РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. ХАСКОВО, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20215600900080 по описа за 2021 година
Търговско дело № 80/2021 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по
искова молба с вх. № 981/25.05.2021 г., подадена от Г. С. Ч., с ЕГН ********** и Г. ЯС. Ч., с
ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия А.Г.Я., с ЕГН **********, и
двамата с адрес ****, представлявани от адвокатско дружество „Г. и М.“ против
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
****. Претендира се заплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от станало на 08.09.2020г. ПТП в размер на по 150 000 лв. за всеки от
двамата ищци, предявени като частични искове от пълния размер на обезщетението от по
250 000 лв. за всеки от ищците.Ищецът Г. ЯС. Ч. претендира и заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 448,80лв. ,причинени от
същото ПТП.
ИЩЦИТЕ - Г. С. Ч. и Г. ЯС. Ч. твърдят в исковата си молба, че на 08.09.2020 г.,
около 20:30 часа на път 507 км около 200 м преди ****, в посока на движение *** – ****,
било настъпило ПТП, причинено по вина на ДЖ. АД. Д., в качеството му на водач на МПС
марка и модел ****, тъй като не се бил съобразил с релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство, както и с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, вследствие на което ударил с предната дясна част на
автомобила си, движещият се по банкета срещу автомобила пешеходец А. Г. Я. . В резултат
на така настъпилото ПТП, синът на ищците пострадал тежко.
Пострадалият бил незабавно откаран по спешност и хоспитализиран в „МБАЛ –
Хасково“ АД, където след извършените прегледи, изследвания и ренгенографии, била
1
установена следната получена от него политравма, изразяваща се в счупване на дясната
бедрена кост, контузио капитис, комоцио церебри, контузия на гръдния кош и остра
сърдечно съдова и дихателна недостатъчност.
Поради тежките и несъвместими с живота травматични увреждания, на 18.09.2020 г.
А.Г.Я. починал в болничното заведение, като според аутопсионният протокол причината за
смъртта му се намирала в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с травмите,
получени от инцидента.
За процесния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 80/08.09.2020 г., по описа на ОД на МВР – Хасково. Било образувано ДП №
964/2020 г., по описа на РУП – Хасково, респ. пр.пр. № 634/2021 г., по описа на ОП –
Хасково.
Видно от Удостоверение за наследници № 80/30.09.2020 г. и Удостоверение за
родствени връзки с изх. № 21/30.09.2021 г., починалият А. Г. Я. е син на ищците.
В следствие на неговата смърт ищците преживявали изключително тежко загубата на
своя син, който бил опора в живота им, помагали си взаимно и се подкрепяли в добри и
лоши моменти, като именно той бил най-близкият им човек.
След смъртта на сина си ищците били изпаднали в непрежалима мъка и тежка
депресия, били станали затворени и неконтактни, плачели постоянно, чувствали се
безпомощни и загубили сили и смисъл да живеят. Със загубата на своя 46-годишен син,
животът им се променил безвъзвратно.
Предвид близката привързаност между ищците и починалия, ищците попадали в
обхвата на ТР на ВКС по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК, имащи право на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие на причинената смърт.
Съгласно фактура № **********/20.09.2020 г., ищците били извършили разходи в
общ размер на 374 лв., представляващи разходи за траурна агенция за извършени услуги за
погребението на А.Г.Я..
Предвид констативния протокол за ПТП с пострадали лица, виновният за процесното
ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди вследствие на
ПТП вреди се покривала от застраховката „ГО“ на автомобилистите, сключена с ответника-
застраховател „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, валидна от 11.06.2020 г. до
10.06.2021 г.
На 19.10.2020 г. ицщите били отправили застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.
По повод същата били образувани преписки по щета № ********** и щета № **********,
по описа на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.
Претендират от съда да осъди ответното застрахователно дружество Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД да заплати на всеки от тях сумата от по 150 000 лв., частичен
иск от пълния размер от по 250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради загубата на сина им А.Г.Я., починал на 18.09.2020
2
г., в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2020 г. ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 20.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на Г.А. Ч. сумата в размер на
448,80 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 20.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се още разноски за адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищците безплатна адвокатска помощ.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците,с която
поддържат исковите си претенции и излагат доводи против възражението на ответното
дружество относно механизма на станалото ПТП. Оспорва се като неоснователно
направеното от ответника възражение,че размерът на претендираното обезщетение ,като се
поддържа,че претендираните суми не били прекомерни, а били в съответствие с принципа за
справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД. Като неоснователно се оспорва и възражението за
съпричиняване.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“АД , в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. М.,
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се посоченият в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, тъй като се твърди,че водачът няма вина.
