№ 944
гр. Варна , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500360 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 07.12.2020г. от Р. К. М., ЕГН **********, гр.
Варна, чрез адв. Н.Г., АК Варна срещу решение №261273/18.11.2020г. по гр.д. №2224/2020г.
на ВРС, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ
на ответника сумата от 227.84 лв. - главница по договор за покупка на стоки от 05.05.2008 г.
и 2014.77 лв. - лихви и разноски по ИД № 20128080401999 по описа на ЧСИ №808 и район
на действие ОС Варна - З.Д., образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение и
изп.лист по ЧГД № 15716/2011 г. по описа на ВРС, на основание чл. 439 ал.2 от ГПК.
С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение. Сочи се, че
жалбоподателят не се позовава на изтекла давност, а липса на надлежно уведомяване за
цесията.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба и
се изразява становище за законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното
решение.
1
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Р. К. М.,
ЕГН **********, от гр. Варна, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
227.84 лв. - главница по договор за покупка на стоки от 05.05.2008 г. и 2014.77 лв. - лихви и
разноски по ИД № 20128080401999 по описа на ЧСИ №808 и район на действие ОС Варна -
З.Д., образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение и ИЛ по ЧГД № 15716/2011
г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че по заявление на "БНП Париба Пърсънъл файненс“
ЕАД с ЕИК ********* е образувано ч.гр.дело № 15716/2011г. по описа на ВРС и е издаден
изп.лист от 08.03.2012 г. е за сумата 227.84 лв. главница по договор за покупка на стоки от
05.05.2008 г. и 2014.77 лв. лихви и разноски. На основание на така издадения изп. лист по
молба на взискателя е образувано ИД № 20128080401999 по описа на ЧСИ №808 и район на
действие ОС Варна - З.Д.. ЧСИ изпраща покани за доброволно изпълнение, като последната
получена лично от ищцата е от 12.09.2012 г.
Твърди се, че съгласно договор за цесия от 15.05.2015г. взискателят е прехвърлил
вземането си на „Кредит инкасо инвестмънс БГ". Ищцата твърди, че не е била уведомена
надлежно по реда на чл.99 пр.3 от ЗЗД за тази цесия, поради което счита, че не дължи нищо
на ответника. Твърди, че от последното изпълнително действие, предприето от основния
взискател на 12.09.2012г. до запора от 05.01.2018г. са изтекли повече от пет години и по
силата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство следва да се прекрати с
постановление от ЧСИ, което не е сторено.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, в който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Считат, че вземането не е погасено по давност поради следното: по
сключения между страните договор общата стойност на задълженията на кредитополучателя
възлиза на 1,192.88 лв. Сочи се, че първата падежна дата е 15.06.2008г., а последната -
14.08.2009г., както и че кредитополучателят е направил дванадесет вноски за погасяване на
кредита, като първата пропусната вноска е от 15.06.2009г. Поради неплащане на оставащите
дължими вноски кредиторът се снабдил с изпълнителен лист, издаден на 8.03.2012г. по ЧГД
15716/2011г. по описа на PC - Варна, с което прекъснал погасителната давност, като
действие по принудително изпълнение, съгл. TP от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 26.04.2012г. въз
основа на издадения изп.лист било образувано изпълнително дело № 1999/2012г. по описа
на ЧСИ З.З.Д., с per. № 808 към КЧСИ, район на действие гр. Варна, с което била прекъсната
погасителната давност, съгласно ТР от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2
Твърди се, че след образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна
давност не е текла съобразно разрешението на ППВС № 3/18.11.2018г., била в сила към
датата на образуването на изпълнително дело № 194/2012г. по описа на ЧСИ З.З.Д.. Сочи се,
че разрешението по т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, е неприложимо към процесните правоотношения, поради
практиката на ВКС, застъпена в Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по
реда на чл.290 ГПК и Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/ 2018г. Решение
№252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, III г.о., както и поради практиката на
Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, пap. 1 Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в Решение от
19.02.2013 г. по дело П.П. срещу България /жалба № 2834/2006 г./ и в Решение от 10.01.2019
г. по дело Вълкова срещу България /жалба № 48149/2009 г./. (В този смисъл е и
Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 r., Ill г. о., ГК).
