№ 957
гр. С., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №260023/06.01.2023 г. по гр. д. № 11524/2020 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на К. П. К., ЕГН **********, по иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 120 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /смъртта на
неговия баща П. К. К./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлена исковата
претенция за горницата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
/смъртта на неговия баща П. К. К./, както и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва, изтекла за периода от 18.06.2020 г. до
14.07.2020 г. Решението е постановено при участието на привлечено трето
лице помагач - „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
действащо на страната на ответника.
1
Посоченото решение е обжалвано от К. П. К., действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителна част – за
сумата над 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесната
смърт съществени и продължителни страдания и психически травми,
принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна
практика. Оспорва се и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на
първоинстанционния съд. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част, а предявеният иск да бъдат изцяло уважен, като се
присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“
АД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с която се обжалва процесното решение в
неизгодната за него уважителна част – за сумата над 70 000 лв. до пълния
уважен размер от 120 000 лв. В тази въззивна жалба се излагат подробни
съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано относно
размера на присъденото обезщетение, относно степента на съпричиняване на
вредоносния резултат и относно основателността на възражението по чл. 53
ЗЗД - съизвършителство на деликта. Поддържа се, че размерът на
определеното обезщетение не е съобразен с обществено- икономическите
условия в страната към датата на ПТП и не отговаря на общественото
разбиране за неговия справедлив размер. Оспорва се извода на съда за
размера на съучастие във вредоносния резултат като необоснован. Моли се
решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде
отхвърлен за размера над 70 000 лв., като се присъдят направените пред двете
инстанции разноски съобразно изхода на правния спор.
В установения от закона срок, К. П. К., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба на ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде
потвърдено в тази обжалвана част, като му бъдат присъдени сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач на страна на ответника в първоинстанционното
производство - „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, не е взело становище по
2
въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано, в която искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие е уважен до
сумата от 70000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2) наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 18.06.2020 г. – до сумата от 70000 лв. (в частта, в която
3
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедлИ.ст от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат
претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинена
смърт на близък — в конкретния случай баща, степента на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, момента и
начинът на извършване на протИ.правното деяние и обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта, претърпените от ищеца психически страдания от
загубата на близкия родственик, неговата възраст, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие -средата
на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението
за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице
по застраховка „Гражданска отговорност” - до 10,420 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в релевантната редакция на
тази правна норма). В този смисъл е и трайната съдебна практика, която е
доразвита в постановени от ВКС редица решения.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила на 26.01.2022 г. присъда по
НОХД № 1521/2021 г. на СГС, НО, 27 състав, е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние
относно всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и
авторството на деянието и неговите общественоопасните последици. При това
положение по делото се установява по несъмнен начин, че водачът на л. а.
„Тойота Авенсис”, с peг. № ********, е извършил престъпление по чл. 343,
4
ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на
18.06.2020 г. по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на бащата на ищеца - П.
К. К. /пътник в л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ********/.
Първоинстанционният съд е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
„Тойота Авенсис“, с peг. № ********, към датата на процесното ПТП-
18.06.2020 г.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (КСМАТЕ), извършила анализ на всички представени по делото
документи, се установява, че на 18.06.2020 г. около 18.20 часа в район на 120
метра преди км. 8 на автомагистрала „Тракия“ и в посока към гр. С., е
настъпило процесното ПТП, при следния механизъм: водачът на л. а. „Тойота
Авенсис“ с peг. № ******** се е движил в лява пътна лента /изпреварваща
лента/ в посока към гр. С. и със скорост 120 км/ч, като в същия времеви
момент и на същото място /в лява пътна лента/ се намирал в състояние на
покой л. а. автомобил „Сеат“, модел „Леон“, с per. № ********, който преди
това бил претърпял пътнотранспортно произшествие с друг лек автомобил.
Този автомобил не е бил изместен в „аварийна“ лента, бил обозначен с
включени „аварийни“ светлини, без да е обозначен по друг начин /с
предупредителен триъгълник или по друг допустим начин/; като в аварийната
лента междувременно се установил и лек автомобил „Ауди 80“ с peг. №
********, управляван от И. Й., с цел водачът му да „помогне“ при нужда на
участниците в събитието. В този момент водачът на автомобил „Тойота“ се
движел в лявата пътна лента, в условията на частично ограничена видимост,
който би могъл своевременно да възприеме наличието на обект на платното
за движение и настъпил кос челен удар между предната, челна, лява зона на л.
а. „Тойота“ и задната дясна част на л. а. „Сеат“, като вследствие на удара л. а.
„Тойота“ продължил своето движение, и реализирал втори по ред удар между
предната дясна зона в задна лява зона на л. а. „Ауди“. Установява се, че
пострадалият П. К. К. е постъпил на лечение в УМБАЛ „Света Анна“ на
18.06.2020 г, и е починал на 23.06.2020 г. с диагноза: съчетана травма: глава,
гръден кош, крайници. Същият е получил: тежка черепно-мозъчна травма;
открита импресионна полифрагментна фрактура на челната кост двустранно;
епидурален хематом в ляво фронто-париетално; фрактури на зигоматични
кости; двустранно фрактура на черепната основа; травматичен
субаханоидеален кръвоизлив; хемоцефалия; пневмоцефалия; множество
контузионни огнища; контузия на бял дроб; фрактура на стренум; фрастура на
5
десен хумерус- диафизарна, полифрагментна. От медицинската документация
не са установени данни за предхождащи заболявания, които да са спомогнали
за настъпването на смъртта му. Травматичните увреждания на пострадалия са
настъпили вътре в купето на автомобила. Автомобил „Тойота“, модел
„Авенсис“ е оборудван с 5 броя триточкови, инерционни, предпази колани с
донатягане за всяко едно от местата в него и две предни въздушни
възглавници за намиращите се на предните седалки- водач и пътник на
предна дясна седалка. Съгласно механизма на настъпилото събитие е налице
челен удар на процесния автомобил, поради което ефективността на
предпазния колан е налице. Това е така, тъй като при правилно поставен
предпазен колан, последният би предпазил субекта от последващо
инерционно движение в посока „напред“ и не би се достигнало до контакт
между тялото му с части от вътрешното оборудване на автомобила. Съгласно
заключението на КСМАТЕ пострадалият се е намирал в купето на
автомобила на задна седалка в лявата й част /зад водача на автомобила/,
като при правилно поставен предпазен колан тялото на пострадалия не
би достигнало до контакт със средната лява колонка, тавана на
автомобила и преднонамиращата се седалка /седалката на водача/ на
автомобила. Единствено свободно подвижните части на тялото - глава,
крайници /горни/ биха могли да достигнат до части на интериора и в
последствие да бъдат травмирани от контакт с тези части, но не и в
степента и тежестта, в която са установени в конкретния случай.
Вследствие на действието на инерционните сили тялото на пострадалия е
придвижено „напред“ и „нагоре“, а вследствие на ротационното движение на
автомобила около масовия му център и по посока „обратна“ на часовниковата
стрелка се е отклонило на ляво, при което главата с лицевата си част е
достигнала до горната част на средната колонка и тавана на автомобила, като
по този начин се е получила тежката черепно мозъчна травма. Останалите
травматични увреждания в областта на гръдната кост, контузия на белия
дроб, счупване на 4- то ребро вляво и счупване на дясната раменна кост са
получени при удари в предната седалка и вляво странично в интериора на
автомобила при движението на тялото при настъпилото ПТП. От
заключението на комплексанта експертиза се установява, че пострадалият е
бил без поставен предпазен колан, както и че при правилно поставен
предпазен колан не би се получила тежката черепно- мозъчна травма, от
която е настъпила смъртта в процесния случай.
При обсъждане на КСМАТЕ настоящият съдебен състав възприема
изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е
изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства, като е
отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси. Ето защо
въззивният съд кредитира също обсъдената КСМАТЕ.
6
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетелка М. А. Р., която се намира във фактическо
съжителство с ищеца от 2019 г., се установява, че К. К. и баща му П. К.
съжителствали заедно в къщата в с. Студена. Отношенията между К. и
неговия баща били много добри, били изключително сплотено семейство,
разбирали се и правили абсолютно всичко заедно и най- простите базови
неща в ежедневието, като в най- тежките моменти те били заедно и си
помагали във всеки един аспект от жИ.та. На ищеца му се отразило
изключително тежко смъртта на баща му, първоначално бил в шок, когато се
случило произшествието и поради младата възраст на починалия родител. Не
можел да приеме дълго време загубата. На К. му личало, че усеща липсата на
баща и не може да се справи със загубата - говорил затова доста често, сещал
се и имал доста негативни емоционални моменти.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно протИ.речиви, житейски логични са, потвърждават се
и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него
болки и страдания са непосредствени.
Човешкият жИ.т е безценно благо, като паричното обезщетение следва
справедлИ. да обезщети мъката на пострадалия. За ищеца загубата на неговия
баща е огромна емоционална травма, която ще го съпътства винаги. Като
съобрази родствената връзка между ищеца и починалия негов баща,
отношенията на обич и привързаност между тях, начинът, по който смъртта
на родителя се отразила на негоя син, младата възраст на починалия - 44 г.,
интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и
страдания и техния необратим характер, икономическата обстановка и
стандарта на жИ.т в страната към момента на настъпване на вредите – средата
на 2020 г., нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10,
420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, както и съдебната
практика по аналогични случаи, въззивният съд намира за справедлИ.
обезщетение за неимуществени вреди сумата от 150 000 лв. За разликата над
150 000 лв. до пълния размер на претенцията от 200 000 лв. искът се явяват
неоснователен. В разглеждания случай не е доказано по делото, че смъртта на
бащата е предизвикала някакви трайни здравословни уреждания при ищеца.
Изводите на пъровинстанционния съд относно размерът на паричното
обезщетение съвпадат напълно с изводите на въззивния съд.
