Р Е Ш Е Н И Е №
260038
гр. Варна, 26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд,
Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 278 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство,
насочени срещу различни части на решение
№ 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград, както следва:
1.Въззивна жалба от Е.П.Х., Х.П.Х. и Ж.Г.Х., представлявани от адв. П. К., против решението в частите му, с които са били отхвърлени предявените от всяка от тях
против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София, искове за заплащане
на сумата, представляваща разликата над присъдените им размери от по
20 000 лева до пълните претендирани размери от по 50 000 лв., като
обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на К. П.Х., причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г.,
предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с
рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г.,
издадена от ответното дружество, ведно със законната лихва от 12.06.16г. върху
всяко от обезщетенията до тяхното окончателно изплащане. Счита се, че
присъдените обезщетения са в занижени размери, което не съответства на
претърпените от пострадалите морални вреди, на действащия лимит на
застрахователя, който е 10 000 000 лв. за 2016г. и води до нарушаване
на принципа на справедливост. Изложени са подробни съображения и аргументи,
основани на обстоен анализ на доказателствения материал по делото /писмени, гласни
доказателства и експертни заключения/, както и на съдебната практика по подобни
казуси, които да обосноват присъждането на обезщетения в претендираните от
всяка от ищците размери. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му
части и присъждане на обезщетения на посоченото основание в размери от още по
30 000 лв. за всяка от въззивниците, ведно със законната лихва от датата
на деликта и до окончателното им изплащане. Отправено е и искане да се определи
и присъди и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно
с начислен ДДС.
С писмена молба процесуалният представител на въззивниците е изразила
допълнително становището си по съществото на спора. Поддържа изложените във
въззивната жалба съображения, че между ищците и починалата са съществували
трайни и дълбоки емоционални връзки, поради което ищците търпят продължителни
болки и страдания, травмата въпреки изминалите години е непреработена и тези
вреди е справедливо да бъдат обезщетение в пълния им претендиран с исковата
молба размер.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София.
2. Въззивна жалба от
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София, подадена чрез юр.к. Св. К.,
против решението в частите му, с
които дружеството е осъдено да
заплати на всяка една от ищците обезщетения на посоченото основание в размери
от по 20 000 лв. за всяка от тях. Счита се, че са незаконосъобразни
изводите на съда за неприлагането на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на действащия КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ и чл. 493а от КЗ, с която е определен
максимален размер на обезщетенията в този случай от 5 000 лв. Не била
доказана по делото и особена връзка между ищците и пострадалата по см. на ТР №
1/16г. на ОСГТК на ВКС. Присъденият размер се счита за прекомерно завишен и се
отклонява от трайната съдебна практика по подобни казуси, което е нарушение на
нормата на чл. 52 от ЗЗД. Не е бил отчетен от съда и приноса на пострадалата за
настъпването на вредите – пътувала без предпазен колан (което е прието от съда
като обстоятелство, неповлияло на крайния негативен резултат) и имала знание,
че се качва да пътува с водач, употребил алкохол (което обстоятелство е прието
от съда, но същият е отчитал степента на алкохолно опиянение спрямо приетата от
законодателя норма). Оспорва се и извода на съда, че върху присъденото в полза
на адвоката на ищците адвокатско възнаграждение следва да се присъжда и ДДС.
Присъждането на законната лихва върху обезщетенията се счита за незаконосъобразно,
предвид неоснователността на главните искове. Претендира се отмяна на решението
в обжалваните му части и отхвърляне изцяло на исковете на ищците, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Е.П.Х., Х.П.Х.
и Ж.Г.Х., представлявани от адв. П. К., с който същата е оспорена като
неоснователна по подробно изложени съображения по всяко от наведените в същата
оплаквания. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на становището, вкл. и
относно дължимостта на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Въззивните жалби са допустими и въззивният
съд дължи произнасяне по същите.
За да се произнесе съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на подадената на 16.11.18г. искова молба
от Е.П.Х., Х.П.Х. и Ж.Г.Х. против „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД, гр. София за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на К. П.Х., починала при ПТП на 12.06.16г.,
предизвикано при управлението на лек автомобил от водача Ф. Я. О., който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Посочено е било, че гражданска
отговорност на водача на автомобила е застрахована със задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което и издадена
застрахователна полица от 28.12.16г. и със срок на валидност от 1 година,
считано от 04.01.16г. до 03.01.17г. Ищците сочат, че са предявили извънсъдебно
претенцията си за заплащане на обезщетенията до ответното дружество, който е
отказал да изплати обезщетения. В исковата молба е било посочено, че първите
две от ищците са сестри на починалата, а третата е нейна баба, като всяка една
от тях е имала особено силна връзка с починалата К., изпълнена с чувство на
обич, уважение, взаимна подкрепа и привързаност. Поради това и негативните
преживявания от внезапно настъпилата смърт са се отразили изключително силно
върху психиката на всяка една от ищците, тъй като Е. е сестра-близнак на К., Х.
е по-голямата тяхна сестра, която се е грижила в отглеждането на близначките, а
баба им е била изключително близка с внучките си. Моралните страдания на всяка
една от ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба, са огромни и
неописуеми, поради което всяка една от тях е претендирала присъждането на
обезщетения в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на деликта от 12.06.16г. до окончателното им изплащане.
В депозирания от ответното
застрахователно дружество отговор на исковата молба е поддържано становището за
неоснователност на предявените от всяка от ищците претенции. В тази връзка не е
оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между дружеството и Ф. Я. О. като водач на
посочения от ищците лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № Т 8760 МТ към
датата на настъпването на ПТП. С отговора е бил оспорен механизма на
настъпването на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на автомобила Ф. О. Оспорено е и твърдението, че между ищците и
пострадалото лице е съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка, както и
че всеки от ищците е претърпял неимуществени вреди от загубата на близък човек.
Релевирано е било възражение за съпричиняване на вредите от починалата К. Х.,
тъй като същата не е използвала предпазен колан и тъй като е знаела, че водачът
на автомобила Ф. О. го управлява след употребата на алкохол, но въпреки това се
е качила като пътник в превозното средство. Оспорени са били и размерите на
претендираните от всяка от ищците обезщетения за неимуществени вреди, тъй като
същите не кореспондират на евентуално претърпени такива вреди, на
социално-икономическата конюнктура в страната и на присъжданите от съдилищата
обезщетения по аналогични случаи. Оспорено е било и искането за присъждане на
законна лихва от деликта, тъй като се поддържа, че ищците са изпаднали в забава
на кредитора, тъй като не са посочили банкова сметка ***а застрахователя.
