РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Благоевград, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. Т. Й., в качеството му на управител на „Е. Т., с ЕИК
************ със седалище и адрес на управление гр.Б**** , ул.”К*****, подадена чрез
адв. Ц. Х. със съдебен адрес гр.Б********* ул.Т*** А*** против Наказателно
постановление№ 42-0001692/23.06.2022г. на Директора на РД“Автомобилна
администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение по чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт. Поддържа се, че в
НП не е описано и посочено ясно от фактическа страна вмененото нарушение.
Алтернативно се застъпва становището, че не е извършено нарушение от страна на
жалбоподателя. Твърдят се процесуални нарушения. Иска се от съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
адв.Х., която поддържа жалбата, по съществои в писмена защита излага доводи за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, твърди процесуални
нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и че в случая липсва
нарушение. Алтернативно се излагат съображения за маловажен случай.Претендира
разноски.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не ангажират представител по делото и становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката от наказващия орган е направено
възражение за прекомерност на разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 26.04.2022г., около 16.15 ч., в сградата на наказващият орган в гр.Благоевград,
бул.“Св.Д.Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател,
притежаващо Лиценз на общността за извършване на превоз на товари с №16237.Проверката
е осъществена от инспекторите Д. и Х., в присъствието на упълномощено лице св.К., която
представила исканата на информация на диск, който не се разчитал. След справка и налични
1
документи проверяващите приели, че дружеството – жалбоподател не представя
информация от картата на водача Е. Т. Й. за периода от 27.04.2021г. до 27.07.2021г., като
било установено, че същия е управлявал МПС с рег.№Е0387МК, на 06.05.2021г.,
25.05.2021г., 12.07.2021.. Констатациите били отразени в КП и св. Д. в присъствието на
св.Х. и упълномощеното лице съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване
на административно нарушение № 322958 от 26.04.2022г. в който констатираното било
квалифицирано като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвП и документа е връчен срещу подпис
на упълномощен представител на дружеството , който подписал акта без възражения,
такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт на 23.06.2022г. Директора на РД“Автомобилна администрация“
София издал и обжалваното Наказателно постановление№ 42-0001692, с което на
дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на
основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
НП е връчено на упълномощено лице на 16.08.2022, като в законоустановения срок била
подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта Д. и Х. същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка и документи. Поддържат
констатациите си. Сочат, че упълномощено лице представило диск, който не се е разчел,
като конкретно св.Д. сочи, че не са изследвали причината, поради която не се отваря диска.
Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН.
В хода на съдебното производство предвид констатирани документи на чужд език е
извършен превод на същите, от които се установява, че същите обективират и установяват
извършено превози от дружеството на сочените в НП дати.
Изискани и представени са констативен протокол от извършена проверка, заповед за
определяне на служителите, които да извършат проверка, заповед за назначаване на
издателя на атакуваното НП.
В хода на съдебното производство е допусната и св.Д.К., която чрез показанията си
установява взаимоотношенията си с дружеството – жалбоподател, както и обстоятелства,
свързани с извършената проверка, нейното участие, както и че е представила диск, който не
се е отворил.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
2
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.
Достатъчно ясно е и мястото нарушение . В случая дружеството е санкционирано за
нарушение, изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението
се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган, пред който е
било дължимо действието.Предвид обстоятелството, че контролът по прилагане
разпоредбите на ЗАвПр е възложен на Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация, в чиято структура съобразно устройствените правила е включена и
Регионална дирекция "Автомобилна администрация", -София, подпомагаща дейността на
Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните функции на
Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме, че мястото на извършване
на нарушението е именно мястото, където е следвало да бъдат представени според
посоченото документите, като съобразно и седалището и адрес на управление на
дружеството се установява, че попада в териториялния обхват на отдела, където е и
констатирано.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните съображения:
В случая съдът констатира, че начинът, по който е формулиране фактическото обвинение
не кореспондира на правната квалификация на извършеното. Възможните изпълнителни
деяния според приложената санкционна норма са - не съхранява съответната информация
или откаже да я представи за проверка на контролните органи. В случая превозвачът е
обвинен, че не представя съответната информация, като в случая не е ясно дали превозвачът
е осъществявал дейност въобще, поради което предявеното обвинение не кореспондира с
правната квалификация на деянието. Горните изводи касаят формата на изпълнителното
деяние. Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да
предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в
случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната
информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от
законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация
от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това. От
друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да
съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се
състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е
могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато
обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. На
следващо място следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в т.2 от ЗАвП превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са
3
длъжни да съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от паметта
на дигиталните тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на тези
документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху
записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт. Ето защо за да бъде преценено наличието на нарушение по
соченият законов текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на
превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да
тече едногодишният срок за съхранение на информацията, извлечена от паметта на
дигиталните тахографи и то за всеки един от водачи извършвали превоз. В конкретния
случай е налице неяснота досежно посочения период и как точно е определен. Наред с това,
тази констатация препятства и съда в преценката си, до колко е налице осъществено
административно нарушение от обективна страна от страна на жалбоподателя. Констатации
в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в
констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, което винаги е съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и
непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на
деянието вменено на жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП. /В този смисъл
Решение№1289/12.08.20г., постановено по кнахд№207/20 по описа на АС Благоевград/. От
друга страна според настоящия състав е налице и неяснота, относно периода на извършване
на нарушението, доколкото от една страна е посочен период, а от друга конкретни дати, като
не става ясно дали във всеки един ден от тези периоди е прието, че е извършено нарушение
или на посочените конкретни дати, както и дали е извършено едно нарушение или няколко,
което на собствено основание води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая според настоящия състав не се доказа и
извършването на каквото и да е нарушение. В правната уредба на ЗАвПр и подзаконовите
нормативни актове липсва изискване на какъв формат да се представя исканата информация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че превозвачът е
представил за проверка от контролните органи информацията, извлечена от картата на
водача Е. Т. Й. за периода от 27.04.2021г. до 27.07.2021г., на диск ДДД формат и
обстоятелството, че компютъра на АНО не може да я разчете, не следва да му се вменява
като нарушение.
Изложеното обуславя отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен
превод на документи, представени от наказващия орган в размер на 37.50 лв., настоящия
състав намира, че РД “Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъден да
заплати сторените по делото разноски в размер на 37.50 лв,
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 370лв., установимо от
приложено по делото пълномощно и списък. От друга страна е направено изрично искане за
присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
4
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане на разноски
намира, че РД “Автомобилна администрация“, Благоевград следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., като
възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление№ 42-
0001692/23.06.2022г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“ София, с което на
„Е. Т., с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.Б. , ул.”К. за
административно нарушение по чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7,
пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на Районен съд
гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 37.50 лв.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „Е. Т., с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.Б. , ул.”К. сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 370 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5