Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр.
дело
№ 1168/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на С.О.– длъжник по изп. д. № 20208600401284 - срещу постановление
от 07.01.2021 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника
срещу размера на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за
адвокат и за пропорционална такса. Жалбоподателят твърди, че липсвали
доказателства за плащане на възнаграждението, както и че такова се дължало
единствено за образуване на делото в размер на 200 лв., тъй като задължението
било погасено в срока за доброволно изпълнение. Размерът на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ също следвало да бъде намален, тъй като в базата за определянето
ѝ не трябвало да се включва адвокатското възнаграждение.
Взискателят
Е.Й.М.оспорва основателността на жалбата, като твърди, че длъжникът е разполагал
с данни за банковата сметка на кредитора, но въпреки това е платил задължението
си едва след образуване на изпълнителното производство.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение било под минималния размер
с оглед материалния интерес, както и че при изчисляване на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следвало да се включат всички подлежащи на
принудително събиране вземания с изключение на авансовите такси.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа
на изпълнителен лист от 16.12.2020 г., издаден в полза на Е.Й.М., за сумата от 30
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 5 616 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 23.04.2019 г.
до изплащането. С молбата за образуване на изпълнителното производство
процесуалният представител на взискателя не е посочил начина на изпълнение, а
на основание чл. 18 ЗЧСИ е предоставил избора на съдебния изпълнител. На
29.12.2020 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която
съдебният изпълнител е посочил като дължима сумата от 1 080 лв. за разноски за
правна защита в изпълнителното производство, както и сумата от 3 339,20 лв.,
представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. В срока по
чл. 428, ал. 1 ГПК длъжникът е погасил изцяло дълга си по изпълнителното дело.
При тези
факти жалбата се явява основателна
предвид следните съображения:
Относно разноските за адвокатско
възнаграждение:
Възражението на жалбоподателя, че няма данни
за плащане на адвокатското възнаграждение от взискателя, е неоснователно - от
представения по делото препис от договор за правна защита и съдействие се
установява, че сумата от 1 080 лв. е платена в брой в полза на процесуалния
представител на взискателя.
Основателно е обаче възражението за
прекомерността му. От изложената по-горе фактическа обстановка е видно, че единствените
действия, извършени от взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното
производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на
молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му, съответно овластяването на съдебния
изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ не съставлява отделно действие по
защита в изпълнителното производство. Следователно минималното възнаграждение,
до което следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя
поради прекомерност, се определя при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба
1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими
за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над
тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при
необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в
молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно
действие. Щом в настоящия случай такива допълнителни действия не са извършвани
поради погасяване на вземането от длъжника, то отговорността на същия е
ограничена само до разноските за необходимо извършените действия.
Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При погасяване
на дълга в срока за доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
не се дължи, тъй като не е налице принудително събрана сума. В случая обаче с
оглед диспозитивното начало съдът не може да отмени обжалваното постановление
относно таксата в цялост, а само в нейния обжалван размер – над размера,
определен „съобразно намаления материален интерес по изпълнителното дело“. Ето
защо обжалваното постановление в частта относно таксата следва да бъде отменено
за сумата над 3 261,44 лв., до който размер според жалбоподателят тази
такса се явява дължима.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 07.01.2021 г.по
изп.д. № 20208600401284, с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на
взискателя, до сумата от 200 лв.
ОТМЕНЯ определената в поканата за
доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над
3 261,44 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.