Пешеходецът бил навлязъл внезапно на платното за движение, в момент, в който ударът бил
непредотвратим за водача. Оспорва се още причинната връзка между процесното ПТП и
смъртта на пешеходеца.
Размерът на иска бил завишен, респективно несъобразен със социално-
икономическите условия в страната към датата на ПТП, както и присъжданите от
съдилищата обезщетения. Отделно това, водачът бил с дългогодишен опит и не бил
наказван за тежки нарушения по ЗДвП, бил оказал помощ на пострадалия и бил съдействал
за уведомяване органите на МВР.
Релевира се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия , тъй като се
движил по платното за движение, въпреки наличието на банкет, както и че пешеходецът бил
навлязъл внезапно в пътната лента на автомобила.
Моли съда да отхвърли предявените искове, алтернативно – да отчете съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК писмен отговор на допълнителната искова молба не е
постъпил.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание
чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка ****, обективирана в
застрахователна полица валидна за периода от 11.06.2020г. до 10.06.2021г.
3
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 80 от 08.09.2020 г. на
ОД на МВР – Хасково е, че около 20.30 часа на 08.09.2020г., на път 507 , около 200 м. преди
*** ,в посока *** към *** , е настъпило ПТП, причинено от МПС марка **** по вина на
водача ДЖ. АД. Д., който не се е съобразил с релефа на местността ,състоянието на пътя и
на превозното средство,както и с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, вследствие на което удря с предна дясна част на автомобила си
движещия се срещу автомобила пешеходец А. Г. Я..
От приложеното НОХД №633/2021г. по описа на ОС-Хасково се установява,че
против причинителя на описаното по-горе ПТП ДЖ. АД. Д. е предявено обвинение и внесен
обвинителен акт за престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от
НК, за това,че на 08.09.2020г. на път 507 на около 200м. от ***, Хасковска област при
управление на МПС-лек автомобил марка ****, нарушил чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП-
„водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, с което по непредпазливост причинил смъртта на А.Г.Я.
на 46г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.С влязло в сила определение на 29.03.2022г. на основание чл.289 ал.1 вр.
чл.24 ал.1 т.4 от НПК наказателното производство по НОХД №633/2021г. по описа на ОС-
Хасково е прекратено,поради смърт на дееца.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№80/30.09.2020г. е, че пострадалият
при описаното ПТП А.Г.Я. е починал на 18.09.2020г. и оставил за наследници Г. С. Ч. и Г.
ЯС. Ч.,съответно майка и баща.
Установи се още, че ищците са подали претенция за заплащане на застрахователни
обезщетения, по които на 19.10.2020г. са били заведени съответните щети пред ответното
застрахователно дружество. Видно от уведомително писмо изх.№7084/2/21.01.2021г. е ,че
застрахователят е изискал допълнително представяне на документи с писмо изх.№709481/
от 30.10.2020г., каквито не са били представени, поради което е прието, че няма основание
заплащане на претендираните обезщетения.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза ,което заключение съдът
приема за обективно и компетентно дадено. От заключението на експерта се установяват
пътната обстановка, механизма на настъпилото ПТП, причините за неговото настъпване,
поведението на участниците-пешеходец и водач на лек автомобил, атмосферните условия
при настъпването на ПТП-то и видимостта .
