Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 4633 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба и уточнителни молби вх. № 17569/30.11.2018 г. и вх. № 172/07.01.2019 г.,
депозирани от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Д.А., против И.А.К., с която са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 600 лева – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832
от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
46,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от 120 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 197,50 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, за които
суми е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав.
С влязло в сила определение № 73 от 09.01.2019
г. на основание чл. 232 ГПК производството по делото е частично прекратено, в
частта, с която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 35,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017
г. до 31.05.2018 г., както и е обезсилена издадената заповед за изпълнение в
посочената част.
В исковата и в уточнителни молби вх. №
17569/30.11.2018 г. и вх. № 172/07.01.2019 г. се твърди, че въз основа на
Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832/14.09.2016 г., сключен между ответниа и
„Аксес Файнанс“ ООД, последното дружество в качеството му на заемател
предоставил на И.К. револвиращ кредит в максимален размер на 600 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access
Finance/iCard/Visа. Сочи се, че с
подписване на договора заемателят „Аксес Файнанс“ ООД предоставил на ответника
платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно
със запечатан плик с ПИН код за ползване на картата. Към договора е подписано и
Приложение № 2 – Условия за ползване на международна платежна карта Access
Finance/iCard/Visа и Тарифа за
дължимите такси за ползването й. Заявява се, че ответникът е усвоил сумата от
600 лева, като дължимата към момента сума е в размер на 600 лева. Сочи се, че
върху усвоения кредитен лимит се дължи възнаградителна лихва в общ размер на 46,10
лева, начислена при уговорения дневен лихвен процент от 0,12% за периода от
27.09.2016 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.10.2017
г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи се, че в договора е
уговорено още, че в случай че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на падежа, същият следва в срок от 3 дни след падежа да предостави
на кредитора обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Сочи се, че
задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква за
длъжника при всеки отделен случай на забава в плащането на текущо задължение на
падеж, като при неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Тази неустойка се
начислява за всяко отделно неизпълнение от шесто число на месеца до пето число
на следващия месец. В случая на ответника е начислена неустойка в общ размер на
120 лева за периода от 07.03.2017 г. до 06.10.2017 г. Съгласно
разпоредбите на процесния договор, ако не погаси текущото си задължение на
падежа, кредитополучателят трябва да заплати и 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. При забава в
това плащане, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и
такса в размер на 120,00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. С оглед предходното, на
ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението
в общ размер на 197,50 лева, както следва: по 2,50 лева на ден за периода от
06.09.2017 г. до 06.10.2017 г. или общо 77,50 лева, както и еднократна такса от
120,00 лева, начислена на 06.11.2017 г. Твърди се, че на ответника били
изпращани СМС-и за просроченото задължение на посочения от него телефонен
номер. Поддържа се, че поради трайната забава на ответника цялото задължение е
станало предсрочно изискуемо на 06.10.2017 г., като ответникът не е заплатил
определения в договора минимум от 15% от кредитния лимит от 600 лева в рамките
на два последователни месеца. Последната вноска от ответника е в размер на 90
лева от 08.08.2017 г., задълженията с падеж от 02.09.2017 г. и 02.10.2017 г. не
са платени. Заявява се, че съгласно чл. 21 от договора, в случай че
кредитополучателят изпадне в забава на което и да е парично задължение с повече
от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от кредитния лимит по картата в рамките
на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. Двата последователни месеца, в които ответницата не е
правила плащания за м. септември и м. октомври 2017 г., поради което
предсрочната изискуемост е настъпила на 06.10.2017 г.
В исковата молба се твърди още, че по
силата на Приложение № 1 от 11.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания от 11.11.2016 г., „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило вземанията
си към ответника К. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че по депозирано от
ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на 47 ГПК – чрез залепване
на уведомления, което обуславя правния му интерес от водене на настоящото
производство.
