№ 17071
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110169881 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Г. А.
Д. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., като противоречащ и заобикалящ
закона, накърняващ добрите нрави, както и сключен при липса на основание,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 139.20 лв.,
представляваща недължимо платена сума за неустойка по договор за
предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022
г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен договор за паричен заем
№ 4489186 от 19.05.2022 г. за сумата от 450 лв. В чл. 4 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-
две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да предоставят
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение,
като нетния размер на същото не следва да бъде по-малко от 1000 лв., да
работи на безсрочен договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
предостави сключен договор за гарантиране задължението на дружеството. В
исковата молба е посочено, че на датата на сключване на договора за заем,
между ищеца, ЮЛ и ответното дружество е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство № 4489186, като ЮЛ поело задължението да обезпечи
заема срещу възнаграждение, дължими от заемополучателя. Според
условията на договора ЮЛ бил упълномощен да получава в полза на ЮЛ
възнаграждението за поръчителството. Ищецът излага аргументи за попадане
на договорът за поръчителство в обхвата на ЗПК. Сочи, че клаузата от чл. 4
1
на договора за паричен заем на практика не предоставя избор на
заемополучателя, предвид завишените изискания за банкова гаранция и две
физически лица-поръчители и на практика неосъществими, което принуждава
да се предостави обезпечение чрез одобреното от заемодателя дружество,
както е в случая. Поддържа, че едноличен собственик на капитала на ЮЛ е
ЮЛ. Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по
този начин се заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая ГПР надвишава
посочените 49 %, като от съдържанието на договора потребителят не може да
направи извод кои точно разходи се включват в него и как е формиран.
Поддържа, че е налице нарушение на чл. 10, ал.2 и ал.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
На ищеца не е предоставено копие от договора за кредит, погасителен план,
както и договора за поръчителство. Навежда доводи, че последният е изцяло
лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга,
а обезпечението е изцяло в полза на ЮЛ, за което е цялото възнаграждение.
Според договора за поръчителство в случай, че ЮЛ изпълни и погаси
вземането, то има право на регрес срещу длъжника за пълната стойност на
платеното, т.е. задължението от едното дружество преминава към другото,
като двете дружества са свързани. Изтъква, че съгласно ЗЗД договорът за
поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между
поръчителя и длъжника, както е в случая. Навежда доводи за нищожност на
договора за поръчителство поради накърняване на добрите нрави, тъй като с
изискването на чл.3, ал.1 от него за заплащане на възнаграждение, се цели
заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Дължимата сума по него не е включена в
ГПР. Сочи, че е налице противоречие с добрите нрави и предвид размерът на
възнаграждението, а именно повече от половината от сумата по отпуснатия
заем. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /на 22.05.2023 г./, не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като
прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото
разноски в размер на 100 лв. за платена държавна такса и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
2
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Г. А. Д., ЕГН
********** с адрес в адрес срещу ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление адрес, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
договор за предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г.,
сключен от една страна от Г. А. Д. и от „ЮЛ.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** с адрес в адрес по предявения иск с
правно основание с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 139.20 лв.,
представляваща недължимо платена сума за неустойка по договор за
предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *** със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** с адрес в адрес, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1100 лв., разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3