В заключението си вещото лице установява, че процесното ПТП е възникнало на
път 3-507, в участъка между *** и ***,на около 200м. южно от ***, община Хасково.В
участъка на ПТП платното за движение е с широчина 8,60м., двупосочно,с две ленти за
движение,разделени помежду си с пътна маркировка тип „МЗ“-единична прекъсната
линия.Широчината на дясна/източна/ лента- 3,15м. на лява /западна/ лента -3,15м. Платното
за движение е с пътна настилка от едрозърнест гладък асфалт,без неравности. Участъкът на
ПТП е прав, с надлъжен наклон 1 градус-низходящ към ***. В дясно /източно/ от платното
за движение се намира затревен банкет с широчина 1,05 м. Източно от банкета се намира
4
канавка от бетонни плоскости с широчина 2,35м. и дълбочина 0,48м. Северно, след участъка
на ПТП, в източния банкет, са поставени 3 бр. пътни знаци,разположени един над друг в
следната последователност от долу нагоре: В26-забранено е движението със скорост по-
висока от означената; В24- забранено е изпреварването на автомобили и мотициклети с кош
и А27- кръстовище с път без предимство.
Като механизъм на настъпване на процесното ПТП, вещото лице сочи, че на
08.09.2020г. около 21.20 часа, по път 507, в посока от *** към ***,област Хасково /юг-
север/, се е движил лек автомобил марка ****,управляван от ДЖ. АД. Д. от ***,област
Хасково, със скорост около 50 км/ч. и включени къси светлини на фаровете.Движението се е
извършвало през тъмната част от денонощието,по сух прав път, асфалтов участък-с
надлъжен наклон, от платно за двупосочно движение.В същото време в посока от *** към
***, в дясната част на платното за движение/спрямо посоката на движение на автомобила/, в
посока юг се е движил пешеходецът А.Г.Я. от ***. На около 200м. южно от *** лекият
автомобил марка **** с предната си дясна част е ударил пешеходеца А.Г.Я.. Ударът е
настъпил в място с параметри на първоначалния контакт: на около 169,50м. южно от
Ориентира по дължина и на около 0,30м. западно от Базовата линия /десния край на
платното за движение/-по широчина.
При конкретната пътна обстановка, водачът на лекия автомобил е имал
техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП/ да избегне съприкосновението
между лекия автомобил и тялото на пешеходеца/, чрез своевременно аварийно спиране или
изпълнение на маневра „заобикаляне“ на пешеходеца отляво, в момента на появата на
пешеходеца в зоната на осветеност от късите светлини на фаровете на автомобила му.
От техническа гледна точка,непосредствените причини,довели до настъпване на
ПТП са :липсата на реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране или за изпълнение
на маневра „заобикаляне“ на пешеходеца отляво,от страна на водача на лекия автомобил в
момента на появата на пешеходеца в зоната на осветеност от фаровете на автомобила и
движението на пешеходеца А.Г.Я. върху платното за движение на път 507, в участъка на
ПТП при нощни условия,несигнализиран-без светлоотразителни елементи и осветление.
В следствие на произшествието са нанесени материални щети на лекия автомобил и
телесни увреждания на пешеходеца,причинили смъртта му.
Неразделна част от заключението е и мащабна скица на произшествието.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза,изготвено по
писмени данни, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено се
установява,че при станалото на 08.09.2020г. ПТП на пешеходеца А.Г.Я. са били причинени
следните увреждания,а именно: счупване на отдалечения край на дясна бедрена
кост.Политравма. Контуция на главата. Контузия на мозъка.Контузия на гръдния кош. Остра
сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. Пострадалият непосредствено след
транспортирането в болнично заведение е нямал ясен спомен за случилото се. Съобщава за
болки в главата, гръден кош и десен крак. Астетичен. Неориентиран. Има хематоми и
5
охлузвания на главата; разширена дясна зеница, отслабено дишане, болка , оток и хематом
на дясно рамо; болка,оток ,хематом и деформация на дясно бедро; счупване на бедрото 2-3
см.; патологична подвижност и костни крепитации в отдалечената част; запалени пулсации
и сетивност на крайника.В последствие от причинените увреждания е настъпила смъртта на
пострадалия пешеходец, като от аутопсията, извършена на 18.09.2020г. се установява,че
причината за смъртта е дихателна и сърдечна недостатъчност в резултат на тежка пролежна
плевро пневмония развила се на основата на контузия на белите дробове и шоков бял дроб
ведно с масивни кръвоизливи в меките тъкани на гръдната клетка и десния крак,поради
счупване на дясната бедрена кост.Телесните увреждания довели до настъпването на смъртта
на А.Г.Я. вещото лице описва по следния начин,а именно: счупване на ребро в дясно;
обширни подкожни кръвонасядания на гръдната клетка; контузия на белите дробове; тежка
двустранна плевро пневмония; оток на белите дробове; хеморагичен шок; оток на мозъка;
циркулаторни разстройства във вътрешните органи; счупване на дясната бедрена кост в
отдалечения крой; масивни хематоми в меките тъкани на десния крак и седалище; счупване
на страничен израстък на 7-ми шиен прешлен.Смъртта на пострадалия при процесното ПТП
е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с това произшествие,уврежданията и
последвалите ги усложнения са тежки и несъвместими с живота.