В допълнителната искова молба ищците са изразили становище за
неоснователност на всички направени от ответника оспорвания и възражения с
отговора на исковата молба. Изложени са допълнителни твърдения за наличието на
доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, както и съображения за липсата
на съпричиняване на вредите от поведението на самата пострадала К. Х.. Във
връзка с възражението на ответника за недължимост на лихва за забава върху
претендираните обезщетения е посочено, че задължението на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Уточнено е, че в
случая се претендира лихва за забава, считано
от 19.06.16г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл.
430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите. Евентуално се
претендират лихви от 31.01.17г. – датата, на която застрахователят е уведомен
за настъпилото събитие.
В
допълнителния отговор на исковата молба е изложено, че се поддържат вече направените
оспорвания и възражения с отговора на исковата молба. Изразено е становище по
доказателствените искания на ищците.
С
определението си от 24.10.19г., постановено по реда на чл. 374 от ГПК, съдът е
възпроизвел твърденията на ищците (вкл. и относно началния момент на
претендиране на законната лихва, съобразно допълнителната искова молба) и
отправените искания, както и оспорванията, възраженията и исканията на
ответника. В същото е било прието за ненуждаещо се от доказване, че към момента
на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между прекия
причинител на вредата и застрахователя-ответник /този факт се установява и от Справката
от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд - договорът за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил марка БМВ, с ДКН Т8760МТ, е сключен на 28.12.2015г.
във формата на застрахователна полица № ВG/07/116000111420, валидна от
04.01.2016 г., прекратена на 18.07.2016г./. Определение № 279/24.10.19г. е
връчено на всяка от страните преди първото по делото с.з. и възражения по съдържанието на същото не са постъпили.
С оглед
релевираните от ищците твърдения и отправените до съда искания за осъждане на
застрахователя на делинквента да заплати обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица, настъпила при ПТП от 12.06.16г.
/след влизането в сила от 01.01.16г. на действащия КЗ/, но въз основа на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен при
действието на КЗ /отм./, то правната квалификация на иска е по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./. Това е така, защото договорът за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е сключен при действието на отменения КЗ и няма
данни страните да са уговорили друго след влизането в сила на новия КЗ – по
арг. от § 22 ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
При направената
служебна проверка на допустимостта на решението в обжалваните му части, съдът
намира, че в частите, с които първоинстанционният съд се е произнесъл,
присъждайки законна лихва върху присъдените обезщетенията за неимуществени
вреди на всяка от ищците, считано от
12.06.16г. до 18.06.16г., вкл., е постановил недопустим съдебен акт. Това е
така, защото след направеното от ищците с допълнителната искова молба уточнение
на началния момент на претендиране на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди /считано от
19.06.16г./, съдът се е произнесъл свръх-петитум, посочвайки начален момент
от 12.06.16г. Решението в тези части следва да бъде обезсилено като
недопустимо.
Предметът
на спора пред въззивната инстанция, определен въз основа на оплакванията на
страните във въззивните им жалби, не обхваща въпросите относно механизма на
настъпването на ПТП, както и приетото от първоинстанционния съд виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила Ф. Я. О., което е довело до
смъртта на К. П.Х.. Същите са установени по делото въз основа на събраните гласни доказателства (на свидетелите Ц.
Ц. – мл. експерт в Пожарната районна служба в гр. Шумен и В. Й. – инспектор в
оперативен център на РДПБЗН-Шумен, посетили мястото на произшествието и
осъществили първите спасителни дейности), обясненията
на ищцата Е.Х., писмени доказателства
(Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП при ОД
на МВР, гр. Шумен и Протокол за оглед на местопроизшествие, съставени от разследващ
полицай при ОД на МВР гр. Шумен, и двата от 12.06.2016г., в които са описани участниците
в произшествието и тяхното състояние, както и вида, състоянието и
характеристиката на пътя в района на местопроизшествието, разположението на
лекия автомобил, оставените следи и др. обстоятелства, имащи отношение към
механизма на настъпването на ПТП; материалите от ДП № 63/16г. на ОД на МВР, гр.
Шумен, съдържащи и заключението от извършения оглед и аутопсия на труп и
химически изследвания за наличието на алкохол) и експертни заключения, изслушани от първоинстанционния съд. Въз
основа на тези доказателства е прието за установено, че на 12.06.2016 година,
около 18,30 часа /светлата част на денонощието/, лек автомобил „БМВ 320” рег. №
Т 8760 МТ, управляван от Ф. Я. О., с наличие на алкохол в кръвта 0,21 промила,
се е движил по път I-2 по посока гр. Шумен - гр. Разград. На предната седалка
отдясно на водача пътувала К. П.Х., с наличие на алкохол в кръвта 0,32 промила
и в урината 0,23 промила. На задна седалка, зад водача, пътувала Е.П.Х..
Времето било облачно, пътното платно мокро, с широчина 10.5 метра, разделено на
три ленти за движение, като най-лявата е с широчина 3.7 метра, отделена с
двойна непрекъсната линия. При достигане на км. 94 + 480, водачът на автомобила
загубил контрол над управлението му и последният се насочил към лявата част на
пътното платно, като същевременно се завъртял около вертикалната си ос обратно
на часовата стрелка на около 80 градуса. Движейки се косо с дясната странична
част напред, автомобилът излязъл вляво извън платното и се ударил в крайпътно
дърво в областта на дясна предна врата. Вследствие на удара, дървото било
откъснато /срязано/ на около 2.5 метра от основата. Предната част на автомобила
/калници, двигател, скоростна кутия, преден мост и предни колела/ останали в
близост до дървото, а задната част на автомобила преустановила движението на
около 26.7 метра след дървото и на 7 метра вляво извън платното. Експертите са
установили, че пътният участък в района на настъпване на процесното ПТП, е
праволинеен, но 150 м. преди този участък е налице ляв завой по посока на
движението за гр. Разград. Замереният радиус на завоя е около 500 м., а
изчислената критична стойност за движение на лекия автомобил е 173.3 км./ч.
