Р Е Ш Е Н И Е № 76
Гр. Разград, 23 октомври 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №85 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. К. от гр.С. против Решение
№169/06.07.2020г., постановено по АНД №69/2020г. по описа на Разградския
районен съд в частта, с която е потвърдено оспореното пред него Наказателно
постановление (НП) №19-1075-000066/05.02.2019г. на Началник Отдел към ОДМВР Разград, отдел Охранителна полиция- Разград, с което на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.179, ал.2, предл.1
от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
лв. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет
на инстанционен контрол.
В жалбата си сочи, че това решение е постановено при допуснати процесуални
нарушения и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. С оглед на
това моли съда да го отмени, като по същество на спора постанови друго решение,
с което отмени процесното НП.
За ответника по касационната жалба не
се явява процесуален представител и не ангажира съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е
основателна и предлага на съда да отмени решението на районния съд и
потвърденото с него НП. Представил е писмено становище, в което сочи, че в хода
на производството не са събрани доказателства, които да установяват виновно
поведение на касатора и следва да се приеме, че причиненото пътнотранспортно
произшествие (ПТП) е в резултат на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК,
а не на неизпълнени задължения на жалбоподателя в качеството му на водач на
моторно превозно средство (МПС).
Съдът, след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е частично основателна по
следните фактически и правни изводи:
Събраните писмени и гласни доказателства сочат, че на 12.01.2019г. в 00, 30 часа в гр.Разград, на
изхода от паркинга на ресторант „Лес“ в посока към ул. „Северен булевард“ В. К.
управлявал лек автомобил марка „БМВ Х 5“ с рег. № ** **** ** и при завой на ляво поради лошите пътни условия (заледен асфалт) губи
контрол над управляваното МПС и се блъска в дърво и пътен знак. Настъпва ПТП с
материални щети. При тези данни срещу водача е съставен АУАН №376347/12.01.2019г.,
в който е посочено, че поради допуснато нарушение на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2
от ЗДвП и движение с несъобразена скорост с пътните условия (заледен асфалт) е причинено ПТП с материални
щети. Той е надлежно предявен и подписан от уличеното лице без възражения. Такива
не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Отразените в акта констатации
са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на водача на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 20 лв. за нарушението на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, предл.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв. за
нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП. С решението си Разградският районен съд е
потвърдил НП в тази част като законосъобразно. Изложените от него мотиви частично
се споделят от настоящата инстанция.
С разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП се регламентира задължението на
водачите непрекъснато да контролират управляваните от тях пътни превозни
средства (ППС). Със следващата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП се регламентира
задължението на водачите на ППС във връзка с избора на скоростта, когато тя е в
рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните
за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка и
съответно дължимото от тях поведение в случай на възникнала опасност за
движението. Съпоставката на тези норми сочи, че неизпълнението на задължението
да се упражнява постоянен контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на
правилата за движение, което не е свързано с режима на скоростта. Това са примерно
хипотези, при които е изгубен временно контролът
върху управлението поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейване и пр. Такива обстоятелства не се твърдят и не се установяват по
делото. Ако загубата на контрол върху
автомобила се дължи на несъобразената скорост, както в случая е прието от наказващия
орган и от районния съд, то извършеното нарушение на правилата за движение е единствено
и само по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на това касационният съд намира, че решението в частта, с която е потвърдено НП, с което на
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер от 20 лв. за нарушението
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се явява неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон, поради което следва да се отмени. В останалата част то е
валидно, обосновано и правилно, поради което следва да се остави в сила.
При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните
правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират вмененото нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията
на ЗАНН. Наказаното лице е могло да
разбере, в какво се изразява от фактическа страна административното нарушение,
за което е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята
защита. Правилно са приложени и
съответните законови разпоредби, които са нарушени.
При преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага
безспорният извод, че с поведението си жалбоподателят от обективна и субективна
страна е извършил вмененото нарушение. Съгласно правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП
водачите следва при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая
жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като избраната от него
скорост не е била съобразена с конкретната пътна обстановка (заледен асфалт) и
не е позволила да спре МПС и да избегне ПТП. Ето защо съдът приема, че са били налице
фактическите и правни основания за да се ангажира отговорността на водача на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Наложеното
наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на
чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или
изменено.
Недоказани и неоснователни са твърденията, че конкретното нарушение
съставлява случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, приложим във вр. с чл.11 от ЗАНН. Според цитираната норма не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици
(случайно деяние). Съгласно мотивите към Тълкувателно решение №28/ 28.11.1984г.
на ОСНК на Върховния съд това са
случаите, един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно
скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати
настъпването на общественоопасните последици.
Настоящият казус обаче не е такъв. Наказаното лице е управлявало автомобил в зимния сезон, през нощта. Тези
обстоятелства обуславят заледяване на пътя, поради което опасността е била
предвидима, а не неочаквана и внезапно възникнала. Следователно, избирайки
скорост на управление на ППС, която не е била съобразена с конкретната пътна
обстановка, водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на вредните последици. С оглед на това съдът приема, че е налице
виновно противоправно поведение от негова страна.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение
№169/06.07.2020г., постановено по АНД №69/2020г. по описа на Разградския
районен съд в частта, с която е
потвърдено оспореното пред него Наказателно постановление
№19-1075-000066/05.02.2019г. на Началник Отдел към ОДМВР Разград, отдел
Охранителна полиция- Разград, с което на В. Л. К. от гр.С. на основание чл.185
от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №19-1075-000066/05.02.2019г. на Началник Отдел към ОДМВР Разград,
отдел Охранителна полиция- Разград, с което на В. Л. К. от гр.С. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№169/06.07.2020г., постановено по АНД №69/2020г. по описа на Разградския
районен съд в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/