Ищците ангажират по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите – Е.С.С. и Д.С.Д. за претърпените от тях болки и страдания, в следствие
настъпилата смърт на сина им при станалото на 08.09.2020г. ПТП.
В показанията си свидетелката Е.С.С. установява,че починалият А. живеел заедно с
майка си и баща си в ***,тъй като не бил семеен и имал психически проблеми.А. бил
кротък и добър човек, грижел се сам за себе си,но по принцип като живеел с родителите си
те полагали грижи за него. Със семейството на починалия А. се познавали от повече от 14
години и имала преки впечатления за техните добри отношения.Установява, че смъртта на
А. се отразила изключително тежко на родителите му, като майката Г. деноношно и до ден
днешен плачела, дори свидетелката се чудела как издържа . Не можела да спи, все стояла
отвън пред къщата и чакала А. да се върне, смятала , че ще отвори вратата и ще
влезе.Свидетелката установява, че независимо от психичните си проблеми А. като се
притеснял излизал и тръгвал да се разхожда ,като счита,че по този начин се е озовал и в
***.Друг път пак бил излизал, но винаги се движел отстрани по тротоарите и извън пътя,
никога не бил имал проблеми в тази връзка.
В показанията си свидетелят Д.С.Д. установява,че А. по принцип бил здрав човек ,
но имал психически проблеми на моменти,поради което пиел и лекарства. Бил послушен,
работлив и добър човек, ако го помолиш за услуга винаги се отзовавал и притичвал на
помощ.Психическите проблеми на А. се изразявали в това, че когато не си пиел лекарствата
излизал от къщи и го търсели из селото.Бели не бил правил, можело да се говори нормално с
него, бил ограничен. Смъртта му била изключително тежка травма за родителите, които се
грижели за него и живеели с него в едно домакинство. След смъртта на А. родителите му се
променили изцяло. Станали затворени и мълчаливи . Тежко понасяли загубата на сина си и
6
били много разстроени. Видимо животът им се преобърнал, не били същите хора и имало
напрежения в душите им.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субесктивно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, а по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Поради изложените съображения, ищците Г. С. Ч. и Г. ЯС. Ч. , като наследници по
закон на А. Г. Я., б.ж. на ***, починал на 18.09.2020г. имат субективно право да търсят
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на пострадалия от
ПТП техен син, поради което и предявените субективно съединени искове са допустими.
Двамата ищци претендират обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя,
с когото собственикът на МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Установи се
отправянето на претенции, завеждането на щети по двете преписки от застрахователното
дружество и отказа за заплащане в срока по чл. 496 от КЗ. Изпълнени са изискванията на чл.
380 от КЗ и е налице отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение,
който отказ по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ обуславя допустимостта на исковото
производство.
Претендират от съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000лв., като исковете
са предявени като частични от пълния им дължим размер от по 250 000 лв. Обезщетението
на неимуществените вреди се претендира ,поради загубата на сина им А.Г.Я. ,починал на
18.09.2020г., в резултат на настъпило на 08.09.2020г. ПТП. Ищецът Георги Я. Ч. претендира
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 448,80лв.,представляващи закупени стоки
и извършени услуги за погребение, по фактура №**********/20.09.2020г.
В тежест на ищците, в настоящото производство, е да докажат, че е налице
сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента;
вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от
7
деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата
норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ предоставя на увреденото вследствие
на смърт на пострадалото при ПТП лице да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
За безспорно съдът приема за установено от събраните писмени доказателства и
заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза , че на 08.09.2020г. около
21.20 часа, по път 507, в посока от *** към ***,област Хасково /юг-север/, се е движил лек
автомобил марка ****,управляван от ДЖ. АД. Д. от ***,област Хасково, със скорост 50 км/ч.