Иска се постановяване на решение, с
което да бъде признато, че ответникът И.К. дължи на ищцовото дружество следните
суми: 600 лева – главница,
представляваща непогасено задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор
за кредит „Бяла карта“ № 479832 от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до
изплащане на вземането, сумата от 46,10 лева, представляваща възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от
120 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, сумата от 197,50 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение, за които суми е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника К. чрез назначения му особен представител адв. М.Л.,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че ищецът не е
установил, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия – нито е
представено пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжниците,
нито са представени доказателства да са правени опити такова уведомление да
бъде връчено на ответника. Счита, че връчването на особен представител не
следва да се приравнява нито на връчване на самия ответник, нито на връчване на
упълномощен адвокат, поради което връчването на уведомлението за цесия с
преписа от исковата молба не е надлежно връчване на ответника. Оспорва размера
на главницата от 600 лева, като заявява, че ищецът не е доказал реалното й
предоставяне от заемодателя на заемателя. На следващо място заявява, че по
делото липсват доказателства, че преди образуване на заповедното производство
кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и че е уведомил надлежно длъжника за това. Счита, че с извършените от
ответника частични плащания съгласно справката по договора за кредит е погасил
изцяло дължимата главница. Заявява възражение за нищожност на уговорената
неустойка като противоречаща на закона и на добрите нрави. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на доводите, че същата излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва иска за
възнаградителна лихва, като сочи, че с извършените от ответника частични
плащания съгласно справката по договора за кредит същата е изцяло погасена.
Заявява възражение за нищожност и на клаузата за заплащане на разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, които по съществото си представляват
неустойка за забава и очевидно се цели заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, свързани със забавата на длъжника. Не са
представени доказателства заемодателят действително да е извършил тези разходи.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С Определение
№ 1419/12.06.2019 г. по делото е конституирано трето лице помагач на страната
на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,което заявява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И.А.К., ЕГН **********,
е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните
суми: 600 лева /шестстотин лева/ –
главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Аксес
Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832 от 14.09.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,10 лева /четиридесет и
шест лева и десет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от 120 лева
/сто и двадесет лева/ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата от 197,50 лева /сто деветдесет и седем лева
и петдесет стотинки/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, сумата от 35,50 лева /тридесет и пет лева и петдесет стотинки/ –
лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 31.05.2018 г.,
както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски в
производството за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на
уведомление и с Разпореждане № 6674/10.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2708/2018 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По
подадена от заявителя искова молба е образувано настоящото гр. д. № 4633/2018
г.
С влязло в
сила определение № 73/09.01.2019 г. на основание чл. 232 ГПК настоящото
производство е частично прекратено, в частта, с която се иска да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 35,50 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 31.05.2018 г.,
както и издадената заповед за изпълнение е обезсилена в посочената част.
От
представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от 14.09.2016 г., сключен
между трето за спора лице „Аксес Файнанс“ ООД и ответника К., се установява, че
„Аксес Файнанс“ ООД като кредитодател се е задължил да предостави на ответника
като кредитополучател револвиращ кредит в максимален размер на 600,00 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCard, като кредитополучателят се задължава да го върне
съгласно условията на договора /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от
договора и Приложение № 1 към него кредитодателят предоставя на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта № 479832, както и
отделен запечатан плик, съдържащ ПИН-код за ползване на картата, като с
подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаването им. Съгласно
чл. 3, ал. 1, кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер на кредитния лимит.
Съгласно чл.
3, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят поема задължение да върне
предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото
си задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно чл. 4, договорът се
сключва за срок от 6 години, при фиксиран годишен лихвен процент от 43,2% и
дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита в размер на 0,12%,
годишен процент на разходите от 45,9%.
Договорът
влиза в сила след подписването му, като след това кредитополучателят отправя
нареждане за активиране на картата /чл. 4, ал. 2/. В чл. 5, ал. 2 от договора е
уговорено, че кредитополучателят може да тегли суми в брой или да извършва
платежни нареждания с картата в рамките на максималния кредитен лимит, като
картата може да се използва за транзакции за плащане чрез ПОС-устройства,
транзакции за плащане чрез други електронни платформи – онлайн /плащания в
интернет/. В чл. 7 е договорено, че кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в
сила на настоящия договор /ал. 1/, усвоен лимит на кредита е сумата от всички
транзакции, извършени картата към всеки един момент от действието на договора
/ал. 2/, а разполагаем остатък е максималният размер, намален с усвоения размер
/ал. 4/. Съгласно чл. 7, ал. 5, кредитополучателят няма право да извършва транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия остатък от кредита, а в случай че
извърши такива, то страните се съгласяват, че сумата на тази транзакция
увеличава максималния размер на кредита.
Съгласно чл.
8, ал. 1, върху усвоената сума по кредита кредитополучателят дължи договорна
лихва, която се начислява ежедневно.
