Решение по дело №3755/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 433
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20197180703755
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 433

Град Пловдив, 17февруари 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

    ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                                  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 3755 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на юрисконсулт М. М. – процесуален представител на ЦУ на НАП против Решение № 1797 от 04.10.2019 г. постановено по АНД № 3794 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, отменящо наказателно постановление № 434650-F476373/ 13.05.2019 г. на ЦУ на НАП, с което на „Атена Пловдив“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се правят оплаквания, че решението е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закони – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба –  Атена Пловдив“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Прокурорът по съществото на делото взема становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

С процесното наказателно постановление на ответника по касацията на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 лева, за това, че при извършена проверка на 01.03.2018г., в 10:30 часа, в гр.Пловдив на обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Пловдив, бул.„Васил Априлов“ № 56, „АТЕНА ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК; *********. Установено било, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел DATECS DP-25T KL с индивидуален номер на фискалното устройство DT507751 и индивидуален номер на фискалната памет 02707091, при което било установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер 14 лева, представляващи парични средства в повече, в касата. Наличното в проверявания обект фискално устройство притежавало възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

На дружеството бил съставен АУАН, въз основа на който било съставено и процесното НП.

В хода на съдебното следствие от разпитаният по делото актосъставител е посочила, че нарушението било установено на 01.03.2018 г. , а актът бил съставен на 12.03.2018 г.

За да отмени обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че както в акта, така и в НП се констатират съществени процесуални нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно постановление, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничаване право на защита на жалбоподателя, тъй като в обжалваното наказателно постановление е посочено, че описаното нарушение е констатирано от актосъставителя на 12.03.2018г.. Същата дата –12.03.2018г. е посочена и в АУАН  като такава на извършване на проверката, съответно – на установяване на нарушението. Същата дата –12.03.2018г., се сочи от актосъставителя като такава на извършване на проверката и установяване на нарушението и при разпита и в качеството й на свидетел пред съда.

Поради това съдът е приел, че при установяване на нарушението на 12.03.2018г. и съставяне на АУАН на 12.03.2019г., то отдавана е изтекъл тримесечният срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Обжалваното решение е правилно.

Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Районният съд е приложил правилно материалния закон. 

Предвид събраните по делото доказателства касационният съд намира, че в случая правилно районната инстанция се е съобразила с официалните документи, съставени по повод административно-наказателната отговорност на лицето. Действително в приложения протокол за извършена проверка № 0224877 като дата на извършена проверка, фискални бонове и опис на паричните средства в касата, както и декларации на лицата, работещи в обекта е посочена 01.03.2019г., но същата не се е поддържала от актосъставителя при разпита му. Не е сторена и поправка в издаденото наказателно постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че именно това е датата на нарушението, а не посочената в АУАН такава. Поради това съдът правилно е приел, че не може по реда на чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът тепърва да установява нова дата на твърдяното нарушение, различна от последователно посочената както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, потвърдена и от разпитания по делото свидетел, установил нарушението.

Предвид всичко гореизложено, и въз основа на извършената от настоящия състав служебна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатираха касационни основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение като краен извод е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1797 от 04.10.2019 г. постановено по АНД № 3794 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :    1.   

                                                                                                                                                                                

 

 

                                                                                              2.