и включени къси светлини на фаровете.Движението се е извършвало през тъмната част от
денонощието,по сух прав път, асфалтов участък-с надлъжен наклон, от платно за
двупосочно движение. В същото време в посока от *** към ***,в дясната част на платното
за движение/спрямо посоката на движение на автомобила/, в посока юг се е движил
пешеходецът А.Г.Я. от ***. На около 200м. южно от *** лекият автомобил марка **** с
предната си дясна част е ударил пешеходеца А.Г.Я..Ударът е настъпил в място с параметри
на първоначалния контакт: на около 169,50м. южно от Ориентира по дължина и на около
0,30м. западно от Базовата линия /десния край на платното за движение/-по
широчина.Непосредствено преди настъпване на удара МПС се е движело със скорост 50
км/ч., с опасна зона за спиране около 37,28м., при осветено пространство от къси светлини
пред колата от 70м. Водачът на МПС е имал техническата възможност да възприеме
пешеходеца по траекторията му на движение от разстояние 66,37м., а лекият автомобил се е
намирал на 60-62м. от мястото на удара.Техническите причини довели до настъпване на
ПТП са : липсата на реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране или за изпълнение
на маневра „заобикаляне“ на пешеходеца отляво, от страна на водача на лекия автомобил в
момента на появата на пешеходеца в зоната на осветеност от фаровете на автомобила и
движението на пешеходеца А.Г.Я. върху платното за движение на път 507, в участъка на
ПТП при нощни условия, несигнализиран-без светлоотразителни елементи и осветление.
8
При така установения механизъм на настъпване процесното пътно-транспортно
произшествие, настоящият състав намира, че водачът на лекият автомобил марка **** е
осъществила противоправно деяние като е нарушил правилата за движение по пътищата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ Безспорно установено е, че при движение на прав асфалтов участък, без
неравности с надлъжен наклон в тъмната част на денонощието, лекият автомобил
,управлявания от Д.А. Д. , без да извършва маневра или заобикаляне е ударил с предната
си дясна част пешеходеца А.Г.Я., който в резултат на станалото ПТП е починал на
18.09.2020г. поради получените при удара травми, несъвместими със живота.Именно
избраната от водача на лекия автомобил скорост на движение, несъобразена с пътната
обстановка е първопричинител на обстоятелствата по настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие , а ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния
контакт: на около 169,50м. южно от Ориентира по дължина и на около 0,30м. западно от
Базовата линия /десния край на платното за движение/-по широчина.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил е
причинило травматични увреждания на пострадалия А.Г.Я., който в последствие е
починал.В тази връзка съдът кредитира заключението на назначената съдебно медицинска
експертиза, от което се установява, че смъртта на посоченото лице е пряка и непосредствена
последица от настъпилото на 08.09.2020 г. ПТП ,поради получени от него травми,
несъвместими със живота.
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка ****, със срок на покритие от
11.06.2020г. до 10.06.2021г. Безспорно е и наличието на застрахователно събитие –
процесното ПТП.
Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът кредитира като
непротиворечиви помежду си и еднопосочни, изградени въз основа на лични и
непосредствени впечатления, които сочат за силна връзка между починалият А.Г.Я. и
неговите родители ,с които са живели съвместно в едно домакинство, значителните по
интензитет, сила и продължителност морални болки и страдания от внезапната загуба на
сина им. Неочакваната и нелепа смърт на сина им А. се е отразила изключително тежко на
ищците, които станали затворени и видимо подтиснати.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно
противоправно деяние, вина, настъпили неимуществени вреди за увредените Г. С. Ч. и Г.
ЯС. Ч. в следствие на причинената смърт на пострадалия А. Г. Я. на 18.09.2020г. от
9
настъпилото на 08.09.2020 г. ПТП, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди,
валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие –
процесното ПТП, като ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети
претърпените от ищците вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на водача на застрахованото МПС. При така изложените дотук
съображения, съдът намира за предявените искове за доказани по своето основание.
Що се касае за размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт неимуществени вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на
вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да
отговаря на критерия „справедливост“, проглА. изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но
също така и да бъде съобразено икономическото състояние в страната. Следва да се посочи,
че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние от страна на увреденото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“.
Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно
фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или
увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно
установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания.
Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и
неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус
на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и
други/.
Преди определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.Г.Я., изразяващо се в
движение върху платното за движение, при нощни условия, несигнализиран/без
10
светлоотразителни елементи и осветление/.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
От друга страна, релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането като неблагоприятен резултат. В случая, поведението на загиналият към
момента на произшествието не сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат.
Съгласно Чл. 108 от ЗДвП. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката
на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци.
Пострадалият е участвал като пешеходец в движението и към момента на удара се е
намирал плътно в ляво на пътното платно, движейки се срещу посоката на движение на
автомобила, което е в съответствие с установените правила за движение на пешеходци - чл.
108, ал. 2 т.1 ЗДвП. Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДвП пешеходците трябва да се движат по
тротоарите и банкетите ,а при изключенията по чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП по пътното платно и
то в посока противоположна на движението на пътните превозни средства,по възможност
най-близко до лявата му граница. В случая, въпреки наличието на банкет отстрани на пътя,
пострадалият се е движил по пътното платно, и макар да е било в тъмната част на деня се е
движил срещу движението на процесния лек автомобил.По този начин пешеходецът се е
движил и поради обстоятелството,че наличния банкет/ако би могло да се говори изобщо за
такъв/ е бил изцяло затревен и то , както с треви така и с храсти, както се установява от
снимките в приложения в наказателното производство фотоалбум на местопроизшествието
/НОХД №633/2021г. по описа на ОС-Хасково/. В тази връзка съдът счита,че наличния
банкет на пътя е бил в невъзможност да бъде използван, поради което е налице
изключението на чл. 108, ал. 2 т.1 ЗДвП,поради което пешеходецът правилно се е движил по
пътното платно, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства
и в близост до лявата му граница .С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил
процесния инцидент, не би могло да се приеме, че пешеходецът е съдействал за
настъпването му, тъй като водачът на лекия автомобил имал възможност както да намали
скоростта на автомобила,така и да спре или да заобиколи пешеходеца, за да предотврати
удара. Ето защо дори пешеходецът да се е движил по платното за движение /без значение
дали и двата му крака са били на пътното платно или само единия/, в тъмната част на
11
денонощието и без светлоотразително облекло и светлини,тъй като движението е било
осъществявано срещу движещия се лек автомобил , не би могло да се приеме, че се е
изложил на изключително висок риск за живота и здравето си, и че това негово поведение е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.Т.е. не би могло да се приеме
наличието на нарушение на чл.108 от ЗДвП .
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и
страданията, търпени от ищците съдът черпи сведения от показанията на разпитаните
свидетели, чиито показания, както вече посочи, кредитира. От тези показания се установява
наличието на изключително близка връзка между ищците и пострадалия,които са били едно
семейство-родители и дете , живели са в едно домакинство, поддържали са отношения на
любов, обич, близост, подкрепа и взаимопомощ, нормални и обичайни за отношения вътре в
семейството и проявление на българските семейни традиции.Несъмнено загубата на сина
им, който е страдал от психично заболяване и за когото са полагани повече от обичайните
грижи е довело до изключителни болки и страдания за ищците.Близостта в отношенията в
семейството и прекъсването на тази близост от внезапна смърт на сина им са се отразили
негативно върху състоянието на ищците, които вече никога няма да бъдат същите хора,
каквито са били ,и никога няма да могат да видят детето си.
С оглед данните по делото и неочакваната смърт на А.Г.Я., пострадал при
станалото на 08.09.2020г. ПТП и починал в последствие от причинените му увреждания
съдът намира,че на всеки един от ищците като негово родители следва да присъди
обезщетение в размер на 120 000лв.,която сума счете,че в достатъчна степен ще възмезди
причинените им неимуществени вреди .Исковете в пълните предявени размери от по
150 000лв.,предявени като частични от 250 000лв.,като неоснователни и недоказани ще
следва да се отхвърлят.
Ще следва да се уважи в пълен размер предявения иск от ищеца Г. ЯС. Ч. за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
448,80лв.,представляващи направени разходи за погребение,за които по делото има
представена фактура,която като писмен документ съдът счита,че установява действително
плащане на посочената сума..