В чл. 12 и
чл. 16 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на
уговорения падеж, кредитополучателят в 3-дневен срок от датата, следваща падежа
на текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в
срока по чл. 15, ал. 1, както и да представи лично обезпечение чрез поръчител,
който да отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1-т. 5 от договора.
Съгласно чл. 16, ал. 4 от договора задължението за предоставяне на допълнително
обезпечение възниква за кредитополучателя при всеки отделен случай на забава в
плащането на текущото задължение на падежа. Неизпълнението на задължението за
предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща
падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за съответния месец, като
неустойката се начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение /чл. 21/.
При забава в
плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие /чл. 22,
ал. 3/, както и разходи за действия по събиране на задължението в размер на
2,50 лева на ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл. 12, т. е. 15 % от максималния кредит лимит /чл. 22, ал. 4/.
Според чл. 22,
ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане
на което и да е парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или
не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение
по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 28 от
договора. Според чл. 28 всички писма, покани, съобщения или други документи
между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на
адреса за кореспонденция, изпратени по факс и електронна поща, посочени от
страните по договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на
кредитополучателя и на личния му акаунт, както и да го уведомява на посочената
в договора интернет страница.
Представени са
общи условия и тарифа за дължимите такси на кредитодателя.
Представен е
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г.,
по силата на който цедентът „Аксес Файнанс“ ООД ще прехвърля на цесионера –
ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД свои ликвидни
и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем и договори за
потребителски кредити и парични заеми, сключени от цедента с физически лица и
такива, сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и физически лица, които
продавачът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.07.2014 г., като вземанията ще се индивидуализират в
Приложение № 1, като всяко Приложение № 1 ще бъде съставяно на хартиен носител,
подписано и подпечатано от двете страни /чл. 2.1 от договора/. Съгласно чл.
2.3, Приложение № 1 има минимум следното съдържание: кредит, имена на длъжника
и солидарните длъжници/поръчители, ЕГН на длъжниците, дата на договора за
паричен заем, главница, общ размер на задълженията, остатък от всички дължими
суми към датата на подписване на съответното Приложение № 1. В чл. 4.1 е
уговорено, че продажбата и прехвърлянето на вземанията има действие от датата
на подписване и подпечатване на съответното Приложение № 1.
Представени
са потвърждение за сключената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и
изрично пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми от
негово име и за негова сметка длъжниците за прехвърлянето на вземанията.
Видно от
извлечение от Приложение № 1 към договора, под № 189 фигурира задължението на И.К.
в общ размер на 995,56 лева, от които 600 лева главница, 31,96 – лихва за
забава, 46,10 – договорна лихва317,50 – такси и неустойки.
По делото не
е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с
което ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на задължението му по
процесния договор. Към исковата молба е
приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което да бъде връчено ведно с
преписа на исковата молба и с което ищцовото дружество по делото уведомява ответника
за извършената цесия.
С молба от 30.11.2018
г. ищецът е представил справка по договор за кредит № 479832/14.09.2016 г., съдържаща движението на паричния поток по сметката на
ответника. Справката обаче не носи нито подпис, нито дата, поради което не е
ясно кой и кога я е изготвил и препятства преценката на съда относно
достоверността и верността на данните от съдържанието й. С оглед на това съдът
не я кредитира.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При извършена
служебна справка в електронната страните на Търговския регистър се установява,
че на 08.09.2018 г. е вписана промяна в правната форма на дружеството – ищец,
като от ООД е станало ЕООД, както и промяна в седалището и адреса на управление
на същото.
От „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД против ответника са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът И.К. дължи на ищцовото дружество следните суми: 600 лева – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ №
479832 от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
от 46,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода
от 27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от 120 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от
197,50 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, за които суми е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника К. по силата на валидно
сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832/14.09.2016 г.; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдяния размер от 600 лева; 3. Наличие на
уговорените в договора предпоставки за настъпване/обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита; 4. Уведомяване на ответника преди датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че кредиторът упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 5. Валидно сключен договор
за цесия между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в
полза на ищеца; и 6. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От
представените по делото доказателства се установява, че между „Аксес Файнанс“
ООД и И.К. е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на
валидно сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832/14.09.2016 г., съгласно
който „Аксес Файнанс“ ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ
кредит в максимален размер на 600,00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visа.
От събраните
доказателства не се установява втората предпоставка за основателност на иска, а
именно, че заемодателят реално е предоставил на заемополучателя заемната сума
от 600 лева.