Последното означава, че това е скорост с около 30 кв./ч. по-висока, спрямо
скоростта, с която се е движил лекият автомобил, която е изчислена на около 144
км/ч. Въпреки това обаче, ПТП е настъпило не поради превишаване на критичната
стойност за движение на автомобила в завоя, а поради превишена скорост за
конкретните пътни условия – извън населеното място ограничението е до 90 км/ч.
Поради това водачът е изгубил контрол върху управлението на автомобила, довело
до удара. Возещата се зад водача пътничка Е. П. Х. е изпаднала от автомобила
след удара в дървото. Управляващият автомобила е намерен седнал на предна лява
седалка /на водача/. Пътничката на предна дясна седалка (починалата К. П. Х.) е
изпаднала от автомобила и е намерена в близост до дясната му странична част. Травмите
на починалата (според експертите - съчетана травма, обхващаща главата,
гръбно-поясната област, корема и крайниците, които подробно са описани), довели
непосредствено до смъртта на К. П.Х., са получени от деформациите на предната
дясна врата при удара в дървото (предната дясна врата е била деформирана до 60
см. навътре в автомобила). Анализът на резултатите от огледа и аутопсията върху
трупа на починалата К. според вещите лица показва, че водеща в танатогенезата е
тежката закрита черепно-мозъчна травма. Наличието на множествени контузионни
огнища в мозъчния ствол, причиняват тежки смущения на дишането и сърдечната
дейност и водят до развитие на прогресираща дихателна и сърдечна
недостатъчност.
Съобразно
указанията по приложението на закона, дадени с ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС
№ 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало постоянна, трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия, заради съдържанието на която търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. ВКС е посочил, че изключението е само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. В цитираното ТР е отбелязано, че традиционните
за българското общество семейни отношения, братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
поради това и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато обаче поради конкретните
житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
По
делото е установено, че Е.Х. е сестра-близначка на починалата К. Х., Х.Х. е
тяхната по-голяма сестра, а Ж.Х. е тяхна баба /така от удостоверенията за
родствени връзки на П. Х. С., Х.П.Х. и Е.П.Х., приложени към исковата молба/.
Разпитана
като свидетел по делото е вуйната на Е. и Х. – св. Н. К., чиито показания съдът
преценява с оглед нейната заинтересованост в тяхна полза. От същите се
установява, че трите сестри са били в изключително близки отношения – били
„едно цяло“. От раждането на близначките, кака им ги приела като дар и Х. била
като тяхна втора майка за тях. Сестрите били неразделни (макар и да учели в
различни училища), докато Х. не станала студентка в друг град. Дотогава трите
били заедно навсякъде – било на разходки, било на разни мероприятия , на
семейни събирания и др. Толкова си били близки, че трите искали да спят заедно,
а близначките били силно емоционално свързани с по-голямата си сестра. Всяка
една от тях е проявявала съпричастност към другите и си делели „залък, дрехи,
книги“. В повечето случаи за определено нещо са имали едно и също мнение. Много
се подкрепяли и поддържали. Именно поради тези взаимоотношения, Х. много често
през първата година от следването си е идвала в дома си, за да бъдат заедно
през почивните дни. При новината за смъртта на К., Х. веднага е тръгнала на път
за дома си и през цялото време е плакала. Според свидетелката, „тя все едно
загуби дете, а не сестра“. Е. не е присъствала на погребението на сестра си,
тъй като е била в болницата. Дълго време не е искала да говори и свидетелката е
останала с убеждението, че Е. си е мислела, че К. е отишла някъде и ще се върне,
че не е починала. При разговорите на свидетелката с родителите и с Е., те „се
вцепеняват и сякаш забравят, че живота тече и трябва да продължават да го
живеят“. Свидетелката сочи, че вече говорят за К. малко по-спокойно, за да не
забравят, че я е имало. Описва Калина като будно, емоционално и любопитно дете;
като състрадателна и с желание да помага във всичко. След смъртта на К., Х.
продължила да си идва често от Пловдив, тъй като Е. се е чувствала много зле и
е имала нужда от подкрепа.
От
показанията на св. Г. Г. се установява, че Х. е била отглеждана от баба си Ж. в
гр. Разград в продължение на 15 години, а след като се родили близначките,
семейството отишло да живее в гр. Лозница и срещите с тях били по-малко – предимно
на празници и рождени дни. Докато е можела да пътува, Ж. е пътувала, но когато
децата пораснали, те започнали да идват на гости на баба си на почти всички
празници. Идвали са да я видят и когато ходели да пазаруват в гр. Разград. След
смъртта на внучката си, Ж. била „ни жива, ни умряла“. Престанала да се храни и
вдигнала високо кръвно налягане. Мислели, че ще умре, но започнала да приема
силни лекарства и сега била по-добре. Наскоро ищцата си е счупила ръката и
проблемите се задълбочили.
По
делото е прието заключението по назначената от първоинстанционния съд съдебно-психологическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото се
установява, че всяка една от ищците е преживяла реакция на скръб и траур,
свързана с внезапната смърт на своята сестра и внучка. При извършеното
освидетелстване на Е.Х. чрез използване на специализирани методи и извършеното
събеседване е установено, че родителите ѝ се занимавали със земеделска
продукция, но през 2014г-2015г., баща им се разболял и бил пенсиониран по
болест. Семейството се издържало от заплатата на майката и пенсията на бащата,
но получавали подкрепа и от двете си баби. От 2019г. Е. преминала в
индивидуална форма на обучение и в момента живее сама в гр. София в жилището на
неин приятел. След катастрофата изпаднала в тежка депресия близо 3 месеца,
затворила се и никъде не излизала. Започнала девети клас, но в училище усетила
промяна в отношението на съучениците ѝ към нея – всички странели.
Чувствала се отритната. В следващите 2 години на 10-ти и 11-ти клас чувството
за самота се засилило, нямала общи интереси с никого, не излизала, усещала, че
ѝ е трудно да общува със съученици. Предвид това и останалите „тягостни“
чувства и преживявания в семейството, когато навършила 18 годишна възраст,
заминала за гр. София. Има куче, което много обича. В гр. София се чувства
добре, учи, пише материали за сайт за спортна статистика към онлайн платформа,
разхожда се с кучето и обича да ходи на фитнес. Много рядко излиза с приятели и
като цяло е затворена. Обича много книгите, като след катастрофата четяла,
което ѝ помага да се справи с негативните чувства. Въпреки изминалият
период от време от събитието, целият живот в семейството се променил. Обича
родителите си и изпитва вина, че е заминала в друг град, но в гр. Лозница се
чувствала потисната и нещастна. Всички в семейството се затворили по свой
начин. Със сестра си се чуват почти всеки ден, но по-рядко се виждат, предвид
разстоянията. Споделила за депресивни преживявания след инцидента – не можела
да спи, сънят ѝ бил разстроен, сънувала кошмари, свързани с катастрофата.
