Р Е Ш Е Н И Е

№241/26.06.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Сребрена Русева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1204 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               

                Искът е за съществуване на вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът-„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, настоява съдът да  постанови решение с което да признае за установено  по отношение на ответницата, че дължи заплащане по сключен на 16.08.2013г. договор за револвиращ заем на сума от 3 689,85 лева, представляваща остатък от  договорената главница, ведно със законна лихва от 05.04.2018г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото. Представя писмени доказателства и иска прилагане на ч.гр.д.№641/2018г. на РРС.

Ответницата, е получила препис от исковата молба с приложенията към нея, както и разпореждане на съда по реда на чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения едномесечен срок депозира писмен отговор, с които заявява, че иска е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че  сключения договор е нищожен като противоречащ на чл.10 ал.1 от ЗПК- и договора и декларацията към него са изписани с по-дребен шрифт вместо задължителния минимум 12; както и на основание чл.22 във връзка с чл.12 ал.1 т.7, 8 и 9 от ЗПК. Заявява, че чистата стойност на кредита е 5 000лева, като до този момент тя е изплатила 13 362,40 лева. Твърди още, че единния европейски формуляр  и ОУ към договора не са подписани от нея. В условията на алтернативност прави възражение за прихващане с надвнесените от нея суми за лихви за периода от 23.07.2014г. до 10.07.2017г. позовавайки се на чл.19 ал.6 от ЗПК, като заявява, че уговорения с Анекс №1 и №2 ГПР е нищожен. Претендира разноски по делото.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№641/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 3709,85 лева главница, включваща 20 лева дължима такса, ведно със законна лихва, считано от 05.04.2018г.; 55,10 лева лихва за забава за периода от 11.12.2013г. до 03.10.2017г.. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 75,30 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

            Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск. Не е предявен иск за сумата от 20 лева такса и за лихви за забава в размер на 55,10 лева. В исковата молба заявява, че към момента на депозирането й, ответницата по заема е извършила плащане на 13 362,40 лева. 

            Видно от представения с исковата молба договор за револвиращ заем №********** на 16.08.2013г. между ищеца и ответницата е сключен договор за заем за 5 000 лева, със срок за 48 месеца, при ТПР-93,62% и ГЛП-71,04. Не се спори, че на 29.04.2015г. ответницата е пожелала отлаган на две погасителни вноски и на 30.04.2015г. е сключен Анекс №1 за отлагане на вноски №18 и 19. На 14.12.2015г. кредитополучателката е поискала отлагане на други две вноски и на 18.12.2015г. е сключен Анекс №2, с който са отложени вноски №26 и 27. Към договора са представени Общи условия с видим шрифт по-малък от 12, представен е и стандартен европейски формуляр, за които ответницата твърди, че такива не са й предоставяни и не са подписани от нея.

            По делото е назначена и съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която депозира заключение, съгласно което, а видно и от обясненията му в съдебно заседание, до 13.05.2019г. ответницата е заплатила по сключения договор за заем  общо 14 011 лева. По Анекс №1 ГПР се променя на 85,65%, а ГЛП на 62,79%, а капитализираната главница от отложените две вноски е в размер на 4 916,83 лева. По Анекс №2 ГПР се променя отново на 92,46 %, а ГЛП на 56,38% с капитализирана главница от 4 749,81 лева. При сключването на двата Анекса законната лихва е съответно 10,23% х 5=51,15% максимален ГПР и 10,20% х 5 =51,20% максимален ГПР. Според вещото лице ответницата е платила главница от 4 160,43 лева и договорена лихва в размер на 6 897,59 лева, която при ГПР 50% е 3944,61 лева т.е. разлика от 2 952,98 лева, която е надвнесена. Вещото лице обяснява, че дори при ГПР 51% отново е налице надвнасяне на суми по договора.

            Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Ответницата е получила пари в заем и тя дължи връщането им, ведно с договорената възнаградителна лихва. Договорената лихва, обаче и по първоначалния договор и последвалите два Анекса надвишава определените размери по чл.19 ал.4 от ЗПК, а съгласно ал.5 от същия текст тези клаузи се считат за нищожни. Вярно процесния договор е сключен през 2013г. преди влизане в сила на посочените законови разпоредби от ЗПК, Анексите ,обаче, са сключени вече при действието им и кредитодателят, настоящия ищец е бил длъжен да ги съобрази и приложи разпоредбата на ал.6, като надвзетите средства над допустимия праг се прихванат или удържат. По делото се установи категорично, че по сключения между страните договор има надвнесени суми от ответницата и търсените с настоящия иск още 3 689,85 лева не се дължат.

От драга страна, процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита на ЗЗП, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, в случая-т.9, налага на потребителя приемане на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. При сключване на договора  на ответницата не са предоставени Общи условия и задължителния в случая „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“. Още с отговора на исковата молба ответницата е заявила, че не е подписала нито ОУ, нито Стандартния европейски формуляр, но въпреки това ищецът не представи доказателства за противното. Пред вид правилата на доказателствената тежест в настоящия процес съдът приема, че при сключване на договора кредитополучателят не е получил необходимата преддоговорна информация, наложени са му приемане на неравноправни клаузи, което прави целия договор недействителен.   

За това искът като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане на направените от ответника разноски, които в случая са в размер на 200 лева заплатен адвокатски хонорар по заповедното производство, за заплатен такъв по настоящото исково производство доказателства не са представени. Поради непредявяване на иск относно 20 лева такси, включени към главницата по заповедното производство и относно присъдените със заповедта за изпълнение 55,10 лева лихви за забава , за които също не е предявен иск, след влизане в сила на настоящото решение, делото следва да се докладва на заповедния съд за обезсилване на заповедта в посочените части.

            По изложените съображения съдът

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК-*** с адрес: гр.София, бул.”България” №49 бл.53Е, вх.В против Л.А.Д. с ЕГН-********** *** партер, адвокатско кантора М.К. , иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане в размер на  3 689,85 лева по договор за револвиращ заем №**********, сключен на 16.08.2013г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявление по ч.гр.д.№641/2018г. по описа на РРС-05.04.2018г., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК-*** с адрес: гр.София, бул.”България” №49 бл.53Е, вх.В да заплати на Л.А.Д. с ЕГН-********** *** партер, адвокатско кантора М.К.  сумата от 200 лева разноски направени по заповедното производство.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :