. Посочва, че в ОКС са се извършвали ремонти на автомобили, и отделно от това, е имало авторемонтно предприятие, в което е извършван ремонт на тежкотоварни автомобил ГАЗ 53. Посочва също, че в авторемонтното предприятие, е извършван ремонт на автомобилите на РПК, както и извършване на превози за предприятия, които са нямали автомобили. Посочва също, че освен авторемонтното предприятие, в ОКС е имало склад за кислород, склад хладилни части, хладилен сервиз, тапицерия и други. Посочва, че работниците, които са се занимавали с ремонта на автомобилите, са получавали допълнително вредни- кисело мляко, тъй като са работили на канали, а също и допълнителен платен годишен отпуск.
Св. Найденов посочва, че през 1981-1982 година, е работил заедно с жалбоподателя в Авторемонтно предприятие /АРП/ Плевен, където са правили основен ремонт на „ГАЗ 53“ от цяла България, както и на техните автомобили. Посочва че за извършваната от тях работа, са получавали допълнително кисело мляко и платен отпуск. Свидетелят посочва, че освен с ремонтна, предприятието се е занимавало и с транспортна дейност, а също е имало и дърводелска работилница, стругарна, цех акумулатори и др.
При така установеното от фактическа страда, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
КСО. До 31.12.1999г., е в сила Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране, който определя съответните длъжности, производства и фирми,
трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС № 75/
1998г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на
работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999г. включително, се
зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 01.01.2000г., в сила е
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
Нормата на т. 53Б от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране /отм/, причислява към втора категория труд този на:
ръководители на полети в летищата София, Варна и Бургас; работници, пряко
участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни
автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване,
железният път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа;
инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и
специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на
въздухоплавателните средства; инженерно- технически кадри и обслужващия
въздухоплавателните средства персонал, със самолетообслужваща техника и перонна
механизация. Конкретните професии се определят по списък, утвърден от
Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта. По
делото, към адм. Преписка, не е представен
такъв списък, но по делото няма спор, че жалбоподателя, през процесния
период е заемал длъжността „автомонтьор“, както и че тази длъжност е включена в
списъка.
Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Нормата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО посочва, че това са данни относно: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Както бе посочено по- горе, основание за
издаване на процесното решение, с което е потвърдено разпореждането на
ръководителя на ПО, въз основа на което е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя В.Д., е съображението, че работодателя му- ОКС „Автобаза“ Плевен, не е
самостоятелна автотранспортна фирма за поддържане и ремонт на транспортните
средства за общо ползване. Съдът намира, че този извод на ответника,
обективиран в процесното Решение №2153-14-15/13.02.2020г. на Директора на ТП на
НОИ- Плевен е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалните норми и с целта
на закона. За да бъде категоризиран даден труд, от съответната категория,
съобразно действащите към процесния период правни норми, цитирани по- горе,
релевантно е единствено трудовата функция на лицето- в случая на работник,
пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и
товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо
ползване. Безспорно е по делото, съобразно представената трудова книжка и
заповед за назначаване, че В.Д. е заемал длъжността „автомонтьор“. Установява
се също, от показанията на разпитаните свидетели, че същият е участвал пряко в
ремонта и поддръжката на товарни автомобили- както на автомобилите на самия
ОКС, така и на други предприятия от страната. Действително, нормата на чл. 104,
ал.10 от КСО постановява забрана със свидетелски показания да бъде установявана
категория труд, но в случая същите са събрани с цел установяване на конкретната
трудова функция на жалбоподателя- работник, при липсата на приложена длъжностна
характеристика. Съдът намира, че при определянето на категорията труд,
единствено относима е осъществяваната от лицето трудова функция, а не вида на предприятието- работодател- дали е
самостоятелно авторемонтно предприятие, или е създадено като кооперация с
разнороден предмет на дейност, в което е включено и АРП /авторемонтно
предприятие/, в каквато насока са
мотивите на ответника. Съдът счита, че нормите на приложимият Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране /отм/, целят категоризация на
положеният труд, съобразно неговата вредност и тежест. В подкрепа на изложеното
са нормите на т. 67 и т. 68 от Правилника, според които, трудът на работниците
и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. По делото
безспорно се установи, че жалбоподателят е работил в самостоятелно звено
Авторемонтно предприятие, към създаденият ОКС „Автобаза“- гр. Плевен и
независимо от факта, че кооперативния съюз е имал и друга дейност, положеният
от В.Д. труд, следва да бъде категоризиран като втора категория труд. По делото
се установи също, че жалбоподателят е получавал и предпазна храна кисело мляко,
както и допълнителен платен годишен отпуск, за работа при вредни условия на
труд. Съдът намира, че ако бъдат споделени съображенията на ответника, че за
категоризацията на труда, водещо е вида на предприятието- работодател- дали е
самостоятелно автотранспортно предприятие, или е такова с разнороден предмет на
дейност, това би довело до поставяне на категория работници, работещи при
същите условия на труд, тежест е вредност, в по- неблагоприятно положение, по
независещи от тях причини, което е в противоречие с целта на закона. В този
смисъл, съдът приема, че жалбоподателя отговаря на изискванията на чл. 69б ал.2
от КСО, а ответникът, а ответникът, по изложените от него съображения, е издал
едно неправилно и незаконосъобразно решение.
На основание гореизложеното, следва оспореното Решение №2153-14-15/13.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен, да бъде отменено като незаконосъобразно и депозираното от В.Д. заявление с вх. Рег.№2113-14-2064/25.10.2019г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да бъде върнато на ответника – директора на ТД - НОИ-Плевен за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящето решение, в срока по чл.117, ал.3 от КСО считан от датата на влизане в сила на настоящия акт..
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-15/13.02.2020г. на Директора на ТП
на НОИ- Плевен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката на административния орган за НОВО
ПРОИЗНАСЯНЕ, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането
на материалния закон.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд .
АДМ. СЪДИЯ: /п/