Чувствала огромна мъка и вина, често плачела. Посещавала психолог в месеците
след събитието и приемала медикаменти заради мозъчното сътресение. Въз основа
на направеното изследване чрез проективните методики и тестове, вещото лице
заключава, че са налице тревожности и депресивен синдром, които при Е. не
нарушават грубо обичайното ѝ социално функциониране, но сочат на наличие
на актуална психотравма. Депресивните преживявания са свързани предимно с
усещането за самота, чувството че си загубил част от себе си, предвид силната
емоционална връзка между близнаци и травматичното събитие. По време на
инцидента и няколко месеца след това Е. е изпитвала шок, страх, гняв и вина.
Чувствала се безпомощна и объркана. Катастрофата е травмиращото събитие, което
е възприето като заплашващо живота и сигурността на човека, а наред с това е
довело до загуба на половинката ѝ. През първите месеци ищцата Е.Х. е
преживяла остра стресова реакция,
проявяваща се в страх, ужас, паника, вегетативни симптоми, вина и т.н. Според
вещото лице, бидейки очевидец на събитието, отчитайки крехката възраст и факта,
че губи сестра-близначка /значим сиблинг с наличие на емоционално силна връзка,
по-силна от връзката между две сестри/, стресът е придобил характеристиките на
тежък стрес с опустошителен характер, преминал във времето в тревожно-депресивна реакция с промяна в
социалното функциониране. Поради продължителността във времето на описаните
симптоми, при Е.Х. се е развило посттравматично
стресово разстройство, което състояние е протрахиран отговор на
стресогенното събитие. Това състояние е с изключително застрашаваща природа,
което е способно да причини на Е. дълбок дистрес и се проявява в емоционална
хипореактивност, ограничение на контактите, чувство на страх, вегетативна
лабилност, тревожност, потиснатост, тематично и логично свързани със стреса.
Въпреки, че Е. получава подкрепа от семейния кръг, в който е израснала и функционира,
то именно това обстоятелство същевременно връща на практика ежедневно травмата.
Описаните симптоми дават основание на експерта да приеме, че травмата при Е. е
била особено стресогенна за нея. Последвалите негативни тревожно-депресивни
чувства способстват за промяна в социалното функциониране, промяна в цялостното
световъзприемане и оформяне на лабилни и тревожни черти в характера, в пряка
връзка с травмата, които формирайки се у подрастваща и все още неизградена
личностова структура, влияят в степен на личностова промяна.
От
освидетелстването на Х.Х. се установява, че същата е преживяла щастливо, но
трудно детство. В ранното детство семейството е живяло при баба им Ж. в гр.
Разград, но в началния образователен курс на Х., семейството се преместило на
квартира и тогава се родили близначките. През периода от 3 до 6 клас Х. живеела
при баба си поради здравословни проблеми на майката. Впоследствие се преместили
да живеят в гр. Лозница. Завършила техникум в гр. Разград, докъдето пътувала
или ползвала общежитие. Когато била 10-ти клас баща им се разболял и поради
факта, че е най-голяма – тя се грижела за близначките и за домакинството. През
2014г. заминала да следва в гр. Пловдив. Учила висшето си образование до 3-ти
курс специалност „Информатика и програмиране“. Прекъснала непосредствено след
катастрофата, при която загинала сестра ѝ. Загубата и мъката водели до
затруднение в концентрацията, липса на желание за учене, депресивни състояния,
които провокирали решението да прекъсне образованието си. Точно преди
катастрофата кандидатствала за стаж във фирма по специалността си. Била
одобрена и трябвало да започне, но тъй като резултатът излязъл непосредствено
след инцидента и погребението на сестра ѝ, преживяваната мъка и нуждата от
взаимна семейна подкрепа я накарали да откаже стажа и работата. Прекъсвайки
обучението си, започнала да работи като чистачка, но поради ниската заплата
напуснала. Започнала работа в склад за хранителни и нехранителни стоки, а след
това в склад за захарни изделия. Понастоящем работи като оператор в склад за
домашни потреби. Живее с приятеля си на семейни начала. Двамата се подкрепят и
обичат, имат приятелска среда, но рядко излизат. Интересите ѝ са свързани
с четене на книги, рядко гледа телевизия, но обича да гледа филми. Грижи се за
котка и обича да готви. Отчита като грешка прекъсването на следването, поради
което възнамерява да продължи образованието си с педагогически профил – учител
по информатика. Използваната от вещото лице методика отчита леко завишени скали
за депресивност при Х.. На моменти става неспокойна и тревожна, емоционално
нестабилна, но в трудни и важни ситуации успява да мобилизира целия си
потенциал, което не застрашава социалното ѝ функциониране. Експертът е
обобщил, че в личностов аспект при Х. се наблюдава изградена устойчива
ценностна система и морални критерии, добра социална адаптация (същата работи,
изградила е свое семейство с баланс и любов на връзката, получава подкрепа от
семейната общност), но травматичното събитие с последвалите фази на скръб и
траур оказват негативно въздействие непосредствено след събитието, водейки до
прекъсване на образованието и стопирайки личността да се реализира по
най-добрия начин за момента (осв. е отказала предложението за стаж и работа в
компютърна фирма). Т.е. емоционалното състояние вследствие на травмиращото
събитие може да се причисли като хронично
стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза
или психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно състояние
и не покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид
личностово разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до
значима промяна в професионалното и социално функциониране.
При
освидетелстването на ищцата Ж.Х. вещото лице е установило, че същата е на 80
години, с висше образование – българска филология. Работила като учител по
български език и литература, а след това като директор на Професионален учебен
център към месната промишленост. Журналист и писател, автор на книги, романи,
разкази. Има двама сина и от по-големия син – двама внука, а от по-малкия –
внучките Х., Е. и К.. Ищцата е освидетелствана с 92 % нетрудоспособност, І-ва
група с придружител. Страда от множество и тежки заболявания. Споделила, че
след инцидента здравословното ѝ състояние рязко се влошило – „хвана ме
сърцето, кръвното, болки в краката“. При приложените изследователски методики,
вещото лице е установило наличието на лека депресия и на невротично напрежение.