Относно съпричиняването на вредоносния резултат от загиналия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
7
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др. Същевременно само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек
автомобил, и че не е ползвал предпазен колан не е достатъчно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. Тежестта за установяване на тези обстоятелства е
върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
В разглеждания случай безспорно е, че пострадалият е пътувал по
време на процесното ПТП без поставен предпазен колан, при положение че
задната лява седалка на процесния лек автомобил е била оборудвана с
триточков предпазен колан. По категоричен начин е доказано, че при челния
удар между двата леки автомобила смъртоносното увреждане на починалия е
в резултат на тежка черепно- мозъчна травма, която травма се е получила от
удар в лявата странична колонка (средна лява колонка на автомобила) и в
тавана на автомобила, вследствие на движението на тялото в купето на
автомобила. В тази насока въззивният съд кредитира изцяло категоричното
заключение на КСМАТЕ, че при поставен предпазен колан тялото на
пострадалия не би достигнало до контакт със средната лява колонка и тавана
на автомобила и е нямало да получи тежката черепно - мозъчна травма, която
е основната причина за настъпилата смърт. Заключението на вещите лица не
8
допуска възможност травмата, довела до смъртта на П. К. К., да е настъпила
при поставен предпазен колан. Ето защо в случая според въззивния съд за
настъпването на претърпяното от К. увреждане, довело до летален изход, е
допринесло неговото протИ.правно поведение - нарушението чл. 137а, ал. 1
ЗДвП. Спорен е въпросът за степента, с която протИ.правното поведение на
пострадалия е допринесло в съвкупния съпричинителен процес за настъпване
на тежките травматични увреждания в областта на главата. Хипотетично е
вярно, че при поставен предпазен колан биха се получили и други травми,
напр. в областта, през която преминава колана, ключица, ребра, гръдна кост и
шията, но техния конкретен интензитет не е възможно да бъде изчислен с
абсолютна точност, предвид редица субективни и индивидуални
обстоятелства – състоянието на организма на пострадалия, конкретния
механизъм на процесното ПТП, оказването на своевременна медицинска
помощ и т. н. Посочените обстоятелства не са от естеството да изключат
наличието на съпричиняване, тъй като противното означава да бъде
изключено последното на база на хипотетични положения, които няма как да
бъдат установени по един абсолютен начин. Това не означава обаче, че
същите не следва да бъдат взети предвид при определяне на степента на
съпричиняването на вредоносния резултат. С оглед на гореизложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че доказаният принос на
пострадалия за настъпилото увреждане следва да бъде определен на 1/4. В
тази връзка се отчита поведението на всички участници в процесното ПТП,
както и че първопричината за настъпване на всички вредоносни последици е
протИ.правното поведение на делинквента - застрахован при ответното
дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. При така изяснените правнозначими факти
въззивният съд приема, че определеното обезщетение на ищеца за
причинените му вследствие на смъртта на неговия баща неимуществени вреди
следва да се намали с 37500 лв., като то възлиза на сумата от 112 500 лв.
/150000 лв. – 37500 лв./, до който размер искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради всичко гореизложено, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
на смъртта на неговия баща при процесното ПТП, възлиза на сумата от 112
500 лв., поради което предявеният осъдителен иск правилно е уважен до този
размер, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта
над сума от 112 500 лв. до присъдения размер от 120 000 лв. и искът и в тази
част да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази насока въззивната жалба
на К. П. К. е напълно неоснователна, а въззивната жалба на ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД е частично основателна за сумата от 7 500 лева.
9
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ответник следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сторените по
делото разноски съобразно уважената част на подадената от него въззивна
жалба. Също така в полза на въззивника - ищец следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
съобразно отхвърлената част на подадената въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД. Въззивният съд определя дължимите разноски
в минималните размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вземайки предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260023/06.01.2023 г. по гр. д. № 11524/2020 г. по
описа на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения от К. П.
К. с ЕГН:********** срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД с
ЕИК:*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД над сумата от 112500 лв. до уважения размер от 120000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /смъртта на
неговия баща П. К. К./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. К. с ЕГН:********** срещу ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК:*********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 112500 лв.
до уважения размер от 120000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020
г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите /смъртта на неговия баща П. К. К./, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260023/06.01.2023 г. по гр. д. №
11524/2020 г. по описа на Софийски градски съд в останалите обжалвани
части, с които е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД с
ЕИК:********* да заплати на К. П. К. с ЕГН:********** сумата над 70000 лв.
до сумата от 112500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
10
причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите /смъртта на неговия баща П. К. К./, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до
окончателното й заплащане, както и в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция за горницата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000
лв.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК К. П. К. с
ЕГН:********** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД с
ЕИК:********* сумата от 150 лв. - съдебни разноски пред САС съобразно
уважената част от въззивната му жалба, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП
и сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“
АД с ЕИК:********* да заплати на адв. С. К. Н. от САК, сумата от 3952,50
лв. – за осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното
производство на К. П. К. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - „ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, действащо на страната на ЗАД „ДАЛЛБОГГ
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11