Твърди се също, че по изпълнителното дело са поискани и предприети
изпълнителни действия, които обосновават неприложимост на института на погасителната
давност, на който се позовава ищцовата страна. На 18.06.2012 г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Р. К. М., изплащано от работодателя „ЙОЛИНА ДЖИ" ЕООД.
С молба от 10.09.2015 бил конституиран поради цесия взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. На 05.01.2018г. били наложени запори на банкова сметка,
разкрити на името на длъжника в „ИНВЕСТБАНК" АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД и БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. На 26.02.2020г. бил насрочен опис на
движими вещи на домашния адрес на длъжника. Твърди се, че с предприемането на
изпълнителни действия е била прекъсната погасителната давност, преди да е изтекъл 5-
годишният срок, доколкото не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, за да се счита давността за
прекъсната.
Твърди се, че ищцата е надлежно уведомена за цесията. С нотариално заверено
пълномощно от 09.06.2015г., предишният кредитор (цедентът) упълномощил „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по прехвърлени вземания съгласно сключения
Договор за цесия от 15.05.2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, БНП, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Р. К. М. на адрес:
******. Съобщението се върнало като „Непотърсено". Сочи се, че съгласно чл. 8 от Общите
условия по Договора за кредит CREX-01803746: „Всички съобщения с изявления на
Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат за получени и узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или на
електронна поща, или съобщени по телефон на лицето, посочено на този документ...". В
условията на евентуалност се сочи, че приложеното към отговора уведомление за
3
прехвърляне на вземания представлява уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД, връчено в
хода на процеса, съгласно практиката на ВКС /Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК/.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си по чл. 55 от ЗЗД и моли за
уважаването му. Изрично посочва, че не твърди да е изтекла погасителна давност за
вземанията по издадения изп.лист, а само срокът за настъпване на перемпцията, както и че
доколкото длъжникът не е бил уведомен за цесията, това прави вземането недължимо в
полза на цесионера.
За ответника не се явява представител в с.з., представя становище по същество на
делото в писмена молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124,
ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след
издаване на процесния изп.лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от
предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за недължимост на вземанията
по изп.лист поради липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва
да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество
на спора. Твърденията за изтекла погасителна давност, доколкото не се поддържат във
въззивната жалба, не подлежат на преценка в настоящото въззивно производство, както и
4
твърденията за настъпила перемпция. Във въззивната жалба се поддържат само твърденията
за липса на редовно уведомяване за извършената цесия.
Наличието и действителността на сключения договор за цесия, въз основа на
който ответното дружество се легитимира като кредитор, представен към отговора на
исковата молба ведно с приложението към него, не се оспорват от насрещната страна. При
липсата на оспорване относно приложението следва да се приеме, че в него като неразделна
част от договора в достатъчна степен се индивидуализира прехвърленото вземане.
Възражението относно редовността на уведомяване съдът намира за
неоснователно. Представената разписка с отбелязване „непотърсен“ не следва да се приеме
за доказателство на редовно връчване на уведомлението, доколкото не са налице
предпоставките на предвидените в ГПК способи за надлежно осъществяване на процедурата
по връчване. Същевременно в случая намира приложение практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, съгласно която
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, в
случая към отговора. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, следва да
бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД съобщаването на длъжника за
прехвърляне на вземането е редовно, когато е отправено от цедента. В случая това
изискване следва да се приеме за изпълнено с оглед на представеното по делото и
неоспорено от насрещната страна пълномощно от цедента към цесионера именно относно
действието по уведомяване. Изходящото от цесионера в качеството му на пълномощник на
цедента уведомление, приложено към отговора и достигнало до длъжника с него, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ищецът дължи сумите по
издадения изп.лист: 227.84 лв. - главница по договор за покупка на стоки от 05.05.2008 г. и
2014.77 лв. - лихви и разноски по ИД № 20128080401999 по описа на ЧСИ №808.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението в обжалваната
част следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна въз основа на отправеното искане в
размер на 150 лв. юрк. възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261273/18.11.2020г., постановено по гр.д.
№2224/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********, гр. Варна, чрез адв. Н.Г., АК да заплати
на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК 22423225, със седалище гр.София, сумата от 150
лв. юрк. възнаграждение, представляващи направени разноски пред ВОС, на осн. чл.78, ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6