Депресивните преживявания обаче са свързани предимно с неразположението от
различните заболявания. При ищцата Ж. Х. е установено леко завишени стойности
на стрес, но последният не води до невротизъм или друго психично заболяване.
Депресивните преживявания са свързани предимно със самотата, травматичното
събитие от загубата на внучката, липсата на перспектива и морално усещане,
свързано с ценностите на културата, че с внезапната смърт се прекъсва
продължението на рода. Преживените силен шок и мъка от загубата на внучката и
силните негативни емоции /засилена тревожност, нарушения в съня,
раздразнителност, безпокойство, потиснато настроение, негативни мисли,
депресия, напрежение, чувство на отчужденост и изолация, апатия,
неудовлетвореност, несигурност/ са причинили психо-емоционален стрес при Ж. Х.. Вещото лице е посочило, че при Ж.
Х. са налице симптоми за затруднения в обичайното функциониране на лицето в
ежедневието. Същата води сравнително затворен начин на живот, който в
комбинация с редица други неблагоприятни житейски факти - отдалечеността на
семейството й, възрастта и наличие на множество здравословни проблеми,
минимизира позитивните преживявания и стеснява ресурсите на личността за
справяне с негативните чувства.
С
оглед на така установеното, настоящият състав на съда намира, че сестрите Х. и
особено Е., са имали с починалата К. Х. постоянни, трайни и дълбоки емоционални
връзки, които надхвърлят традиционните за българското общество семейни
отношения между сестрите, които нормално се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Както се посочи и по-горе Е. е
сестра-близначка на починалата К. и двете са били като едно цяло и неразделни
от деня на тяхното раждане – физически и емоционално. Това се проявявало и в
случаите, когато Е. не е одобрявала изцяло поведението на сестра си /напр.
контактите с по-възрастния мъж/, но и тогава двете са били неразделни. В тази
връзка показанията на св. К. следва да се кредитират, че сестрите са били като
едно цяло – неразделни като взаимни грижи, общуване и взаимопомощ, отстояване
на общите позиции, взаимна обич и съпричастност.
Съдът намира, че
проекция на тези изключително близки емоционални отношения в миналото,
представляват и вида и интензитета на негативните преживявания на Е. и Х. след
смъртта на К.. При Е. е налице изпитан шок, страх, гняв и вина; чувствала се
безпомощна и объркана. Вследствие на катастрофата тя е загубила „половинката
си“. През първите месеци Е. е преживяла остра
стресова реакция, проявяваща се в страх, ужас, паника, вегетативни
симптоми, вина, а предвид това, че същата е била на крехка възраст и очевидец
на събитието, същата е преживяла тежък стрес с „опустошителен“ характер,
преминал във времето в тревожно-депресивна
реакция с промяна в социалното функциониране. Вярно е, че е трудно да бъдат
отделени категорично негативните преживявания на Е.Х., вследствие на нейните
собствени травматични увреждания и стрес, получени от същата катастрофа, от
негативните преживявания, свързани със загубата на нейната сестра при този
инцидент. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че вещото лице при
изследването си е акцентирало именно на характеристиката на симптомите,
свързани с реакцията на Е. от загубата на сестрата-близначка. И това се извлича
именно от анализа на резултатите от проведените изследвания и приложени
методики – налице е изпитване на чувство на яд и мъка, усещане за самота и
непълноценност, стремеж към бягство от социалната среда и обкръжение, тъй като
последното се свързва с предходната „пълнота“ в социалното функциониране поради
наличието в живота на сестрата-близначка. Посттравматичното стресово
разстройство при Е. е с изключително застрашаваща природа, тъй като се проявява
в емоционална хипореактивност, ограничение на контактите, чувство на страх,
вегетативна лабилност, тревожност, потиснатост, тематично и логично свързани
със стреса. Негативните тревожно-депресивни чувства при ищцата Е.Х. водят до
промяна в социалното функциониране и в цялостното световъзприемане чрез
оформяне на лабилни и тревожни черти в характера, което според експерта е в
пряка връзка с травмата.
При
ищцата Х.Х. е налице макар и по-ниско в сравнение с Е.Х., но също изключително
по интензитет негативно преживяване в резултат на загубата на една от
по-малките ѝ сестри-близначки. Както се установи и по-горе, Х. е
по-голяма от близначките с около 6 години и половина. Същата е полагала грижи
за малките си сестри поради здравословни проблеми на майката, а по-късно и
поради заболяването на баща им. Като най-голяма – тя се грижела за близначките
и за домакинството. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Кирчева,
че трите сестри са били неразделни и споделяли всичко в своето ежедневие и
взаимни преживявания. Поради това и следва да се приеме, че заради конкретната
ситуация в тази семейна обстановка, Х. според своите възможности и възраст до
известна степен е иззела ролята на майката с полагането на грижи при
отглеждането, подпомагане в образованието и възпитанието на двете ѝ
по-малки сестри-близначки /особено в периода след като отново е заживяла в дома
си/. Проява на тази обвързаност е и факта на честите връщания на Х. през
първата година от нейното следване в гр. Пловдив. Все в тази връзка като проява
на тези, надхвърлящи обичайните и традиционни взаимоотношения на привързаност,
обич и уважение между родни сестри, е и реакцията на Х. при настъпването на
трагичното за семейството събитие - прекъснала висшето си образование (поради затруднение
в концентрацията, липса на желание за учене, депресивни състояния,), отказала
предложен ѝ от работодател стаж и работа (поради преживяваната мъка и
нуждата от оказване на взаимна семейна подкрепа). Поради това и съдът
приема изцяло становището на експерта, че вследствие на смъртта на сестра си, Х. е изпаднала
в хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния ѝ баланс, което е
с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в
професионалното и социално ѝ функциониране.