По отношение на претендираната от ищците законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 20.01.2021г./денят следващ датата,на която е изтекъл 3
месечния срок за произнасяне по заведените пред застрахователното дружество щети,
следва да се отбележи следното:
По отношение на периода, за който се дължи законна лихва за застрахователно
обезщетение, действат предвидените специални правила на КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497,
12
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати –
с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3, или с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в хипотезата, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Видно е,че ищците са сезирали ответника-застраховател с претенции от
19.10.2020 г. по чл. 380 от КЗ, без да са изпълнили задълженията си по чл. 380, ал. 3 от КЗ да
представят данни за банкова сметка. Доказателства да са ги изпълнили липсват. Това води до
предвидената в чл. 497, ал. 1, т. 2, предл. I-во от КЗ санкция за кредитора, поради което и
лихва ще се дължи за периода след изтичането на тримесечния срок чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Същият е изтекъл на 19.01.2021 г., поради което и законна лихва застрахователят дължи от
20.01.2021 г., както се претендира в исковата молба и от тази дата следва да се присъди.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността
на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски
пред Окръжен съд – Хасково.Тъй като ищците се освободени от заплащането на такси
разноски в производството по делото реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, в тежест на ответното
дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се
възложи сумата в размер на общо 9600 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на
предявените две искови претенции, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от
ГПК.Ответното дружество ще следва да заплати и сумата в размер на
400лв.,представляващи платени възнаграждения за вещи лица от бюджетната сметка на ОС-
Хасково. Посочените две суми следва да се заплатят в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на ОС – Хасково.
Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищците претендират
разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
В приложените по делото договори за правна защита и съдействие страните по тях
Г. С. Ч. и Г. ЯС. Ч., от една страна, а от друга - Адвокатско дружество „Г. и М.“ – гр. София
са уговорили, че ищците са получили безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв от дружеството. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл.
38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита.
Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на
ищците – посоченото адвокатско дружество, да бъде присъдено адвокатското
възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва
13
да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции
до размера от общо 240 000 лв., поради което и размерът на адвокатското възнаграждение
сумата от 6330лв. с ДДС , която сума следва да се изплати на Адвокатско дружество „Г. и
М.“.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното
дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове.
Застрахователят е направил разноски за вещи лица в размер на 400лв. и претендира
заплащане на юристконсултско възнаграждение,което според правилата на неговото
определяне възлиза на сумата от 360лв.,поради което в тежест на ищците следва да се
възложат сторените от ответника разноски в размер на общо 608 лв., предвид отхвърлената
част от двата обективно съединени иска.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс АД , ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление **** да заплати на Г.С. Ч., ЕГН ********** от ****,със съдебен адрес
**** ,на основание чл.432 от КЗ сумата в размер на 120 000лв.,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,поради загуба на сина й А.Г.Я., починал на
18.09.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2020г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 20.01.2021г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 150 000лв., предявен като частичен от 250 000лв.,като
неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс АД , ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление **** да заплати на Г. ЯС. Ч., ЕГН ********** от ****,със съдебен
адрес **** ,на основание чл.432 от КЗ сумата в размер на 120 000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,поради загуба на сина му А.Г.Я., починал
на 18.09.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2020г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 20.01.2021г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 150 000лв., предявен като частичен от 250 000лв.,като
неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс АД , ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление **** да заплати на Г. ЯС. Ч., ЕГН ********** от ****,със съдебен
адрес **** ,на основание чл.432 от КЗ сумата в размер на 448,80лв.,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди,-разходи за погребението на сина му А.Г.Я.,
починал на 18.09.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2020г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 20.01.2021г. до окончателното й изплащане.
14
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс АД , ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на
Окръжен съд-Хасково сумата в размер на 10 000лв., от които 9600лв.-държавна такса и
400лв.-платени възнаграждения за вещи лица от бюджетната сметка на съда.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс АД , ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление **** да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 6330 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Г.С. Ч., ЕГН ********** от ****,със съдебен адрес **** и Г. ЯС. Ч.,
ЕГН ********** от ****,със съдебен адрес **** да заплатят на Застрахователно дружество
„Евроинс АД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление **** направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на общо 608 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15