Въпреки че с
проекта за доклад, неоспорен от страните и приет за окончателен доклад по
делото, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно реалното
предоставяне на заемната сума в размер на 600 лева, такива доказателства в
производството не са ангажирани.
В случая е
отпуснат револвиращ заем (кредит) под формата на кредитен лимит по кредитна
карта. Револвиращият заем е потребителски кредит, при който с подписването на
договора се отпуска определена сума за определен период от време, след
изтичането на който и след погасяването на сумата, автоматично се отпуска нова
сума за нов период от време. В случая това „възобновяване“ се извършва
единствено на база първоначално сключения договор за револвиращ кредит, без да
е необходимо подписването на нов договор или споразумение към съществуващия
такъв. И както се установява от съдържанието на договор № 479832/14.09.2016 г.
– чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, кредитополучателят може да усвои цялата
максимална сума еднократно, да тегли в брой различни суми или да прави плащания
в различен размер до максималния кредитен лимит – чрез ПОС-устройства или онлайн
/плащания в интернет/. Не се установява по делото ответникът да е усвоил част
или цялата твърдяна заемна сума. Не се доказа да е извършвал теглене/тегления и/или
плащания с кредитната карта, нито на коя дата, нито в какъв размер. Т. е. това,
че кредитът е отпуснат под формата на кредитен лимит по кредитна карта
предоставя на кредитополучателя възможности по своя преценка за усвоява сумата,
както и когато пожелае, до достигане
на максималния кредитен лимит от 600 лева. А за основателността на иска за връщане
на дадена в заем сума, зaeмодателят
следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е предоставил, а
заемателят е получил точно заемната сума в претендирания размер. В настоящото
производство, въпреки разпределената тежест и изрично указание по чл. 146, ал.
2 ГПК, този елемент от фактическия състав на претенцията не бе установен от
ищеца.
Установява се
единствено – чл. чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и Приложение № 1 към него, че
на ответника е предоставена кредитната карта Бяла карта/Access Finance/iCard №
479832 заедно с ПИН код. Предоставянето на кредитната карта обаче не установява
предоставяне на заемната сума, доколкото нейното усвояване, както бе посочено
по – горе, зависи изцяло от преценката и волята на заемополучателя – картодържател.
Същият може да я усвои еднократно цялата или да извършва различни по стойност
плащания по различен начин и на различни дати. Категорично не може да се постави знак за
равенство между получаването на пластиката /самата карта/ и получаването на
заемната сума. Ищецът следваше да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е предал на ответника именно сумата от 600 лева, която следва да
му бъде върната при условията на договора. Такова доказване не е извършено. В
подкрепа на тези извод е и обстоятелството, че сумата от 600 лева е
максималният кредитен лимит, а ответникът може да е усвоил по – малка или по –
голяма сума, като в случай че е усвоил по – голяма, съгласно чл. 7, ал. 5 от
договора, се счита, че с тази сума се увеличава максималният размер на кредита.
Както бе посочено по – горе, съдът не кредитира предоставената с молба от 30.11.2018
г. справка по договор за кредит № 479832/14.09.2016 г., съдържаща
движението на паричния поток по сметката на ответника. Този документ не носи
нито име и подпис на съставител, нито дата на изготвяне, поради което не е ясно
кой и кога я е изготвил. Ето защо не може да се извърши преценка относно
достоверността и верността на данните от съдържанието й.
Освен това за
активиране на картата съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се изисква нареждане от
заемодателя за активиране на картата. Не се установява заемодателят да е
отправил такова нареждане към издателя на картата, т. е. в производство не се
доказа въобще кредитната карта да е била активирана, за да може ответникът да я
използва по предназначение.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал една
от кумулативните предпоставки за основателност на предявения иск, а именно, че
заемната сума в размер на 600 лева е била реално предоставена на ответника,
поради което и искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
липсата на една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска, е
безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав.
По исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 10а, ал.
1 ЗПК:
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 46,10 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 27.09.2016
г. до 06.10.2017 г., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 120 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за сумата от 197,50 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение, за които суми е
издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Същите
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответника, но същият
не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
Искането
на третото лице помагач за присъждане на разноски е неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, според която на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от управителя
Тервел Кънчев, против И.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И.К. дължи на
ищцовото дружество следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ №
479832 от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
от 46,10 лева /четиридесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 27.09.2016 г. до
06.10.2017 г., сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, сумата от 197,50 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, за които суми е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********.
Районен съдия: …………………………….