За
разлика от изложеното по-горе, отношенията между ищцата Ж.Х. и починалата
ѝ внучка К., не могат да бъдат характеризирани като такива, които да
надхвърлят традиционните за българското общество семейни отношения между баба и
внук. Съдът с оглед на показанията на свидетеля Г. намира, че отношенията между
двете близначки и баба им са били изпълнени безспорно с обич и духовна и
емоционална близост. Проявите обаче са били в рамките на обичайните такива – не
са живели в едно домакинство и са си гостували предимно по празници и рождени
дни, както и при спорадичните посещения в гр. Разград на децата. В
действителност ищцата Ж.Х. е изпитала дълбоки негативни преживявания от
настъпилата внезапна смърт на своята внучка – силен шок и мъка, съпроводени със
засилена тревожност, нарушения в съня, раздразнителност, безпокойство,
потиснато настроение, негативни мисли, депресия, напрежение, чувство на
отчужденост и изолация, апатия, неудовлетвореност, несигурност. Същите са
причинили психо-емоционален стрес. Същевременно обаче вещото лице е посочило,
че ищцата Ж.Х. води сравнително затворен начин на живот, който в комбинация с
редица други неблагоприятни житейски факти като отдалеченост на семейството й,
възрастта и наличие на множество здравословни проблеми, поначало минимизира
позитивните преживявания и стеснява ресурсите на личността за справяне с
негативните чувства.
Поради
изложеното по-горе, съдът намира, че ищците Е.Х. и Х.Х. са надлежно материално
легитимирани да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на сестра им и такова следва да им се присъди.
Предявеният обаче
иск от Ж.Х. следва да се отхвърли, тъй като с оглед изложеното, макар и да са
налице претърпени от нея неимуществени вреди, изхождайки и от критериите и
указанията, дадени с цитираното ТР на ОСГТНК на ВКС, същата не се явява
надлежно материално-правно легитимирана по предявения иск. Решението в тази му
част следва да се отмени.
При
определянето на размера на дължимото на Е.Х. обезщетение следва да се има
предвид изключителните по вид, степен и интензитет негативни преживявания,
които са ѝ причинени от загубата на нейната сестра-близначка /подробно
изложени по-горе и без необходимост да се повтарят/. Следва също така да се има
предвид, че вредите са настъпили в момент, в който ищцата е била в твърде
крехка възраст и неизградена още личностова структура, което да ѝ помогне
при преработване на получената психотравма. Въпреки потърсената и получавана
психологическа помощ от специалисти и от семейното обкръжение, травменото
преживяване е продължително и все още не е преработено. Загубата на сестра-близнак
ще остави отпечатък върху социалното функциониране на ищцата за цял живот.
При
определянето на размера на дължимото на ищцата Х.Х. обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от загубата на по-малката ѝ сестра, наред със
степента и продължителността на негативните преживявания от трагичното събитие,
следва да се има предвид, че към датата на настъпването му същата е била на 21
години, относително самостоятелна и с изградени устойчиви характеристики на
личността. Последните са спомогнали, както при преработване на психотравменото
събитие /доказателство, за което е степента и продължителността на негативните
преживявания/, така и при по-добрата социална адаптация, въпреки първоначалната
силна негативна емоционална и психическа реакция.
Освен горното, в
константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
съгласно чл. 226 КЗ
(отм.); във връзка с § 27 ПЗР КЗ (отм.) , съответно чл. 266 КЗ
(отм.). А последните са в размер на 2 000 000 лв. за едно събитие при
смърт на едно лице, считано от 2012г. /в този смисъл и Определение № 521
от 1.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК/.
Имайки предвид
всичко гореизложено, както и съдебната практика по подобни казуси, в полза на
ищцата Е.Х. се дължи обезщетение в размер на 50 000 лв., а в полза на
ищцата Х.Х. – обезщетение за неимуществените ѝ вреди в размер на
30 000 лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени в съответните
отхвърлителни части и в полза на Е.Х. следва да се присъди сума в размер на още
30 000 лв., а в полза на Х.Х. – сума в размер на още 10 000 лв.
По отношение на
лихвата за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди приложение
намират разпоредбите от отменения КЗ. Съгласно ясната разпоредба на чл. 14 ЗНА
обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. В преходните и заключителни разпоредби на КЗ липсва изрична
разпоредба за обратна сила на разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ /в сила от
01.01.2016 г. /, поради което началният момент за лихвата за забава за плащане
на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователа по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в хипотезата на сключен преди
01.01.2016 г. застрахователен договор и настъпило след 01.01.2016 г., но преди
крайния срок на застрахователния договор застрахователно събитие, от което са
произтекли вредите, се определя съобразно разпоредбите на отменения КЗ.
Следователно, лихва за забава върху дължимите обезщетения се дължи, считано от
датата на настъпване на процесното ПТП. Предвид отправените от ищците с
уточняващата молба искания за присъждане на лихва за забава от 19.06.16г.,
същата следва да се присъди с начален момент от посочената дата.
По възражението на
ответника относно приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (Дв, бр.
101/18г.) и на чл. 493а от КЗ, с които е определен максимален размер от
5 000 лв. за обезщетяване на братя и сестри. С оглед посоченото по-горе
относно приложимия материален закон – КЗ /отм./, то разпоредбите на действащия
КЗ се явяват неприложими, поради което и направеното възражение в тази насока
се явява неоснователно. Но дори и това становище на съда да не бъде споделено,
то настоящият състав на съда намира, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.) противоречи на правото на ЕС, тъй като
предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива
84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. В чл. 9,
ал. 1 от последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000
000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени
вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. Изводът за наличието на противоречието на цитираната преходна
норма на КЗ се основава на произнасянето на СЕС, извършено с негово Решение от
24.10.2013г. по дело С–277/12г. с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май
2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен
акт не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от
позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения
в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК. При това
положение и нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не следва да се прилага
и на това основание.
По възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата К. Х.. В
съдебната практика се приема, че съпричиняването е обективен факт, който се
определя единствено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от наличието на вина
в действието или бездействието на пострадалия (решение № 444 от 31.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК). Установяването на
съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като
доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на
противоправното действие/бездействие на пострадалия и причинната връзка между
него и настъпилия вредоносен резултат.
По
делото е установено, че К. Х. е била без поставен предпазен колан към момента
на настъпването на ПТП, въпреки, че лекият автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. №
Т 8760 МТ е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани. Това се установява
от заключението по комплексната САТМЕ, в което е посочено, че при аутопсията
върху трупа на К. Х. не са установени морфологични признаци за шийна травма, а
външни травми, локализирани в предната част на гръдния кош и на корема (през
които преминава предпазния колан при правилно поставяне), не са налице. Лисват
също травматични увреждания на скелета на гръдния кош, на гръдните и коремни
органи. При удара на автомобила в дървото в областта на предна дясна врата,
починалата К. не се е изместила и изместването й не зависи от това дали е била
или не с поставен предпазен колан. Изместване би се получило при липса на
поставен предпазен колан при падане на автомобила на земята и последващо
движене/отскачане/ на тялото към тавана на автомобила. Такова движение
/отскачане нагоре/ колана би било ограничено при поставен колан. Това доказва,
че К. Х. е била без предпазен колан. В конкретния случай обаче ударът в дървото
е бил решаващ за леталния изход от станалото ПТП и е без значение дали
починалата К. Х. е била с поставен колан или без поставен такъв. Ударът в
дървото за автомобила е страничен в областта на предна дясна врата и в случая
използването на предпазния колан няма значение за настъпилите травматични
увреждания.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване с оглед
твърдението, че пострадалата К. Х. е знаела, че водачът на автомобила го
управлява след употребата на алкохол и въпреки това се е качила като пътник.
Съдът приема, че ответникът не е установил този факт. Това е така, защото в
обясненията си ищцата Е.Х. /макар и съдът да отчита, че същите могат да бъдат
повлияни от стремежа ѝ да са дадени в нейна полза/, същата категорично
отчита двете със сестра си да са знаели, че Ф. е употребил алкохол преди да
тръгнат за пътуват от гр. Варна за гр. Разград. Допълва още, че не през цялото
време на престоя им в гр. Варна, те са били в компанията на Ф. и не знаят по
време на отсъствието му дали същият е приемал алкохолни напитки. Отделно от
това, от заключението на комплексната СМЕ, изслушано пред първоинстанционния
съд и кредитирано изцяло от настоящия съд, се установява, че установената
алкохолна концентрация в кръвта на Ф. О. към 20:50 часа на 12.06.16г. е 0.21
промила. Вземайки предвид общото състояние на пострадалия Осман и изминалото
време между претърпяното ПТП и вземането на кръвната проба, алкохолната
концентрация в кръвта му към момента на произшествието е изчислена от 0.35
промило до 0.44 промила. При това положение, дори и К. Х. да е знаела за
употребата на алкохол от водача на автомобила, то това количество обективно не
е могло да повлияе на неговите реакции при управлението на автомобила. В тази
насока вещите лица сочат, че при концентрация на алкохол от 0.2 до 0.5 промила
в кръвта се касае до субклинична степен на алкохолно опиянение, което може да
се установи само със специални психомоторни тестове. При него се наблюдава
отслабване на фините координационни движения, вниманието, съобразителността,
възприятието, но без сериозни нарушения в критичната оценка на обстоятелствата.
При посочените нива на алкохол и при добра поносимост, могат да не бъдат
наблюдавани съществени промени в координацията. Изводът е, че степента на
алкохолно опиянение на водача на автомобила, не е повлияло по никакъв начин на
настъпването на вредите.
По
разноските.
1. За
първоинстанционното производство.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи в
полза на първоинстанционния съд сумата от общо 3 200 лв., представляваща
дължимата ДТ върху уважените части от предявените от Е.Х. и Х.Х. искове /в
размер на 2 000 лв. и в размер на 1 200 лв./. Първоинстанционният съд
е присъдил общо сума от 2 400 лв. на това основание, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС-Разград, сума в размер на още 800 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. ответното
дружество дължи заплащането на възнаграждение в полза на осъществилия безплатно
адвокатска помощ на всеки от ищците адв. П.К., съразмерно на уважената част от
исковете им. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален
интерес от 50 000 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 на ВАС, е 2030лв., а с ДДС – 2436 лв. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение при материален интерес от 30 000 лв., определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, е 1430лв., а с ДДС – 1716 лв. В тази
връзка настоящият състав на съда намира, че и в хипотезата на присъждане на
възнаграждение, което да се заплати от ответника, върху възнаграждението на
регистрирания по ЗДДС адвокат на ищеца, следва да се начисли определената по
този закон данъчна ставка от 20%, тъй като същото представлява облагаема
възмездна доставка, а ДДС се заплаща от платеца на сумата. Или общото дължимо
адвокатско възнаграждение на адв. К. за уважената част от исковете възлиза на
4 152 лв. с ДДС. Първоинстанционният съд е присъдил общата сума от
4 068 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да ѝ
заплати сума в размер на още 84 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество се дължат
разноските съразмерно на отхвърлената част от исковете, съобразно резултата по
настоящото дело. Общият размер на направените разноски възлиза на 1 700
лв., поради което съдът приема, че те са направени поравно по всеки от
предявените искове – от по 566.67лв. При това положение, тъй като искът на Е.Х.
е уважен изцяло, то тя не дължи разноски на ответника. Х.Х. му дължи
заплащането на 226.67 лв. /при
предявен иск от 50 000 лв. е уважена част от 30 000 лв., което се
съизмерява на 226.67 лв. от 566.67 лв./. Ж.Х. дължи на ответника заплащането на
пълната сума за направените по нейния иск разноски – 566.67 лв. Първоинстанционното решение в частта му, с която трите ищци са осъдени да заплатят обща сума от
1020 лв. в полза на ответника следва да се отмени и ищците Х.Х. и Ж.Х. следва
да бъдат осъдени да заплатят съответно посочените по-горе суми.
Първоинстанционният съд е приел, че
по всеки от предявените искове, дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза
на сума от по 450 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на горния резултат Е.Х. не
дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Решението, в частта му, с
която същата е осъдена да заплати на ответника сумата от 270 лв. следва да се отмени. Х.Х. дължи заплащането на
сума от 180 лв., която е съразмерна част на отхвърлената част от нейния иск.
Решението, в частта му, с която същата е осъдена да заплати разликата над дължимия размер от 180 лв. до
присъдения размер от 270 лв. следва да се отмени. Ж.Х. дължи пълния размер
на юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. Същата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сума в размер на
още 180 лв.
2. За въззивното
производство.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпС
сума в общ размер на 800 лв., от
която 600 лв. е ДТ за въззивното обжалване на първоинстанционното решение от Е.Х.
и 200 лв. е ДТ за въззивното обжалване на първоинстанционното решение от Х.Х..
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. въззиваемото
дружество дължи заплащането на възнаграждение в полза на осъществилия безплатно
адвокатска помощ на въззивниците Е.Х. и Х.Х. адв. П.К., съразмерно на уважената
част от въззивните им жалби. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
при материален интерес от 30 000 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 на ВАС, е 1430лв., а с ДДС – 1716 лв. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение при материален интерес от 10 000 лв., определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, е 830лв., а с ДДС – 996 лв.
На адв. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер на
2712 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на дружеството-въззивник се дължи
заплащането на разноските по въззивната жалба, съразмерно на уважената част от
същата. Въззивното дружество е заплатило суми от по 400 лв. като ДТ за
въззивното обжалване на първоинстанционното решение в осъдителните му части.
Поради това и въззиваемата Ж.Х. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 400
лв., а предвид отхвърлянето на въззивната жалба срещу останалите въззиваеми –
те не дължат заплащане на разноските. Освен това, в списъка на разноските
дружеството-въззивник е посочило, че претендира присъждането на сумата от 450
лв. като юрисконсултско възнаграждение. Следва да се приеме, че същото е за
общо представителство по въззивното производство. При това положение и с оглед
цялостното уважаване на въззивната жалба срещу осъдителното решение по иска на Ж.Х.,
последната следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 150 лв.
(1/3 част от сумата от 450 лв.) като юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТИТЕ, с които е присъдена законна лихва за периода от 12.06.16г. до 18.06.16г. вкл. върху присъдените в
полза на Е.П.Х., ЕГН ********** от гр. Лозница, в полза на Х.П.Х., ЕГН **********
от гр. Лозница и в полза на Ж.Г.Х., ЕГН ********** от гр. Разград обезщетения
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на
К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г.,
предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с
рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена
от ответното дружество.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТИТЕ, с които „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43, е осъдено
да заплати на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на Е.П.Х., ЕГН ********** *** и на
Х.П.Х., ЕГН ********** ***, суми от по 20 000 лв. като обезщетения за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на К.
П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г., предизвикано
от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № Т 8760
МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена от ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.06.16г. до
окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Е.П.Х., ЕГН ********** *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“, № 43, за заплащане на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на К.
П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г., предизвикано
от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № Т 8760
МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена от ответното
дружество, за разликата над 20 000
лв. до дължимия размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати на Е.П.Х., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на
К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г.,
предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с
рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена
от ответното дружество, в размер на още 30 000
/тридесет хиляди/ лв. (разликата над
присъдената сума от 20 000 лв. до дължимия размер от 50 000 лв.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.16г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Х.П.Х., ЕГН ********** *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“, № 43, за заплащане на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на К.
П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г., предизвикано
от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № Т 8760
МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена от ответното
дружество, за разликата над 20 000
лв. до дължимия размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати на Х.П.Х., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на
К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г.,
предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с
рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена
от ответното дружество, в размер на още 10 000
/десет хиляди/ лв. (разликата над
присъдената сума от 20 000 лв. до дължимия размер от 30 000 лв.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.16г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН иска на Ж.Г.Х., ЕГН ********** *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“, № 43, за заплащане на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на разликата
над 20 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на
К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г.,
предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с
рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.16г. до окончателното ѝ изплащане
ОТМЕНЯ решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43, е
осъдено да заплати на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на Ж.Г.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 20 000 лв. като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на
К. П.Х., ЕГН **********, причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г.,
предизвикано от Ф. Я. О. при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с
рег. № Т 8760 МТ, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.16г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Г.Х., ЕГН ********** *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, за заплащане на сумата от 20 000 лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на смъртта на К. П.Х., ЕГН **********,
причинена от ПТП, настъпило на 12.06.16г., предизвикано от Ф. Я. О. при
управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № Т 8760 МТ, обхванат от
действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица BG/07/116000111420/28.12.15г., издадена от ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.16г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати в полза на адв. П.Д. С.-К. ***
сума в размер на още 84 /осемдесет и
четири/ лв., представляваща разликата над присъдения с решение №
21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г. на Окръжен съд –
Разград, общ размер от 4 068 лв. като адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., и дължимия размер от общо
4 152 лв. с ДДС за процесуалното представителство на ищците Е.П.Х. и Х.П.Х..
ОТМЕНЯ решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА, с
която Е.П.Х., ЕГН **********, Х.П.Х., ЕГН ********** и Ж.Г.Х., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“, № 43, сумата от 1020 лв. на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН ********** ***
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София,
район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43, сумата в размер на 226.67 /двеста двадесет и шест лева и
шестдесет и седем ст./ лв., представляващи направените от пред първата
инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Г.Х., ЕГН **********
***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, сумата в размер на 556.67 /петстотин
петдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лв., представляващи
направените пред първата инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА, с
която Е.П.Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, сумата от 270 лв. на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК, представляваща съразмерна част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
ОТМЕНЯ решение № 21/09.03.2020г., постановено по т.д. № 28 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА, с
която Х.П.Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43, сума, представляваща разликата над дължимата сума от 180 /сто и осемдесет/
лв. до присъдената сума от 270 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
представляваща съразмерна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.Г.Х., ЕГН **********
***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, сумата в размер на още 180 /сто и
осемдесет/ лева, представляваща разликата над присъдената сума от 270 лв.
до дължимата сума от 450 лв. като юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС-Разград, сумата в размер на още 800 /осемстотин/ лв., представляваща разликата над присъдената
сума от 2 400 лв. до дължимата сума от 3 200 лв., като сбор от
дължимите държавни такси по уважените искове на Е.П.Х. и Х.П.Х., на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати в полза на адв. П.Д. С.-К. ***
сумата в общ размер на 2 712 /две хиляди
седемстотин и дванадесет/ лв., представляваща сбор от дължимите адвокатски
възнаграждения с включен ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
за процесуалното представителство на въззивницата Е.П.Х. /в размер на 1716 лв.
с ДДС/ и на въззивницата Х.П.Х. /в размер на 996 лв. с ДДС/.
ОСЪЖДА Ж.Г.Х., ЕГН **********
***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляваща заплатената за въззивното обжалване държавна такса, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб“, № 43 да заплати по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд-Варна, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лв., представляваща
сбор от държавните такси за въззивното обжалване върху уважените части от
въззивните жалби на въззивниците Е.П.Х. и Х.П.Х., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Всички присъдени в полза на Е.П.Х. парични суми могат да се заплатят по
посочената нейна банкова сметка ***.
Всички присъдени в полза на Х.П.Х. парични суми могат да се заплатят по
посочената нейна банкова сметка ***.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните /чрез процесуалните им представители/, при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: